Р Е Ш
Е Н И Е № 125/7.6.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен
съд, пети състав, в публично заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Ваня
Бянова-Нейкова
Секретар: Стела Гюмлиева
Прокурор: Едмонд Гоцев
разгледа докладваното
от Съдията адм.
д. № 286 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Административно дело № 286 по описа за 2020 г. на Административен съд - Ямбол
е образувано след Определение № 13417 от 29.10.2020 г. по адм.
д. № 11521/2020 г. на ВАС на РБ, с което адм. д. № 1453
по описа на Административен съд – * за 2020 г. е изпратено за разглеждане на
Административен съд - Ямбол. Спорът пред *ки
административен съд е бил образуван въз основа на Определение № 4188 от 16.06.2020
г. по гр. д. № 2547/2019 г. на Бургаски районен съд, с което е изпратена за
разглеждане по подсъдност депозираната пред РС-* Искова молба с вх. № 13182 от 25.03.2019
г. в частта на предявения иск на М.И.Д. ***, п.к. 24, против ОД на МВР-* за
заплащане на сума 25 000 лева, претендирана като
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претенцията на ищеца срещу
ответника е за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева в резултат
на незаконна и незаличена в срок полицейска регистрация (бездействие да се
заличат негови лични данни, въведени във връзка със ЗМ-373/1996 г., ЗМ-397/1996
г. и ЗМ-828/1998 г., всички по описа на РУ 02 *), като това е сторено едва въз
основа на Решение рег. № 812100-41068 от 14.12.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи. Претендира се и законна лихва върху сумата, считано от
датата, на която е трябвало да бъде заличена последната полицейска регистрация.
За обосноваване на претенцията в Искова молба с вх. № 13182 от 25.03.2019
г. и в уточняващите молби с вх. № 27477/26.06.2019 г., вх. № 27518/26.06.2019
г., вх. № 32928/29.07.2019 г. и вх.№4330/27.01.2020 г. и вх. № 8 от 05.01.2021
г. се сочат следните обстоятелства:
Ищецът е гражданин на Република България, живее в град *. В периода 2000 г. - 2015 г. завършил Университет „А.З.“, гр. *, защитил дисертация
за образователна и научна степен „доктор“; участвал в различни инициативи, заемал различни длъжности в „Лукойл Нефтохим *“ АД, градил кариера
и се ползвал с доверието на колегите си
и ръководството; бил и преподавател в РУ „А.К.“ - филиал
*. В посочения период ищецът твърди, че е участвал и в протести срещу различни незаконосъобразни инициативи, като е организирал такива срещу община
*, касаещи и проект за международен научен
център по естествени науки, който според ищеца бил провален „поради редица спънки от
управляващите, а личните отношения спрямо него били нарушени“. Като учен от академичния състав на Р. университет за периода 2010 г. - 2016 г. участвал в работата на множество научни конференции и научни
проекти, създал и поддържал контакти с учени от Великобритания, САЩ, Канада,
Китай, Израел, Русия и други страни, с които планирали работа по съвместни
проекти, пропаднали заради действията на ответника, породени от
разпространението на клеветническата информация; пропаднала и хабилитацията му
за „доцент“ в РУ „А.К.“.
В исковата молба ищецът сочи, че след като се запознал с материали по
разследване, проведено от служители на ГДНП по негова жалба вх. № Ж-52/2015 г.,
установил, че в регистрите на МВР са записани негови лични данни, изключително
компрометиращи и уронващи достойнството му и граденото с години и много труд
добро име - от тези данни според ищеца можело да се изведе извод, че бил
закоравял престъпник. В тази връзка се твърди, че въпросните данни са били на
разположение на всички служители на МВР и са станали причина за проявеното
негативно отношение към него, както и са попречили да започне работа в държавни
структури като „Гранична полиция“, ДАНС и други; също така записаните в
масивите на МВР негови данни станали и обществено достояние след публичността
на изнесения в исковата молба случай от 10.07.2015 г., когато бил задържан от
служители на Първо РПУ-*, което задържане впоследствие било признато за
незаконно по надлежния ред. Според ищеца Д. данните в масивите на МВР, въведени
във връзка с водени срещу него разследвания в качеството му на извършител на
престъпления по чл. 214 от НК (преписка ЗМ-З73/1996 г. по описа на РУ 02 *), по
чл. 144, ал. 1/2 от НК (преписка ЗМ-З97/1996 г. по описа на РУ 02 *) и по чл.
194 от НК (преписка ЗМ-828/1998 г. по описа на РУ 02 *), е следвало да бъдат
заличени много отдавна, при това служебно по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР
(2014 г.), съответно – на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР (отм.), като счита, че предвид
близките отношения между служителите на ОД на МВР-* и община *, тези данни са
били разпространени и сред служителите на общината и са станали причина за
всички клеветнически твърдения по негов адрес, за отношението на прокурори от
РП-* и други, до които тази информация е достигнала, като например - работното
му място, което е стратегически обект и където вече не може да гради кариера.
Според наведеното в исковата молба, срещу ищеца Д. неоснователно са
проведени наказателни преследвания, вследствие на което са вписани в
информационните регистри на МВР негови лични данни – тези регистрации (злепоставящата
го информация) са продължили да бъдат налични и на разположение в
информационните масиви на МВР повече от шестнадесет години след приключване на
водените срещу него наказателни преследвания. В тази връзка се прави позоваване
на Решение № 812100-41068 от 14.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което са заличени всички въведени в масивите на МВР данни за ищеца досежно водените срещу него дознания ЗМ-З73/1996 г.,
ЗМ-З97/1996 г. и ЗМ-828/1998 г. (и трите по описа на РУ 02 *); в това решение било
посочено, че въпросните дознания са приключили с прокурорски постановления
преди 2000 г., като за някои от тях е отказано образуване на досъдебно
производство, но са се водили срещу Д. като извършител. Твърди се, че именно
въз основа на тези регистрации е отклонена кандидатурата на ищеца в „Гранична
полиция“, като в тази връзка се посочва Протокол № 6201 от 07.06.2000 г.; на
процесиите данни се е позовал и дежурният в ОД на МВР-* в изготвения от него на
10.07.2015 г. доклад до Директора на областната дирекция, което според Д. е
станало основание последният да разпореди задържането му, като е имало и предложение
да бъде подложен на принудително психиатрично лечение. Счита, че от наличието в
информационните масиви на МВР на информацията за разследванията е произтекло
вредоносно и продължително злепоставяне в социалното и професионалното му обкръжение,
което следва да бъде справедливо обезщетено. Твърди, че при кандидатстване за
работа на по-висока позиция моментално бивал отхвърлян, тъй като тази
информация, макар и заличена към настоящия момент според отразеното в
цитираното по-горе решение на Министъра на вътрешните работи, вече е станала
известна на много голям кръг от хора и понастоящем гласно и негласно се
използва срещу него. В тази връзка посочва, че през 2017 г. подал жалба в Първо
РПУ-*, по която липсвали предприети съответни действия; по друг негов сигнал до
прокуратурата било образувано ДП № 431-636/2017 г. по описа на Първо РПУ-*,
като твърди, че разследването се води срещу него, въпреки че е подател на
сигнала; към настоящия момент това ДП е спряно. Твърди също, че по клеветнически
твърдения на служители на община *, както и вследствие на наличие на клеветящата
го информация в масивите на МВР, на 25.11.2015 г. бил арестуван по образувано
ДП № 1353/2015 г. по описа на Първо РПУ-*, бил разследван, съден и осъден по
АНД № 525/2018 г. на БРС; предвид разпространената информация и държанието на
служителите на ответника към ищеца Д. пропаднала и инициативата му за изграждане
на международен научен център в гр. *. Сочи, че така разпространяваната
информация довела до силен и необратим разрив на отношенията с брат му Т.Д. и
семейството му. Въпросната информация според ищеца е съхранявана само за да му се
навреди, когато е необходимо, и е използвана точно в този смисъл и по този
начин.
Ищецът твърди, че загубил доверие в разследващите органи, прокуратурата и
съда, чувствал се необратимо разстроен и съсипан, тъй като приемал, че
положените през годините усилия били абсолютно напразни и бил обречен да работи
нискоквалифицирана работа без перспектива за развитие поради разпространяваната
информация от масивите на МВР, която не била своевременно заличена само и
единствено по вина на ответника. Счита, че наличието и поддържането на
уличаваща и невярна по съдържанието си информация в информационните масиви на
МВР и разпространението ѝ при поискване означавало, че
разследванията срещу него не били приключили с постановленията на прокуратурата, а продължили да му носят и в
момента му носели негативи както в личния, така и в служебния и социалния
аспект на живота му.
По изложените съображения ищецът счита, че са налице основанията за
ангажиране отговорността на ОД на МВР-* по ЗОДОВ за продължили много над
разумния срок разследвания срещу него като извършител по 3M-373/1996 г., по 3M-397/1996
г. и по ЗМ-828/1998 г. по описа на РУ 02 *, които обстоятелства са били
разпространявани поради наличието на незаличени вписани данни за тях в
информационните масиви на МВР и в резултат на това на Д. са нанесени описаните
по-горе неимуществени вреди, с оглед на което се иска съдът да осъди ответника
да му заплати претендираното обезщетение в размер на
25 000 лева. С допълнителна уточняваща молба вх. № 8 от 05.01.2021
г., депозирана във връзка с дадени от съда указания, ищецът е уточнил периода,
за който претендира обезщетението за неимуществени вреди, а именно – от датата
на извършване на първата регистрация през 1996 година до датата на заличаване
на последната регистрация през 2015 година.
По исковата молба ответникът ОД на МВР-* е депозирал отговор с вх. № 21297
от 17.05.2019 г. с възражения по допустимост и основателност на иска. По
внесените от ищеца уточняващи молби вх. № 27477/26.06.2019 г., вх. №
27518/26.06.2019 г., вх. №32928/29.07.2019 г., вх. № 4330/27.01.2020 г. и вх. № 8 от 05.01.2021 г. ответната страна също ангажира писмен отговор с
изложени в него подробни съображения. Излагат се доводи за недопустимост на
съдебното производство, като се сочи, че с оглед разпоредбата на
чл. 205 от АПК, Областна дирекция на МВР-* не е пасивно легитимирана да
отговаря по иска, тъй като не е юридическото лице, в структурата на което се
намира Министърът на вътрешните работи (административният орган, компетентен да
постанови заличаване на лични данни). Това твърдение се обосновава с
обстоятелството, че тъй като във връзка с цитираните в
исковата молба преписки ЗМ-373/1996 г., ЗМ-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г. по
описа на ОДМВР-* на ищеца не е извършвана полицейска регистрация, не са налице
и основания за заличаването ѝ; в този смисъл според ответника претенцията може да бъде отнесена
единствено към производството по заличаване на лични данни на ищеца от
информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, но не и към производството
по заличаване на полицейска регистрация, които производства са две отделни,
независими едно от друго и протичат по различен ред. В тази връзка е направено
позоваване на разпоредбите на чл. 11, т. 5 и чл. 12, ал. 1 от Инструкция №
81213-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в
Министерството на вътрешните работи, (указваща според ответника реда за
заличаване на лични данни на лица от информационните фондове на МВР,
обработвани във връзка с водени ЗМ), съгласно които текстове заличаването на информация,
съдържаща лични данни по искане на лицето, когато има законово основание за
това, се извършва въз основа на решение, издадено от Министъра на вътрешните
работи, каквото в случая е налице - Решение с рег. № 812100-41068/15.12.2015г.
по описа на МВР, с което са заличени личните данни на ищеца в информационните
фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-373/1996 г., ЗМ-397/1996 г. и
ЗМ-828/1998 г., т.е. искането на ищеца е изпълнено в очертания обем, поради което
за него липсва и правен интерес от предявяване на иска. По отношение
основателността на иска се застъпва становище за недоказаност на настъпили
неимуществени вреди и за липса на причинна връзка между тях и действия/бездействия
на длъжностни лица в ОДМВР-*, като се твърди, че с оглед горецитираните
текстове от инструкцията не е предвиден нормативен ред за заличаване на лични
данни по инициатива на длъжностни лица в ОД на МВР-*.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът М.Д. се явява лично и се представлява
от адвокат С.Х., като искът се поддържа изцяло. Пледира се, че в резултат на
разпространение на съдържащата се в масивите на МВР информация - лични данни на
Д., въведени във връзка със заявителски материали ЗМ-373/1996
г., ЗМ-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г., незаличени в нормативно установените
срокове, същият е претърпял неимуществени вреди, като в тази връзка се твърди,
че чрез действията на ответника по разпространение на въпросната информация и
предоставянето ѝ на други органи при поискване (съд,
прокуратура), както и чрез бездействието на ответната страна поради несвоевременното заличаване на личните данни в регистрите на МВР, било възпрепятствано кариерното развитие
на ищеца, бил злепоставен в обществото, били влошени отношенията с брат му; счита
се, че от наличието в информационните масиви на МВР на данните за
разследванията е произтекло вредоносно и продължително злепоставяне в
социалното и професионалното обкръжение на ищеца, което следва да бъде
справедливо обезщетено в заявения размер от 25 000 лева. Претендират се
разноски по делото съобразно представен списък.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР–*, редовно призована, се
представлява от Главен юрисконсулт Г.В., редовно упълномощена, която застъпва
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск по основание и
размер, като сочи следното: по делото не е установено длъжностни лица в
дирекцията да са извършвали незаконосъобразни действия или бездействия по
отношение на ищеца, нито е налице незаконосъобразен административен акт или
поне такъв, отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение. Напротив, според
процесуалния представител, в хода на производството и от представените от ищеца
писмени доказателства във връзка с образуваното административно производство за
заличаване на неговите лични данни от представената в цялост преписка се
установява, че при депозираното от негова страна искане за заличаване на
личните му данни същото е извършено своевременно и законосъобразно, като по
посочените процесни досъдебни производства личните
данни на ищеца са заличени с Решение на Министъра на вътрешните работи като
краен акт. Отделно от това се сочи за безспорен отрицателния факт, че на ищеца
не е извършвана полицейска регистрация по водените досъдебни производства. Счита
се, че не се установява ищецът да е претърпял каквато и да е вреда от действия
на полицейски служители на ОД на МВР–*, като по никакъв начин не е установена и
причинна връзка между твърдяната вреда и тези действия. Намира заявеният размер
от 25 000 лева за обезвреда на вредите за прекомерно
завишен. Прави възражение за прекомерност и на претендираното
адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските. Счита
също, че заявеният хонорар от 500 лева за водене на частно гражданско дело няма
отношение към настоящото производство. Досежно
претенцията за заплащане на разходите за транспорт на ищеца счита, че те не са
част от разноските по смисъла на чл. 78 от ГПК и възразява, че искането не следва
да бъде уважавано. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размерите по Закона за правната помощ.
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение, че предявеният иск е
недоказан и не следва да бъде уважен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщена е
административната преписка по издаването на Решение с рег. №
812100-41068/15.12.2015 г. по описа на МВР, с което са заличени личните данни
на ищеца в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-373/1996
г., ЗМ-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г.
Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
и относимата за казуса нормативна уредба, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По силата на чл. 25, ал. 1 от ЗМВР обработването на лични данни от
органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се
осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД (чл. 25, ал. 3 от ЗМВР). По-специално
чл. 26, ал. 1 от ЗМВР регламентира, че при обработване на лични данни, свързано
с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на
престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното
производство, органите на МВР могат да не искат съгласието на физическото лице;
могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на
личните му данни; могат да обработват всички необходими категории лични данни; предоставят
личните данни на органите за защита на националната сигурност, противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на
съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство; предоставят
личните данни на други администратори, които са държавни или местни органи, или
получатели с оглед на обработването им за цели, различни от целите за защита на
националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на
обществения ред и провеждане на наказателното производство, в съответствие с
Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни и по ред,
определен с инструкцията по чл. 29, ал. 2; обменят лични данни с компетентни
органи и получатели от държави – членки на Европейския съюз, органи и агенции
на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие
с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни. Ал. 2 на чл.
26 от ЗМВР предвижда, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за
периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от администратора
на лични данни по смисъла на чл. 29 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи,
като тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на
Комисията за защита на личните данни. Въз основа на тази разпоредба министърът
издава Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за
съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи
във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за
престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същата в МВР се
изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във
връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за
наличие на данни за престъпления от общ характер. Именно спадащи към тази
категория са данните, за които с оглед доказателствата по делото безспорно се
установи, че са се обработвали в информационните фондове на МВР по повод
престъпления по чл. 214, чл. 144, ал. 1/2 и чл. 194 от НК, по които ищецът е
въведен като извършител със ЗМ-373/1996 г., ЗМ-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г. – всички
по описа на РУ 02 - *. Същевременно в чл. 3 от Инструкция № 8121
з-748/20.10.2014 г. изчерпателно са регламентирани основанията за заличаване на
така обработваните в информационните фондове на МВР лични данни, като съгласно
чл. 6 от същия подзаконов нормативен акт редът да извършване на заличаването е
този, предвиден за обработката на лични данни в МВР, също определен от Министъра
на вътрешните работи с приемането на Инструкция № 8121 з-1122/12.09.2015 г. за
реда за обработка на лични данни в МВР, където в Глава
втора „Общи правила при обработка на личните данни в МВР“, Раздел IV изрично е регламентиран редът за
заличаване на въведени лични данни в масивите на МВР, по който ред с Решение
рег. № 812100-41068 от 14.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, във
връзка с направеното от ищеца Д. искане за заличаване на съдържащите се в
масивите на МВР лични данни са заличени процесните
лични данни. Видно от съдържанието на акта, на основание чл. 29 от ЗМВР, чл.
11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122 от 12.09.2015 г., чл. 3, т. 5, б „а“ от
Инструкция № 81213-748 от 20.10.2014 г. и чл. 2, ал. 2, т. 5 и чл. 32, ал. 1 и
ал. 4 от ЗЗЛД е разпоредено заличаването на личните
данни на М.И.Д. с посочено ЕГН в информационните фондове на МВР, въведени във
връзка със ЗМ-373/1996 г., ЗМ-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г., всички по описа на
РУ 02 *.
В
контекста на така посочената нормативна уредба се налага извод, че Законът за
защита на личните данни е общ закон, който урежда обществените отношения,
свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните
им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент
относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Съгласно чл. 39,
ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този
закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и
на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, като според ал. 2 на
цитирания текст в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска
обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно
обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия
лични данни. Субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо
производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото
нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на
субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо
производство пред нея по същия спор.
По своята
характеристика текстът на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД представлява препращаща правна
норма, с която се установява един единствен процесуален ред за отговорността на
всички администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност
и статус (публични органи или частноправни субекти). Посочената регламентация
не се различава от общите правила, съдържащи се в АПК относно защитата срещу
актове, действия или бездействия на административни органи, включително и тези
по Глава единадесета на АПК „Производства за обезщетение“, като съответно
според чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената
отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. Разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ съдържа най-общото правило, че държавата и общините отговорят
по този закон за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете по
ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Явно е при това положение, че
съществува само един общ процесуален ред за разглеждане на искове за
обезщетение на вреди, причинени от органи на държавата и общините при или по
повод изпълнение на административна дейност. В зависимост от конкретната проява
на тази дейност е установен различен ред за защита срещу индивидуалните, общите
или нормативни административни актове, действия или бездействия, но
имуществената отговорност за настъпили вреди от тези актове, (ако те
представляват непозволено увреждане), се упражнява чрез предявяване на
осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от административните съдилища по реда
на АПК с препращане за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. В този смисъл
нормата чл. 39 от ЗЗЛД не създава специален начин на обезщетение по смисъла на
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, за да бъде игнорирано приложението на описаните общи
правила (в този смисъл е и Определение № 2492 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2020 г., V о. и други).
Настоящото съдебно производство е образувано след Определение № 13417 от
29.10.2020 г. по адм. д. № 11521/2020 г. на ВАС на
РБ, с което адм. д. № 1453 по описа на
Административен съд – Бургас за 2020 г. е изпратено за разглеждане на
Административен съд - Ямбол. Спорът пред Бургаски административен съд е бил
образуван въз основа на Определение № 4188/16.06.2020 г. по гр. д. 2547/2019 г.
на Бургаски районен съд, с което е изпратена за разглеждане по подсъдност
депозираната пред РС-Бургас Искова молба с вх. № 13182 от 25.03.2019 г. в
частта на предявения иск на М.И.Д. *** против ОД на МВР-* за заплащане на сума
25 000 лева, претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди. В първото по делото о.с.з., след направени от страните изявления
във връзка с уточняване на исковата
претенция, предметът на спора е определен, както следва: разглеждане на исковата молба на М.И.Д. като предявена срещу ОД на МВР–* във връзка
с незаконосъобразно обработвани
негови лични данни по заявителски
материали ЗМ 373/1996 г., ЗМ 397/1996 г. и ЗМ
828/1998 г., всички по описа на Второ
РУ на МВР–*, като съдът приема, че
образуваното пред него съдебно производство
е допустимо по реда на чл.
39 от Закона
за защита на личните данни,
вр. чл.
29 от ЗМВР. С други
думи, в настоящото производство е заявена искова претенция за обезвреда на причинени вследствие неправомерно обработване
на лични данни на ищеца от страна на ОД на МВР-* неимуществени вреди с цена на
иска 25 000 лева.
С оглед на
изложеното до тук, съдът намира, че исковата претенция е допустима, тъй като
искът е насочен от и срещу надлежна страна, като в исковата молба се съдържат
данни за извършване на действия от страна на ответника, подлежащи на обжалване
съобразно разпоредбите на ЗЗЛД, вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, а именно – неправомерно обработване на лични данни на ищеца Д., въведени в
информационните масиви на МВР във връзка със ЗМ 373/1996 г., ЗМ 397/1996 г. и
ЗМ 828/1998 г., всички по описа на Второ РУ на МВР–*. Налице е и другата
предпоставка за допустимост с оглед изискванията на специалната норма на чл.
39, ал. 4, ЗЗЛД, а именно - липсата на висящо производство пред КЗЛД или на
висящо съдебно производство по решение на комисията за същото нарушение, тъй
като в отговор на направено от съда запитване с писмо вх. № 724 от 22.3.2021 г.
Председателят на КЗЛД уведомява, че към момента на изпращане на отговора в КЗЛД
не е налице образувано и неприключило производство със страни М.И.Д. ***.
Разгледан
по същество, искът се преценя като частично
основателен, предвид следното:
Искът по
чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД е самостоятелно средство за защита на частноправните
субекти срещу незаконосъобразни действия на администратора на лични данни, като
за ангажиране отговорността на последния, лицата претендиращи вреди, следва да
докажат незаконосъобразни действия на администратора на лични данни, т.е.
неправомерно обработване на лични данни от негова страна, причинени вследствие
на тези действия вреди от имуществен или неимуществен характер, и пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправните
действия на администратора и настъпилите вреди. Липсата дори на един от
елементите от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 39, ал. 2 от
ЗЗЛД, във връзка с чл. 203, ал. 1 от АПК и препращането към чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед изискуемата от закона кумулативност, е
основание за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна или
недоказана.
В
настоящия случай съдът намира на първо място, че от доказателствата по делото
безспорно се установява наличието на първата от кумулативните предпоставки -
незаконосъобразни действия на ответника, състоящи се в неправомерно обработване
на личните данни на ищеца.
По
дефиницията на § 1, т. 1 „лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679 - всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което
може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко
или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. По смисъла на Инструкция № 81213-748 от 20.10.2014
г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в
Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно
производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за
наличие на данни за престъпления от общ характер „лични данни“ е съвкупността
от следните данни: собствено, бащино и фамилно име; единен граждански номер,
гражданство; етническа група (според самоопределението на лицето); пол;
образование; професия/специалност; месторождение – държава, община, населено
място; местоживеене ***, населено място, жилищен комплекс, квартал, улица,
номер, блок, вход, етаж, апартамент, телефон; месторабота – предприятие/фирма,
ЕИК, държава, община, населено място, квартал, улица, номер, блок, вход, етаж,
апартамент, телефон; ведомство, длъжност; икономическа активност; прякори (§ 1,
т. 1 от ДР на Инструкцията). Съобразно легалната дефиниция, дадена в т. 4 на §
1 от ДР на ЗЗЛД, обработванене на лични данни е
понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно - всяка операция
или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни
чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране,
структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране,
употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който
данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване
или унищожаване.
Както се
посочи по-горе, в информационните фондове на МВР за ищеца М.И.Д. безспорно са били
въведени и обработвани по смисъла на закона лични данни като извършител по
3M-373/1996 г., по ЗМ-397/1996 г. и по ЗМ-828/1998 г. (всички по описа на РУ 02
*) на престъпления съответно по чл. 214, по чл. 144, ал. 1/2 и по чл. 194 от НК,
по отношение на които данни в инициираното от ищеца производство по заличаването
им е установено, както следва: ЗМ-373/1996 г. е входиран
с вх. 1814/1999 г. и е присъединен към преписка вх. 1854/1996 г. по описа на
РП-*, 3M-397/1996 г. по описа на РУ 02 *, прекратена на 15.05.1996 г. с отказ
да се образува наказателно производство; преписката по ЗМ-828/1998 г. е
постъпила в РП-* на 17.06.1998 г. и е приключила на 22.06.1998 г. с
постановление за отказ да се образува наказателно производство. Според мотивите
на влязлото в сила Решение рег. № 812100-41068 от 14.12.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, в конкретния случай съобразно правилата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, абсолютната давност за деянията
по заявителските ватериали е
15 години, която към момента на произнасяне на акта е изтекла, с което според
компетентния орган, (а и според съда), е изпълнено условието на чл. 3, т. 5, б.
„а“ от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г.; по тези съображения, както и с
оглед обстоятелството, че лицето не е осъждано съобразно Справка за съдимост peг. № 3177/28.09.2015 г., Министърът на вътрешните работи
е разпоредил личните данни на М.И.Д., въведени и съхранявани в информационните
фондове на МВР във връзка със ЗМ-373/1996 г., ЗМ-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г.
по описа на РУ 02 *, да бъдат заличени. При това положение и с оглед относимата към казуса нормативна уредба, цитирана по-горе,
се налага извод, че крайният срок, в който въведените в масивите на МВР лични
данни на ищеца е следвало да бъдат обработвани, е настъпване на
обстоятелствата, при които те могат да бъдат заличени, в случая изтичането 15-годишната
абсолютна давност, изтекла съответно на 15.05.2011 г. (за 3M-373/1996 г. и
ЗМ-397/1996 г., прекратени на 15.05.1996 г. с отказ да се образува наказателно
производство), и на 22.06.2013 г. – за преписката по ЗМ-828/1998 г., приключила
на 22.06.1998 г. също с постановление за отказ да се образува наказателно
производство. Доказателствата по делото сочат, че заличаването на така
въведените данни е настъпило едва с произнасяне на 14.12.2015 г. на
горепосоченото Решение на Министъра на вътрешните работи, за което липсват
данни за връчване и за оспорване и съответно същото е влязло в сила. В
контекста на изложеното се налага извод, че за времето след изтичане на
погасителната давност до момента на заличаване на процесните
лични данни, ако същите са били обработвани по смисъла на легалната дефиниция
на ЗЗЛД, т.е. чрез съхраняването им в информационните фондове на МВР,
извличането и разпространяването им, каквито индикации се съдържат в приобщения
по делото доказателствен материал, то това е било в
разрез с нормативните правила, т.е. неправомерно и незаконосъобразно.
В случая ищецът
М.Д. твърди, а и от доказателствата по делото се установява категорично, че на
10.07.2015 г. е бил задържан от служители на Първо РПУ-* по сигнал, че пред
община * има лице, което твърди, че ще се самозапали, което задържане видно от
приобщените по делото материали в тази връзка е било в частност вследствие на
съхраняваната в масивите на МВР информация за предходни разследвания срещу Д.;
това задържане впоследствие било признато за незаконно по надлежния ред.
Образувано било и досъдебно производство № 431М-1353/15 г. по описа на Първо
РУМВР-*, а на 25.11.2015 г. е издадена Заповед рег. № 431зз-619 за задържането
на М.И.Д. за срок от 24 часа като заподозрян за подаване на злоумишлено
телефонно обаждане – сигнал за поставена бомба в сградата на НХК-* на
25.11.2015 г. (престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК); заповедта е изпълнена,
проведени са съответни процесуално-следствени действия, като ДП приключило с
Постановление от 01.02.2018 г. на Прокурор при РП-* с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и изпращане на преписката в ОД на МВР-* за предприемане на съответни
действия. Доколкото така посоченото попада в процесния
период след изтичане погасителната давност за деянията, въведени в
информационната система на МВР по трите заявителски
материала, и предвид доказаността на обстоятелствата,
че задържанията в частност са вследствие на така въведената информация за
ищеца, то следва извод за осъществено незаконосъобразно обработване (съхранение
и извличане) на личните му данни в процесния период. Следва
да се има предвид, че според приобщеното по делото Писмо УРИ 251000-9049 от
10.05.2021 г. на ЗА Директора на ОД на МВР-*, в дирекцията не са налични данни
да е осъществен достъп до така въведените във информационните фондове на МВР
данни във връзка с тези три заявителски материала по
искане на други органи за периода от 1996 г. до 14.12.2015 г. чрез
Автоматизираната дактилоскопна идентификационна
система AFIS и предходната система, която е съществувала преди нея, което сочи на
извод, че не е налице неправомерно обработване на данните под формата на разпространение
на така съхраняваната за ищеца информация.
Предвид изложеното до тук, ЯАС в
настоящия си състав счита за безспорно установено наличието на първата от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, а именно незаконосъобразни действия по неправомерно обработване на
личните данни на ищеца под формата на съхранение и извличане на информацията за
времето след изтичане на погасителната давност за деянията (по ЗМ-373/96 г. и
ЗМ-397/96 г. – считано от 16.05.2011 г., а по ЗМ-828/98 г. – считано от
23.06.2013 г.), до момента на заличаване на процесните
лични данни – 14.12.2015 г.
Налице са и другите елементи на
коментирания фактически състав, а именно - ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършените
незаконосъобразни действия - наличието и поддържането на уличаваща по
съдържанието си информация в масивите на МВР и нейното извличане.
В исковата молба се твърди, че
наличието в информационните масиви на МВР на информацията за разследванията е
произтекло вредоносно и продължително злепоставяне в социалното и
професионалното обкръжение на ищеца. В случая няма причина да не се приеме, че вследствие
на описаните по-горе случаи на задържане и иницииране на съответните
производства против него, М.Д. действително е претърпял описаните от него в
исковата молба негативни психически състояния – чувство на необратимо разстройство
и сломеност, обезкураженост и отчаяние поради съхраняването
и извличането на информация от масивите на МВР, която не е била своевременно
заличена от ответника. Действително, вследствие неправомерното обработване на
личните му данни от ответната страна ищецът е понесъл негативи
в служебния и
социалния аспект на
живота си,
което се установява от показанията на свидетеля К., които се кредитират от
съда, тъй като от една страна са дадени под страх от наказателна отговорност за
потвърждаване на неистина и не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, а от друга страна е логично близък до ищеца човек, какъвто е
разпитаният по делото свидетел (негов колега), да е добре запознат с
претърпените от Д. негативни психически състояния. Свидетелят Д. К. дава
показания, че от 2006 г. работи в „ЛУКОЙЛ Нефтохим *“ като оператор; заявява,
че познава М.Д. от работното си място, тъй като първоначално той му бил
началник, а сега му е просто колега; прави изявление, че е станал свидетел на
обидни квалификации по повод на това, че Д. завеждал много дела срещу държавата
и в тази връзка бил обект на подигравки от страна на своите колеги, защото
водел дела и постоянно се пишело в медиите, че е заплаха за обществото;
свидетелства, че ищецът е кандидатствал „за по-висока длъжност в Нефтозавода, но поради нещата, които се пишат в медиите,
всичко му било отказано“; заявява също, че е бил пряк свидетел как началник
производство изразил мнение, че Д. трябвало да бъде изгонен, както и че знае за
провеждане на оперативки, които не са се случвали със смяната, а с началници в
йерархията, където се е обсъждало поведението на Д. извън трудовите му
правоотношения и той е бил порицаван пред колегите си не по повод на
извършваната работа, а за поведението си като гражданин. Въз основа на
изложеното до тук, следва да се приеме, че е налице причинна връзка между
установените незаконосъобразни действия от страна на ответника и причинените на
ищеца описани неимуществени вреди.
Не
се доказа обаче ищецът да е претърпял вреди в личния
аспект на живота си, свързани с незаконосъобразното обработване на личните му
данни,
и по-конкретно – да са налице нарушения в отношенията с брат му, така,
както се твърди
в исковата молба. Разпитаният в качеството на свидетел брат на ищеца – Т.Д.,
заявява пред съда, че в периода, в който е работил в ОД на МВР – *, включително
и през 2004 г., когато е бил служител във Второ районно управление, не му е
известно срещу неговия брат да са се водили преписки, тъй като е бил в
„Охранителна полиция“, а полицейската регистрация се извършвала от служители на
БНТЛ. Заявява също, че брат му по своя
собствена инициатива не поддържа контакти с него от около 4 години, както и
че на няколко пъти „спирал да му говори“. Това категорично доказва липсата на
влошени вследствие неправомерните действия на ответника по съхраняване и
извличане на съдържащите се в масивите на МВР негови лични данни отношения с
брат му Т.Д..
По
отношение твърдението в исковата молба, че вследствие предоставяне на
въведените лични данни кандидатурата му за сержантска длъжност в НСГП е
отклонена, следва да се има предвид следното: действително, видно от приобщения
по делото отказ рег. № 11.08.2000 г. на Началника на РГС-* и приложенията към
него (л. 352-368), кандидатурата на ищеца Д. за работа в НСГП-МВР е отклонена
по причина „неблагоприятен резултат от проучване“, тъй като в системата на МВР
са били налични неблагоприятни за него данни. Към този момент обаче посочената
по-горе погасителна давност не е изтекла, поради което не може да се приеме за
вярна тезата на ищеца, че дори и да е налице обработване на личните му данни чрез
предоставянето им на трето лице – комисията към НСГП-МВР, то това е било извършено
на валидно правно основание, а не неправомерно. Друго наведено в исковата молба
твърдение е, че вследствие разпространението на личните данни, въведени в
информационните фондове на МВР за разследванията е възпрепятствано кариерното
развитие на ищеца, и по-конкретно, че е пропаднала хабилитацията
му за „доцент“ в РУ „А.К.“. Доколкото обаче от представеното по делото
становище на Директора на Р. университет „А.К.“ – филиал *, се установява, че
желание за академично развитие в академична длъжност „доцент“ ищецът е изявил едва
през 2016 г., но през следващата учебна 2016-2017 г. прекратил правоотношенията
си с филиала по собствено желание, и доколкото не са представени доказателства,
опровергаващи това становище, то следва извод за недоказаност на твърдението за
настъпили вреди вследствие неправомерното обработване на данните от ответника,
попадащо в процесния период, за който се търси обезвредата.
Относно размера на исканото
обезщетение съдът съобрази следното: описаните негативни психически състояния
не се отличават с особен интензитет, доколкото предприетите спрямо ищеца
действия по задържане и самото задържане е било за кратък период от време,
макар и периодът, в който данните са обработвани незаконосъобразно, да е
сравнително дълъг – във връзка със ЗМ-373/96 г. и със ЗМ-397/96 г., считано от
датата след прекратяване на преписката, т.е. от 16.05.2011 г. до момента на
заличаване на процесните лични данни на 14.12.2015
г., или приблизително 04 години и 07 месеца; а във връзка със ЗМ-828/98 г.,
считано от датата след прекратяване на преписката, т.е. от 23.06.2013 г. до
момента на заличаване на процесните лични данни на
14.12.2015 г., или приблизително 02 години и 06 месеца. Посоченото важи и по
отношение негативите, рефлектирали в социалния и професионалния аспект от
живота на ищеца - понесените от него подигравки на работното място и медийните
публикации по случаите, вследствие разпространената за него информация във
връзка с осъществените задържания. При това положение и с оглед правилото на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите, съдът намира, че при отчитане
кумулативния ефект на констатациите по-горе и съобразно периода на
продължителност на незаконосъобразното обработване на личните му данни, справедливото
обезщетение за ищеца в случая е в размер на общо 2 000 лева. При
частичното уважаване на главния иск следва да се присъди и претендираната
законна лихва върху съответната сума, считано от крайната дата, на която се
сочи прекратяване на увреждането - 14.12.2015 г., съобразно разписаното в т. 4
на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004
г., ВКС, ОСГК.
При условията на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца се дължат сторените разноски по производството, които съобразно разписаното
в цитирания текст са за внесената държавна такса от 10 лева и за заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и възлизат общо на сумата от 510
лева. Като неоснователна се преценя претенцията за заплащане на пътни разноски
за явяване пред ЯАС, предвид следното: съобразно разписаното в нормативната
уредба, разноските следва да се разбират като суми, които страната е заплатила
във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване
на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по
събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, банкови такси,
телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на
компетентния съд и др. подобни, не представляват подлежащи на присъждане разноски
по смисъла на цитираната разпоредба, и стоят извън обхвата на отговорността за
разноски (в този смисъл Решение № 7087/18.05.2012 г. по адм.
д. № 48/2011 г., Решение № 3568/13.03.2014 г. по адм.
д. № 2459/2013 г., Решение № 15209/19.11.2013 г. по адм.
д. № 7308/2012 г. на Върховния административен съд). По отношение претендираните разноски, свързани с производствата пред БРС
и БОС, съдът намира претенцията за неоснователна – същите следва да се
претендират в производствата пред тези съдилища.
При условията на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ
на ответника се дължи възнаграждение за осъществена процесуална защита, чийто
размер, съобразно отхвърлената част от иска и правилата на чл.
37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГРАД * да заплати на М.И.Д. ***, п.к. 24, с посочен съдебен
адрес:***, офис 9, адвокат С.Х. от ПАК, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на неправомерното и незаконосъобразно обработване на
личните му данни, въведени и съхранявани в информационните фондове на МВР във
връзка със ЗМ-373/1996 г., ЗМ-397/1996 г. и ЗМ-828/1998 г. по описа на РУ 02 *,
за времето след изтичане на погасителната давност за деянията (по ЗМ-373/96 г. и по ЗМ-397/96 г. – считано
от 16.05.2011 г., а по ЗМ-828/98 г.
– считано от 23.06.2013 г.), до
момента на заличаването им на 14.12.2015
г., в размер на 2 000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.12.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.И.Д. ***, п.к. 24 и посочен съдебен адрес:***, офис 9, адвокат С.Х. от ПАК,
срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГРАД * иск за неимуществени вреди за разликата
над 2 000 (две хиляди) лева до претендирания с
исковата молба по настоящото дело размер от 25 000 (двадесет и пет хиляди)
лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГРАД * да заплати на М.И.Д. *** разноски по производството за
заплатена държавна такса от 10 (десет) лева и адвокатски хонорар в размер на 500
(петстотин) лева, възлизащи общо на 510 (петстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА М.И.Д. ***, п.к.
24, с посочен съдебен адрес:***, офис 9, да
заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГРАД * сумата от 100 (сто) лева,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
отношение на администрацията, съобразно уважената част от предявения иск.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/ не
се чете