Решение по дело №20079/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4336
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20221110120079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4336
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110120079
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „.........” ЕАД искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо Е. И. Г. съществуването на вземане в размер на сумата
от 1595,44 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот, находящ се на адрес ..............., ведно със законна лихва за
период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 323,17 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г.,
48,66 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 10,43
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до
01.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70091/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „.........” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
1
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
Ответникът Е. И. Г. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва да е клиент на топлинна енергия, респективно оспорва да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Не оспорва доставката на топлинна енергия в
твърдяното количество, нито счетоводните записвания на ищеца. Не твърди
да са извършвани плащания за процесния период. Моли съда за отхвърляне
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „........” ЕООД не оспорва
исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за
сградата, в която се намира процесния имот в съответствие с действащите за
съответния период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
2
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приетата като доказателство по делото Заповед № ИЛ-
3879/16.09.1976 г. на Софийски градски народен съвет – Изпълнителен
комитет се установява, че Е. И. И. е придобила собствеността върху
процесния имот, находящ се на адрес /населено място/ на основание чл. 100
ЗТСУ /отм./ Макар да няма категорични доказателства по делото за
идентичност на фамилните имена, ответната страна не оспорва изрично
посоченото обстоятелство. Не се оспорват от ответната страна
автентичността на приложението към Протокола от проведеното на
10.08.2002 г. Общо събрание на ЕС досежно положения срещу абонатния
номер на процесния апартамент (аб. № ......) подпис на лицето Е. И. И. с ЕГН
**********, което ЕГН е идентично с ЕГН на ответника. Не се оспорват и
подписите на потребителя Е. И. И. от представените от ТЛП карнети. Не на
последно място, с оглед на обстоятелствата, че адресът на процесния имот е
регистриран постоянен и настоящ адрес на ответника от 1980 г. (видно от
извършена от съда служебна справка НБДН в заповедното производство),
както че и ответникът получава книжа по делото на посочения адрес, съдът
счита, че същият притежава вещно правно на собственост върху имота.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
3
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „........” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено
по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че
има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
От представените извлечения и общи фактури, които изчисления
изрично се признават от ответника, се установява, че стойността на реално
доставената топлинна енергия през периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г.
възлиза на сумата от 1595,44 лева, а стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г. възлиза на сумата
48,66 лева.
Начислените суми за годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение са дължими, тъй като съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
4
топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по делото
не се доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово
разпределение в установените срокове.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 08.12.2021 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., от 13 март 2020 г.
до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял
да тече. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.09.2018
г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. включително са погасени по давност,
тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.09.2018 г. като тригодишната погасителната давност за него
е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на
претенцията в размер на 1064,05 лева за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.,
а именно – посочване на дължимата сума в обща фактура № ********** от
31.07.2019 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи
от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 45-дневен срок
от публикуването и. Това е така, тъй като тази обща фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на
потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за
стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на
чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
5
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия
период задължения или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в
случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен
период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за
дялово разпределение.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК и въз основа събраните по
делото доказателства – съобщения към фактури, изравнителни сметки,
справка на претендираните задължения, реално дължимата сума за главница
за топлинна енергия за непогасения по давност период 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., която възлиза на сумата 1410,15 лева, за която сума които
искът се явява основателен и следва да бъде уважен. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер и за периода 01.05.2018 г. –
31.07.2018 г. исковата претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което задължението възниква в деня, следващ периода за който е
начислено. Претендираната сумата за главница за дялово разпределение в
размер на 48,66 лева е за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., поради което
не се установява да е погасена по давност (не се претендират задължения
станали изискуеми преди 29.09.2018 г.)
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче, на основание чл. 33, ал. 3
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца. Съдът
определя на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор размера
на дължимата лихва за забава за период 15.09.2019 г. – 01.12.2021 г. върху
непогасената по давност главница за топлинна енергия на сумата от 281,52
лева, до която сума искът е основателен. За горницата над посочената сума
до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
6
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора и двете
страни имат право на разноски. Предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 39,55 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 78,80 лева. В полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 39,56 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 122,81
лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и ответникът
има право на разноски. Настоящият състав изцяло споделя съдебната
практика, съгласно която на длъжника не се дължат разноски за процесуално
представителство в заповедното производство. В настоящия случай защитата
си срещу претенцията на заявителя длъжникът упражнява в исковото
производство, поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство се явява лишено от основание /в този смисъл
Решение № 522 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 9776/2021 г. на Софийски
градски съд/. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 400,00 лева
– реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна
своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на
заплатеното възнагражение, което настоящият състав намира за
неоснователно. Сумата е съобразена с предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, фактическата и правната сложност на делото, броя
предявени искове и извършените процесуални действия. Съобразно
отхвърлената част се дължи сумата от 48,01 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.........” ЕАД, ЕИК
7
......., със седалище и адрес на управление: ........ срещу Е. И. Г., ЕГН
********** с адрес ........ искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. И. Г., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „.........” ЕАД, ЕИК ....... сумата от 1410,15 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот,
находящ се на адрес ..............., ведно със законна лихва за период от
08.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 281,52 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., 48,66 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70091/2021 г. по описа на СРС, 166 състав
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер 1595,44 лева и за периода
01.04.2018 г. – 31.07.2018 г., за мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 323,17 лева и за мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на сумата 46,03 лева за период от 31.12.2018
г. до 01.12.2021 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. И. Г., ЕГН ********** с адрес ........ ДА ЗАПЛАТИ НА
„.........” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 78,80 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 122,81 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
ОСЪЖДА „.........” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: ........ ДА ЗАПЛАТИ НА Е. И. Г., ЕГН ********** с адрес ........
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 48,01 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач
на страната на ищеца „.........” ЕАД – „........” ЕООД, ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8