№ 213
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№8221/16.08.2021г., по която
първоначално е било образувано в.ч.гр.дело №501/2021г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив. Същата е подадена от Д. П. П. със съдебен адрес:
гр.П., ул. Ж. К. № **, ет. *, о. * адв.Е.М., против Определение №659 от
04.08.2021г., постановено по в.гр.дело №2022/2021г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима
подадената от него въззивна жалба вх.№281901/22.01.2021г. срещу Решение
от 08.03.2020г., постановено по гр.дело №3365//2020г. по описа на Районен
съд-Пловдив, в частта му, с която е осъден да заплаща издръжка на сина си Г.
Д. П. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител В. Г. ГР.
с ЕГН:**********, за сумата в размер над 200лв. месечно, начиная от
завеждане на исковата молба – 27.02.2020г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска от падежа
до окончателното й изплащане, с падеж до 5-то число на текущия месец,
както и в частта му, с която е осъден да заплати издръжка на сина си Г. Д. П. с
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител В. Г. ГР. с
1
ЕГН:**********, за сумата в размер над 200лв. месечно за изминал период от
време, а именно от 27.02.2019г. до завеждане на исковата молба –
27.02.2020г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума от
падежа до окончателното изплащане, и е прекратено производството по
делото. Жалбоподателят счита неправилно подадената от него въззивна
жалба да е приета за просрочена поради подаването й след изтичане на срока
за обжалване, считано от връчване на препис от решението на 22.04.2021г. по
реда на чл.41,ал.2 от ГПК. Заявява, че е подал молба за възстановяване на
срока за обжалване. Моли за отмяна на обжалваното определение.
Малолетният ответник по частната жалба Г. Д. П., представляван от
неговата майка и законен представител В. Г. ГР., е подал чрез пълномощника
адв.С.Я. писмен отговор със становище за нейната неоснователност и искане
тя да не бъде уважавана и да се присъдят направените във връзка с нея
разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподателят-ответник; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие
на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна по следните съображения:
Пред Районен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.
№14812/27.02.2020г. от В. Г. ГР. като майка и законен представител на
малолетния Г. Д. П., въз основа на която е образувано гр.дело №3365/2020г.
Посредством нея е предявен против Д. П. П. иск по чл.143 от СК за издръжка
в размер на 400лв. месечно от датата на подаване на исковата молба и за една
година преди датата на подаването й. В нея като адрес на ответника е посочен
такъв в гр.П., ЖК ********** На този адрес на ответника чрез неговия баща
П. П. е редовно връчен на 11.03.2020г. препис от исковата молба с указване на
задължението и последиците по чл.41 от ГПК. Призовката до него за първото
съдебно заседание е върната невръчена с данни от 05.09.2020г. на връчителя
при петте му посещения на адреса да не са открити лица на същия и никой да
не се е свързал с него във връзка с оставените известия. С разпореждане от
08.09.2020г. районният съд е приел призовката за редовно връчена на
основание чл.41,ал.2 от ГПК. В писмо вх.№266339/24.09.2020г. на ДСП-
2
Пловдив е посочено, че във връзка с изготвянето на социален доклад на
15.09.2020г. е проведен телефонен разговор с Д.П., който заявил, че живее в
с.Г. ч. и няма възможност да дойде в гр.Пловдив. Призовката до ответника за
следващото пренасрочено заседание отново е върната невръчена с данни от
12.01.2021г. на връчителя, че при направените пет опита за връчване на
адреса адресатът не е открит, като при посещението на 05.01.2021г. е открита
неговата майка, която заявила, че той се е преместил в гр.София, но не може
да даде адрес, нито желае да получава призовката до него. В съдебното
заседание на 02.02.2021г. съдът е приел ответника за нередовно призован и е
разпоредил за следващото той да бъде призован на известния по делото адрес,
както и да се изиска актуална справка за работодател и да се призове чрез
него, ако има такъв. Призовката отново е върната с данни от 10.02.2021г., че
търсеното лице не е открито на адреса и майката отказва съдействие. Според
справката от НАП, на името на ответника няма регистрирани действащи
трудови договори. В съдебно заседание на 23.02.2021г. съдът е приел
ответника за редовно призован при условията на чл.41,ал.2 от ГПК.
Постановено е Решение №260733 от 08.03.2021г., с което исковете са
уважени изцяло. Изпратеното на ответника съобщение с препис от решението
е върнато невръчено с данни от 20.04.2021г. на връчителя, че при направените
на конкретни дати четири опита за връчване търсеното лице отново не е
открито и родителите му, които живеят на адреса, отказват съдействие. С
разпореждане от 22.04.2021г. съдът е приел съобщението за редовно връчено
на основание чл.41,ал.2 от ГПК. С разпореждане от 23.04.2021г. съдът е
допуснал предварително изпълнение на решението в частта му за дължимата
издръжка и издаване на изпълнителен лист за нея, какъвто е издаден на
26.04.2021г. и получен от ищеца на 29.04.2021г. На 31.05.2021г. от ответника
е подадена молба, с която е поискал съдебното решение да бъде изпратено на
посочения от него адвокат, за който е представил пълномощно с посочен в
него адрес този по исковата молба, заявявайки, че за делото е разбрал от
връчената му покана за доброволно изпълнение. Препис от решението като
влязло в сила на 08.05.2021г. е изпратен на ответника чрез пълномощника му
и връчен на 08.06.2021г. Срещу постановеното решение е подадена от
ответника Д.П. въззивна жалба вх.№281901/22.06.2021г., по която е
образувано в.гр.дело №2022/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. В нея
жалбоподателят твърди, че баща му, който страда от онкологично заболяване,
3
явно е получил адресираното до него съобщение, но е пропуснал
своевременно да го доведе до знанието му, а за производството
жалбоподателят научил чрез съобщение от ЧСИ, осъществил принудителни
действия по атакуваното от него решение. По делото е постановено
обжалваното определение, с което съдът е приел въззивната жалба за
просрочена, тъй като препис от първоинстанционното решение е бил връчен
на ответника на 22.04.2021г. по реда на чл.41,ал.2 от ГПК, при което срокът
за обжалването му изтича на 07.05.2021г., а въззивната жалба е подадена на
22.06.2021г. след изтичането му, като сочените от жалбоподателя
обстоятелства за заболяване на баща му като причина за несвоевременното
узнаване на решението да са ирелевантни при преценката относно спазването
на срока за обжалване и да имат евентуално отношение към неговото
пропускане. По тези решаващи съображения съдът е оставил без разглеждане
въззивната жалба и е прекратил производството по делото. С влязло в сила
като необжалвано протоколно определение от 20.01.2022г. районният съд е
оставил без уважение молбата на ответника Д.П. за възстановяване на срока
за обжалване на решението.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че на ответника
Д.П. е било редовно връчено, съгласно чл.46 от ГПК, чрез неговия баща на
посочения в исковата молба адрес първото съобщение по делото, с което му е
изпратен препис от исковата молба за отговор. При връчването чрез друго
лице се смята, според чл.46,ал.4 от ГПК, че то е извършено на адресата и от
този момент за последния започва да тече свързания с връчването срок, за
началото на който е без значение реалното предаване на книжата. Касае се за
оборима законова презумпция, тъй като се предполага, че лицето е в такива
отношения с адресата, че знае за колко време отсъства и има възможност да
му предаде съдебните книжа своевременно. Оборването на презумпцията се
осъществява в производството по молба за възстановяване на срок по
чл.64,ал.2 от ГПК, когато този срок е пропуснат, в което адресатът следва да
докаже, че е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно
за връчването. Когато другото лице след получаването на книжата и преди
изтичане на срока във връзка с тях добросъвестно уведоми съда за
невъзможността си да ги предаде на адресата или да го извести за тях по
достоверна уважителна причина и върне същите по делото, би била налице
обективна невъзможност то да изпълни задължението си за своевременно
4
предаване или известяване за книжата, водеща до освобождаване от същото.
В този случай презумпцията за връчване на адресата е неприложима, тъй като
връчване на другото лице със задължение за предаване се счита да не е
извършено. Това налага съдът да предприеме последващи действия по
надлежно връчване. При това положение в случая е без значение за
редовността на връчването дали бащата на ответника реално му е предал
полученото от него съобщение с препис от исковата молба след като не е
съобщил на съда за съществуваща обективна невъзможност да уведоми за
тези книжа сина си, за да бъдат предприети последващи действия по
надлежно връчване. Посредством съобщението ответникът се счита уведомен
за задължението си по чл.41,ал.1 от ГПК при отсъствие от адреса за повече от
месец да уведоми съда за новия си адрес. В хода на първоинстанционното
производство живущите на адреса по исковата молба родители на ответника
вече са отказвали да получат изпратените до него призовки след като са
получили първото съобщение. По делото са събрани данни, че ответникът
живее в гр.София /според майка му/ и в с.Г. ч. /според както той е уведомил
социалните работници в телефонен разговор/, което сочи на отсъствието му
от адреса по исковата молба за повече от месец. Налице е, с оглед на това,
неизпълнение на задължението за посочване от ответника на новия му адрес,
поради което правилно районният съд е приел за връчени, съгласно чл.41,ал.2
от ГПК, изпратените до него призовки, както и съобщението с препис от
постановеното първоинстанционно решение, срокът по чл.259,ал.1 от ГПК за
обжалване на което е започнал да тече на 22.04.2021г., когато са приложени
предвидените от цитираната норма последици на връчването, и изтича на
07.05.2021г. При това положение и след като молбата на ответника за
възстановяване на срока за обжалване на решението е оставена без уважение с
влязло в сила определение, подадената от него на 22.06.2021г. въззивна жалба
правилно с обжалваното определение е приета за просрочена и е оставена без
разглеждане, поради което същото следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на частната жалба и във връзка с изричното
искане на ответника по нея за присъждане на заплатените за производството
по същата разноски, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати сумата
от 300лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна
защита и съдействие от 07.09.2021г.
5
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №659 от 04.08.2021г., постановено по
в.гр.дело №2022/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена
без разглеждане като недопустима подадената от Д. П. П. с ЕГН:**********
въззивна жалба вх.№281901/22.01.2021г. срещу Решение от 08.03.2020г.,
постановено по гр.дело №3365//2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, в
частта му, с която е осъден да заплаща издръжка на сина си Г. Д. П. с
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител В. Г. ГР. с
ЕГН:**********, за сумата в размер над 200лв. месечно, начиная от
завеждане на исковата молба – 27.02.2020г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска от падежа
до окончателното й изплащане, с падеж до 5-то число на текущия месец,
както и в частта му, с която е осъден да заплати издръжка на сина си Г. Д. П. с
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител В. Г. ГР. с
ЕГН:**********, за сумата в размер над 200лв. месечно за изминал период от
време, а именно от 27.02.2019г. до завеждане на исковата молба –
27.02.2020г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума от
падежа до окончателното изплащане, и е прекратено производството по
делото.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН:**********, от гр.П., ЖК ********** да
заплати на В. Г. ГР. с ЕГН:**********, като майка и законен представител на
малолетния Г. Д. П. с ЕГН:**********, двамата от с.М., о. П, ул. З. С. № *,
сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.274,ал.4 във връзка с чл.280,ал.3,т.2,предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7