№ 19233
гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
и прокурора И. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно
наказателно дело № 20231110214791 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установи следното:
Производството по делото е образувано по повод внесено от СРП искане по
чл.64 от НПК, в което прокуратурата предлага на З. Б. К., който е обвиняем по
досъдебно производство № 230-ЗМК-1951/2023г. по описа на 06 РПУ – СДВР,
прок. преп. № 45478/2023г. на СРП, да бъде определена мярка за неотклонение
„задържане под стража”, като държавният обвинител счита в своите подробно
изложените аргументи в рамките на съдебните прения, че са налице съответните
законови предпоставки за вземане на такава мярка за неотклонение спрямо
обвиняемото лице.
В противовес на тази теза, упълномощеният защитник на обв. З. К. –
адв. Л.Н. счита, че няма обосновано подозрение обвиняемият да е осъществявал
превозване на чужденци до българската граница, т. к. същите са били превозвани
на територията на Столичния град и няма доказателства да е получавал имотна
облага, нито има доказателства същият да се е занимавал с такава дейност по
трафикиране на мигранти, вкл. от тези справки, които е представило държавното
обвинение.
В лична защита обвиняемият З. К. се смята за виновен, че е превозвал
въпросните чужди граждани, но отрича да е управлявал автомобила както в
населени места в бургаския регион, така и до сръбската границ, като заявява, че е
предоставял автомобила на други лица за ползване и заявява, че е щял да ги
закара до спирката на трамвая. В последна дума моли да не бъде задържан.
В производството по чл.64 от НПК съдът следва да изследва три групи
обстоятелства. Първо, какво обвинение е предявено на обвиняемото лице и дали
за това престъпление, в което той е обвинен, законът предвижда наказание
„лишаване от свобода”. Второто, което следва да прецени, е дали има реални
1
опасности от укриване или извършване на престъпление на база материалите по
досъдебното производство, и третото, и почти най-важно обстоятелство, е
свързано със съпричастността на лицето към инкриминираното деяние.
Установява се по делото, че на 29.10.2023г. дежурен прокурор при СРП е
предявил и повдигнал обвинение спрямо З. К. за престъпление по чл.281, ал.2, т.1
вр. ал.1 от НК, а именно – подпомагане на чужденец да пребивава и да преминава
на територията на страната в нарушение на закона чрез използване на МПС.
Това е актуалното обвинение и към настоящия момент, като няма данни
прокуратурата да е изменила обвинението спрямо З. К., независимо от
съображенията на прокурора за наличие на фактически данни за други правни
квалификации на извършеното. Дали и какви намерения е имала прокуратурата
относно обвинението, е без значение, ако те не са процесуално реализирани. В
случая те са без значение, доколкото актуалното обвинение е такова, каквото
фигурира в постановлението за привличане на обвиняем.
Второто обстоятелство, което следва да се изследва, е дали е налице реална
опасност от укриване или извършване на престъпление. Съдът не открива реална
опасност от укриване на лицето, доколкото органите на полицията са установили
лицето, знаят самоличността му, той е известен на органите на МВР, и няма данни
да се е укривал. Няма и данни за опасност от извършване на друго престъпление,
защото З. К. е с чисто съдебно минало. Водено е досъдебно производство срещу
него през 2018г., което е с неясен изход според справката за неприключени
наказателни производства, но предвид липсата на постановена осъдителна
присъда, следва да се приеме, че реална опасност от извършване на
престъпление няма.
По отношение на участието на обвиняемия З. К. в инкриминираното деяние,
с оглед внесеното обвинение съобразно неговата актуалност, съдът следва да
установи дали лицето е извършило действия от какъвто и да е характер , с
които да е подпомогнало чужденец да пребивава или да преминава в страната,
но в нарушение на закона. Такава е новата разпоредба на чл.281, ал.1 от НК след
измененията в НК (обн., ДВ, бр.67 от 2023г.). Според съдебния състав именно тук
се натъкваме на доказателствени проблеми , свързани с доказване на такова
участие на обвиняемото лице, като аргументите в краткост са следните:
На първо място, неадекватните действия на полицейските служители,
допуснали четирима граждани, вероятно от Мароко, да се „разбягат като пилци”
без да бъде осигурена адекватна охрана, допълнителни полицейски екипи с цел
тяхното задържане в районно управление до изясняване на обстоятелствата,
поради което въобще не е ясно дали въпросните граждани са били возени в
автомобила, и кои всъщност са те.
Вторият доказателствен проблем е, че разпитваният като свидетел
марокански гражданин М.С. заявява, че решил да замине през Турция за Франция,
но не може да съобщи нито имена, нито физиономия на лицето или лицата, което
го е превозвало и заявява, че не е предоставил никакви парични средства на когото
и да е било, камо ли на обвиняемия. Няма и проведено разпознаване изобщо от
полицейското разследване.
Трето, разпитите на двамата полицейски служители са като направени „под
2
индиго, или добре известният полицейски прийом на „copy – paste”, при който
двама свидетели разказват с абсолютна точност и съвпадение в изразните средства
и думи, за възприетото от тях, като такъв тип „разпити“ не следва да бъдат взети
под внимание, тъй като са в нарушение на НПК и никакви изводи не следва да се
правят въз основа на тях. Същото важи и за обясненията по ЗМВР, които някакви
лица са дали.
Четвърто, въпросното обвиняемо лице З. К. е било спряно на територията
на гр. София и няма данни в делото нито за посоката на движение на автомобила,
камо ли по посока гр. Драгоман и граница със Сърбия, за да извежда през
страната тези граждани. Няма данни и да ги е превозвало обвиняемото лице З. К.
от българо-турската граница, какъвто е обичайно маршрутът на българските
трафиканти на мигранти. Тезата на прокурора, че чрез справката се установявало
участието на обвиняемия в инкриминираното престъпление, е несъстоятелна, т. к.
приемането означава, че всяка справка за движение на автомобил, без данни за
водача му, би инкриминирала участие на някого, което е нелепо.
Мярката , която следва да се определи на обв. З. К., е най-леката възможна –
„подписка”.
По тези съображения и на осн.чл.64 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия З. Б. К. с
ЕГН: **********, като ВЗЕМА по отношение на същия обвиняем по досъдебно
производство № 230-ЗМК-1951/2023г. по описа на 06 РПУ-СДВР, прок. преп.
№ 45478/2023г., мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”.
Определението подлежи на незабавно изпълнение, като ПРЕПИС от него
да се изпрати на Началника на Ареста при Затвор – гр. София – за сведение и
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес
пред СГС, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото пред
Софийския градски съд за 07.11.2023г. от 10:00 часа , за която дата и час
страните са уведомени и се считат редовно призовани.
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
наблюдаващия делото прокурор и разследващия орган – за сведение и
изпълнение.
ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с
писмено заявление желание от тяхна страна.
3
Съдебното заседание приключи в 16:10 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4