№ 192 / 24.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 24.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 528 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12 – 001337 от 12.03.2019г., издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, на дружеството ,,Б. С.” АД, с ЕИК: 1 xxxx е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление е останало санкционираното дружество. В жалбата си до съда се навеждат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен, тъй като в хода на проведеното административно производство са били допуснати съществени процесуални нарушения и е бил неправилно приложен материалния закон. В заключение се иска да отмени наказателното постановление.
Жалбоподателят ,,Б. С.” АД, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Районен съд – гр.Монтана, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът възприема за установено следното:
През периода от 14.11.2018г. до 27.11.2018г. била извършена проверка от главен и старши инспектори при ДИТ, в производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул. ,,Д.” № 15, който обект е бил стопанисван от ,,Б. С.” АД. Било установено, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Р. Д. Ч., не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 7 дадено с Протокол изх. № 1262/ 30.04.2018г., а именно да заплати на П. Л. М. уговореното трудово възнаграждение за прекратено трудово правоотношение за месец декември 2016г. – 164, 31 лева, за месец май 2017г. – 440,58 лева, за месец юни 2017г. – 440, 57 лева пропорционално на отработеното време в размер на 9 841,40 лева. Срокът за изпълнение бил до 31.05.2018г. Нарушението било констатирано с Протокол за извършена проверка от 27.11.2018г. Във връзка с констатираното нарушение бил съставен АУАН № 12 – 001337 от 25.02.2019г., който бил връчен на адреса на дружеството с обратна разписка и получен от негов служител. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Неизпълнението на предписанието на ДИТ било установено и след непосредствена проверка на ведомостите на санкционираното дружество, както и поради липсата на ангажиране на каквито и да било доказателства, доказващи изпълнение на предписанията. При така възприетата фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрание доказателствен материал по делото съдът намира, че административно наказващият орган е приложил правилно закона.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Вмененото на дружеството нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна. В хода на проведеното съдебно следствие безспорно се установи, че същото не е изплатило дължимото парично възнаграждение на свой работник, съгласно издаденото задължително предписание.
От обективна страна правната норма вменява административна отговорност на работодател, който не изпълни задължително за изпълнение предписание. В случая безспорно беше доказано, че липсва изпълнение на такова изпълнение от страна на дружеството в пълен обем, което бездействие покрива признаците на административно нарушение. Принципното изпълнение на част от предписанието не може да бъде основание за отпадането на отговорността на нарушителя, тъй като самият законодател не предвижда подобна възможност.
От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
По отношение на наведеното възражение за неправилно приложение на материалния закон, относно наличието на чл.404, ал.1 т.1 от КТ, съдът намира че същото е неоснователно. Административно наказващият орган е изпълнил законодателните си задължения като е извършил необходимото предписание по цитираната от жалбоподателя правна норма. Направеното предписание не е било изпълнено в пълен обем, поради което и законосъобразно е била наложена санкция за административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Не следва да бъде възприето и оплакването за наличие на допуснати в хода на проведеното административно производство съществени процесуални нарушения. По разбиране на настоящия съдебен състав АУАН е бил връчен в съответствие с предписанията на закона. Обратната разписка по връчването на АУАН е била изпратена на адреса на дружеството и получена от лице, получило и известието за издаденото наказателно постановление. В законоустановения срок по ЗАНН, санкционираното дружество не е възразило срещу обстоятелството досежно връчването на книжата от страна на административно наказващият орган, а е сторило това едва с настоящата жалба.
Освен това не може да се приеме и оплакването, че фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е неясна и неразбираема. При извършената служебна проверка по законосъобразното им издаване съдът не констатира наличието на двусмислени или неясни описания. Много ясно е посочено, че причината за санкционирането на дружеството е в неизпълнение на издадените от служителите при ДИТ – гр. Монтана предписания по спазване на трудовото законодателство.
Не следва да бъде възприето като основателно и последното направено възражение, изразяващо се в мотивиране на административно наказващият орган относно вида и размера на определеното наказание. В разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ изрично е отразено, че за извършеното нарушение, се налага наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева.
В случая дружеството е била санкционирано с минималното предвидено в закона наказание, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН същото не би могло да бъде последващо изменяно.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено.
При извършена служабна проверка на законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административно производсдтво, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12 - 001337 от 12.03.2019г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на ,,Б. С.” АД, с ЕИК: *********, представлявано от Р. Д. Ч., е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: