Определение по дело №36938/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юни 2025 г.
Съдия: Георги Стоев
Дело: 20231110136938
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25922
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110136938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че от изложените твърдения за факти и обстоятелства не може да
се установи наличието на правен интерес, който да обуслови допустимостта на иска,
респективно на процеса.
На ищеца са дадени многократно основания за отстраняване на констатираните
нередовности, като включително по реда на чл. 145 съдът е пристъпил към изясняване на
релевантните за спорния предмет факт и обстоятелства.
По претенцията с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, защото не се решава правен спор.
Всъщност в този случай правен спор не съществува, защото с действията си ответникът не
отрича правото на собственост на ищеца. В производството по спорна съдебна
администрация на гражданските правоотношения задачата на съда е да замести решението
на мнозинството, чрез постановяване на разпределение на ползването, което да е съобразено
в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността. Не е налице
правен спор относно съществуването на определено субективно право, а спор относно
начина, по който следва да бъде упражнено едно право. . Съгласно мотивите на
Тълкувателно решение 13/ 10.04. 2013г. по тълк. д. № 13/ 2012г. ОСГК на ВКС в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Съгласно трайната
практика на ВКС съсобствениците в производството по спорна съдебна администрация по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗС са задължителни необходими другари, т.е. условие за допустимостта
на процеса. В настоящия случай 1) не се твърди да е налице съсобственост върху поземлен
имот идентификатор № ........... по КККР на гр. София, одобрени със заповед № ......... г. на
изп. директор на АГКК, с площ от 4503 кв.м., с адрес: гр. София, район „.........“, с
предназначение на територията: урбанизирана, е начин на трайно ползване: комплексно
застрояване, с номер по предходен план: кв. 34, парцел I; 2) нито се излагат твърдения за
1
взето решение на съсобствениците, което е вредно за общата вещ, нито за невъзможност да
се формира мнозинство. Следователно липсва правен интерес от претенцията за
разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот, доколкото въобще не се
излагат твърдения за наличието на съсобственост.
Изложените от ответника доводи във връзка с правомощието на суперфициаря да
ползва част от чуждия поземлен имот, доколкото е необходимо да се служи със сградата,
съгласно нейното предназначение (чл. 64 ЗС) са изцяло неотносими към производството за
разпределение на ползване между съсобственици по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. В първата
хипотеза е налице взаимодействие между ограничено вещно право и правото на собственост
върху терена, а във втората взаимодействие между две абсолютни вещни права с еднакво
съдържание. С оглед на което редът за защита на правомощието да се упражнява фактическа
власт върху вещта е различен.
По предявения положителен установителен иск.
Предмет на делото е твърдяното от ищците субективно материално право на строеж в
обем на 2,758 % идеални части върху поземлен имот с идентификатор № ........... с площ от 4
503 кв.м.
Когато правният спор се изразява единствено в застрашаване на правото на ищеца,
защитата се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава
при положителен установителен иск или отрича в хипотезата на отрицателен установителен
иск. Когато оспорването на правото на ищеца се характеризира с неговото нарушаване, в
зависимост от интензитета на нарушението, ищецът може да: 1) предяви ревандикационен
иск при нарушаване на възможността да осъществява правомощието да владее имота, тъй
като само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване ;
или 2) да предяви негаторен иск, когато с действията си ответникът неоснователно пречи на
собственика да упражнява своето право в пълен обем, но без да отнема неговото владение -
Тълкувателно решение № 4 / 06.11.2017г. по тълк. д. № 4/2015г. на ВКС, ОСГК.
Ищецът излага твърдения за нарушение на спорното материално вещно право на
строеж. Нарушението се изразявало в отказ/правен спор за това върху кой поземлен имот и в
какъв обем съществува твърдяното право на строеж. Което би било обуславящо за
процедурата по изкупуване на правото на собственост върху терена по реда чл. 45, ал. 4 от
Наредбата за общинската собственост. Доводите за наличието на правен спор са изцяло
неоснователни. Настоящият състав счита, че не съществува правен спор като абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Ответникът изрично
заявява в отговора на исковата молба, че не оспорва съществуването на твърдяното право.
Отказът на съответния административен орган да осъществи процедурата по чл. 45, ал. 4 от
Наредбата за общинската собственост подлежи на обжалване по административен ред, а
не представлява гражданскоправен спор за съществуването на определено материално
право.
За наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за
2
съществуването на правото на иск, се прави извод от конкретните обстоятелства на
правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните сфери на страните, съгласно
изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по
т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС. От изложените твърдения и представените доказателства не се
установяват предпоставките, които биха обусловили допустимостта на предявения иск,
поради което настоящото производство следва да бъде прекратено, респективно исковата
молба върната, арг. чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 188868/03.07.2023 г., подадена от М. С. и В. С. срещу
Столична община.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 36938/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, I ГО, 24 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3