Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13073 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.А.К.
срещу „Ч.Р.Б.“ АД за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й А.Й. К.,
настъпила на 19.05.2013 г., ведно със законната лихва от 19.05.2013 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 19.05.2013 г. в с.
Копривлен, община Б., в двора на училищната сграда на ОУ „Н. Вапцаров“ А.Й. К.
играел футбол със свои връстници. Футболната топка отскочила над металната
ограда и А. отишъл да я вземе. На връщане се покатерил по бетона, а след това –
по желязната част на оградата на училището, по която протичал ток. При
докосване на оградата с оголен крак, А. протегнал ръка, за да се захване за
мрежата, ограждаща спортната площадка и попаднал под напрежението. Под
действието на тока мускулите на пръстите му се свили конвулсивно и той не могъл
да се освободи без чужда помощ от действието на тока. Токът преминал през
десния крак, лявата ръка и сърцето и детето паднало на земята. Поради остра
сърдечна недостатъчност настъпила смъртта на А. К..
По образуваното наказателно производство като обвиняеми
били привлечени ел. монтьори – служители при ответника „Ч.Р.Б.“ АД. Ищцата
счита, че следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, който, чрез свои служители, не спазил императивни законови норми и
бездействието довело до вредоносния резултат. Ищцата търпяла изключително тежко
загубата на детето си, страдала от посттравматичен стрес, затворила се и се
отчуждила от околните, избягвала срещи с други лица и й липсвал стремеж към
позитивни емоции. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за болките
и страданията от загубата на детето й, ведно със законната лихва от 19.05.2013
г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който излага подробни
съображения срещу основателността на иска.
Третото лице помагач на страната на ответника З. „А.Б.“
АД не оспорва сключения с ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност към трети лица, включително Отговорност за продукта“, с който е
била застрахована гражданската отговорност на „Ч.Р.Б.“ АД като разпределител на
електрическа енергия за причинени на трети лица вреди вследствие виновно
неизпълнение на неговите задължения. Оспорва причинно-следствената връзка между
смъртта на А. К. и противоправно деяние на служител при ответника. Твърди
наличие на случайно събитие, което не могло да се предвиди, или непреодолима сила
– стечение на обстоятелства, за което отговорността на „Ч.Р.Б.“ АД не следва да
се ангажира.
Оспорва и претендирания размер на обезщетението като
завишен.
Третото лице помагач на страната на ответника Община Х. не
изразява становище по предявения иск.
Третото лице помагач на страната на ответника РУО Б.
счита, че собственикът на проводниците „Ч.Р.Б.“ АД не е изпълнило задълженията
си за тяхното стопанисване, а изграждането на спортна площадка е в правомощията
на общината.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно пасивно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая за да възникне отговорност за поправяне на вреди
от непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия
състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, на което ответникът
е възложил някаква работа, противоправно поведение при или по повод
изпълнението й и причинна връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото
лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза за механизма
на настъпване на злополуката и тяхната предотвратимост.
На 18.05.2013 г. Н.С.Б. хвърлил метална тръба от 3.8 кг и дължина 2.86 м
над оградата на спортната площадка по посока на въздушното отклонение,
захранващо с ел. енергия училищната сграда на ОУ „Н. Вапцаров“ – с. Копривлен,
при което е било предизвикано късо съединение между две фази. От удара на
тръбата и последвалото късо съединение се скъсал ляв долен проводник (втора
фаза) по средата на междустълбието между стълб №** и фасадата на училището.
Скъсаният проводник от страна на училището е бил прехвърлен върху трета фаза и
попаднал под напрежението й. Другият прекъснат край по посока на стълб № 17А
паднал на земята и опрял метална тел, находяща се на около 1.5-2 м под долния
изолатор на стълб № **. Единият край бил усукан около дървения стълб, а другият
висял към земята и опирал върху металната ограда на училището, която попадала
под напрежението на втора фаза. Металната ограда на училището не била заземена,
поради което останала под напрежение от 220 волта. Към земята протичал ток,
който не предизвикал изключване на прекъсвача, монтиран в табло НН в
трафопоста. В непосредствена близост до мястото на злополуката имало заземена
метална ограда, обграждаща спортната площадка. На 19.05.2013 г. детето А. К.попаднало
под напрежение 220 волта след контакт с двете метални мрежи, при което настъпва
смъртта му.
Според вещото лице инж. А. М., извършило оглед на иззети непосредствено
след инцидента веществени доказателства по НОХД № 279/2015 г. на ОС – Б., по
проводник, отрязано от висящ дървен стълб с дължина 3.90 м останала малка част
от изолацията, която била нарушена само от едната страна вследствие загряване
на проводника от късо съединение. Парче от висящия проводник от дървения стълб
също имало следи от стопилка вследствие късо съединение. В края имало „капка“,
която водела до извод за протекла електрическа дъга при скъсването или
допирането на двете фази. Нулевият проводник бил с добра изолация, което
говорело за подмяната му. Снимковият материал съдържал изображение на фазови
проводници със силно нарушена и провиснала изолация и следи от късо съединение.
Като причина за настъпване на злополуката се сочи компрометираната изолация на
проводниците вследствие стареене на виниловата изолация и преплитане на
проводниците от лоши метеорологични условия. Значение имал и хвърленият метален
прът върху проводниците, което довело до късо съединение и скъсване на един от
фазовите проводници. Скъсаният проводник от страна на дървения стълб паднал
върху метална поцинкована тел, привързана от една страна към дървения стълб и
от друга – към училищната метална ограда, при което оградата попаднала под
напрежение.
Злополуката била предотвратима при своевременна подмяна на остарели
проводници с нарушена изолация, както и ако не е бил хвърлен метален прът върху
електропровода, причинил скъсване на фазовите проводници.
Според заключението на изготвената от вещото лице инж. С.
съдебно-техническа експертиза към 19.05.2013 г. ел. захранването на ОУ „Никола
Вапцаров“ с. Копривлен е било изпълнено от „Ч.Р.Б.“ АД съгласно законовите
изисквания и наредби. Металната ограда била естествено заземена от изградената
арматура и коловете на оградата и самата метална ограда. Като причина за
настъпване на злополуката вещото лице инж. С. сочи хвърленият метален прът с
дължина 2.86 м и тегло около 3 кг върху проводниците на електропровод НН, което
предизвикало късо съединение и скъсване на втора фаза. Предотвратимостта на
инцидента била възможна, ако не се е запалил огън под сервитута на
електропровода на 20.04.2013 г. в ден „Да изчистим България“; ако металният
прът не е бил хвърлен, за да предизвика късото съединение, скъсване на фазов
проводник, допрял се до друг метален проводник и офазяване на цялата метална
ограда; организирана игра на футбол на децата под наблюдение на педагог.
Отделно от това, спортната площадка в ОУ „Н. Вапцаров“ с. Копривлен била
изградена от Община Х. без строителни книжа, без разрешение за строеж и за
ползване, като се намирала в сервитута на електропровода НН в нарушение на чл.
14, т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. За сервитутите на енергийните обекти
такова изграждане на строителните площадки не се допускало в сервитутните зони
на ел. проводите.
По реда на чл. 203 от ГПК е извършена съвместен разпит на вещите лица,
проведен в съдебното заседание на 05.10.2018 г. Вещото лице инж. С. е коригирал
извода си относно състоянието на кабелите към датата на инцидента и е потвърдил
наличие на наранена изолация. Поддържа, че късото съединение е предизвикано от
хвърления прът, под чиято тежест настъпва скъсване на кабела. Два от кабелите
не били наранени и отрича като първопричина за инцидента да е компрометирана
изолация.
При съобразяване на дадените от вещите лица заключения и след съвместното
им изслушване съдът достигна до извода, че механизмът е по начина, подробно
изяснен от вещото лице инж. М.. Даденото от него заключение почива на подробен
оглед на иззетите като веществени доказателства в наказателното производство кабели.
Ясно се вижда на снимковия материал към изготвената от инж. М. експертиза, че
по два скъсани проводника има стопилка и завършват с капковидна форма (снимки №№
2 и 4). По делото са налице данни, че под въздействие на метеорологични условия
виниловата изолация е била нарушена, а проводниците – преплетени. Приплъзването
на металната тръба върху металните проводници ден преди злополуката е причинило
волтовата дъга и стопяване на кабелите. Отделно от това, изолацията е била
провиснала (именно поради намалената си тежест от износването) и не е променила
цвета си (в който случай може да се мисли за опожаряване).
Прекъсването на проводника не е резултат от еднократно и моментно
въздействие, каквато е защитната версия на ответника и З. „А.Б.“ АД, а от
протичане на ток с високо напрежение, за да се стопят металите и да се скъса
проводника. При това звучи нелогично и е противно на всички физични закони
хвърляне на метален прът да „скъса“ здрав проводник, за да се получи късо
съединение. Тежестта и дължината на металния прът не предполагат приплъзване по
начин, който да доведе до оголване и оттам – до късо съединение, каквато теза
поддържа вещото лице инж. С..
Нито запаленият
месец преди фаталната дата огън, нито небрежното изхвърляне на пръта извън
спортната площадка са първопричина за крайния трагичен резултат. Те са част от
поредица от събития, но не са от естество да оневинят и оправдаят немарливото
поведение на служители при ответника, които не са изпълнили задълженията си по
чл. 89, т. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) да поддържат електроразпределителната
мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите
изисквания. Задължението на „Ч.Р.Б.“ АД произтича от закона, като не се спори,
че има издадена лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия от 2006 г. Ответникът е „оператор на
електроразпределителна мрежа“ по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а“ от ЗЕ, който отговаря
за нейното функциониране и поддръжка. В състава на електроразпределителната
мрежа са включени електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение. В случая бездействието на служители, на които ответникът е възложил
работа по поддръжка на елементи от електроразпределителната мрежа, е поставило
началото на поредица от събития, които имат случаен характер по отношение на
крайния резултат. Запаленият огън за почистване на отпадъците в кампанията „Да
изчистим България за един ден“ не е в дните непосредствено преди злополуката, а
през април 2013 г. – месец преди това. Ако ответникът е положил дължимата от
него грижа и е изпълнил задълженията си да проверява и поддържа непрекъснато
електропроводите и електрическите уредби е щял да констатира компрометираната
изолация и да я поднови. Сигнали за прехвърчащи искри и прекъсване на
електрозахранването е имало месец преди инцидента. По този повод именно е била
направена проверка от двама служители на „Ч.Р.Б.“ АД, които са отстранили
сплитане на проводници, без в работната карта да посочат прегорялата, напукана
и частично липсваща изолация.
С оглед безопасността на електропреносната мрежа и близостта на
проводниците до училището, в населено място, за отклонение от улична въздушна
електропроводна линия до потребителите следва да се използват изолирани
проводници.
Въпросът за законността на спортната площадка е ирелевантен от гледна точка
неправомерните деяния на служители при ответника. От заключението на вещото
лице инж. А. се установява, че оголеният проводник е попаднал върху старата
ограда на училищния двор, а не на новопостроената ограда на спортната площадка.
Близостта на дървения стълб 17А непосредствено до училищната ограда от
вътрешната страна на двора (по начина, описан в окомерната скица, приложена към
експертизата) е създавала опасност, независимо от законността на спортната площадка,
обособена с отделна ограда.
Що се отнася до хвърлянето на металния прът, само по себе си отстраняване
на метален предмет, представляващ пречка за занимания в двора на училището, не
е противоправно поведение. Действително, небрежното хвърляне на тежък предмет е
деяние, при което лицето не отчита възможни опасности за преминаващи в близост
до мястото на целта хора, животни, автомобили и др., но само ако опасността е
била предвидима. Н.Б. нито е бил длъжен, нито е могъл да знае, че изолацията на
електропровод е уязвима от скъсване и неволното му уцелване ще доведе до
трагични последици. Нещо повече, това деяние е извършено на 18.05.2013 г. и в
продължение на цяло денонощие по оградата е протичал ток.
По така изложените съображения съдът намира за безспорно установено, че
задължение на ответника е било да поддържа процесната електропреносна система в
с. Копривлен. Пропускът на съответните служители да изпълнят вменени им по
силата на договор с работодателя задължения ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника.
Не се спори и с протоколно определение от 02.06.2017 г. е отделено като
безспорно обстоятелството, че причина за настъпилата на 19.05.2013 г. смърт на А.Й.
К. е преминаване на ток през тялото му.
Неизпълнението на задължението на ответника по чл. 89, т.
4 от ЗЕ обосновава отговорността му за претърпените от майката на починалото
дете неимуществени вреди.
От показанията на свидетеля Т. К. се установява, че Н.К. се е грижила сама
за А. от 3-годишната му възраст, тъй като бащата на детето е починал от
онкологично заболяване на 33-годишна възраст. Между майка и син са били
създадени отношения на привързаност, любов и доверие. А. бил кротък и
любвеобилен по характер. Събирал средства, за да се снабди с домашни любимци,
за които се грижел.
Смъртта му е била неочаквана и внезапна. Погребението на собствено дете е
трагично събитие, което е поставило на изпитание психическите устои на Н.К..
Непоносимата болка от загубата на сина й е довела до нежелание за живот,
празници и общуване с околните. Тежката и продължителна депресия е наложила
специализирана медицинска помощ, като и до момента ищцата провежда терапии за
справяне с болезненото състояние. През 2017 г., четири години след датата на
инцидента Н.К. се намира в състояние на временна неработоспособност, видно от
протоколи на медицински комисии и амбулаторни листи (л. 430- 438 от делото.
Приема успокоителни по схема, предписани от медицински лица, като прогнозата за
възстановяване е неясна. С оглед давността на събитието, настоящото психическо
здраве на К. говори за дълбока и трудно преодолима депресия.
Като взе предвид
всички гореизложени обстоятелства и съобразявайки се с принципа на
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че искът за заплащане на 200 000 лева е основателен и съответства на доказаните
непреодолими страдания на Н.К. от внезапната и нелепа смърт на единственото й
дете. Ищцата едва ли ще преживее загубата на 10-годишния
си син, а страданията й трудно могат да бъдат материално оценени. Необходима
е неимоверна мобилизация на целия личностов ресурс на Н.К., за да преодолее
мъката си и продължи живота си без А..
За обезщетяването на вреди от
непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение
(чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент
той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение
е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възражението на
ответника за погасяване по давност на вземането за лихви не следва да бъде
разглеждано, тъй като е несвоевременно заявено.
Сумата от
200 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането –
19.05.2013 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК, до окончателното изплащане.
При този изход на спора и предвид обстоятелството, че ищцата
е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, ответникът „Ч.Р.Б.“
АД дължи да заплати по сметка на СГС 8 000 лева държавна такса и 400 лева
депозит за експертиза по делото.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ и защита,
поради което на процесуалния му представител адв. Н. Д. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 7 356 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център да
заплати на Н.А.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на сина й А.Й. К., ЕГН **********, настъпила на 19.05.2013
г. в с. Копривлен поради преминаване на електрически ток през тялото на К.
вследствие допуснато нарушаване на изолацията на електропровод между стълб 17 и
17А и произведено късо съединение в с. Копривлен, обл. Б., ведно със законната
лихва върху сумата от 19.05.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес център да заплати на адв. Н. Н. Д., с адрес ***, офис № 4 сумата от 7
356 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Ч.Р.Б.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център да заплати
по сметка на СГС сумата от 8 000 лева държавна такса и сумата от 400 лева
депозит за експертиза по делото.
Решението е постановено при участието на З. „А.Б.“ АД, ***
и Регионално управление на образованието – Б. – трети лица помагачи на страната
на ответника „Ч.Р.Б.“ АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: