№ 18
гр. Ихтиман , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200347 по описа за 2021 година
производството по реда на чл. 375 – 380 НПК
Ихтиманска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К. Б. С. с ЕГН
**********, роден в град Дупница, за това, че на 04.09.2020г., около 20.45 часа по
ул.“Бистришка“ в град Долна баня, област Софийска, управлявал МПС – лек автомобил
марка „Рено” модел „Клио” с рег. № ** **** ** – собственост на „Х.“ ЕООД, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство - със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1184-000154/14.10.2019г., връчена на
27.11.2019г. и влязла в законна сила на 11.12.2019г. – престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1
от НК.
С постановление от 23.06.2021 г., ИРП е внесла материалите по делото в ИРС с
предложение на основание чл. 78а от НК обвиняемият С. да бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание.
Обвиняемият С. в съдебно заседание не оспорва фактически констатации в
постановлението на прокуратурата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и на доказателствата,
намиращи се по досъдебно производство № 26/2021 г. по описа на РУ – на МВР Костенец
по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.09.2020г. около 20,45 часа служителите на РУ МВР Костенец, – свидетелите
Петър Кръстев и Йордан Бонев съгласно утвърдения график изпълнявали служебните си
задължения в района на ул. „Бистришка“ в гр. Долна баня. Възприели движещ се л.а. марка
„Рено“ модел „Клио“ с per № ** **** ** и посредством подаден светлинен и звуков сигнал
от служебния автомобил, спрели МПС за проверка. Свидетелят Кръстев се представил на
1
водача и му поискал документите на автомобила и свидетелството за управление на МПС.
Водачът представил само личната си карта, по която била установена неговата самоличност
- К. Б. С., живущ в гр. Долна баня ул.“Васил Левски“ № 18.
След направена в масивите на МВР било установено, че лицето притежава валидно
свидетелство за управление на МПС, но същото му било отнето по административен ред.
Св. Кръстев съставил на обв. С. АУАН № АА 672469 за извършено нарушение на чл.150а от
ЗДвП, а обвиняемият подписал акта без възражения.
Впоследствие се установило, че спрямо С. има издадена Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки /ЗППАМ/ № 19-1184-000154/14.10.2019г. на
Началника на РУ МВР Костенец. Заповедта била връчена на С. на 27.11.2019г., не била
обжалвана и влязла в законна сила на 11.12.2019г. С тази заповед на С. било временно
отнето свидетелството за управление а МПС до заплащане на наложени глоби. Към
04.09.2020г. С. все още не бил заплатил глобите.
Фактическите си констатации съдът направи след анализ на доказателствата по делото,
събрани в хода на досъдебното производство и инкорпорирани по реда на чл. 378 НПК –
показанията на свидетелите Петър Кръстев и Йордан Бонев, писмените доказателства –
АУАН № АА 672469/04.09.2020, Заповед 19-1184-000154/14.10.2019г. на Началника на РУ
МВР Костенец за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“
ЗДвП, , справка за нарушител. Посочените гласни и писмени доказателства изцяло
кореспондират помежду си и установяват фактическата обстановка така, както е изложена в
постановлението на Районна прокуратура – Ихтиман.
Обвиняемият К. Б. С. с ЕГН ********** е роден в град Дупница, българин, български
гражданин, неженен, безработен, със средно образование, живущ в град Долна баня,
ул.»Васил Левски» № 18.
От справката му за съдимост се установява, че обвиняемият С. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, а съобразно справката за криминална проявеност
– че не е регистриран в масивите на МВР за извършени престъпления.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че макар и обвиняемият
С. с действията си формално да е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал. 3, вр.
ал. 1 НК, то деянието му не съставлява престъпление и съдът следва да го оправдае по
повдигнатото обвинение.
С чл. 343в, ал. 3 НК е криминализирано управлението моторно превозно средство в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
В чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП в действащата към момента на извършване на деянието
редакция /ДВ, бр. бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г./ е предвидена възможността за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС при управление моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане - до заплащане на дължимата глоба.
При стриктното тълкуване на това законодателно разрешение е видно, че за разлика от
основния състав на престъплението по ал. 1, на чл. 343в НК, за състава по чл. 343в, ал. 3 НК
е достатъчно водачът на МПС да е с наложена от контролен орган принудителна
2
административна мярка временно отнемане на свидетелството му за управление, като
незабавно след нейното налагане, независимо от основанията, подлежи на санкциониране
по наказателен ред.
Впоследствие с Решение № 3 от 23.03.2021 г. по к.д № 11/2020 г. Конституционният
съд на Република България е обявил, че разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“
ЗДвП противоречат на чл. 4, ал. 1 и на чл. 35, ал. 1 от Конституцията. Прието е, че
временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач за неплатени глоби противоречат на функциите и целите на принудителните
административни мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо
административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава (чл.
4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията).
Това конституционно решение следва да се съобрази и с Решение № 3 от 28.04.2020 г.
по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд, съгласно което обявените за
противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на
Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването
им.
Това означава, че наложената спрямо С. принудителна административна мярка е
основана на противоконституционен текст на Закона за движението по пътищата. В
цитираното Решение № 2 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. Конституционният съд приема,
че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага.
В случая административното производство по прилагането на
противоконституционната норма на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП е приключило, тъй като ЗПАМ
не е обжалвана и е влязла в сила. Впоследствие обаче, въз основа на именно тази
противоконституционна норма се е развило наказателното производство спрямо С. за
извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Непосредственото действие на Конституцията на Република България предполага
приложимост на всички конституционни норми като първичен и пряк източник на правна
уредба. Освен това Конституцията е върховен закон, което означава, че не следва да се
прилага нито една противоречаща норма от вътрешното право. С оглед конкретния казус е
недопустимо при спазването на принципа на правовата държава да бъде обоснована
наказателна отговорност въз основа на противоречаща с основния закон правна норма.
Вярно е, че към момента на извършване на деянието С. е следвало да съобразява
поведението си с действащите разпоредби на Закона за движението по пътищата, но
прилагането на противоконституционни норми не може да бъде оправдано с правната
сигурност, особено когато се касае за санкциониране по наказателен ред на съответното
лице.
Поради горното и настоящият състав приема, че деянието на С. не представлява
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като той е бил лишен по административен
ред от право да управлява моторно превозно средство въз основа на противоконституционна
норма.
Следва да се отбележи, че наказателната репресия не е самоцел на държавата и е
оправдана само когато е извършено деяние, което уврежда или застрашава конкретните
обществени отношения, които са защитени по наказателен ред и след съизмеряване на
3
наказанието с ценностите, които правото защитава.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА К. Б. С. ЕГН **********, роден в град Дупница, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, безработен, със средно образование, живущ в град Долна
баня, ул.»Васил Левски» № 18
за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.09.2020г., около 20.45 часа по ул.“Бистришка“ в град
Долна баня, област Софийска, управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено” модел „Клио”
с рег. № ** **** ** – собственост на „Х.“ ЕООД, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство - със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1184-000154/14.10.2019г., връчена на 27.11.2019г. и влязла в законна сила на
11.12.2019г., поради което и го ОПРАВДАВА за извършване на престъпление по чл. 343в,
ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Софийски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4