О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 221
19.06.2020г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на деветнадесети юни две
хиляди и двадесета година в закрито
заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№305 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.413 ал.1 и чл.248 ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
Обжалвано е разпореждане №17545 от
23.12.2019г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№4545/2019г. по
описа на същия съд, с което след като е обезсилена частично заповед №2518 от 18.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№4545/2019г. по описа на същия съд в полза на кредитора „Т.Б.“ ЕАД
против длъжника И.Й.Т., е редуциран по реда на чл.248 от ГПК размера на разноските за адвокатското възнаграждение от 360лв на 300лв или намаление с 60лв.
Жалбоподателят „Т.Б.“ ЕАД чрез адв. Ц. ***
поддържа, че в редуцираната част на размера на възнаграждението, разпореждането е неправилно поради противоречие с
материалния закон.Твърди се, че заповедният съд е уважил изцяло постъпилото
заявление от дружеството кредитор по
чл.410 от ГПК против И.Т. за сумата от 548.73лв, представляваща главница със законна лихва плюс 25лв разноски
за държавна такса и 360лв адвокатско възнаграждение. Твърди се, че след като
искането е удовлетворено в пълен размер това предпоставя прилагане на чл.78
ал.1 от ГПК по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение.
Посочва се, че с обжалваното
разпореждане на заповедния съд длъжникът не е оспорил съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение с възражение по чл.414 от ГПК, а го е
признал чрез плащане на сумата от 573.73лв с което е погасил главницата
плюс 25лв разноски за държавна такса. Становището
на кредитора-заявител по повод подадено
възражение по чл.414а от ГПК от длъжника е, че се признава извършеното
плащане от Т. за сумата от 573.73лв и се моли съда да издаде изпълнителен лист
за платеното адвокатско възнаграждение от 360лв за представителство на
кредитора пред заповедния съд, включващо и ДДС.Твърди се, че поради направено
възражение за прекомерност на възнаграждението от длъжника, заповедният съд е
счел за основателно искането за намаляването им
до минималния размер от 300лв. Жалбоподателят твърди, че уредбата на определянето на възнаграждението
по заповедното производство се намира в чл.7 ал.7 от НМРАВ и се изчислява по
правилата на ал.2, на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. Посочва, че като база на изчислението е материалния интерес делото, а не
размера на възнаграждението като поддържа, че смисълът на разпоредбата е всяка парична сума претендирана по реда на
заповедното производство да се раздели наполовина и получената стойност да се подведе
под различните стойности на интереса.И след като претендираната сума е по-малка
от 1000лв, минималния размер на възнаграждението е от 300лв, като в случая жалбоподателят
препраща към §2а от ДР на Наредбата, предвиждащ,че за регистрирани по ЗДДС адвокати, дължимия данък се начислява върху възнагражденията по Наредбата
и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.Навежда се извода, за основателност
на претенцията за сумата от 60лв
добавена към размера на възнаграждението по чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ, като се
прави извод, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 360лв.Моли да се отмени разпореждането в
обжалваната част с което се намаля възнаграждението в размер на 360лв с 60лв.
Няма постъпил отговор от насрещната
страна.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна в заповедното производство, против подлежащ на
обжалване акт на заповедния съд постановен по реда на чл.248 ал.1 от ГПК и в
предвидения от закона едноседмичен срок за обжалване на разпореждането
/разпореждането е връчено на заявителя на 06.01.2020, а жалбата е изпратена по
пощата с дата на пощенското клеймо на 13.01.2020г-л.8 от делото/.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
В полза на заявителя „Т.Б.“ ЕАД, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2518 от
18.11.2019г. от Пазарджишки районен съд по ч.гр.д..№4545/2019г. по описа на същия
съд, с която е разпоредено длъжника по изпълнението И.Й.Т.,***, да заплати на
дружеството сумата от 548.73лв главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението в съда-14.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото от 25лв –държавна такса, както и 360лв адвокатско
възнаграждение с ДДС.В заявлението кредиторът изрично е посочил как е формиран
размера на адвокатското възнаграждение, а именно 300лв без ДДС и още 60лв ДДС,
или общо 360лв платени в брой. По същия
начин е оформен и договора за правна защита и съдействие на пълномощника на заявителя
приложен към заявлението, с №7701/21. 10.2019г. Преки доказателства към
заявлението в подкрепа на искането си за присъждане на такъв размер на
минималното адвокатско възнаграждение, в смисъл, че процесуалният представител
на заявителя има качеството на
регистриран адвокат по Закона за данък добавена стойност няма ангажирани от
негова страна.
Установява се, че след връчване на
заповедта на длъжника на 20.11.2019г.,
на 02.12.2019г. от последния е постъпило възражение №28198 по чл.414а от ГПК,
като декларира, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за изпълнение
в двуседмичния срок от връчването й като
е погасил главницата от 549.73лв и разноските от 25лв заплатени като държавна
такса, за което прилага и платежен документ за извършено плащане на сумата от
573.73лв на дата 02.12.2019г. В същото възражение длъжникът възразява относно
размера на адвокатското възнаграждение от 360лв като прекомерно. По реда на чл.414а
ал.3 от ГПК дружеството-заявител е подало становище до съда, че плащането е
извършено от длъжника без възражение от негова страна, че не дължи сумата,
поради което заповедният съд следва да прогласи влизането в сила на заповедта
за изпълнение и да се издаде изпълнителен лист на заявителя за изцяло платеното
от заявителя адвокатско възнаграждение от 360лв.
