РЕШЕНИЕ
№ 2703
Пазарджик, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
| Членове: | ЕВА ПЕЛОВА СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора СТОЯН ДИМИТРОВ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ канд № 20247150700599 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на Директора на ДИТ гр. Пазарджик подадена чрез процесуален представител юрк. Сирекова срещу Решение № 31/25.03.2024 г. по а.н.д. № 309/2024 г. на Районен съд-Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13-23000392/29.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на ТП ДГС “селище”, общ. Сърница в качеството му на работодател му е наложена глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение и определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона, по които се претендират отмяната им.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд–Пазарджик, ХII-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на ТП ДГС “Селище”, общ. Сърница подадена чрез процесуален представител адвокат С., срещу Наказателно постановление № 13-23000392/29.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) в качеството му на работодател му е наложена глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ за това че при извършена проверка на 20.04.2023 г. на обект- за контрол- сечище, отдел 147г и 152А не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. Д. Х., заварен да работи в гореописания обект. При проверката е установен да престира труд като дървосекач.
Нарушението е констатирано на 06.08.2023 г. в ДИТ-Пазарджик при прегледа на документацията, към която не е представен сключен договор с А. Ц.. При извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, органите не са установили наличие на подадено уведомление за сключен трудов договор междуТП ДГС “Селище”, общ. Сърница и Х..
За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42 ал.1 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е описано ясно мястото на нарушението.
Постановеното решение е неправилно.
Първоинстанционният съд в оспореното решение неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Обстоятелствто, че в НП са посочени два отдела, а работника е заварен да престира труд само в единия от тях, не обуславя извод за неяснота на административното обвинение, до степен препятстваща нарушителя да разбере в какво е обвинен. Вярно е, че не може едно лице едновременно да полага труд на две различни места, но следва да се изследва въпроса дали е полагало труд на едното от тях. Когато нарушителя се е защитавал срещу по- голям обем съставомерни факти, няма проблем той да бъде санкциониран за част от тези факти. Ето защо, не е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42 ал.1 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН както неправилно е приел първоинстанционния съд.
Макар и оскъдни, районният съд е изложил съображения по съществото на спора, а и касационната инстанция намира за доказано извършеното нарушение, а именно, че на посочената в НП дата и в отдел 147 г. дружеството не е уредило отношенията си по предоставяне на работна сила, а именно не е сключило трудов договор с И. Х.- нарушение по чл. 62 ал.1 вр чл. 1 ал.2 от КТ.
При този изход на спора, на ДИТ Пазарджик се дължат разноски за две инстанции в общ размер на 160 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, ХII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 31/25.03.2024 г. по а.н.д. № 309/2024 г. на Районен съд-Велинград и вместо него
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-23000392/29.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на ТП ДГС “селище”, общ. Сърница в качеството му на работодател му е наложена глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА Т П ДГС “селище”, общ. Сърница да заплати на ДИТ Пазарджик сумата от 160/сто и шейсет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |