Р Е Ш Е Н И Е №260022

 

гр.София, 05.05.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 25-ти март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д.№75 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците: В.С.В., с ЕГН: **********с адрес ***, 

В.С.Г., с ЕГН: ********** с адрес ***,

Н.С.В., с ЕГН: **********, с адрес ***,

Л.С.В., с ЕГН: **********,  с адрес ***,

И.С.В., с ЕГН: ********** с адрес ***,

Р.С.Р., с ЕГН: ********** с адрес ***,

В.С.Л., с ЕГН: ********** с адрес *** и

Р.С.В., с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Р.М., са предявили иск по чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ срещу „Г. Ф.“ с адрес ***, за осъждането му да им заплати следните суми:

1. За В.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв. /двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;
2. За В.С.Г., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;
3. За Н.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;
4. За Л.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;
5. За И.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;
6. За Р.С.Р., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;
7. За В.С.Л., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;
8. За Р.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

Ищците претендират и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

На 27.09.2019г., в гр.Е. П., на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „Б.“, неизвестен водач на неизвестно МПС, нарушава правилата за движение и удря пешеходеца С. Г. В., с което реализира ПТП и напуска местопроизшествието. При злополуката е причинена смъртта на С. Г. В..

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10 от 30.09.2019г. Образувано е и досъдебно производство №ЗМ83/2019г., по описа на ОДМВР - София.

Починалият при инцидента – С. Г. В. е съпруг на В.В. и баща на В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В..

С. В. и В.В., заедно с техните деца били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и взаимна подкрепа те отгледали и възпитали В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В.. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на С. В. дълбоко е травмирала ищците. Той винаги е бил пример за своите деца, както и опора за съпругата си. С. В. бил изключително грижовен и любвеобилен баща, който се грижел за семейството и бил негов стожер. Той обичал да прекарва време с децата си и имал общи занимания с тях. С. В. помагал в ежедневните дейности и домакинската работа на своята съпруга В.В.. Те живеели в разбирателство и хармония. Той бил всеотдаен и много отзивчив. Починалият сплотявал семейството и обичал да събира всички негови членове на едно място. Заедно отбелязвали празниците. Ежедневно поддържали контакт и се интересували един от друг. Семейството разчитало на починалия и много го уважавали. Доверителите ми са загубили важна част от семейството си, много скъп за тях човек, поради което към настоящия момент усещат празнота, която никой не може да запълни.

Починалият С. В. бил силно привързан към децата си и своята съпруга. Той никога не правел разлика и по никакъв начин не делял своите синове и дъщери. Починалият подкрепял семейството си, подпомагал ги във всичко и споделял ежедневието си с тях. Бил до тях винаги и показвал бащината си обич, съпружеската си любов и отдадеността на семейството си във всеки момент от живота. За своите деца починалият бил авторитет и пример за подражание. Той бил добър и любящ баща и съпруг, който успял да изгради индивидуална и дълбока връзка с всяко от своите деца и съпругата си.

Ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. В.В. често плаче и с умиление си спомня за всички хубави мигове, преживени с нейния съпруг, починал по такъв нелеп начин. Тя избягва да излиза и да се среща с хора извън семейството. Почернена е, станала е необщителна и затворена. В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В. също трудно приемат липсата на баща им. Н.В., Л.В. и И.В. след смъртта на С. В. са станали мрачни и некомуникативни. Трудно влизат в контакт с хора извън своите най-близки, оплакват се от разсеяност и са се затворили в себе си. Смъртта на С. В. е рефлектирала отрицателно и на дъщерите му - Р.Р., В.Л., Р.В. и В.Г.. Те са потънали в скръб. Станали са тревожни и вглъбени. Разплакват се всеки път, когато гледат снимки на баща им и рядко вече се смеят. Без съмнение ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Моралните им страдания,  претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия живот. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. След загубата на толкова близък човек В.В., В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В. страдат от нарушения в съня и тревожност.

Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, виновният водач, предизвикал с поведението си описаното ПТП е неизвестен и не е разкрит и към настоящия момент.

Законодателят в чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането дава правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортното произшествие лице, да претендира обезщетение от Г. ф., в случай, че неимуществените вреди са причинени от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено- неидентифицирано моторно превозно средство.

Съгласно чл.380 Кодекс за застраховането, който намира приложение и в случай на увреждане от неидентифицирано моторно превозно средство, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи писмена претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

В тази връзка ищците отправили претенции до Г. ф., с искане да бъде определено и изплатено дължимото на доверителите ми застрахователно обезщетение - видно от Молба с вх. № 24-01-37/ 14.01.2020г.

Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, Г. ф. не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес от предявяването на настоящата претенция.

Съгласно чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ лихвите за забава от страна на Г. ф. се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, като изпадането в забава е след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. В тази връзка, върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва от изтичане на тримесечния срок, а именно считано от 15.04.2020г. до окончателното изплащане.

Ето защо ищците молят да бъде осъден ответника да им заплати горепосочените суми.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Г. Ф.“, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът „Г. Ф.“ оспорва изцяло исковата претенция - по основание и размер.

В случая не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието на твърдяното от ищците основание за наличието на предпоставката на чл. 557, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането - “неидентифицирано моторно превозно средство”, даващ им право да претендират изплащане на обезщетение от Г. ф. (ГФ, Фонда).

Не са представени доказателства за наличието на фактическия състав на риска “Гражданска отговорност”, с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалия. Въпреки, че е официален документ Констативният протокол с пострадали лица в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни само на пострадалите, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самата пострадалите пред длъжностното лице-издател. Поради това, същият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. Така съставен документът не може категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има неидентифицираното МПС. Още повече, в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица дори не е посочен механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Не са установени и описани следи от движението на МПС, които да потвърждават изложеното относно механизма на ПТП. Още повече, че липсват данни за хода и резултата от досъдебното производство, като и липсват доказателства - не са установени свидетели-очевидци; в района на местопроизшествието няма монтирани камери за видеонаблюдение.

Изложеното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП не е подкрепено е никакви доказателства за това, че виновното противоправно поведение на водача на “неидентифицирано моторно превозно средство” е причина за настъпването на ПТП.

Ответникът счита изцяло за неоснователна претенцията за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, предявена с настоящата искова молба.

Оспорва изцяло механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинната връзка с настъпилите травматични увреждания, довели до смъртта на наследодателя на ищците.

„Г. Ф.“ към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното събитие и по образуваните щети №20210017/14.01.2020г., №20210018/14.01.2020г., №20210019/14.01.2020г., №20210020/14.01.2020г., №20210021/14.01.2020г., №20210022/14.01.2020г., №20210023/14.01.2020г., №20210024/14.01.2020г. и е уведомил ищците, че следва да представят доказателства, с оглед установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 КЗ като същите не са представени дори и към настоящата искова молба.

Ответникът „Г. Ф.“ счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г. ф. не се изчерпва е бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.

Ответникът счита, че вината за настъпването на процесното ПТП е на наследодателя на ищците, който в съзнателно е поставил в риск живота и здравето си, като се е намирал в тъмната част на денонощието на пътното платно в тежка степен на алкохолно опиване/или е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място/ и е станал единствена причина за настъпване на ПТП.

Алтернативно, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна загиналия поради изложените по - горе твърдения.

Във връзка е гореизложеното, ответникът моли на основание чл.229, ал.1, т.5 да се спре настоящето производство до приключване на разследването по воденото досъдебно производство.

Алтернативно, във връзка с направените от нас възражения за съпричиняване, моли да се изиска и приложи в цялост ДП №83/2019г. по описа на ОД МВР София.

За доказване на твърдяното съпричиняване, моли след прилагането на поисканите документи, да бъдат допуснати и следните наши задачи към автотехническа и съдебномедицинска експертизи, посочени в отговора.

Ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди в предявените размери, искът е прекомерно завишени е оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2017 година. Исковите претенции не кореспондират със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано е преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявената претенция не кореспондират нито е трайната съдебна практика на съдилищата в Република България, нито е принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.

