РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7461 по
описа за 2015 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 345,
ал. 1 ТЗ.
Ищецът
„Х.А.Р.Б." ООД твърди, че по силата на сключен между него и
лизингополучателя „Т.2.“ ЕООД договор за финансов лизинг №********* от 21.05.2007 г. е предоставил на
последния два лизингови обекта - недвижими имоти, представляващи УПИ XVI-354, в
квартал 184е, по плана на гр. София, местност „ж.к. **********“ с площ от 1044
кв.м., заедно с изградената в него къща на два етажа с гараж от 32,20 кв.м.,
находящи се в гр. София, С.О., ул. „**********, както и недвижим имот УПИ
XIV-1045, в кв. 395, по плана на гр. Пловдив, Старинна част с площ от 940 кв.м.,
ведно с изградената в него жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария
град“ с РЗП от 2243 кв.м., находящи се в гр. Пловдив, ул. „**********. Сочи, че
с анекси по договора за лизинг от 21.05.2007 г. и 13.12.2007 г. предметът на
договора в частта относно поземления имот и изградените в него къща и гараж,
находящи се в гр. София, е променен съгласно одобрен архитектурен проект, като
ищецът е следвало да му предостави на лизинг освен горепосоченото УПИ XVI-354,
в квартал 184е, по плана на гр. София, местност „ж.к. **********“, така също и
жилищна сграда, състояща се от три сутерена, три жилищни етажа и тавнски етаж,
за чието изграждане лизингодателят сключил договор за строителство с
лизингополучателя. Излага, че с анекси №1, №2
и №3 от 02.09.2008 г. към договора за лизинг междинната лихва за периода
13.12.2007 г. – 02.09.2008 г. е капитализирана, номерът на договора е променен,
размерът на финансирането увеличен, а срокът е определен на 98 месеца, считано
от 01.10.2009 г. с 12 месеца гратисен период, считано от 01.10.2009 г. Твърди,
че сградата е построена от лизингополучателя, като за това е издадено
разрешение за ползване № ДК-07-С-177 от 20.09.2013 г., с което изпълнителят му
е предал обекта. Сочи, че в изпълнение на договора за лизинг ищецът е предал на
„Т.2.“ ЕООД договореният лизингован обект в гр. София с приемо-предавателен
протокол от 17.03.2015 г. Поддържа, че лизингополучателят е изпаднал в забава
повече от 15 дни и по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК е бил уведомен с нотариална
покана, че към 30.05.2015 г. има просрочени задължения в размер на
3 075 805,29 лв. с ДДС, като му е даден 14 дневен срок да погаси
задълженията, като изпълнение не е последвало и на основание чл. 4.1. от Общите
условия, договорът е едностранно развален.
Предвид
изложеното моли съда да осъди лизингополучателя „Т.2.“ ЕООД да върне държането
върху лизингованият обект, представляващ УПИ XVI-354, в квартал 184е, по плана
на гр. София, местност „ж.к. **********“, заедно с изградената в него сграда и
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-С-177 от 20.09.2013
г., находящи се в гр. София, С.О., ул. „**********. Претендира разноски за
настоящото производство.
Ответникът
„Т.2.“ ЕООД оспорва основателността на иска, като възразява, че сключеният с
ищеца договор за лизинг е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като е
привидно съглащение, което прикрива договор за заем или кредит и обезпечаването
му. Счита, че договорът за финансов лизинг е нищожен и на основание чл.26, ал.
1 от ЗЗД - поради противоречие със закона, тъй като лизингодателят не придобива
лизинговият обект в гр. Пловдив от „трето лице”, а от самия лизингополучател,
което е директно противоречие с чл.342, ал.2 от ЗЗД. Релевира и нищожност на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46. том IV, per. № 6292, дело №
569/2007 г. по описа на нотариус С.И.Р.- З.с per. № 179 по регистъра на НК,
вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив към Агенция по вписванията с дв.
вх. per. № 15417/12.06.2007 г., акт № 2, том 52, дело № 12158/2007 г., с който
ищцовото дружество придобива от „Т.2." ЕООД лизинговият обект в гр.
Пловдив. На първо място ответникът твърди нищожността на нотариалния акт поради
противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл. 209 от ЗЗД,
тъй като представлява продажба с уговорка за обратно изкупуване по смисъла на
чл.209 от ЗЗД, а фактическият състав на обратното изкупуване се осъществява
посредством договор за финансов лизинг № *********, (с променен номер
№*********). На второ място сочи,че този нотариален акт е нищожен на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като представлява „привидно съглашение”. В тази връзка
счита, че и договорът за финансов лизинг, и нотариалният акт за
покупко-продажба са нищожни на основание чл.152 от ЗЗД, във връзка с чл.26,
ал.1 от ЗЗД, както и поради липса на основание.
В
отговора на исковата молба ответната страна оспорва и, че лизингодателят е
изпълнил задълженията си по договора за финансов лизинг да придобие
собствеността на лизинговия обект в гр. Пловдив и да му го предостави, както и
да предостави Лизинговия обект в гр. София за ползване на Лизингополучателя,
поради което ищецът като първа неизправна страна по договора, няма правна
възможност нито да прекрати същия, нито да претендира „връщане” на лизинговия
обект, тъй като изправната страна, може да задържи изпълнението и на своите
задължения по договора. В тази връзка поддържа, че е изправната страна и няма непогасени
задължения по договора за лизинг.
В
допълнителния отговор на исковата молба „Т.2." ЕООД оспорва твърденията на
ищеца в допълнителната искова молба, че е налице договор за обратен лизинг,
като счита, че с оглед на представените по делото договор и анекси било видно,
че волята на страните не е ищцът да придобие собствеността на лизингованите
обекти от ответника, след което да се лизинговат обратно, а целта е да се
финансира строителството на лизнгованата сграда в гр. София.
Релевира
и възражение за унищожаемост на договора за финансов лизинг на основание чл. 29 ЗЗД, тъй като ищецът го е въвел умишлено в заблуждение да го сключи, като му
обещал, че с продажбата на апартаментите от новопостроената сграда в гр. София,
м. „ж.к. **********“, ще се погасяват лизинговите вноски.
При
условията на евентуалност възразява и, че договорът не е валидно развален, тъй
като сградата в гр. София, предмет на лизинга, е предадена на лизингополучателя
едва 18 месеца след въвеждането ѝ
в
експлоатация – на 17.03.2015 г., като от тази дата е следвало да започне да тече 17 месечният гратисен период и оттогава да му се предостави възможност да ползва
лизинговите обекти.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения и формулирания петитум, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 345,
ал. 1 ТЗ за връщане на предадената от лизингодателя на лизингополучателя вещ.
Безпротиворечиво е обстоятелството, че между страните
по делото е подписан договор за финансов лизинг
№********* от 21.05.2007 г., по силата на който „Х.А.Р.Б." ООД (с
предишно наименование „Х.А.А.Л." ООД) се е задължил да придобие и
предостави на „Т.2.“ ЕООД два лизингови обекта - недвижими имоти,
представляващи УПИ XVI-354, в квартал 184е, по плана на гр. София, местност
„ж.к. **********“ с площ от 1044 кв.м., заедно с изградената в него къща на два
етажа с гараж от 32,20 кв.м., находящи се в гр. София, С.О., ул. „**********,
както и недвижим имот УПИ XIV-1045, в кв. 395, по плана на гр. Пловдив,
Старинна част с площ от 940 кв.м., ведно с изградената в него жилищна сграда,
представляваща „Резиденция Стария град“ с РЗП от 2243 кв.м., находящи се в гр.
Пловдив, ул. „**********. От своя страна, лизингополучателят се е задължил да върне
на лизингодателя сумата на финасирането на лизинга в размер на 1 830 000
евро, заедно с дължимото възнаграждеине, съгласно приложения към договора
погасителен план, за срок от 115 месеца, с първоначални 17 месеца гратисен
период. Същите обекти са предадени на ответника по делото с приемо-предавателни
протоколи, подписани между страните на 05.06.2007 г. (л.24) и от 12.06.2007 г. (л.99)
С анекси от 21.05.2007 г. и от 13.12.2007 г.,
страните по делото са постигнали съгласие предметът на договора за лизинг в
частта относно лизинговият обект, представляващ поземлен имот, ведно с къща на
два етажа, находящи се в гр. София, ул. „**********, да бъде променен съгласно
одобрен архитектурен проект, като ищецът е следвало да предостави освен УПИ
XVI-354, в квартал 184е, по плана на гр. София, местност „ж.к. **********“,
така също и жилищна сграда, състояща се от три сутерена, три жилищни етажа и
тавански етаж, подробно описана в анекса от 13.12.2007 г., за чието изграждане
лизингодателят е сключил договор за строителство с лизингополучателя на
21.08.2008 г. В договора за строителство е предвидено изпълнителят „Т.2.“ ЕООД
да изгради и довърши сградата, като крайният срок за снабдяване с разрешение за
ползване на обекта е до 14.12.2008 г., впоследствие удължен до 30.09.2009 г. с
анекс №1/02.09.2008 г.
Не е спорно между страните, че строителството на
сградата е завършено от ответника, което е удостоверено с разрешение за
ползване № ДК-07-С-177 от дата 20.09.2013г., и на основание но чл. 16, ал. 1 от
договора за строителство изпълнителят е предал обекта на възложителя. В
изпълнение на договореното в договора за финансов лизинг, от своя страна лизингодателят
е предал на лизингополучателя процесната сграда с приемателно-предавателен
протокол от 17.03.2015 г.
С анекс № 1 от 02.09.2008 г. към договора за лизинг
натрупаната междинната лихва за периода 13.12.2007 г. - 02.09.2008 г. в размер
на 150 000 евро е капитализирана и номерът на Договора е променен на №*********.
С анекс № 2 от 02.09.2008 г. сумата на финансиране е
увеличена на 3 830 000 евро и номерът на Договора е променен на *********.
С анекс № 3 от 02.09.2008 г. срокът на Договора за
лизинг е определен на 98 месеца, считано от 01.10.2009 г. с 12 месеца гратисен
период, считано от 01.10.2008 г. Датата на първата дължима лизингова вноска е
определена на 01.10.2009 г., съгласно подписания към анекса погасителен план.
Съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 от ТЗ с договора
за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице
при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение.
Съдът намира, че с оглед съдържанието на посочените по-горе
писмени доказателства между страните по делото е визникнало валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ответника. От приемо-предавателните
протоколи се установява, че лизингованите обекти по първоначално сключеният
договор за лизинг, представляващи земя и сграда, находящи се в гр. София и в
гр. Пловдив, са предадени на лизингополучателя. Действително с анекса от от
13.12.2007 г. страните са променили част от предмета на лизинга, като в отдаденият
на лизинг УПИ XVI-354, в квартал 184е, по плана на гр. София, ул. „********,
ищецът се е задължил да предостави на лизинг на „Т.2.“ ЕООД сградата, която е
следвало да се построи от самия ответник. От друга страна обаче, при липса на
доказателства за обратното, до предаването на новопостроената сграда, а и след
това, лизингованият обект в гр. Пловдив, както и УПИ XVI-354, в квартал 184е,
по плана на гр. София, са били предоставени за ползване на лизингополучателят.
При това положение, и при липсата на други уговорки, съдът намира, че за лизингополучателят
е било налице задължение за заплащане на лизингови вноски до момента на предаването
на сградата в гр. София. Същите са дължими съобразно последния подписан между
страните погастиелен план с анекс № 3 от 02.09.2008 г., и предвиждат считано от 01.10.2008 г. да се предостави 12 месечен
гратисен период, а от 01.10.2009 г. да започне погасяването и на самите
лизингови вноски. В този смисъл неоснователни са доводите на ответника, че задължението
му за лизингови вноски възниква едва след като му е предадена новопостроената
сграда в гр. София.
Не може да бъде споделено и поддържаното от „Т.2.“
ЕООД основание за нищожност на
основание чл.26, ал.1 във връзка с чл. 209 от ЗЗД, тъй като такава поначало е действителна
между търговзи (каквито безспорно са страните по делото), съгласно чл. 333 от ТЗ, а отделно от това в случая не се и установява такова съглашение.
Недоказани
остават и всички твърдения, че с договора за лизинг се прикрива за заем/кредит
и неговото обезпечаване, както и че е нищожен поради липса на основание. Следва
да се отбележи, че според правната теория и съдебната практика самият финансов
лизинг по своята същност представлява специфична финансова операция за
предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С
него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната
вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на
лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване
на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез
отделни лизингови вноски на определени интервали от време. Като гаранция за
вземането си лизингодателят запазва собствеността върху вещта, давайки право на
лизингополучателя да я изкупи и то на цена, надвишаваща покупната ѝ цена, тъй като отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, но включват и други елементи (в този смисъл Решение № 294 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 670/ 2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 4 от 16.05.2013 г. по търг. д. № 439/2011 г.
на ВКС, II т.о.). Ето защо и договорките в договора за лизинг, които ответникът
претендира, че доказват договор за заем и неговото обезпечаване, в
действителност са напълно присъщи на договора за лизинг и потвърждават
съществуването именно на лизинговото правоотношение.
Липсва
и законова забрана собственикът на една вещ да я продаде на лизингово дружество,
а впоследствие последното да му я отдаде под лизинг, какъвто е и настоящия
случай с лизингованите недвижими имоти (земя и сграда) в гр. Пловдив. Нормата
на чл. 342, ал. 2 ТЗ е диспозитивна и няма правна пречка третото лице, от което
се придобива актива, да бъде същото на което впоследствие се предава по договор
за лизинг, определян в правната теория като т.нар. обратен лизинг (в този
смисъл и Определение №1030/20.09.2011 по дело №1541/2010 на ВКС, ГК, III г.о.).
По
делото не се установява и договорът за лизинг да е унищожаем на основание чл.
29 от ЗЗД (поради измама), тъй като изложените от ответника твърдения, че
лизингодателят му е обещал при сключването на договора за лизинг да продаде апартаменти
в новопостроената лизингована сграда в гр. София, на ул. „******** остават
напълно недоказани.
От
приетата по делото без възражения счетоводна експертиза се установява, че по
счетоводни данни на „Х.А.Р.Б.“
ООД, ищецът има вземания към ответника
по процесния договор за лизинг, както следва: 51 633,66 лв. – такса управление;
208 149,56 лв.- префактурирани разходи за ТБО, ДНИ и застраховки имот; междинна
лихва в размер на 2 860 620,36 лв.; такса напомнително писмо - 46,94 лв.; и
наказателна лихва в размер на 556,39 лв. Видно от приложената към експертизата
таблица, след 29.04.2009 г. по договора за лизинг не са извършвани никакви
погасявания от страна на ответника
По
делото е представена и нотариална
покана рег. №2651, том 1, №91 по описа на нотариус рег. №621 при НК, връчена на
„Т.2.“ ЕООД на 05.05.2015 г. по реда на чл.
50, ал. 2, ГПК, с която ищецът го му е предоставил 14-дневен срок да погаси
задълженията си по договора за лизинг, с предупреждение, че след изтичането на
този период, ще счита договора за прекратен. С
оглед гореизложеното относно дължимостта на лизинговите вноски, считано от 01.10.2009 г., и предвид, че
липсват каквито и да било плащания след 22.04.2009 г., безспорно лизингополучателят е бил изпаднал в забава към момента
на получаването на поканата, поради което и с изтичането на даденият му 14
дневен срок от нейното получаване, то считано от 30.05.2015 г. ищецът валидно е
упражнил потестативното си право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и е развалил едностранно
договора за лизинг.
С
оглед горните съждения за лизингополучателят се поражда задължението да върне
лизинговия имот, а за ищеца възниква правото да иска връщането му, за което е
приканил ответника и му е дал петдневен срок след изтичането на срока за
доброволно плащане, т.е. до 03.06.2015 г. По делото не се твърди, а и не се
установява „Т.2.“ ЕООД, да е върнал имота на ищеца лизингодател до приключване
на съдебното дирене.
Предвид
изложеното, съдът намира за основателен иска по чл. 345, ал. 1 от ТЗ вр. с за
връщане на лизинговия имот, находящ се в гр. София, кв. „Княжево“, ул. „********,
и представляващ УПИ XVI-354, в квартал 184е, по плана на гр. София, местност „ **********“,
заедно с изградената в имота съгласно разрешение за ползване № ДК-07-С-177 от
20.09.2013 г жилищна сграда с подземни гаражи.
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1, ответникът дължи на ищеца разноски в настоящото производство за
държавна такса в размер на 33 669,08 лв. и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза от 200 лв. Доколкото по делото не е представен договор за правна
помощ, сключен между „Х.А.Р.Б." ООД и адв. Д. И., то не е доказан размерът
на договореното между страните адвокатско възнаграждение, което се претендира в
размер от 25 781,81 лв., поради което такова и не следва да бъде
присъждано в полза на ищеца.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, „Т.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „П.“, **********, със съдебен адрес ***,
да
предаде на „Х.А.Р.Б."
ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.И., държането на следните недвижими имоти,
находящи се в гр. София, кв. „Княжево“, ул. „********, предоставени по Договор
за лизинг № ********* (стар №*********), сключен на 21.05.2007 г. между ищеца
като лизингодател и ответника като лизингополучател, а именно: Урегулиран поземлен имот XVI-354, в квартал 184е, по плана на гр. София,
местност „**********“ с площ от 1044 кв.м., при съседи: улица, УПИ XVII-355, УПИ VI -
347q348 и УПИ
XV-353, заедно с изградената в имота съгласно
разрешение за ползване № ДК-07-С-177 от 20.09.2013 г. жилищна сграда с подземни
гаражи.
ОСЪЖДА „Т.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „П.“, **********, със съдебен адрес ***, да заплати на „Х.А.Р.Б."
ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.И., разноски за настоящото
производство, както следва държавна такса в размер на 33 669,08 лв. и депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: