№ 276 / 1.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 01.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...четвърти наказателен състав в публично заседание на 11 юни........………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова...........................…………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Николова..………………………...…..............АН дело 704 по описа за 2019г.………………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000601/ 15.03.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на И.Б.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на основание Наредба №-Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. На основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП е наложена и ПАМ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.Б.И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не оспорва нарушението и моли съда да му намали размера на наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС, като излага доводи за това.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя И.Б.И. xxx е наказан за това, че на 15.02.2019 г. в 17:45 часа в гр.Монтана по улица Извора с посока на движение от ул. Свети Патриарх Евтимий към бензиностанция Петрол в района на бензиностанция Петрол управлява лек автомобил Ф. П. с peг. номер XXXX , след употреба на алкохол над 0.50 промила на хиляда. Пробата е извършена на мястото на спирането с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. номер ARBB-0007 в 17.47 часа, което отчело 0.90 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух в техническото средство. Той лъхал на алкохол и заяви, че е изпил 1 (едно) уиски. Издаден му бил талон за изследване номер: 0048925, който получил и заявил, че желае кръвна проба. Съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 61/19.02.2019г. на специализирана химическа лаборатория към ЦСМП – гр.Плевен със заключение, че в получената за изследване кръв, взета от лицето И.Б.И. се доказа етилов алкохол в концентрация 0.99 на хиляда. Изложеното налага извода, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.
Така установената фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, свидетелските показания на И.М.И., актосъставител, които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни. Тя не се оспорва и от жалбоподателя.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства събрани по надлежния ред.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че И.Б.И. е извършил посоченото административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Актът е съставен в деня на проверката, като надлежно е предявен на нарушителя. В сроковете по ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е наложил наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС в точно фиксирания размер в санкционната норма, за всяко едно то тях.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-000601/ 15.03.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на И.Б.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на основание Наредба №-Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: