Решение по дело №168/2023 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. М. С. от [населено място], срещу Решение №217/13.11.2023 г., постановено по анд №794/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че процесното наказателно постановление не съдържа всички обстоятелства, касаещи извършеното нарушение. В тази връзка сочи, че в НП и в АУАН не е описано, респ. не е установено, дали управляваният от него автомобил е бил снабден с устройство, позволяващо ползването на телефон без участие на ръце, дали водачът си е служил с ръце по време на ползването на телефона, докато управлявал превозното средство, както и в какво точно се изразява това ползване. Счита също, че в АУАН и в НП не било достатъчно ясно описано и мястото на извършване на нарушението, като в тази връзка твърди противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта. По горните съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кърджали, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение е правилно и обосновано, като по делото са събрани достатъчно доказателства за извършено от касатора нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №794/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районния съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-1300-001828/29.08.2023 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на Г. М. С. е наложена глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки, като правилно и законосъобразно. С горното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ОДМВР – Кърджали и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

За да постанови решението си районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за безспорно установено, че на 14.08.2023 г., жалбоподателят, управлявайки ППС е използвал мобилен телефон, без т.нар. устройство „свободни ръце“, поради което правилно била ангажирана отговорността му, на основание чл.104а от ЗДвП. Посочил е, че за така установеното нарушение, правилно била ангажирана отговорността на водача, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, като предвид фиксирания размер на глобата, правилно бил определен и размерът на наказанието. При извършената служебна проверка, съдът не констатирал и нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице до степен, че то да не може да бъде упражнено в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление били издадени от компетентни органи, с необходимите реквизити по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя за наличие на несъответствие на отразените в АУАН обстоятелства, като посочил, че нарушението е описано по начин, който не създава неяснота относно извършването му. Прието е, че процесното деяние не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си. По изложените съображения, съдът потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон. Не се установиха при постановяването му да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните по делото доказателства. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът е осъществил виновно състава на описаното нарушение на чл.104а от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефон без участие на ръцете му.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 14.08.2023 г. в 14:10 часа, на кръстовището, образувано от ул. „*** и бул. „***“, в [населено място], касаторът е управлявал товарен автомобил с рег.№ [рег. номер], като по време на движение използвал мобилен телефон, който държал в ръка.

При така установените факти и като се има предвид, че жалбоподателят не представя никакви доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено.

Неоснователни са възраженията на касатора, че не било установено, респ. в АУАН и в НП не било посочено дали управляваният от него автомобил бил снабден с устройство, позволяващо употребата на телефон без участие на ръцете му. Следва да се отбележи, че наличието на такова устройство в управлявания от водача автомобил е без значение, ако устройството не се ползва по предназначение, а водачът по време на движение използва телефона, държейки го в ръка, какъвто е разглежданият случай.

Като неоснователни настоящия съдебен състав преценява и възраженията на касатора за съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита, тъй като нарушението било описано по начин, от който не ставало ясно как наказаното лице е ползвало телефона. Доводите на районния съд, че „използване на мобилен телефон“, по смисъла на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, не се изчерпва единствено с провеждането на телефонни разговори, изцяло се споделят от настоящата инстанция, доколкото същите могат да се ползват и за други цели - навигация, преглеждане на съобщения, получаване/споделяне на медийни файлове, сърфиране в интернет и др. В конкретния случай, видно от показанията на разпитаните по делото полицейски служители – св. Л. и св. Т., същите лично са възприели касатора да управлява товарен автомобил и едновременно с това да използва и мобилен телефон и с това е нарушил забраната, установена в чл.104а от ЗДвП.

Неоснователни са и доводите на касатора, че в АУАН и в НП било посочено място на нарушението, различно от това, което свидетелите твърдят в показанията си пред районния съд. Показанията на двамата свидетели са единни и непротиворечиви по отношение на всички относими за спора факти, в т.ч. и относно мястото на установяване на нарушението – кръстовището, образувано от бул. „***“ и [улица], където касаторът, като водач на товарен автомобил, движещ се по бул. „***“, е завил наляво в посока към [жк], по [улица]. Посоченото от свидетелите място на извършване на нарушението е идентично и с визираното в АУАН и в НП.

По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №217/13.11.2023 г., постановено по анд №794/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.