Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/27.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 2507 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:*** срещу М.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 500 лв. -
главница по договор за кредит № *****, сключен между ответника и „4финанс“
ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът излага,
че по силата на сключен договор
за кредит № *****/18.09.2016 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР с
„4финанс“ ЕООД на ответника е предоставена в
заем сумата от 350.00 лева за срок от 30 дни. Сумата е преведена в полза на
кредитополучателя чрез Изипей АД. Твърди се, че
договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, като
самият договор е сключен във формата на електронен документ. На 27.09.2016г. ответникът е заявил искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 150 лева. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор
се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор
с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали
съответно и за допълнителния кредит. Подписването на последния е осъществено на
27.09.2016 г. На таза дата е отпусната и допълнителната сума. Твърди
се, че крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до 18.10.2016г., на
която дата не е заплатена дължимата главница. Твърди се, че на 23.11.2018г.
ищецът е сключил договор за цесия с „4финанс“ ЕООД, по
силата на който е придобил възмездно вземанията по договор за кредит № *****.
Ищецът се позовава на учредена му от предходния
кредитор (цедент) представителна власт относно
правото да уведомява длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява воля
за уведомяване на цедирания длъжник по ел. адрес и
телефон, както и с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Не оспорва, че по силата на договор
за кредит №
*****, сключен с „4финанс“ ЕООД му е предоставена сумата в общ размер от 500 лева,
която не е върнал до настоящия момент. Твърди, че не е уведомен за прехвърляне
на вземането и не следва да му се възлагат разноски, тъй като не е станал повод
за завеждане на делото.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ответникът признава дъжимостта на сумата в
размер на 500 лв. - главница по договор за кредит № *****, сключен между
ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
В хода на проведеното
по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмена
молба поддържа предявения иск. Моли за постановяване
на решение по делото съобразно признанието му. Заявява, че между страните е
постигнато споразумение, претенцията да бъде заплатена на месечни вноски, всяка
в размер на 85 лева.
СЪДЪТ, като взе предвид,
заявеното от ответника признание на иска и искането на ищеца, намира, че са
налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора основателно е и
искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в
настоящото производство, които възлизат на сумата от 50 лева - държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се
определят на сумата от 150 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - главница по
договор за кредит № *****, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 150 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: