№ 96
гр. Шумен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Т.Б.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202234 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №НП-01 от 26.11.2021 год. на Директора на
Областно пътно управление Шумен, с което на М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, област Шумен, ул.”********” №8, вх.3, ет.1 е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.53, ал.1, т.4, буква „б“ от
Закона за пътищата. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за
това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично и не изпраща
представител. От нейно име е депозирано писмено становище на 31.01.2022 год., с което
поддържа жалбата и излага конкретни правни съображения.
Процесуалният представител на Областно пътно управление Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата
изцяло и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, като излага
конкретни доводи в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните
правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2021 год. бил организиран и проведен Протестен митинг от Синдикалната
организация на КНСБ към АМ „Черно море“ АД на пътен възел Белокопитово, главен път I-
4, км.259+230, представляващ част от Автомагистрала Хемус. Във връзка с провеждането на
същия до ОПУ-Шумен било изпратено писмо с вх.№26-00-2203-001/17.08.2021 год. с
уведомително писмо от синдикалната организация към КНСБ към АМ „Черно море“ АД от
Община Шумен, с което били уведомени, че на 20.08.2021 год. за времето от 10.30 часа до
14.00 часа ще бъде организирана масова обществена проява с посоченото по-горе
местоположение. Като организатори на проявата били посочени лицата А.Т. и М.К..
На 20.08.2021 год. около 09.30 часа служители на РУ-Шумен, заедно със служители
на ОД на МВР – Шумен се намирали на пътен възел Белокопитово, на главен път I-4 в
близост до км.259+230, като установили струпване на хора. Около 10.20 чака
жалбоподателката М. В. К. излязла пред движещ се по същия път в посока гр.Търговище
товарен автомобил /влекач/ марка „Волво“ с рег.№СТ1623РМ, който бил управляван от
лицето Б.И.М.. По този начин застрашила безопасността на пътния трафик и предизвикала
отклоняване на движението по алтернативни маршрути. По случая била изготвена Докладна
записка. Резултатите от извършената проверка били отразени и в Констативен протокол от
20.08.2021 год. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №1 от 12.10.2021 год., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1, т.4,
б.”б” от Закона за пътищата. Актът е бил съставен в присъствие на жалбоподателката, която
го е подписаля, след като е изложила, че ще представи писмени възражения в
законоустановения срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били депозирани допълнителни
писмени възражения, в които е посочила, че счита, че не е осъществила състава на
посоченото в акта административно нарушение. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №НП-01 от 26.11.2021 год. на Директора на Областно пътно
управление Шумен, с което на М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
област Шумен, ул.”********” №8, вх.3, ет.1 е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.53, ал.1, т.4, буква „б“ от Закона за
пътищата.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя ПЛ. Р. П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
актосъставителя ПЛ. Р. П., доколкото същият лично е извършил проверката по случая и
лично е възприел установените по делото факти и обстоятелства. Показанията му са
последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с останалия събран по делото
2
доказателствен материал и с установената по делото фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя и да са
довели до невъзможност същия да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил,
а от тук и да реализира правата си по един адекватен начин.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за пътищата, Пътищата са отворени
за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и със
Закона за движението по пътищата, като в същото време разпоредбата на чл.9, ал.3 от
същия закон предвижда възможност за собствениците или администрацията, управляващи
пътищата, да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или
участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при
неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за
сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия. В същото
време е предвидено, че именно - Агенция "Пътна инфраструктура" въвежда забрани за
обществено и специално ползване на отделни пътища за някои видове пътни превозни
средства, когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението; Забрани
по ал.3 и ал.4 се въвеждат след съгласуване с органите на Министерството на вътрешните
работи, а за специално уширените пътни участъци - и с Министерството на отбраната;
контролът на организацията на движението и на дейностите по ал.3 се осъществява от
оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи и на собственика на пътя (улицата, която едновременно е участък от републикански
или общински път) или на администрацията, управляваща пътя, в съответствие с
изискванията, определени с наредбата по чл.3, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Никъде в посочената норма не е предвидено Община Шумен да има правомощия по
отношение на спиране на движението по републиканските пътища /в случая първокласен
път/. В този смисъл е и писмото на Община Шумен вх. №08-00-159/19.08.2021 год., чрез
което същата уведомява Директора на ОПУ Шумен при Агенция „Пътна инфраструктура“,
СО на КНСБ към АМ „Черно море“ АД, гр.Шумен, Областния управител на Област Шумен
и Директора на ОД на МВР – Шумен, че не е в нейните правомощия да предприема
действия, свързани със спазване на реда при провеждане на мероприятието и безопасността
на движението, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите и съгласно
Закона за движение по пътищата, включително и такива, свързани със затваряне на
движението и/или възпрепятстване придвижването на автомобили. Същата насока е и
Писмо изх.№08-00-158/17.08.2021 год., в което Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ –
Шумен изрично заявява, че не дава съгласие за блокиране на движението на Пътен възел
Белокопитово по републикански път I-2 „Русе-Варна“ и Автомагистрала „Хемус“ на
20.08.2021 год. за времето от 10.30 до 14.00 часа.
3
Въпреки липсата на дадено съгласие за блокиране на движението в посочения
пътен участък, жалбоподателката е извършила в обхвата на пътя, на пътен възел
Белокопитово, на главен път I-4 в близост до км.259+230, действия, изразяващи се в
излизане пред движещ се по същия път в посока гр.Търговище товарен автомобил /влекач/
марка „Волво“ с рег.№СТ1623РМ, който бил управляван от лицето Б.И.М., като по този
начин е предизвикала отклоняване на движението по алтернативни маршрути. Тези нейни
действия са довели едновременно до прекъсване, отклоняване и спиране на движението чрез
затваряне на движението в посочения пътен участък.
Нарушението се доказва по безспорен начин, както от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П., така също и от
представените от страна на административно-наказващия орган писмени доказателства и
по-конкретно – Констативен протокол от 20.08.2021 год., докладна записка от 25.08.2021
год., Писмо №26-00-2203-001/17.08.2021 год., Писмо №26-00-2203/16.08.2021 год., Писмо
вх.№08-00-159/19.08.2021 год., Писмо изх.№08-00-158/17.08.2021 год. и др.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, посочено в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.53, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗП, която се явява
едновременно материално-правна и санкционна разпоредба и съгласно която се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбата на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б.”в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или
които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно изброени дейности, между
които и извършване в обхвата на пътя на дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване
или спиране на движението. Не съществува спор между страните, че именно
жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той е осъществявал
посочените по-горе действия, изразяващи се в изразяващи се в излизане пред движещ се по
същия път в посока гр.Търговище товарен автомобил /влекач/ марка „Волво“ с рег.
№СТ1623РМ, управляван от лицето Б.И.М., в резултата на което е било отклонено
движението по алтернативни маршрути, като е било осъществено едновременно прекъсване,
отклоняване и спиране на движението чрез затваряне на движението в посочения пътен
участък, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. Административно-наказващият орган правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на посочената
разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с обстоятелството, че
констатираното нарушение е извършено за първи път.
Съдът при цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление намира, че
в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в твърдените от страна на жалбоподателката
нарушения на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Нарушението е било посочено пълно и ясно,
4
както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, като е посочена нарушената правна разпоредба,
която както бе посочено и по-горе се явява както материално-правна така същи и
санкционна разпоредба. С оглед на изложеното съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателката не е било нарушено и същата е могла да разбере какво конкретно
нарушение се твърди, че е извършила, кога го е извършила и по какъв начин.
Доказателство, че нарушителят е могъл да организира защитата си по един адекватен начин
е именно депозираната от негова страна жалба с направените в нея възражения, доколкото
от същата ясно личи, че К. е разбрала нарушението, което се твърди, че е извършила и е
посочила адекватни доводи в тази насока.
Съдът намира, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно
постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в
тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с
оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в
движението по пътищата, доколкото нерегламентираното спиране на движението само по
себе си крие сериозен риск за ПТП. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е било потвърдено
изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на
80 лева.
Поради което и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №НП-01 от 26.11.2021 год. на
Директора на Областно пътно управление Шумен, с което на М. В. К., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.Шумен, област Шумен, ул.”********” №8, вх.3, ет.1 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.53, ал.1,
т.4, буква „б“ от Закона за пътищата, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, област Шумен,
ул.”********” №8, вх.3, ет.1 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6