Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
04.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и с участието
на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 113 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.Ч.Ч. от ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Решението, постановено по а.н.д. № 450/ 2021 г. по описа на
РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение,
като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди
се, че ЕФ е неправилен, тъй като административнонаказващият
орган е следвало, в изпълнение на изискванията си по закон, подробно и в детайли
да обсъди наличието на законовите предпоставки, а от там да приложи правилно
приложимия законов текст. При положение, че това не е било сторено е следвало,
съдът да отмени обжалвания акт, вместо неправилно да го изменя. Посочва се, че административнонаказателната отговорност е ангажирала
неправилно и по неприложим текст. ЕФ не съдържа факти относно констатираното от
административния орган нарушение при условията на повторност.
Изложен е довод, че в случай на „повторност“, то в
съдържанието на обжалвания ЕФ е трябвало да се съдържа и фактическо описание на
извършеното деяние. Посочването само на правното основание, в частност чл.182,
ал.4 от ЗДвП, не е основание да се приеме, че акта е законосъобразен.
Непосочването на фактическото основание на извършеното деяние съставлявало
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването на ЕФ, ограничаващо правата на отговорното лице, а
именно да узнае какво точно е извършило и доказателствата за това, което винаги
води до отмяна. Като следващо основание за неправилност на оспореното решение
се сочи, че в съдържанието на ЕФ липсва и конкретно посочване при условията на
коя от всичките хипотези на повторност изброени в
чл.182, ал.4 от ЗДвП е извършено нарушението. Административнонаказващият
орган преди издаване на ЕФ не е изследвал този въпрос. Поради изложените
доводи, се твърди, че изменението на размера на наложеното наказание, допуснато
от съда е неправилно, тъй като административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността при
съществени нарушения на административните правила. Искането е да се отмени оспореното
решение и спорът да се реши по същество, като се отмени ЕФ, издаден от ОДМВР –
Кърджали. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни
инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът
не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище за
даване ход на делото в негово и на доверителя му отсъствие, съображения в
подкрепа на изложените в касационната жалба за неправилност на оспореното
решение и искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – ОД на
МВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 450/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали,
за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по основателността на
жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:
С оспореното
решението РС – Кърджали е изменил Електронен фиш за налагане на глоба, серия **
№ ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лв. на И.Ч.Ч. с ЕГН
********** и адрес: ***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 11.02.2021 г. в 12.49 часа в гр.Кърджали,
като е преквалифицирал санкционната норма по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е
намалил размера на наложеното административно наказание „глоба” от 800 лв. на
400 лв. Със същото решение е осъдил жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.
РС – Кърджали е
приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или
на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на
ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, е доказателство относно мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. Районният съд е приел за несъществено
нарушението, свързано с квалификацията на деянието като повторно в оспорения
пред него ЕФ. Преквалифицирал е приложимата санкционна норма по основния състав
на нарушението и е намалил размера на наложеното наказание.
Решението е правилно.
Районният съд е
събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че
не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ.
Основният довод в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение се свежда до
неправилното преквалифициране на нарушението.
АС – Кърджали не
споделя този довод, а приема, че РС – Кърджали правилно е извършил
преквалификация на нарушението от такова, извършено при условията на повторност ( за което не са били представени доказателства
от административнонаказавщия орган) в нарушение по
основния състав. В ЕФ като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП. В последната разпоредба е предвидена санкция
за извършено нарушение при условията на „повторност“
по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП. От съдържанието на ЕФ се
установява, че касаторът се е движел в населено място
със скорост 82 км/ч. при разрешена 50 км/ч. Т.е. превишението
на скоростта е от 32 км/ч. В чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ от 400 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч.
В случая нарушаването
на материалноправната норма от страна на касатора е доказано, поради което не е било налице
основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в съответствие с
размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма Съдът може в случаите, в които отговорността
на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на
привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо
нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
При преценката на
правилността на оспорения съдебен акт касационният състав на АС – Кърджали
съобрази и приетото в т.1-ва от ТР № 8/ 16.09.2021 г. по т.д. № 1/ 2020 г. на
ОСС от I II колегия на ВАС, че в производството по реда на раздел
пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай РС – Кърджали е приложил
закон за по-леко наказуемо нарушение, като е преквалифицирал нарушението по
основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
От изложеното следва,
че оспореното решение е правилно. Решението е валидно и допустимо и следва да
се остави в сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 34/ 17.06.2021 г., постановено по а.н.д. № 450/ 2021 г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.