№ 26
гр. С., 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900192 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Р. К. Г. е предявил срещу „Л.И.” АД обективно съединени искове за плащане на
сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически
болки и страдания и психически дискомфорт, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 24.03.2021 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2021 г. - датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното плащане. Твърди се, че при ПТП,
настъпило на 24.03.2021 г., пострадал ищецът като водач на л. а. „Фолксваген Лупо“. ПТП
настъпило на АМ „Хемус“ в посока от гр. С. към гр. В., км. 30+500, където водачът на л. а.
„Ауди А5“ - П. И. Б., поради несъобразяване с конкретната пътна обстановка и недостатъчен
контрол над управляваното от него МПС застигнал и ударил отзад л. а., управляван от
ищеца с поставен обезопасителен колан. На ищеца били причинени телесни увреждания,
описани в исковата молба като вид и медико-биологичен характер, от които търпял
неимуществени вреди – физически болки и страдания и психически дискомфорт, описани в
исковата молба като характер и интензитет. Тъй като относно управлявания от П. И. Б.
автомобил имало сключен с ответника и действащ към датата на ПТП договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищецът предявил
извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но застрахователят не определил и не
платил такова в законовия срок, поради което се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение. Оспорва бланково – без конкретни фактически твърдения,
вината на сочения за виновен за ПТП водач, противоправността на неговото поведение,
механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и причинените на ищеца телесни
увреждания и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е управлявал л. а. без поставен
обезопасителен колан. Излага самостоятелни доводи за частична неоснователност на
акцесорния иск от гледна точка на началната дата, от която евентуално е дължимо
обезщетението за забава.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен с ответника, относно л. а. „Ауди А5“, управляван от П. И. Б..
От представения КП за ПТП с пострадали лица се установява, че на описаните в
исковата молба дата и място е настъпило ПТП с петима участници, като участник № 1
/ППС1/ е л. а. „Ауди А5“, управляван от П. И. Б., а участник № 2 /ППС2/ е л. а. „Фолксваген
Лупо“, управляван от Р. К. Г.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано:
При движение по АМ „Хемус“ в условията на снеговалеж ППС1 застига и блъска отзад
движещите се пред него и намаляващи скоростта ППС2 и ППС3, зад тях ППС4 намалява
скоростта или спира, при което ППС5 го блъска отзад, вследствие на което ППС4 се блъска
в ППС1.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На
24.03.2021 г. около 07.40 ч. - светлата част от денонощието, по АМ „Хемус“ в зоната на
километър 30+500 в м. „Витиня“, в прав участък, мокро, хлъзгаво и заснежено асфалтово
покритие в платното за движение в посока към гр. В. със скорост около 89 км./ч. се движел
л. а. „Ауди А5“, управляван от П. И. Б.. Водачът на този автомобил забелязал, че платното за
движение по автомагистралата е заето от спрели автомобили, като към този момент се
намирал на около 100 м. от спрелите автомобили. Б. предприел действия за намаляване
скоростта на автомобила с аварийно спиране, но поради заледеното и хлъзгаво платно за
движение същият не успял да спре и се ударил в задната централна част на лек автомобил
„Фолксваген Лупо“, управляван от Р. К. Г.. Ударът бил леко ексцентричен, заден, при който
ударният импулс бил разположен вдясно от масовия център на л. а. „Фолксваген“ и същият
бил отхвърлен напред и в същото време започнал ротационно движение около вертикалната
си ос с посока, обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка, гледана отгоре,
след което се установил на място. От техническа гледна точка причината за възникване на
ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Ауди А5“, който при избиране скоростта
на движение на управлявания от него автомобил не се съобразил с конкретните атмосферни
условия и състоянието на пътя, така че да може да намали скоростта на движение или ако е
2
необходимо, да спре при възникване на опасност за движението. Съответно за водача на л. а.
„Ауди А5“ ПТП е било предотвратимо, ако в зоната на ПТП се е съобразил с конкретните
атмосферни условия и състояние на пътя и при движението си не е превишавал скорост от
60 км./ч., а за водача на л. а. „Фолксваген Лупо“ ПТП е било непредотвратимо. Установява
се още от заключението, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение и навяхване на врата. Констатираните травматични
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП, при което ищецът се е ударил в
облегалката за глава на шофьорската седалка. По повод уврежданията е бил хоспитализиран,
при което му е проведено медикаментозно лечение. Изписан е с подобрение на 26.03.2021 г.
с окончателна диагноза мозъчно сътресение и разтежение на сухожилно-мускулните връзки
на врата. Подобни травматични увреждания обикновено отзвучават в рамките на около 20 -
25 дни, като обикновено се наблюдава пълно възстановяване. В резултат на травмата при
ищеца са били налице силни болки в областта на главата и врата, които с времето са
намалели до отзвучаването им за срок от около един месец. Не са налице трайни последици
за здравословното състояние на ищеца. Според вещото лице-медик в медицинската
документация няма отразени травматични увреждания, каквито се получават от наличието
на поставен обезопасителен колан. При конкретния механизъм на произшествието - удар в
задната част на автомобила, при което са причинени уврежданията в тилната област на
главата и врата на пострадалия, обезопасителният колан не изпълнява никаква предпазна
функция.
От показанията на свидетелите се установява следното:
Свид. Ю. Й. – пътувал с ищеца в л. а. „Фолксваген“, установява, че на 24.03.2021 г.
около 7.40 ч., прибирайки се от С. в посока Б., преди тунел „Витиня“, движейки се в лява
лента, отзад ги застигнал автомобил, който ги ударил, а зад него се ударили и други
автомобили. Имало обилен снеговалеж, л. а. „Фолксваген“ се движел със скорост,
съобразена с пътните условия. Ищецът и свидетелят били с поставени предпазни колани.
След удара се завъртели и се ударили в мантинелата. Свидетелят загубил съзнание, а когато
дошъл в съзнание, видял, че ищецът е в безсъзнание и с обилно кръвотечение отзад на
главата. За да го свести, му удрял шамари и го залял с вода. Започнали да идват хора от
другите автомобили, които бил участници в движението, за да окажат първа помощ. След
около 20 мин. дошъл екип на „Спешна помощ“ и ги качили в линейката. Ищецът бил с
много високо кръвно налягане, с кръвотечение отзад на главата, гадене, повръщане. В
болница „Св. Анна“ ги приели по спешност и там прекарали 3 дни. През това време ищецът
се намирал във видимо тежко състояние, със световъртеж, високо кръвно, гадене и
повръщане, силни болки в главата на тила и кръста. Не можел да се изправи сам и да отиде
до тоалетната, свидетелят му помагал да стане, но при ставане му се завивало свят. Дразнела
го светлината. След болницата останал да се възстановява вкъщи. Оплаквал се от същите
болки – силно главоболие, гадене, повръщане. Месец - месец и половина след това си
останал в къщи, но оплакванията продължили 3 - 4 месеца. Ищецът се депресирал,
страхувал се по време на път, затова не искал да пътува. И до днес имал оплаквания от
3
болка в тила и гърба.
Свид. П. Б. – водач на л. а. „Ауди А5“, установява следното: На 24.03.2021 г.,
пътувайки от С. към Правец, преди първия тунел видял в далечината – на около 100 м., че
има стопове на коли. Предположил, че намаляват заради лошата пътна обстановка, защото
валяло сняг. Автомобилът му бил с нови зимни гуми 4х4 с всички защити, но като започнал
да намалява скоростта, при натискане на спирачката колата поднесла и се ударила в
автомобила отпред. Свидетелят не знаел дали колите отпред са спрели, защото валял силен
сняг и видимостта била лоша. При удара се отворили въздушни възглавници на автомобила
на свидетеля. След удара той видял шофьора на колата отпред да излиза, за да види колата
си отвън, като бил видимо замаян.
Представените по делото писмени доказателства подкрепят така възприетата
фактическа обстановка, като от представената епикриза от болница „Св. Анна“ – С. се
установява и че според очевидци на ПТП ищецът е бил в безсъзнание около 5 мин. При
постъпването в болницата бил с оплаквания от болки в областта на врата и главата тилно.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен, поради което
следва да бъде уважен по следните съображения:
Искът е доказан по основание.
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките по чл. 45
ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили
физически болки и страдания и психически дискомфорт; установи се, че деянието, довело до
увреждане на ищеца, е извършено от П. И. Б.; установи се противоправността на това
деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания,
довели до търпени физически болки и страдания и психически дискомфорт. Установи се и
вината на П. И. Б. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив,
ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към
момента на настъпване на ПТП е действал договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от П. И. Б. МПС,
сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на
ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 26000 лв. би
бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, като има
предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
4
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, допълнително влошаване на здравето, причинените морални страдания,
физически осакатявания и загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да
се имат предвид следните конкретни обстоятелства:
На първо място следва да се отчетат получените травматични увреждания - мозъчно
сътресение и разтежение на сухожилно-мускулните връзки на врата. Тези увреждания са
причинили на ищеца силни физически болки и страдания в областта на главата и врата и
макар да са намалявали постепенно по интензитет, са продължили за период от около месец.
Следва също да се има предвид, че сътресението на мозъка е протекло с изпадане в
безсъзнателно състояние, макар и за кратко – около 5 минути, а всяко мозъчно сътресение
наранява мозъчната тъкан до известна степен и изменя мозъчната функция за определено
време. Възстановяването от мозъчно сътресение изисква почивка – постелен режим, без
светлина и екрани на всякакви устройства, без шум, без книги, без посещения от много
хора, т. е. нормалният начин на живот, характерен за съвременния човек, е бил значително
ограничен за ищеца за определен период от време, което също следва да бъде отчетено. По
време на болничния си престой ищецът е търпял не само физическите болки, но и
дискомфорт от световъртежа и свързаната с него невъзможност да се движи нормално сам,
търпял е и ограниченията на болничния режим, наложил се е прием на лекарства. По делото
няма данни за настъпили усложнения /не се и твърдят такива/, което предполага пълното
физическо възстановяване на ищеца, но следва да се отчетат и неблагоприятните последици
за психиката му – потиснатост, страх от пътуване. Всички гореизложени факти следва да се
отнесат и към възрастта на ищеца – 57 години към датата на ПТП, възраст, при която макар
трайни последици от физически или психологически характер за здравето на ищеца да не
следва да се очакват, всяко увреждане и неговите последици се понасят по-трудно,
отколкото в млада възраст.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената
сума от 26000 лв. е справедлива, за да обезщети ищеца за търпените физически болки и
страдания и психически дискомфорт в резултат на причинените му телесни увреждания.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца.
По делото не се установи ищецът да е пътувал без поставен колан – напротив, от
показанията на свидетеля Ю. Й. се установява, че ищецът е бил с поставен колан.
Същевременно от заключението по допуснатата КСМАТЕ се установява, че предвид
механизма на ПТП, при който ищецът е ударил главата си отзад - в облегалката за глава на
седалката, предпазният колан не би изиграл никаква роля, т. е. изводът е, че уврежданията на
ищеца биха се получили независимо дали е бил с поставен колан или без такъв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за
5
неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е
основателен и следва да бъде уважен по отношение на пълния предявен размер на главния
иск. По отношение периода на дължимост – обезщетението за забава се дължи от 23.07.2021
г., тъй като от тази дата ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е
предявена пред застрахователя на 22.04.2021 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е
изтекъл на 22.07.2021 г. – присъствен ден и от следващия ден застрахователят е в забава/.
Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на пълния
предявен размер на главния иск за периода от 23.07.2021 г. до окончателното плащане, а за
периода от 22.04.2021 г. до 22.07.2021 г. /вкл./ следва да бъде отхвърлен /доводите на ищеца
за дължимост на обезщетението за забава от по-ранна дата са неоснователни, тъй като
досежно отговорността на застрахователя КЗ е специален закон по отношение на ЗЗД, а
действащият КЗ /за разлика от отменения/ предвижда различен начален момент за
дължимост на обезщетението за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
поради което правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД не е приложимо; чл. 429, ал. 3 КЗ, на която се
позовава ищецът, предвижда дължимост на обезщетение за забава от момента на
уведомяване на застрахователя, но като част от самото застрахователно обезщетение /върху
което застрахователно обезщетение, формирано по този начин - като сбор от обезщетението
за вреди и обезщетението за забава от датата на уведомяване на застрахователя, се присъжда
в случай на претендиране и обезщетение за забава от по-ранната от двете дати, посочени в
чл. 497, ал. 1 КЗ/, а в случая от начина, по който е формулирана претенцията за обезщетение
за забава е видно, че не се претендира обезщетение за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ -
претендира се застрахователно обезщетение, формирано само от сумата, търсена за
репариране на неимуществените вреди, като върху размера на формираното по този начин
застрахователно обезщетение се претендира и обезщетение за забава, т. е. претенцията на
ищеца следва да се квалифицира като такава по чл. 497, ал. 1 КЗ, при което тази претенция е
основателна за периода с посочената по-горе начална дата 23.07.2021 г./.
С оглед изхода на делото съдът намира следното относно разноските по делото:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за производството по делото, с
представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на това възнаграждение е
2730 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, съответно същото следва да се присъди
на адв. Д..
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, такива и не биха му били
присъдени с оглед изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка
на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 1040 лв., както и
деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 200 лв.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и С. А., да плати на
Р. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. „В.Л.“, бл. 51, вх. А, ет. 1, ап. 3 сумата от
26000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – физически болки и страдания и психически дискомфорт, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 24.03.2021 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава за периода от 22.04.2021 г. до 22.07.2021 г. /вкл./.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и С. А., да плати на
адв. К. М. Д. от САК сумата от 2730 лв. /две хиляди седемстотин и тридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Р. К.
Г. по делото.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и С. А., да плати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1040 лв. /хиляда и четиридесет лева/,
представляваща държавна такса върху цената на исковете, както и сумата от 200 лв. /двеста
лева/, представляваща деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7