Ответникът моли, да се вземе предвид че застрахователното обезщетение следва да бъде извършено не от застраховател, а от Г. Фонд, създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Също в тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл.558 ал.1 от Кодекс за застраховането размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл.492 от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, и трайната съдебна практика към датата на ПТП. Установените е изменения на чл.266 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) сега чл. 492 от КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение на държавата ни като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, добиващи пряко приложение от момента, в който станат част от вътрешното законодателство на държавата-членка. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, ето защо правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за значението на лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор (напр. в Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК „Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент”).

 Освен гореизложеното, счита че непредставянето на доказателства с исковата молба, с които ищците могат да се снабдят своевременно на основание чл.75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно изпълнената процедура пред Г. ф., но и в настоящето производство е в невъзможност да вземе становище, да ангажира доказателства и да осъществи адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право.

В хода на съдебното производство е починал ищецът Л.С.В. и на негово място са конституирани наследниците му С.А.В. и М.Л.С..

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10 от 30.09.2019 г. неизвестно ППС е причинило смъртта на С. Г. В..

Видно от удостоверение за наследници от 07.10.2019г. починалият С. Г. В. е съпруг на В.С.В. и баща на В.С.Г., Н.С.В., Л.С.В., И.С.В., Р.С.Р., В.С.Л. и Р.С.В..

Видно от удостоверение за наследници от 29.03.2021г. починалият Л.С.В. е оставил наследници С.А.В. и М.Л.С..

С молба от 14.01.2020г. ищците В.С.В., В.С.Г., Н.С.В., Л.С.В., И.С.В., Р.С.Р., В.С.Л. и Р.С.В. са отправилиискане за заплащане на застрахователни претенции към ответника „Г. Ф.“.

С отговори от 14.04.2020г. ответникът е отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди.

По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От заключението се установява, че на 27.09.2019г., около 22,50часа, при сухо асфалтово покритие, нормална видимост, по булевард „С.”, в посока от центъра на град Е.П., към гр. С. през село М., със скорост около 50 километра в час се е движил неизвестен автомобил.

Платното за движение в този участък е било двупосочно с обща широчина 10,90 метра, с по една неочертана с хоризонтална маркировка пътна лента за всяка посока, продължително прав, равнинен участък, добре осветено от улично осветление, разположено от двете страни на платното за движение.

Придвижвайки се по гореописания начин, неизвестният автомобил приближил регулирано е пътни знаци кръстовище, образувано между булевард „С.” и ул. „Б.”, като в дясно, по отношение движението на неизвестния автомобил имало трайно монтиран пътен знак „Б3” - „Път с предимство”, а на улица „Б.” се намирали монтирани пътни знаци „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. В същото време, в областта на дясната лента за движение на неизвестния автомобил, в мястото, определено от настоящата експертиза като „място на удара”, по гръб, с глава насочена към гр.С. лежал пострадалият С. Г. В., с наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 3%о. Дали неизвестният водач е забелязал наличието на тялото на пострадалия върху платното за движение, от техническа гледна точка не може да се каже, както и за това дали е реагирал за намаляване на скоростта или спиране, но в зоната преди удара не са регистрирани следи, указващи такива действия. Така автомобилът е преминал през тялото на пострадалия, като описаните в протокола за оглед следи показват, че към момента на удара автомобилът е бил в движение, по-нататък дали автомобилът е спирал или не - в делото липсват доказателства.

За водачът на неизвестният автомобил ПТП е било ПРЕДОТВРАТИМО, при условие, че след като е имал възможност да забележи наличие на лежащ на платното за движение човек от не по-малко от 70 м., е реагирал за намаляване на скоростта или спиране на управлявания от него автомобил, при което би установил предната част на автомобила на около 36 метра преди мястото на удара.

За пострадалия пешеходец - ПТП е било предотвратимо, ако не е спирал и лежал на платното за движение.

Водачът на неизвестния автомобил е имал възможност да забележи човек на платното за движение най- малко от около 70 метра.

В конкретните пътни условия и зона на видимост, максималната скорост, с която водачът е имал реална възможност да спре преди мястото на удара е 80 км/час.

В случая неизвестният автомобил в зоната на ПТП се е движил със скорост, която е по-ниска по стойност от скоростта, с която може да се движи автомобилът и при възникване на видимост към опасността за движение и своевременна реакция на водачът, автомобилът да се установи преди мястото на удара, при което от техническа гледна точка, реалната скорост на движение на автомобила е била технически съобразена с пътните условия.

Имало е улично осветление. Видимостта е била не по-малка от 70м.  от фронта на автомобила.

По делото се прие заключение на съдебномедицинска експертиза. От заключението се установява, че от извършената аутопсия на трупа на С. Г. В. се установяват следните травматични увреждания:

Тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в травматично разрушаване на главата, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа, контузия и разкъсване на мозъка, разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки, счупване на костите на лицевия масив, охлузвания и кръвонасядания на кожата на лицето, разкъсноконтузна и порезна рани на лявата ръка, наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 3,00%о.

Причината за смъртта на С. Г. В. е тежката несъвместима е живота черепномозъчна травма, като е настъпила мигновено.

Констатираните при аутопсията травматични увреждания на С. Г. В. са получени в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.

Видно от проведеното газхроматографско изследване на пробата кръв взета от трупа на С. Г. В. по време на аутопсията, е доказано наличие на етилов алкохол в пробата в концентрация 3,00%о.

Доказаната концентрация на алкохол в кръвта на С. Г. В. отговаря на тежка степен на алкохолно опиване.

Тежката степен на алкохолно опиване се характеризира с тежко потискане на функциите на Централната Нервна Система, наблюдава се до пълно потискане на чувството за болка, лицето може да изпадне в кома, налице са промени в дишането и сърдечната дейност, може да се наблюдава неконтролиране на тазовите резервоари, може да настъпи смърт.

Няма пряка зависимост между клиничните прояви/симптоми /и концентрацията на алкохол в кръвта, тоест не може да се прави извод за клиничните изяви на лицето само по доказаната концентрация на алкохол в кръвта.

При подобна концентрация на алкохол в кръвта силно са променени качествено и количествено възприятия, реакции, съзнание и др., като не може да се посочи конкретно как.

            Констатираните травматични увреждания по своята морфология отговарят да са получени при прегазване на главата от автомобил и да бъдат получени при ПТП.

По делото се разпита свидетелката Н.В.Р..

„Била съм свидетел на ПТП с пешеходец, датата не помня, мисля, че беше през миналата година - 2021 г., не съм сигурна, доста време мина. Прибирах се от с. Б. към с. В., беше към 11,30 ч. вечерта, пътят ме води през Е. П.. Като стигнах до нещо като външна улица в Е. П., там има един „Стоп“, спрях и видях, че на главната улица лежи на улицата човек. Аз съм спряла, видях го, загледах се и от другата страна спрях отстрани на улицата. Почудих се, беше късно, бях сама. Почудих се да изляза ли да го видя, дали това не е постановка. Отдалеч видях, че идва патрулка, обърнах се да гледам и мина една кола с много висока скорост за тази улица, мина през човека, мина през него, той се изтъркули малко и си промени местоположението. Дойде по-близо патрулката, не знам дали те видяха случилото се, беше разминавка от няколко секунди, аз тогава отидох при тях и им казах какво току що се случи. Не съм подавала сигнал в полицията, патрулката си дойде. Те не знаеха, че има човек на пътя. Те спряха, според мен бяха видели човека, който лежи на улицата. Аз излязох от колата, отидох при тях и им казах, че току-що видях как една кола мина бързо и мина през човека. Друго не знам. Според мен беше случайност за мен всичко това, човекът лежеше на земята, когато минах, аз случайно видях това. Аз си останах, те отидоха веднага при човека, не помня дали полицаите ми казаха да остана на място да изчакам, но и да не са ми казали, аз не бих отишла ако съм единствената. Преди това се обадих на приятеля си да го питам какво да правя, защото видях човек, тогава на него по телефона му казах, че току-що една кола е минала през човека. После ми се обади главната за района полицайка, за да ме разпита. Дойдоха още полицаи, дойде линейка и поеха случая.

