№ 37215
гр. София, 19.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110124403 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от „С..“ ООД, против Г. П. С., с която са предявени установителни искове по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед
което следва да допусне събирането им.
Основателно е искането на ответника да бъде задължен ищеца да представи
счетоводно извлечение относно постъпилите суми за погасяване по кредита.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат
съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като
1
доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 5658/2023 г. по описа на СРС, 154 състав за послужване.
Задължава на основание чл.190 ГПК ищеца да представи счетоводно
извлечение относно постъпилите суми за погасяване по кредита.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.11.2023 г. от 11.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА
ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-
късно в първото по делото публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако
твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят
доказателства за тях.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, е предявил срещу Г. П. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 9, чл. 10 и чл.11 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
10.02.2023 г. по ч. гр. дело № 5658/2023 г. на СРС, 154 състав, както следва: сумата от
717,51 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 662026 от
13.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда - 03.01.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 51,09 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2022 г. до 14.09.2022 г., както и
сумата от 36,94 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2022 г.
до 01.12.2022 г.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен договор за паричен заем №
662026 от 13.04.2022 г,, по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер
на 800,00 лв., като от своя страна длъжникът се е задължил да върне сумата в срок,
съгласно уговореното задължение. Моли съда да признае за установено, че Г. П. С.
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 10.02.2023 г. по ч. гр. дело № 5658/2023 г. на СРС, 154 състав, както
следва: сумата от 717,51 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
2
662026 от 13.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.01.2023 г., до окончателното й изплащане,
сумата от 51,09 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2022 г. до
14.09.2022 г., както и сумата от 36,94 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.07.2022 г. до 01.12.2022 г. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Със същия оспорва иска като неоснователен по отношение на претендираните за
недължими суми за главница и възнаградителна лихва. Счита, че нищожните клаузи
относно определянето на процента на възнаградителната лихва не биха могли да
заместят по право повелителните норми на закона, тъй като законодателят не е въвел
императивните размери на цените на кредитите, с оглед задължителното тълкуване с
редица преюдициални заключения на СЕС. Счита за неприложима втората хипотеза на
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде
сключен без недействителната му част, нормативно уреден като възмезден, и
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит,
водещо до нищожност на целия договор. Поддържа, че неустойката, за която
кредиторът е предвидил предпоставки, да я получи била добавка към
възнаградителната лихва на търговеца- заемодател и го обогатила неоснователно,
доколкото лихвата по същество била облагата, която се получавала по договора за
заем. Твърди още, че не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 2 от
ЗПК, общите условия да бъдат подписани от потребителя. Счита, че договорът за
кредит е изначално недействителен и нищожен в нарушение на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, в което кредиторът да включи в договорното съдържание условията
за прилагане на лихвения процент. Посочва, че е налице неяснота върху каква
стойност се изчисляват договорените 40,05% възнаградителна лихва, за да може
потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този размер.
Счита договорът за потребителски за недействителен и нищожен и моли на основание
чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК да бъде установено, че сключеният
договор е нищожен. Моли за отхвърляне на иска за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника процесните суми по договора за главница и
възнаградителна лихва. Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 9, чл. 10 и чл.11 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
По иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 9, чл. 10 и чл.11 ЗПК в тежест на ищцовото
3
дружество е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който е предоставил на
ответника съответната парична сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва; че оспорените клаузи
са действителни, в т.ч. индивидуално уговорени.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовото
дружество следва да установи наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на
наказателна лихва за забава, изпадането на ответника в забава, както и размера на
наказателната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение, погасяване на дълга на падежа, както и да докаже
неравноправността на твърдените клаузи от договора за кредит.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4