За да постанови разпореждането в частта, с която се редуцира възнаграждението от 360лв
на 300лв след като частично е обезсилил заповедта за изпълнение в частта за
главницата от 548.73лв и 25лв съдебни
разноски и да измени по реда на чл.248 от ГПК заповедта в частта за размера на
адвокатското възнаграждение, заповедният съд е приел, че са налице
предпоставките за издаване на
изпълнителен лист за непогасената част от разноските, доколкото длъжникът е дал
повод за завеждане на делото, престирайки неточно-извън срока.Посочено е още, че заповедта за изпълнение следва да се обезсили
предвид извършеното плащане, признато и от заявителя, като по повод на
предявеното възражение за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско
възнаграждение и неголямата сложност на делото, възнаграждението следва да се
намали на основание чл.78 ал.5 от ГПК до
минимално предвидения размер от 300лв, съгласно чл.7 ал.7 във връзка с ал.2 т.1
от НМРАВ, предвид на което е постановил и редукция на възнаграждението като го
е намалил с 60лв. и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумата 300лв.
Определението като краен резултат е правилно, но ще
следва да се допълнят съображенията, изложени от заповедния съд към него.
Редуцирайки адвокатското възнаграждение
от 360лв на 300лв заповедният съд не е нарушил материалния закон.
Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения №1 от 09.07.2004г. посочва, че при защитаван
определен материален интерес, а и във всички останали случаи, определя
размерите на адвокатските възнаграждения като съвкупност от два задължителни
компонента.Първият компонент представлява минимално предвидената сума като
възнаграждение с оглед защитавания интерес, който за заповедните производства препраща към разпоредбите
на чл.7 ал.2 от Наредбата и предвижда в чл.7, ал.7, че за защита в производства
за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист
по чл.405 ал.3 и ал.4 от ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. В случая претендираната сума
е под 1000лв, като съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, размерът на минималното
възнаграждение е от 300лв /хипотеза отпреди изменението, съгласно ДВ, бр.45 от
15.05.2020г./.
Вторият
компонент, който се включва при определянето на минималния размер на
адвокатското възнаграждение е този, касаещ обстоятелството дали съответния упълномощен
правоспособен адвокат е или не е
регистриран по ЗДДС. Съгласно §2а от ДР на Наредбата (Нов - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм., бр. 28 от
2014 г., доп., бр. 84 от 2016 г.) за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без
включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Тази разпоредба е в сила и понастоящем
и следва да бъде съобразявана от съдилищата при присъждането на адвокатското
възнаграждение, когато страната се позовава на нея, декларира, че пълномощникът
й е адвокат и е надлежно регистриран
по ЗДДС, и като представи безспорни доказателства за това обстоятелство.В
случая, налице е такова позоваване от страна на пълномощника на заявителя в
заповедното производство, но същото не е подкрепено с убедителни писмени
доказателства. Касае се за факт, от който страната извлича изгодни за себе си
правни последици по разноските в производството, поради което е длъжна да ангажира такива доказателства. Фактът,
че длъжникът е оспорил размера на разноските за адвокат като прекомерни
означава, че страната която ги претендира, следва да ги установи по основание и
по размер. Обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие се твърди такъв факт без обаче да е представено
с него надлежно писмено доказателство, което да го удостоверява, е основание да
не се присъжда адвокатско възнаграждение за адвокат, регистриран по ЗДДС по §2а
от Наредбата. Непредставянето на данни за това обстоятелство от страната, която
твърди изгоден за нея такъв факт,
означава, че тази претенция не е доказана по съответния ред. Заповедният съд не
е имал задължение да остави в тази връзка заявлението без движение, тъй като порокът не е от
категорията на тези, предвидени в чл.410 ал.2 във връзка с чл.127 ал.1 и ал.3, чл.128
т.1 и т.2 от ГПК, а се касае за порок по чл.127 ал.2 от ГПК. Следователно
правилно първоинстанционният съд е
редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до неговия минимален размер по
Наредбата, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото
както и липсата на доказателства за това, че адв. З.Ц. е регистриран по ЗДДС,
което последно обстоятелство се излага като допълнителен аргумент от въззивната
инстанция.
Предвид изложеното обжалваното
разпореждане ще следва да се потвърди.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
О П Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №17545 от 23.12.2019г. на
Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№4545/2019г. по описа на същия съд,
В ЧАСТТА С КОЯТО е изменена на
основание чл.248 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №2518 от 18.11.2019г., издадена по ч.гр.д.№4545/2019г. по описа
на същия съд, в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение
в размер на 360лв и ги намалява с 60лв и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на кредитора по
заповедта за изпълнение за сумата от 300лв съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.