Преди да го прегази автомобилът, от моя гледна точка, аз като бях спряла на „Стоп“, главната улица е пред мен, аз гледам на юг, идвам от север, вдясно има бензиностанция „Лукойл“, поглеждам надясно и той лежи успоредно, като погледна вляво към движението отляво надясно и той лежи напряко на улицата по средата на това едно платно, не беше близо нито до тротоара, нито беше по средата на другото платно, всъщност в лявото платно, погледнато наляво. Вляво е центърът на Е. П. или поне се ходи към Е. П., вдясно се излиза от Е.П.. Човекът е лежал в лентата за движение от центъра на Е. П. към бензиностанцията. Беше студено, явно е било или есен, или зима, не помня, мина време. Беше студено, тъй като си седях в колата с парното. Пътният участък там е равен, там, където той лежеше на главната улица, е равен, прав, няма завои, беше ясно, не е валяло, нямаше мъгла. Нямаше други участници в движението, бяхме само аз, този шофьор и патрулката. Имаше улично осветление, доста добре бе осветен участъкът, там има и един магазин и оттам като че ли имаше светлина, има лампи на улицата. Колата, която прегази човека, не спря след това, според мен беше с повишена скорост, мина много бързо и замина и не се върна. Доколкото аз видях това нещо, колата си замина и после нямаше връщане. С какви светлини се движеше този автомобил не мога да преценя.

Беше лек автомобил, не беше джип или бус. Не знам имаше ли спирачни следи. Не е опитал да го заобиколи или да намали, видях, че не се опита нито да намали, нито да спре, просто мина през него. Аз лично видях, че лежащият беше мъж, беше с лице към идващата кола, беше с гръб към мен, лежеше настрани, изпънат, беше с тъмни дрехи, имаше шапка или каскет или нещо, което беше близо до него.“

По делото се разпита свидетелката З. А. Б..

„Стоил знам кога почина, на 27.09.2019 г. Бях в къщата на сестра ми. Добре се познавам със С.. Не живеем в едно домакинство. С. живееше заедно с Р., с В., Б. и И. и Л. и другите деца от втория брак. Децата са В., Р. и Н.. мисля, че беше другия. С. като почина, всички в Е . П. и Ковачевци много тежко го преживяха. Л. вдигна кръвно и захар. Всички го приеха много тежко, и линейка викнахме. С. има от първия брак пет и от втория брак четири деца. Заедно живееше с всички деца от К. – Н., В., Р. и още едно момиче. Не съм добре запозната. Аз бях там, когато казаха на Л. и сестра ми, че свекъра е блъснат с кола. Не знам подробности около случката. Бяха всички много зле, те пищяха, бяха много зле. Викахме линейка за Л., защото беше вдигнал захарта, защото той е диабетик. Децата му, с които живееха, са пълнолетни. Не съм ходила в К.и не мога да кажа. Преди да почине, ходеше да работи, да копае, сече дърва, с жена му ходеше за билки и взимаше пенсия. Те когато се ожениха, имаха малка къща. Съпругата му от първия брак почина. Той продължи да се грижи за децата в К.. При него са били до преди да се оженят. След като създадоха семейства, се преместиха. С.полагаше грижи към децата, събираха се, радваше се на внучетата си и е давал парички. Държеше на всичките си деца. Всички деца имат собствени семейства и се грижеше за внучетата. Децата му помагаха за лекар и за други грижи. Виждаха се 2-3 пъти в месеца. В Е. П. при Л., В. и другите, но повече при Л. ходеше. На празници се събираха в К. всички от двата брака, в неговата къща, у С.. Не правеше разлика между децата си. Децата се тормозат и не празнуват, задават ли се празници - не ги празнуват. Преди да почине се събираха и празнуваха заедно. Всяка събота децата ходят на гробища в К.. Не всяка седмица, но тези от Е. П. два пъти в месеца. Децата му помагаха с лекарства и са му давали пари. Преди да почине, той беше много добър човек. Не правеше разлика между децата и държеше на цялото семейство. Аз живея сега в М.. Към 2019 г. съм била в гара Я. и съм живяла при С. и Л.. С. идваше 2-3 пъти в месеца, дори преди да почине една седмица преди това беше ходил и сетя отиде при него. зет ми виждала съм аз живеех там като идва, носи банани, портокали, даде им по 5 лв. и като всичко, което изкара, им даваше. Виждала съм да пие по празниците, но не съм го виждала иначе да пие. Към момента страдат още за С., реват и са притеснени.“

По делото се разпита свидетеля И. Н. В..

„Не съм бил в момента на съобщаване, но на погребението бях. Те бяха много съкрушени. Всичко стана като гръм от ясно небе. Беше много лъчезарен и здрав човек и вестта за смъртта му ги смути. С. и неговата съпруга В. бяха сплотено семейство, взаимно се обичаха много и отделяха своите деца те би чуваха заедно и ги обичаха много. С. се издържаше, доколкото знам имаше пенсия и заедно работеха в кооперациите и събираха билки. И двамата бяха много трудолюбиви. Децата бяха в контакт и се събираха постоянно по празници. Не бяха отчуждени. В. и С. бяха около 40 години женени. Те живееха в К., на една и съща улица живеем. Не са били разделяни, заедно са от 40 години. С. беше отзивчив човек, помагаше в отглеждане на децата и в домакинството. Финансово С. осигуряваше. В. не работи сега. В. се затруднява много. Децата, когато могат, помагат, но зимата няма как да помагат, защото няма работа на село. В. и С. имат три общи деца - Р., Н. и В.. Преди да се задомят, живееха на едно място. Голямата дъщеря се премести, малката пак в селото се омъжи и Н. живее при тях. В. се виждаше с баща си всеки ден. Тя и сега помага на майка си. Децата от втория брак им помагаше по малко финансово и за децата за внуците. Тримата имат собствени деца. Те ходеха, нямат домашни задължения, работеха предимно на картофите. На баща си помагаха по някой път с финанси и докарване на дърва. С. не правеше никаква разлика между децата си. Ходеше често при децата си в Е. П.. Всички са израснали заедно. На погребението на С. бях там в К.. Всички бяха на погребението на Стоил. Те бяха отпаднали, сега са се заключили и сега са малко по-затворени в себе си. Промяна от преди и сега има. Затворени са, тежи им внезапната кончина на баща им. Ходят на гробища по повод, често ходят събота и неделя. С. преди да почине, беше трудолюбив, лъчезарен, нямаше препиране с други хора. Аз живея в К.. По някой път съм присъствал на събирания. Последно преди да почине С. бяхме се събрали на петдесетница същата година и тогава се събирахме с всички.“

По делото се разпита свидетелката И. К. В..

„Познавам В. В. от 15 години. Аз съм снаха на С. В., живея с Н.В.. С., откакто живея там, живее с В.В.. С. и В. бяха много добро семейство, много се разбираха, много си помагаха, навсякъде бяха заедно. Живеем с тях в една къща, в едно домакинство. С. и В. ***. Те си помагаха и в домакинството, и в работата, работеха заедно частно. Винаги бяха заедно, не са се разделяли в отделни домакинства. Отношенията между С. и съпруга ми бяха много добри, живеехме заедно в една къща, на вечерите бяхме винаги заедно, много се разбираха. С. много обичаше Н.. Н. винаги, когато се е налагало, е помагал на баща си и със средства, и с лекарства, и когато трябва да отиде до някъде го караше. Другите деца на С. бяха в много добри отношения с него. И.С.В. също - идваха, виждаха С.. И. *** в отделна къща, близко са разположени къщите. С. и И. се виждаха ежедневно, много му помагаха с всичко както той на тях, така и те на него. Р. също живее близо, в отделна къща, В. е в селото пак близо и с тях С. се е виждал всеки ден, пиеха заедно кафе, споделяха си. В. и М. също бяха в много добри отношения с баща си, идваха няколко пъти месечно да го виждат по празници, по рождени дни, живеят в Е. П., чуваха се с него по телефон постоянно. Не съм чувала той с някое от децата си да е във влошени отношения. Винаги заедно празнуваха, сплотено семейство бяха. Децата се грижеха за С. - за здравето му, купували са му лекарства, карали са го на прегледи, винаги са го чували и са му помагали за всичко. В. и останалите деца разбраха за катастрофата от хора от селото, след това звъннаха на тел. 112 и се потвърди от тях. В. беше съкрушена, много й беше трудно, постоянно плачеше, беше й много зле. Децата по същия начин - много трудно им беше, няколко пъти идваха линейки. Сега на В. е много трудно, защото е сама. Много й е тежко за С., тя беше постоянно с него, навсякъде бяха заедно и й беше много тежко. Н. много зле понася загубата на баща си, тежко му и като се събира с майка си, сестрите и братята си, винаги плачат, много му е тежко. На останалите деца също е много тежко. Много често посещават гроба на С.. Общуваме с В., много й е трудно, те постоянно се виждаха и разговаряха и сега им е много трудно, Р. по същия начин - сестрите са постоянно заедно, така че когато говорим, говорим заедно и им е много тежко, те са съкрушени от това, което се случи. Свекърът ми беше много добър и усмихнат човек, винаги разсмиваше всеки, колкото и да му е трудно.“

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че субективно съединените искове са допустими и частично основателни.

            Ищците В.С.В., В.С.Г., Н.С.В., Л.С.В.-(починал и заместен от наследниците му С.А.В. и М.Л.С.), И.С.В., Р.С.Р., В.С.Л. и Р.С.В. са предявили пряко срещу „Г. Ф.“ осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на ПТП, при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Правното основание на иска е чл.557, ал.1 т.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ.

От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява, че на 27.09.2019г., в гр.Е. П., на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „Б.“, неизвестен водач на неизвестно МПС, нарушава правилата за движение и удря пешеходеца С. Г. В., с което реализира ПТП и напуска местопроизшествието. При злополуката е причинена смъртта на С. Г. В..

Водачът на неизвестния автомобил се е движил с около 50 км/ч. имал е възможност да възприеме лежащия на платното човек, да намали и да спре. Както се установява от автотехническата експертиза ПТП е било предотвратимо, в случай че пострадалият не е лежал на пътното платно и водачът на неизвестното МПС е предприел намаляване на скоростта, съответно спиране.

Водачът на неизвестното МПС е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ЗДвП ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“

С това при условията на непредпазливост като форма на вината, водачът не е предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици е реализирал ПТП, при което е настъпила смъртта на С. Г. В.. По този начин съдът приема за доказано извършването на деянието от страна на неизвестния водач, неговата противоправност, вината му за настъпилото ПТП и настъпването на вредоносния резултат-смъртта на С. Г. В.. От това следва  несъмнен извод  за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на водача.

            По отношение  на възражението на ответника „Г. Ф.“ за съпричиняване от страна на пострадалия, съдът намира същото за основателно.

Установи се, че пострадалият С. Г. В. е бил с тежка степен на алкохолно опиване 3,%о, лежащ с тъмни дрехи на пътното платно, в тъмната част на денонощието, на осветен участък, като е представлявал препятствие за движещите се автомобили. Пешеходецът С. Г. В. е нарушил чл.5 ал.1 ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението“ и правилата са пресичане в чл.108 и чл.113 ЗДвП. С това е поставил себе си в опасност и допринесъл до настъпване на вредоносния резултат в условията на 50 %, което съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД има за последица намаляване на размера на дължимите обезщетения.

С това съдът приема, че е доказано, че ищцата В.С.В., е претърпяла емоционални болки и страдания от загубата на своя съпруг С. Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В., ищцата е понесла изключително тежко внезапната загуба на своя съпруга, което й се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на нейната съпруг,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

С това съдът приема, че е доказано, че ищцата В.С.Г., е претърпяла емоционални болки и страдания от загубата на своя баща С. Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В., ищцата е понесла изключително тежко внезапната загуба на своя баща, което й се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на нейния баща,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

С това съдът приема, че е доказано, че ищецът Н.С.В., е претърпял емоционални болки и страдания от загубата на своя баща С. Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З.А. Б., И. Н. В. и И. К. В., той е понесъл изключително тежко внезапната загуба на своя баща, което му се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на неговия баща,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

С това съдът приема, че е доказано, че ищецът Л.С.В., е претърпял емоционални болки и страдания от загубата на своя баща С.Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В., той е понесъл изключително тежко внезапната загуба на своя баща, което му се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на неговия баща,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. Ето защо присъдената сума следва да е по 35000,-лв. за всяка от неговите наследници С.А.В. и М.Л.С.. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

С това съдът приема, че е доказано, че ищецът И.С.В., е претърпял емоционални болки и страдания от загубата на своя баща С. Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В., той е понесъл изключително тежко внезапната загуба на своя баща, което му се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на неговия баща,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

С това съдът приема, че е доказано, че ищцата Р.С.Р., е претърпяла емоционални болки и страдания от загубата на своя баща С. Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З. А. Б., И. Н. В. и И. К.В., ищцата е понесла изключително тежко внезапната загуба на своя баща, което й се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на нейния баща,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

С това съдът приема, че е доказано, че ищцата В.С.Л., е претърпяла емоционални болки и страдания от загубата на своя баща С. Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В., ищцата е понесла изключително тежко внезапната загуба на своя баща, което й се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на нейния баща,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З.А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

С това съдът приема, че е доказано, че ищцата Р.С.В., е претърпяла емоционални болки и страдания от загубата на своя баща С. Г. В.. Видно от показанията на разпитаните свидетели З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В., ищцата е понесла изключително тежко внезапната загуба на своя баща, което й се отразило негативно в емоционален и психологичен план.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на нейния баща,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите З. А. Б., И. Н. В. и И. К. В.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв., намалено при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД на 70000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.

            По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ следва да се присъди от 15.04.2020г. след изтичане на срока по чл.496 КЗ.

            При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и  чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения ответникът „Г. Ф.“ следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците В.С.В., В.С.Г., Н.С.В., Л.С.В. (заместени от наследниците му С.А.В. и М.Л.С.), И.С.В., Р.С.Р., В.С.Л. и Р.С.В. адв. Р.М. по 2630,-лв., или общо 21040,-лв., без ДДС или 25248,-лв. с ДДС разноски по делото, съобразно уважената част от иска.  

            Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в размер на 22400,-лв. (4% върху 560 000лв.), както и направените разноски в размер на 400,-лв. или общо 22800,-лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на В.С.В., с ЕГН: ********** с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 70 000,-лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на В.С.Г., с ЕГН: ********** с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 70 000,-лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на Н.С.В., с ЕГН: **********, с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 70 000,-лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на С.А.В. с ЕГН: **********,  с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 35 000,-лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на М.Л.С., с ЕГН**********,  с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 35 000,-лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С.Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. ФОНД“ с адрес ***, да заплати на И.С.В., с ЕГН: ********** с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 70 000,-лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на Р.С.Р., с ЕГН: ********** с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 70 000,-лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, да заплати на В.С.Л., с ЕГН: ********** с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 70 000,-лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г. ФОНД“ с адрес ***, да заплати на Р.С.В., с ЕГН: ********** с адрес *** по банкова сметка *** ***, сумата 70 000,-лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 27.09.2019г., при което е настъпила смъртта на С. Г. В., причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и  чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на адв. Р.М. ***, сумата от 25248,-лв. (двадесет и пет хиляди двеста четиридесет и осем лева), представляващи разноски по делото с ДДС, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК „Г. Ф.“ с адрес ***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С.бул. В. №2 сумата 22800,-лв. (двадесет и две хиляди и осемстотин лева), представляващи държавна такса и деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: