№ 210
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110204405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „СНС-РЕНТА
КАР“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д. В. Г. срещу НП № 03-2200722/03.08.2022 г. на Директор
на Дирекция " Инспекция по труда" Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се оспорват констатациите в АУАН и НП, като се
твърди, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Твърди се и, че при
издаване на НП са допуснати нарушения на чл.57,ал.1,т.5 и 6 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк Б.Н.,
който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
При проверка по спазване трудовото законодателство, извършена на 20.06.2022 год. от
свидетелите М. Д. и К. Д. – главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Варна в
обект – ресторант „ Хепи Морска гара“, находящ се в гр.Варна, Морска гара, стопанисван от
„СНС-РЕНТА КАР“ ЕООД, ЕИК *********, установили че на лицето Б.А.А. на длъжност
„мияч съдове“ в р-т „Хепи Морска гара" е отработила 11 дни в работна смяна от 09-17.30 ч.,
4 дни работна смяна от 12-21.00ч. и 4 дни в работна смяна 16.00-24.00ч. при пълно работно
време от 8 часа за м. април 2022 г., като начислил трудово възнаграждение по-малко от
размера на МРЗ.Установеното при проверката било обективирано в Протокол за извършена
1
проверка № ПР2220148/15.07.2022 год..Св. Д. приела, че установеното се явява нарушение
на чл.128 т.1 от КТ във вр. с чл.244,т.1, чл.245 ал.1 от КТ и чл.10,ал.1, чл.11 от Наредбата за
договаряне на работната заплата / ДВ.бр.55 от 12.07.1991 год./, за което и съставила на
„СНС РЕНТА КАР“ ЕООД АУАН № 03-2200722/15.07.2022 год..
Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което не отразило да има възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка АНО издал обжалваното НП № 03-2200722/03.08.2022 г, с което за
извършено нарушение на чл.128 т.1 от КТ във вр. с чл.244,т.1, чл.245 ал.1 от КТ и чл.10,ал.1,
чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата / ДВ.бр.55 от 12.07.1991 год./, на осн.
чл.416,ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,ал. 1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция
в размер на 1500 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.,
която потвърждава изложеното в акта.
Съдът кредитира показанията на св.Д. като последователни и логични.
Със съгласието на страните, съдът е заличил от списъка на свидетелите К. Д..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св. Д. и от приложените по делото писмени
доказателства - Протокол за извършена проверка № ПР2220148/15.07.2022 год., обяснение
от упълномощено лице от „ СНС РЕНТА КАР“ ЕООД,копие на платежна ведомост за месец
април 2022 год.,копие на присъствена форма за явяване/неявяване на работа за месец април
2022 год., копие за графика на работа за месец април 2022 год., копие на трудов договор,
Заповед № 5/13.05.2022 год. с оглед достигане размера на договорените основни трудови
възнаграждения и постигнати добри резултати за месеца в обект „ Хепи Морска гара 2“ ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда" въз основа на Заповед № 3-
0157/16.02.2022 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Компетентността на
актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ в качеството му на
държавен контролен орган - инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и свидетел, присъствал при
2
извършване или установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и
адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Императивната разпоредба на чл.128, т.1 от КТ предвижда задължение за работодателя да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че дружеството "СНС-РЕНТА КАР"
ЕООД през месец април 2022 г. е имало качеството на работодател по смисъла на пар.1 т.1
от ДР на КТ по отношение на работника Б.А.А..
Съгласно нормата на чл.244 т.1 от КТ, Министерският съвет определя минималната работна
заплата за страната. В конкретния случай с ПМС № 37/24.03.2022 год. от 1 април 2022 г.
размерът на минималната месечна работна заплата за страната е определен на 710 лв. и на
минималната часова работна заплата 4,29 лв. при нормална продължителност на работното
време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.10 от Наредбата за договаряне на работната заплата, минималната работна
заплата е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена
работа.
Съгласно чл.11 от същата наредба, минималната месечна работна заплата за страната,
определена от Министерския съвет, се гарантира при добросъвестно изпълнение на
задълженията и не зависи от постигнатите резултати и платежоспособността на
работодателя. Тя е основа за определяне на минималните размери на социалните и
осигурителните плащания.
В конкретния случай от представената за месец април 2022 год. платежна ведомост се
установява, че дружеството-работодател е начислило възнаграждение на Божидара Ангелова
в размер по-малък от размера на минималната работна заплата за страната, което
представлява нарушение на чл.128 т.1 от КТ, доколкото разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ
предвижда задължение на работодателя да заплаща в пълен размер основното трудово
възнаграждение, което не следва да бъде в размер под минималната работна заплата за
страната.
Предвид изложеното дружеството на 31.05.2022 год. е нарушило цитираните правни норми,
поради което правилно е била ангажирана и административно-наказателната му
3
отговорност.
Състава на съда намира за неоснователно направеното възражение от въззивното дружество,
че минималната работна заплата на лицето за посочения месец била надвишена, тъй като
представлявала сбор от основна заплата за отработено време и възнаграждение за
индивидуален принос.
Съгласно чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната
работна заплата се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и
прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в
друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния
трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Съгласно чл.4, ал.1 от НСОРЗ, основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението
на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за
съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за
количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането
на отделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-
процентно изпълнение на утвърдените трудови норми.
Съгласно чл.245 ал.1 от КТ размерът на основното трудово възнаграждение при пълно
работно време не може да бъде под минималната работна заплата ,установена в страната.
Анализа на горепосочените разпоредби води до извода, че основната заплата не може да
бъде под минималната работна заплата установена за страната, към нея могат да се прибавят
други трудови възнаграждения, вкл. и такива за индивидуален принос, но същата не може да
е сбор от изплатени възнаграждения.
За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В този
смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба, като съобразявайки разпоредбите на чл.27 от
ЗАНН е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на
предвидения в разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ минимум, а именно "имуществена
санкция" в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
В случая не е налице евентуален "маловажен случай" на адм. нарушение по чл.28 от ЗАНН ,
защото в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415в КТ, според който "за
4
нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители... " - за да са налице основанията за приложението на визираната разпоредба то
следва да са изпълнени изрично посочените кумулативно две предпоставки – 1.
своевременно изплащане и 2. липса на вредни последици за работниците. Това нарушението
е от вида, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им, с изплащането
на пълният размер на дължимото трудово възнаграждение, но според състава на съда не са
налице условията по този текст, тъй като няма данни нарушението да е отстранено веднага и
непосредствено след констатирането му – със съставянето на АУАН, освен това са
произтекли вредни последици за конкретният работник на дружеството, тъй като е получил
трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата,установена за страната с
ПМС № 37/24.03.2022 год..
По разноските
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия
орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН , в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според нормата на чл.143 ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е
настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба,
както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-2200722/03.08.2022 г. на Директор на Дирекция " Инспекция
по труда" Варна, с което на „СНС-РЕНТА КАР“ ЕООД за извършено нарушение на чл.128
т.1 от КТ във вр. с чл.244,т.1, чл.245 ал.1 от КТ и чл.10,ал.1, чл.11 от Наредбата за
договаряне на работната заплата / ДВ.бр.55 от 12.07.1991 год./, на осн. чл.416,ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414,ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв..
ОСЪЖДА „СНС-РЕНТА КАР“ ЕООД, ЕИК148085812, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, общ.Варна, район Одесос, бул.” Цар Освободител” № 25, представлявано от
Д.О.Ш.Ч. с ЕГН********** и Н.И.И. с ЕГН ********** да заплати на Д ИТ Варна сумата от
5
80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6