Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 11.08.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
САВА
ШИШЕНКОВ
при участието на секретаря Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N6482 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.02.2015год., СРС, 51-ви състав, постановено по гр.дело №18429/2013год. е отхвърлил иска с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР в редакцията му преди изменение на ЗКИР, направено с ДВ бр.49 от 2014г., предявен от Й.И.И., с ЕГН ********** и адрес: **************срещу К.С.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** и А.С. П., с ЕГН ********** и адрес: *** за признаване за установено по отношение на ответниците, че в Кадастрална карта за район ’’Драгалевци”, одобрена със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка в кадастралната основа, при която към датата на одобряване на КК 1/8 идеална част от южната реална част от нива с площ 458 кв.м. находяща се в землището на Драгалевци, местност „Суха река“, имот № 024152 по КВС, представляваща част от имот 1902 от к.л. 719 по КП, изработен 1950г. е погрешно заснета като част от имот, за който е отбелязано, че е собственост на ответниците. Осъден е Й.И.И. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати в полза на К.С.Ц. и А.С. П. съдебно-деловодни разноски в размер на 800лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Й.И.И., чрез адв. Х., негов пълномощник, с която обжалва отхвърлителното решение и моли да се отмени и вместо него постанови друго, с което се уважи предявения иск, а ако съдът счете, че правото на иск не съществува да се обезсили решението. Посочва, че решението е неправилно и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че при одобряване на КК не са били налице грешки, като съдът не обсъжда непълноти и има ли такива към момента на одобряване на кадастралната карта. Смята, че ако съдът бил обсъдил цялата фактическа обстановка по делото е щял да стигне до извода, че е налице непълнота, която е свързана със спор за материално право, тъй като възстановения процесен имот не е нанесен в кадастралната карта и собствеността върху него не е отразена правилно, а ответниците са се противопоставили на нанасянето му. Сочи, че решението е и необосновано, като не става ясно какво приема съда в случая и защо. Смята, че спора за собственост преди или след нанасяне на новореституираните имоти в КК и КР винаги ще съществува и следва да бъде решен съдебно. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Х. поддържа въззивната жалба, посочва, че спора между страните следва да бъде разрешен с решението по настоящото дело и по предявения положителен установителен иск, а не по другото заведено дело на СРС, 50-ти състав, гр.дело №11393/2013год., по което е предявен отрицателен установителен иск и който съобразно ТР№8/2016год. не може да разреши спора за собственост и непълнотата в КК и КР.
Въззиваемите К. Ст.Ц. и А. Ст.П., чрез техния пълномощник по делото адв. И. са подали в срок становище по въззивната жалба, в което развиват съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочват, че правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на одобряване на КК ищците все още не са имали решение в тяхна полза за възстановяване собствеността поради което не е била налице непълнота. Смята, че спорът между страните ще бъде разрешен с другото дело, заведено в СРС, 50-ти състав, гр.дело №11393/2013год. и при това и по отношение на всички наследници на наследодателката на въззивника, а не по настоящото дело, по което ищец е само един от наследниците Й.И.И.. В съдебно заседание пред въззивния съд поддържа отговора на въззивната жалба и счита, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на производството по иска предявен по гр.дело №11393/2013год. на СРС, 50-ти състав. Представена е писмена защита по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Й.И.И. с искова молба от 25.04.2013 г., с която срещу К.С.Ц. и А.С. П. е предявен иск по чл. 53, ал.2, изр.2 ЗКИР/първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ: южната реална част от нива с площ от 485 кв.м. находяща се в землището на Драгалевци, местност „Суха река“ имот № 024152 по КВС, представляваща част от имот 1902 от к.л. 719 по КП, изработен 1950 г., съгласно съдебно решение №І-32-186/11.01.2011г., на СРС, 32-ри състав, по гр.д. №4118/10г. и който имот не е нанесен в КК и КР. Посочва, че с посоченото решение на СРС е възстановено правото на собственост върху процесния имот на наследниците на Й.В.С./ Й.Д.В./ и един от които е ищецът. Посочва, че наследодателката видно от приложен нот. акт №38, т.ІІ, рег№38, н.дело №18/37год. е била собственик на нива в землището на с.Драгалевци, м.“Сухата река“, с площ от 5,7дка, при посочени съседи, като имотът е бил внесен в ТКЗС и заснет през 1950год. с №1902, кад. лист 719 по кадастралния план. Сочи, че през 1965год. южната реална част от имота и с площ от около 1 дка е заменена от ТПС комисия с лицето А.С.Д., за което е съставен нот. акт №181, д.2519/65год., като тази реална част в последствие е заснета в неодобрения кадастрален план в.з. „Симеоново-Длагалевци Ічаст“ като им. Пл.№369, к.лист 719, с площ от 993 кв.м. Посочва, че след смъртта на А.С.Д.през 1968год. е извършена делба между наследниците му, като по гр.дело №3161/1968год. е сключена спогодба, по силата на която имотът е станал собственост на С.А.С.. Последния през 1972год. е дарил на ответницата А.С. С.северната реална част от имота с площ от 500 кв.м., а повече от десет години от влизане в сила на ЗСПЗЗ на 25.07.2003год. е дарил на ответницата К.С.Ц. ½ ид.ч. от целия имот. Посочва с решението на СРС, 32-ри състав е възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници на собствеността на южната реална част от имота с площ от 485 кв.м. и поискали нанасяне на имота в Служба по геодезия, картография и кадастър С. град вследствие на което е издадена заповед на Началника на службата, с която нанесен нов обект в КК и КР- поземлен имот с идентификатор 68134.1973.2792, площ от 485 кв.м., собственост на ищеца в качеството му на наследник, но заповедта била обжалвана от ответниците и в този смисъл е възникнал спор за материално право съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на процесния имот. Поради което ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответниците, че като наследник на Й.Й.е собственик на 1/8 идеална част от южната реална част от нива с площ 458 кв.м. находяща се в землището на Драгалевци, местност „Суха река“ имот № 024152 по КВС, представляваща част с имот 1902 от к.л. 719 по КП, изработен 1950г.
В
отговор на исковата молба ответниците К.С.Ц. и
А.С. С.в писмен отговор са заявили, че оспорват иска като
неоснователен, като считат, че те са съсобственици на целия недвижим имот,
заснет под № 369 по к.л. 719, с площ 993 кв.м., съгласно нотариален акт № 181,
т. XIV, д. 2519/65г. и изтъкват доводи, че спорните 485 кв.м. не са собственост
на ищеца.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР / в редакцията му преди изм. на ЗКИР/ и е специален установителен иск за установяване право на собственост към минал момент-на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, в който се поддържа, че е налице грешка или непълнота, свързана със спора за собственост между страните. Приел е, че в полза на ищеца и останалите наследници на Й.Й.В.е постановено съдебно решение, с което правото на собственост по отношение на процесния имот е възстановено, като е разгледано наличието на замяна по отношение на имота и е преценено, че липсват пречки за възстановяване правото на собственост доколкото няма реализирано строителство в имота и това решение обаче е влязло в сила на 08.02.2011г., т.е след като КК вече е одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Поради което е приел, че към миналия момент - одобряването на КК липсва грешка доколкото ищецът все още не е реституиран собственик и решенията на ОСЗ и решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са актове с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта и щом собствеността върху земеделски имот не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ - с решение на ОСЗГ, респективно решение на съда в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ бившите собственици не са в състояние да се легитимират като собственици на имота към твърдения минал момент - одобряването на КК, ищецът все още не се легитимира като собственик, доколкото решението на съда в производство по чл.14, ал.З ЗСПЗЗ не е влязло в сила и липсва грешка в КК към заявения минал момент.
Решението е неправилно по следните съображения:
Основателно е оплакването на ищеца, че съдът не е обсъдил изцяло фактическа обстановка по делото, както и решението е необосновано, като в случая съдът дължи произнасяне по спора на страните за материално право както и заявен за собственост на процесната реална част на предявеното от ищеца основание-наличие на предпоставките на земеделска реституция и чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ .
Не се оспорва и видно от приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за наследници №255/23.02.2012 г. и това приложено пред въззивния съд от 01.02.2017год., издадени от СО-район Витоша се установява, че Й./Й./ В.С., родена на *** г., е починала на 16.05.1964 г. и оставила наследници по закон-четири дъщери и един син, последния неженен и без деца и ищецът Й.И.И. е нейн наследник с 1/8 ид.ч.
Приложено е удостоверение от СО район Витоша за идентичност на лице с различни имена и където е посочено, че това се отнася до Й.В.С. и Й. Й.Д.В., които са имената на едно и същи лице.
Приложено е Решение №1-32-186/11.01.2011г., постановено по гр.д.№4118/2010г. по описа на СРС, 32-ри с-в, влязло в сила на 08.02.2011г., по жалба на Й.И.И., като наследник на Й.Й.В.срещу решението на ОСЗ е отменено решение на ОСЗ, с което е отказала да възстанови правото на собственост и вместо него е постановено възстановяване право на собственост на наследниците на Й.Й.В.в стари реални граници върху южната реална част от нива с площ от около 485 кв.м, находяща се в землището на Драгалевци, м.”Сухата река”, имот пл.№024153 по КВС, представляваща част от имот 1902, к.л.719, означен по букви ДЕВГД от скицата на тройната СТЕ, неразделна част от съдебното решение и която скица е приложена към решението. Тази част представлява южната половина от ПИ 369, означен с буквите ДЕВГД. В мотивите на решението на съда е посочено, че са налице предпоставките пораждащи правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в съществуващи и възстановими стари реални граници и след като е установено, че с част от притежавания от наследодателката Й. В.земеделска земя, след като е внесена в ТКЗС е извършена замяна като 1 дка е предоставен от ТПС комисия на А.С.Д.и която след смъртта му е поставена в дял на един от наследниците му С.А.С.. Посочено е, че северната част от имота с площ от 500кв.м. е дарена, а южната реална половина не е била предмет на разпоредителни сделки и върху тази част не са реализирани мероприятия и е прието, че са налице предпоставките на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и собствеността върху тази реална част следва да бъде възстановена на собственика от преди замяната, респективно на неговите наследници.
Ищецът за установяване на правото на собственост на неговата наследодателка Й.Й.В.е приложил нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка №38/25.08.1937 г. на II нотариус при Софийския областен съд, с който Й.Й.(Д.) В.е призната за собственик по давностно владение (над 28 години заедно с наследодателя си Вучо Стоянов) на 4 имота, сред които под №1 е посочена нива в местност „Суха река“ с площ от около 5,7 дка, при съседи: братя П., С.Б., М.М.и „Суха река“.
Приложена е скица, копие от неодобрен кадастрален план на Симеоново, Драгалевци, м.“Суха река“, в която е посочено, че имот с пл.№1902, кадастрален лист 719 е записан в разписния лист на името на Й.Й.и с площ от 5300м.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включел в блок на ТКЗС №181/05.06.1965 г., н.д.№2519/1965 г. на I нотариус при Софийски народен съд, вписан с вх.рег.№6337/05.06.1965 г., А.С.Д.е признат за собственик на нива от 1 дка в землището на с.Драгалевци-С., местност „Суха река“, при граници: от изток-„Суха река“, от запад, север и юг-блок на ТКЗС-Драгалевци, дадена му от ТПС комисия в замяна на негова нива в същото землище, местност „Лисичите дупки“ с площ 1 дка.
Не се оспорва, че имотът е бил предмет на делба между наследниците на А.С.Д.и с протоколно Определение от 13.05.1968 г. по гр.д.№3161/1968 г. на СНС-VI р-н, VI уч.е видно, че е утвърдена съдебна спогодба, като имотът нива от 1 дка в землището на с.Драгалевци-С., местност „Суха; река“, при граници: от изток-„Суха река“, от запад, север и юг-блок на ТКЗС-Драгалевци е поставена в дял на С.А.С., син на А.С.Д..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №110/28.06.1972 г., том XVII, н.дело №3040/1972 г. на I нотариус при Софийски районен съд, С.А.С. е дарил на дъщеря си А.С. С.следния недвижим имот: неурегулирано място е площ 500,00 кв.м. при граници и съседи: път, С.А.С., Д.С.К.и Г.Й.Х., съставляващо северна реална част от неурегулирано дворно място цялото с площ 1 000кв.м. при граници и съседи по нотариален акт: „Суха река“ и от 2 страни-блок на ТКЗС, а при настоящи съседи: път, Г.В., Д.К.и Т.Х., находящо се в землището на с.Драгалевци, местност „Суха река“ и дарителят се е легитимирал като собственик с нотариален акт №181/05.06.1965 г., T.XIV, н.д.№2519/1965 г. на I нотариус при Софийски народен съд.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №60/25.07.2003 г., том I, рег.№3313, н.д.№60/2003 г., на нотариус №269-В.Кацарова, вписан в Службата по вписвания при CPC У вх.№26666/25.07.2003 г., акт №161, том LXXXIV, дело №20099/2003 г., имотна партида №219219, С.А.С. е дарил на дъщеря си К.С.Ц. следния собствен по силата на наследство и съдебна делба недвижим имот, описан като: 1/2 ид.част от неурегулиран поземлен имот в гр.С., район Витоша, местност „Сухата река“, вилна зона **********, Ічаст, заснет под №369, нанесен в кадастрален лист №719, при граници и съседи по нотариален акт: път, Г.В., Д.К.и Т.Х., целият имот с площ по нотариален акт 1 000кв.м., а по графични данни от скица-копие от неодобрен кадастрален план на гр.С., в.з. **********, І част, с площ от 993 кв.м.
Със Заповед № КД-14-22- 292/10.04.2012 г. на Началника на СГКК е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър нанасянето на поземлен имот 68134.1973.2790 с площ от 560 кв.м., начин на трайно ползване нива на наследници на Й.Й.В.и на поземлен имот с идентификатор 69134.1973.2791, с площ от 508 кв.м., собственост на К.С. и А.С. и срещу същата заповед е подадена жалба от К. и А. Стефанови.
Не се оспорва, че С.А.С. е починал на 28.06.2016год. и е оставил за свои наследници дъщерите си А.С. П. и К.С.Ц..
От приетата пред първоинстанционният съд СТЕ се установява, че имотът, описан в нот.акт № 38, т.ІІ, peг.38, н.д.18/1937 г. т.1: нива, находяща се в землището на с.Драгалевци, м."Суха река" с площ от около 5,7 дка, при съседи: братя П., С.Б., М.М.и Суха река, е идентична с имот пл.№ 1902 от стария кадастрален план от 1950 г. (по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-13-14-15-1 с кафяв контур на комбинираната скица, изготвена от вещото лице) и в разписния книга е записан на Й. Й.. Вещото лице е посочило, че имотът описан в решение №І-32-186/11.01.2011 г. на СРС, по гр.дело №4118/2010год. и описан като южната част от имот 24152 от КВС с площ от 485 кв.м (по цифри 10-11-12-13-10 със зелен контур на скицата) и възстановен на наследниците на Й.Й.е идентичен с част от имот пл.№ 1902 от стария кад.план от 1950 г. Посочено е, че описания в нот.акт № 181, т.IV, д.2519/1965 г.: нива, м."Суха река" с площ 1,0 дка, получен от ТПС комисия по замяна (Протокол № 1 на ТПС комисия от 14.04.1965 г.) при съседи: от изток - „Суха река"; от запад и юг - блок на ТКЗС - Драгалевци, попълнен с пл.№ 369, к.л.719 (по цифри 10- 11-12-13-10) е идентичен с имот № 24152 от КВС и е идентичен с част от имот пл.№ 1902 от стария кад.план от 1950 г. Посочено е, че имотът, посочен в нот.акт за дарение № 110,т.XVII, д.№ 3040 от 28.06.1972г. като неурегулирано място с площ 500 кв.м, представляващо северната част от нивата в м."Суха река" от 1000 кв.м е идентично със северната част от имот пл.№ 369 (по цифри 10-11-12-13-10), е идентично със северната част от имот № 24152 от КВС и е идентичен с част от имот пл.№ 1902 от стария кадастрален план от 1950 г. Също така вещото лице е посочило, че посочения в н.а.№ 60, т.1, рег.№ 3313, д.№ 60 от 22.07.2003г имот-1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот в м."Сухата река", в.з."Симеоново -Драгалевци" I-ва част, заснет под № 369, к.л.719 при граници: път, Г.В., Д.К.и Т.Х. с графично измерена площ 993 кв.м е идентичен с южната част от имот пл.№ 369, к.л.719, е идентичен с южната част от имот № 24152 от КВС и е идентичен с част от имот пл.№ 1902 от стария кад.план от 1950г. Вещото лице е посочило, че старият кадастрален план е изработен 1950 г., в който процесния имот е с пл.№ 1902, к.л.719 с графична площ 5273 кв.м. и в разписната книга е записан на Й. Й.. Архивният кадастрален план е изработен 1977 г. и е действал до одобряването на кадастралната карта, като процесния имот е с пл.№ 369, к.л.719. и по регулационен план на процесната територия е ПРЗ на в.з."Симеоново - Драгалевци" - II част, квартали 22Б и 22Г, одобрен с Решение № 625/01.10.2009г. на СОС и в този регулационен план от ПИ 369, к.л.719 е обособен УПИ LVIII-369, кв.22Б, като между ПИ 372 и ПИ 369 има проектна улица. Посочено е, че КККР е одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и процесният поземлен имот е с идентификатор 64134.1973.369 с графична площ 993 кв.м, записан в съсобственост на А.С. С.и К.С.Ц. по 1/2 ид.част. Към заключението е изготвена комбинирана скица, като процеснию имот по исковата молба е обозначен между цифрите 10-10’/десет прим/- 12’/дванадесет прим/-13.
Пред въззивния съд е приложено Решение №І-50-235/25.05.2017год., на 50-ти състав, по гр.дело№11393/2013год., с което уважен отрицателен установителен иск, предявен от К.С.Ц. и А.С. С.по чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците Й.И.И., И.И.И., С.О.С., Е.О.С., И.С.К., Н.С.К.-Н., С.В.А.и Е.В.А.-Б.не са собственици на следния недвижим имот: реална част с площ 485,00 кв.м. по т.Д-Е-В-Г-Д на комбинираната скица към заключение вх.№1126314/09.12.2015 г. по съдебно-техническата експертиза, която скица е подписана от съдебния състав и е неразделна част от настоящото решение-южна реална част от имот с кадастрален идентификатор 68134.1973.369, площ 993,00 кв.м., находящ се в гр.С., район Витоша, в.з.“**********-П част“, местност „Сухата река“, представляващ УПИ LVIII-369, кв.22Б по регулационния план от 2009 г. на гр.С.- в.з. “**********-П част“. Решението е обжалвано от ответниците и е приложено копие от въззивна жалба от 19.06.2017год.
Страните не спорят и са заявили пред въззивния съд, че процесния имот не е застроен, като адв.И., пълномощник на ответниците в съдебното заседание на 15.03.2016год. е посочила изрично, че просния имот не е застроен, но са налице прехвърлителни сделки от първоначалния преобретател на имота от замяната, поради което смята, че е запазила действието си и имотът не подлежи на възстановяване. Искано е спиране на настоящото производство заради висящото производство пред СРС по гр.дело №11393/2013год., 50-ти състав, по което е предявен от ответниците срещу наследниците на Й.Й.отрицателен установителен иск, че не са собственици на същата спорна реална част-южна реална част от имот с идентификатор 68134.1973.369 и което искане е неоснователно и е оставено без уважение от въззивния съд. В случая ищецът, като един от съсобствениците на процесния имот след като е наследник на Й. Й., независимо, че по делото не участват и останалите съсобственици и които не са задължителни другари, независимо, че в случая решението по настоящия иск ще ги обвърже, има интерес от предявяване на положителен установителен иск след като е налице спор ма материално право по повод процесната реална част, за която ищецът твърди, че е собственост на наследниците на Й.Й.и са налице предпоставките на земеделската реституция и по-специално на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, а ответниците оспорват собствеността, като преобретатели на имота, получен от замяна на ТПС комисия, на чието име е нанесен и се противопоставят от нанасянето му в кадастралната карта и регистри като самостоятелен имот и на името на наследниците на Й. Й../В този смисъл ТР№8, по т.дело №4/2014год., т.4./. Правните последици на решението по положителен и отрицателния установителен иск за собственост са различни. При уважен отрицателен установителен иск, правото което е било негов предмет, се отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основание, поради което в случая с оглед на предявения по настоящото дело положителен установителен иск само на конкретното посочено основание в исковата молба, че ищецът е собственик, е основание за спиране на другото заведено дело пред 50-ти състав по ОУИ, но не и на настоящото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.2, т.3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ВКС по тълк.дело № 8/2014 г., ОСГК, иск за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и др. е допустим, както и допустимостта на иска по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР, нов чл.54, ал.2 ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, както и е допустим, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, и да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва и наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато е налице спор за материално право и какъвто е случая, както и, че спорната част не е заснета като самостоятелен имот, а е част от имота на ответниците пътят на защита е предявяването на положителен установителен иск и каквато цел не може да бъде постигната при предявен отрицателен установителен иск. Също така с оглед на възприетото в ТР промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване и установяване както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно-на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат в предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. В тази връзка и оглед постановките в ТР неправилен е изводът в случая на първоинстанционният съд, че след като решението, с което е възстановено правото на собственост в полза на ищеца е влязло в сила, но след като КК е била вече одобрена липсва грешка/по-точно непълнота/ и искът следва да се отхвърли.
В случая спорно между страните е налице ли са предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота, съгласно чл.18з, ал.3 от ЗСПЗЗ. С оглед разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ „Когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици“.
Цитираната по-горе разпоредба изключва земеделската реституцията при извършената по реда на ЗТПС замяна на земеделски земи и възстановяването на собствеността в полза на лицето, получило имота по такава замяна, в случаите когато: имотът е застроен (независимо дали от лицето, получило имота по замяна или от трето лице-нормата визира само качеството на имота като застроен) до влизане в сила на ЗСПЗЗ, като е без значение дали строителството е законно или не или с получения по замяна имот са били извършени разпоредителни сделки, като тези сделки също следва да са извършени преди влизането в сила на ЗСПЗЗ. При разпореждания между съсобственици/сънаследници/, придобили имота по замяна, извършена по ЗТПС, респективно и по наследство от заменителя, имотът не се придобива от трето лице. В този смисъл Решение №223/13.10.2014год. на ВКС по гр.дело №1945/2014год., І ГО, Решение №307/18.12.2013год. на ВКС, по гр.дело №2327/2013год., І ГО, решение №113 от 09.03.2012год. на ВКС по гр.дело №568/2011год., І ГО, постановени в производство по чл.290 ГПК. В случая продесният имот след неговата замяна първо е бил наследен след смъртта на лицето, получило го по замяна по реда на ЗТПС, а впоследствие е бил предмет на делба между сънаследниците и на дарение само северната реална част от същия, както е описана в нот. акт, като последната обаче не е част от описания в исковата молба имот- спорна е само южната реална част. Наследяването по закон не е правна сделка, поради което не може изобщо да попада в прилежното поле на чл.18з, ал.З ППЗСПЗЗ и следователно прехвърлянето на правото на/ собственост върху имота по силата на наследяване по закон не води до стабилизиране на извършената замяна на основание чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, което се отнася и за извършената съдебна делба на имота, независимо, че е приключила със съдебна спогодба между сънаследниците и не е налице разпореждане в полза на трето лице. Не следва да бъде вземано в предвид и извършеното дарението на процесния имот през 2003г., което е извършено след влизането в сила на ЗСПЗЗ и което също не обуславя приложимостта на чл.18з, ал.3 и зачитане на замяната. С оглед на което правото на собственост върху процесния имот принадлежи на наследниците на Й./Й./Й.Д.В. и на ищеца като наследник с 1/8 ид.ч. от процесния имот.
При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – да се посочи и в какво се състои същата /в частност по предявения положителен установителен иск ищецът се позовава на непълнота в кадастралната карта, като имотът не е ненасен в КК и КР.
Предвид изложеното при несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което иска бъде уважен, като се приеме за установено, че ищецът е собственик на основание наследяване и земеделска реституция на 1/8 ид.ч. от южна реална част с площ от 485 кв.м. от имот с кадастрален идентификатор 68134.1973.369, целия с площ 993,00 кв.м., находящ се в гр.С., район Витоша, в.з.“**********-П част“, местност „Сухата река“, представляващ УПИ LVIII-369, кв.22Б по регулационния план от 2009 г. на гр.С.- в.з. “**********-П част“, която реална част е означена по цифрите:10-10’/десет прим/- 12’/дванадесет прим/-13 на комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза от 22.05.2014год./стр.97 по делото на СРС/, приподписана от съда и неразделна част от настоящото решение, както и е налице непълнота в КК и КР като имотът не е нанесен.
При този изход на делото при направено искане и на двете страни за присъждане на разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника - ищец следва да се присъдят от направените разноски за 511,19лв. за първа инстанция и за 245,60лв.-за въззивна инстанция или общо от 756,79лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 13.02.2015г. на СРС, 51-ви състав, постановено по гр. д. № 18429/2013г. по описа на СРС и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.53, ал.2, изр.2/първоначална редакция, нов чл.54, ал.2 ЗКИР от Й.И.И., с ЕГН ********** и адрес: **************по отношение на К.С.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** и А.С. П., с ЕГН ********** и адрес: ***, че Й.И.И. е собственик на 1/8 идеална част от следния недвижим имот: южната реална част с площ от 485 кв.м от имот с кадастрален идентификатор 68134.1973.369, с графична площ 993,00 кв.м., находящ се в гр. С., район Витоша, в.з.“**********-ІІ част“, местност „Сухата река“, представляващ УПИ LVIII-369, кв.22Б по регулационния план от 2009 г. на гр.С.- в.з. “**********-ІІ част“, която южна реална част е означена по цифрите:10-10’/десет прим/-12’/дванадесет прим/-13 на комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза от 22.05.2014год., приподписана от съда и неразделна част от настоящото решение/л.97 от първоинстанционното дело/, като е налице непълнота в кадастралната карта и регистри, изразяваща се в това, че този имот не е нанесен в кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2011год. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА К.С.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** и А.С. П., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят на Й.И.И., с ЕГН ********** и адрес: **************сумата от 756,79лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.