№ 329
гр. Варна, 17.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600435 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Жалбоподател-подсъдим М. К. К., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. Д. Я. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен и приет от съда от
преди.
адв.И. Т. от АК - ВАРНА , уведомен от предходно съдебно заседание, не
се явява, уведомил е предварително съда относно причините за отсъствието
си и моли делото да бъде разгледано.
Частния обвинител А. К., редовно призована, явява се лично.
Вещите лица д-р К. Д. К. и А. М. Ц. , редовно призовани, явяват се
лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
АДВ.Я.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Ч.ОБВ.А. К.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото и като
взе предвид, че по делото следва да се извършат действия по разследването,
изразяваща се в изслушване на експертизата, назначена в предходно съдебно
заседание
1
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 435/2021 година по
описа на Апелативен съд – Варна.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещите лица.
В.Л.Д-Р К. Д. К.: - Със снета по делото самоличност.
В.Л.А. М. Ц.: - Със снета по делото самоличност.
Предупредени за наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК.
Обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
експертизата, изготвена за нуждите на въззивното производство.
В.Л.Д-Р К. К.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали. Изготви ли сме го след поредно освидетелстване на лицето и
запознаване с допълнителната медицинска документация, която беше
представена след изготвяне на първата СППЕ. В днешно съдебно заседание
нямаме основания за корекция на даденото заключение.
В.Л.А. Ц.: - Поддържам заключението.
ПРОКУРОРЪТ: - Моля да кажете няколко думи за тази вторична полза
от ситуацията, която е подчертана във Вашето закрлючение, предполагам
това е психологическата част от изследването. Как да го разберем това, в
какъв смисъл, че човек подсъзнателно разглежда проблема и решаването му,
да разбираме ли, че подсъдимия по някакъв начин не иска да излезе от тази
ситуация, в която е поставен в следтвие на този инсулт.
В.Л.Ц.: - Всъщност тази ситуация в момента за него е удачна и затова
съм го писал това нещо в настоящата експертиза, т.к. вторичната полза от
ситуацията е когато има един проблем, изследваното лице има проблем и той
го задържа вътре в себе си за да получи допълнителни ползи от въпросната
ситуация. В случая получава съчувствие, получава подкрепа и всъщност е
описано по този начин. От там е възможно да идва неговото агравиращо
поведение, точно така е, възможно е от там да идва, т.к. агравацията
представлява усилване на вече съществуващо, преекспониране.
2
Следва да се уточни и факта, че освидетелствания М. К. се е фиксирал
доста върху факта, че баща му и дядо му са починали от инсулт и всъщност
той се е фиксирал върху всеки един сигнал, който тялото му изпрати и
понеже е по-тревожен към настоящия момент, по-емоционално лабилен е
възможно да усилва самото преживяване въпреки, че то като харатер и
интензитет може да не е толкова силно, но съобразно неговата емоционална
лабилност той ги засилва тези неща.
В.Л.Д-Р К.: - И тези неща се засилват не толкова по друг механизъм , а
да получава медицинска помощ за състоянието си. Медицинска помощ за да
бъде по-добре здравословно, защото той соматизира своите психични травми,
когато психиката е тревожна тя усилва телесните симптоми.
В.Л.Ц.: – Всъщност неговото ниво на функциониране към настоящия
момент, ако мога да направя едно сравнение, все едно е в болница, но е в
къщи.
В.Л.Д-Р К.: – Един хоспитализъм се получава. Когато дълго време
държим едни болни в болница те имат термина хоспитализъм, т.е. те живеят в
болница и са си болни там. При него той живее в дома и е болен в този дом.
Той няма потребността социална ангажираност да промени този статут.
ПРОКУРОРЪТ: – Да кажете малко повече за възможността да
отключи някаква криза, за агресия при него и в какъв аспект може дабъде
тази агресия, може ли да посегне отново ?
В.Л.Д-Р К.: - Автоагресия и и агресия. Агресията винаги и
тревожността винаги са двупосочни. Никога не можем да кажем дали ще бъде
само автоагресия или агресия, но ние сме го отчели по тестовете.
И другото което е, трябва да го отчетем по простата причина, че има
органика. Органиката винаги, т.е. инсулта е органично заболяване, органиката
винаги води до повишаване на агресивната готовност и застойност. При
органиката всичко става по-бавно, по-застойно и повтарящо се. Така, че
когато има агресия тя не се изчерпва едномоментно, а може да продължи във
времето.
ПРОКУРОРЪТ: – Можем ли да изключим евентуално опасност за
госпожа К., т.к. при миналото изследване тя беше казала нещо в този смисъл,
но сега не видях ?
3
В.Л.Д-Р К.: – Ние си позволихме отново да разговаряме с госпожа К.,
макар, че нямахме задачата, но искахме да отчетем наистина реалните
фактори. В семейството те са разделени в момента на два различни етажа в
дома и това, което беше предния път на нас ни направи особено силно
впечатление сега вече беше овладяно. Отношението на М. към нейната
дъщеря, което сега е канонизирано към значителна степен, което в края на
краищата е добрата страна.
Другото, което забелязахме при освидетелстването едно, че няма
никаква динамика, абсолютно никаква динамика на подобрение на основното
му заболяване и на психичните мзу проблеми, които произтичат. Има едно
леко влошаване в такъв смисъл, че той вече на два пъти, не са наблюдавани,
но са чути едни падания, които напълно е възможно да развие така наречената
травмена епилепсия при лицето, които вече са забелязани. Те не са
наблюдавани в разгърнат вид припадъците, но той е намерен на земята. Сега
тя първо няма медицинските знания, но и второ може самия факт, че има
затруднения в движенията, да е причина за едно такова падане, но може и да
е в резултат вече на настъпване повишаване на гърчовата готовност на
мозъка. Може да се направи ЕЕГ и да се види има ли активно огнище. Но
активното огнище никога не корелира с клиниката на припадъка. Такава
корелация няма, може да има огнище, но пък да няма припадъци, може да
няма огнище, но да има много припадъци.
Ч.ОБВ.А. К.: – Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ.Я.: – Няма ли обективни начини за установяване на травмена
епилепсия посредством нива ензими определени в кръвта или някакви други
специфични вещества ?
В.Л.Д-Р К.: – Ензими няма как да се изследват, изследват се с
компютърна томография, това са образните диагностики, компютърна графия
и ЕЕГ. Както отговорихме на уважаоемия апелативен прокурор дори и да
установим огнище ние не можем да бъдем 100 % сигурни, че това огнище ще
колерира със зачествяване на гърчова готовност.
АДВ.Я.: - А тази динамика, която посочихте, че е в застой, а не в процес
на подобряване, дори до известна степен е налице влошаване вляе ли на
възможността да ръководи постъпките си, т.е. тази възможност да разбирам,
че е почти липсваща към момента?
4
В.Л.Д-Р К.: – Екзекутивните му функции, т.е. предвиждането на
последиците от собственото поведение при него в момента са абсолютно
разградени.
АДВ.Я.: – Т.е. като крайно обобщение от Ваша страна този човек в
състояние ли е да ръководи поведението си и постъпките си към настоящия
момент или не ?
В.Л.Д-Р К.: – Не, в момента не.
АДВ.Я.: – Това състояние дългосрочно ли е, краткосрочно ли е, как
бихте го определили Вие ?
В.Л.Д-Р К.: – Ние при предната експертиза казахме, че ние си имаме
медицинските критерии за обследване на тази органика в рамките до една
година. Ние сме направили това до една година. Сега и ТЕЛК, който е
прегледал лицето също е дал един срок от две години. След две години ще се
проверят нещата как ще се развият. Но и наблюдаващите лекари, от двата
амбулаторни листа, приложени към настоящото дело не отчитат подобрение
към настоящия момент на неговите както психични, така и неврологични
симптоми.
АДВ.Я.: – В тази връзка, според Вас, необходимо ли е и в какъв период
от време следва да се извърши ново изследване за да се установи има ли
снижение, има ли увеличение на тези функции ?
В.Л.Д-Р К.: – Не мога да кажа какъв период, но може би след година,
ако е необходимо, чисто хипотетично. Това не е вече в нашата област, ако има
нужда от такова ще се прецени от юристите, а не от лекарите.
На нъпроси на съда: – Изводът, че е налице разстройство на
съзнанието, което пречи на подсъдимия да ръководи постъпките си, към
настоящия момент е категоричен. Категорично и това разстройство на
съзнанието е продължително. Към настоящия момент виждаме стациониране,
застой на състоянието, което сме видели преди шест месеца. Но в медицината
нищо не е крайно. Той провежда и адекватно лечение от специалисти, и ние
като лекари, на нас ни се иска да настъпи по–голямо подобрение в неговото
състояние - емоционално, психическо, волево.
ПРОКУРОРЪТ: – В този смисъл до колкото разбирам, страда ли
подсъдимия понастоящем от такова психично заболяване, което не подлежи
5
на възстоновяване, примерно да кажем деменция, искам да кажа, че той няма
деменция, няма нещо, което да го влошава за в бъдеще и да го обрича на
доживотна невменямесот ?
В.Л.Д-Р К.: – Не, той няма деменция, няма такова нещо. Първо на нас
наистина ни се иска да настъпи повече подбрение. Говорим за личностно
функциониране, защото е много по-добре за една личност да е здрава. Може
и да има подобрение.
В.Л.Ц.: - Но няма как да се даде точна прогноза. До голяма степен
възстановяването на личността зависи и от нейната мотивация за постигане
на възстановяване.
В.Л.Д-Р К.: - Аз не бих очаквала много съществено подобрение.
Личността е такава, както и казахме в началото това поведение, тази болест в
момента се приема от него като полза и няма мотив, той волево е
емоционално подтигснат и волево е ретаргиран и няма борбеност за излизане
от това състояние. Няма психическия хъс да се бори за да го подобри.
ПРОКУРОРЪТ: - Искате да кажете, че кара второ детство и се чувства
добре ?
В.Л.Д-Р К.: - В интерес на истината, много правилно е становището Ви
в момента, че той има регрес в поведението и по-скоро се връща в едно
поведение, когато е обгрижван, без да стане водещ фактор.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ освободи вещите лица, като счете, че следва да им бъдат
определени възнаграждения, съгласно представените справки-декларации,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица д-р К. К. и А. Ц. от
по 383.40 лева. Издадени РКО – 2 бр.
ПРОКУРОРЪТ: – Нямаме допълнителни искания, да приключи
съдебното следствие.
АДВ.Я.: – Да се приключи делото.
А. К.:– Да приключи делото.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
6
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, с оглед на заключението на вещите
лица аз няма да разглеждам, няма да се спирам на протеста, който е подаден
от Окръжна прокуратура – Добрич, очевидно наказателното производство не
може да бъде продължено към настоящия етап.
Предполагам, че Вие обсъждате хипотезата на чл.25, ал.1, т.5 НПК,
която в случая е приложима.
Аз обаче смятам, че на първо време не е лошо да обсъдим възможността
по отношение на подсъдимия да бъдат наложени някои принудителни
медицински мерки и по-специално неговото принудително лекуване в психо-
неврологично заведение.
Чухте, както казаха вещите лица и двете експертизи застъпиха това
становище налице е от една страна едно агривиращо поведение при него,
едно преекспониране на болестното му състояние.
От друга страна е налице и една полза от ситуацията, която фактически
не го мотивира по никакъв начин той да се лекува и да се оправи.
Отделно от това, ако просто го предадете на близките със задължение да
се лекува е една от възможностите, която закона предвижда, според мен
съществува опасност от рецидив в неговото агресивно поведение, което също
е посочено в експертизата. При тази ситуация най-уместно ще бъде е да
прекратите делото и лицето да бъде поставено на лечение за известен период
от време за да се види каква ще бъде неговата съдба. Става дума не за
психотично заболяване, някаква душевна болест, става дума за физиологично
разстройване в следствие на исхемичен инсулт.
При тази ситуация, до колкото разбрах, запознавайки се с литература по
въпроса, това органично разстройство на личността е обратимо, т.е. ако се
стабилизира ситуацията след инсулта е възможно и подсъдимия да се
освободи от сегашните си да ги наречем емоционално волеви дефицити,
които му пречат да ръководи постъпките си, т.к. очевидно проблема не е
когнитивен, проблема е емоционално волеви. Т.е. този компонент от критерия
за вменяемост не е налице, което дава основание на вещите лица да дадат това
7
заключение, което са дали.
След като бъде проведено едно такова лечение в рамките на разумния
срок, обичайно той е шест месеца, тогава да прецените дали пък тогава да се
назначи нова експертиза с участието на специалист невролог, който да вземе
окончателно становище за неговата вменяемост и възможността да продължи
това дело.
Моля в тази насока за Вашето произнасяне.
Ч.ОБВ.А. К.: – Уважаеми Апелативни съдии, за мен М. е болен човек.
Забелязах, че всякаква промяна в неговата рутина има отрицателни
последици. Дори промяната да е положителна нарушения на неговата
ежедневна рутина винаги води до отрицателни последици и заради това се
наложи през лятото два пъти да му смени медикацията. За него рутината е
жизнено важна, до колкото всеки ден минава по един и същ начин, той се
намира сам на спокойствие, изпълнява си действията, рутината, знае в колко
часа трябва да яде, в колко часа трябва да взема лекарствата, всичко му е
ясно. Един ден ако минава различен, както днес, дето сме тука, този ден аз ще
го усещам в неговото поведение поне една седмица.
Смятам, че всякаква промяна в неговата рутина ще има отрицателни
последствия върху неговото здравословно състояние. Аз лично наблюдавам
всякаква промяна, той и в момента ходи на рехабилитация.
Смятам, че трябва да си запази рутината. Наистина, не мисля, че някога
ще бъде здрав човек и мисля, че така ще бъде. Аз не съм виждала подобрение
и не мисля, че ще има подобрение.
АДВ.Я.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз намирам, че с оглед на днес
изложените заключения от вещите лице ние сме изправени пред
невъзможност наказателното производство по отношение на подсъдимия М.
К. да продължи.
Това е така, защото на всички ни е ясно, че за да бъде вменяемо едно
лице то трябва да покрива два критерия, така неречения интелектуален и така
наречения волеви критерий. Очевидно в случая или да не покрива поне един
от тези критерии за да бъде прието като невменяемо.
Очевидно е, че в случая един от тези критерии не е покрит, а именно
волевия критерий.
8
В резултат на развитото органично личностово разстройство възникнало
след прекарания тежък исхемичен инсулт от страна на подсъдимия у него са
се развили процеси, които към момента продължават да бъдат на същото
ниво и и в същата динамика, както посочиха вещите лица. Т.е. те не
забелязват промяна в състоянието от преди шест месеца когато беше от преди
близо година когато беше извършено последното му изследване и към дата от
преди по-малко от месец те отново се срещнаха и го освидетелстваха.
Напротив те сочат, че положението е същото, дори с лека степен на
влошение. В заключението на последния въпрос пред всички нас, на въпрос
на съда пред всички нас отговориха, че по-скоро очакват той да остане в
същото състояние или да се влоши, но не и да се подобри.
Сега аз няма как да споделя виждането на прокурора, че настанявайки го
в някакво специализирано психиатрично отделение и тъпчейки го с лекарства
някой би променил мотивацията на този човек и би мотивирал той да започне
да се чувства жизнен, здрав и видите ли да се излекува, все едно някой е
махнал с магическа пръчица.
Напротив всяка промяна у него, както посочи и частния обвинител за
уседнал и стереотипен начин на живот би била пагубна за него, за неговото
здраве, а все пак целта на закона е не някой да бъде наказан, а да се мисли за
живота и здравето на хората въпреки, че някога са извършили нещо нередно.
Ето защо аз категорично намирам, че към настоящия момент К. не може
да бъде наказателно отговорен, с оглед на посоченото - липса на волевата
предпоставка за вменяемост, изложена в чл.33.
По отношение на поисканите от прокурора принудителни медицински
мерки аз намирам, че дори и да постановите такива то следва да бъдат по реда
на чл.89, б.а от НК, а именно предаване на близките му, с придружаващо
наблюдение от психо-неврологичен диспансер, което да продължи определен
период от време, за да се оцени след този изминал период от време дали ще
има подобрение. Лично аз съм песимист на фона на казаното от вещите лица
становище, че едва ли такова подобрение ще настъпи.
Няма как да приемем твърденията на прокурора, че той не се лекува за
меродавни, защото на всички приложени по делото документи сочат
обратното, а именно, че неговите близки непрекъснато му осигуряват
9
медицински прегледи, непрекъснато му осигуряват консулт със специалисти
и на писмените резултат от тези консулти са пред Вас между кориците на
делото.
Поради тази причина виждам, че пред Вас са налице две възможни
хипотези, едната е прекратяване на наказателното производство по реда на
чл.25, ал.1, т.5 от НПК, т.к., както е посочил и ВС в едно свое тълкувателно
решение на Пленума, относно вменяемостта разстройство на съзнанието е
продължително когато продължава повече от 1 година и когато не може да се
даде точен отговор на въпроса вижда ли се неговия край.
В случая психиатъра и психолога точно това ни обясниха, че неговия
край не се вижда и те не знаят кога и по-важно дали изобщо ще настъпи.
Поради това аз намирам, че е налице основанието на чл.24, ал.1, т.5 от
НПК за прекратяване на наказателното производство.
Ако въпреки всичко решите да приложите чл.89 от НК и да разпоредите
задължителни медицински мерки по отношение на подсъдимия аз Ви моля да
постановите в най-леката й форма, защото всяка друга би била пагубна за
него и би била равностойна на практика наказание, което са кратко време ще
го обрече да си отиде от този свят.
Не случайно вещите лица казаха, че той се развива в един стереотип и
живее в своя стереотип. Същото каза пред Вас и частния обвинител и всяка
една промяна би била пагубна.
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Нямам какво допълня към казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.М. К.: - Не знам какво искам от съда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10
11