№ /31.08.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2505 по описа за
2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 вр.чл.58 и чл.21 ал.2 от АПК и е образувано по жалба от Р.С.Л., ЕГН **********, и К.Л.Л., ЕГН ***********,
двамата от гр.Варна, чрез пълномощника си адв. В.Д. ***, против отказа на кмета на
район „Приморски“ при Община Варна по тяхно заявление с рег. № АУ112478ПР от
01.11.2021 г.
Жалбоподателите оспорват
мълчалив отказ на кмета на район «Приморски» за издаване на искания ИАА по
заявление № АУ 112478ПР и молят съда да разпореди издаването на ИАА. Подробни
съображения за основателност на жалбата са изложени в писмени бележки.
Ответникът – кметът на район
«Приморски» Община Варна чрез процесуалиня си представител оспорва жалбата.
Позовавайки се на заключението по назначената съдебно – техническа експертиза,
счита че ПИ с идентификатор 10135.2552.4138 по КК на гр. Варна не е идентичен с
ПИ 1433 по КП от 1999 година. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните в
производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление рег. № АУ112478ПР
от 01.11.2021 г. (л.56 по адм. преписка) Р.С.Л. е поискал да му
бъде издадено удостоверение за идентичност между ПИ 10135.2552.4138 по КК и ПИ
1433 по КП от 1996 година. Към заявлението е приложен нотариален акт №71, том I, рег. № 2918, дело №67 от 2004 г., с който
жалбоподателят се легитимира като собственик на парцел №1644 по действащия към
момента план на жк. „Изгрев“. Приложени са 2 бр. скици №15-677645 от 26.07.2019
г. за ПИ с идентификатор 10135.2552.1841 и №15-465596 от 05.06.2020 г. за ПИ с
идентификатор 10135.2552.4138.
С писмо рег. № АУ112478ПР_001ПР_002ПР от 15.12.2021 г.
/л.63 от преписката/ жалбоподателите са уведомени, че във връзка с тяхното
заявление за районната администрация е обективно невъзможно да издаде исканото
удостоверение за идентичност между ПИ 10135.2552.4138 по КК и ПИ 1433 по
кадастралния план от 1996 г., тъй като не разполагат с такъв план. Посочено е,
че планът, с който разполагат и работят, е КП на „Франга дере до Домуз дере“ от
1973 г. и в него имот с планоснимачен номер 1433 съществува, но е с различно
местоположение, т.е. не е идентичен на ПИ 4138 по КК.
По преписката е приложен протокол за проведен
телефонен разговор на 16.12.2021 г. в 10:21 часа, в който е посочено, че К.Л. ***,
за да й бъде връчен отговор на искането за издаване на удостоверение за
идентичност с рег. № АУ112478ПР-002ПР/15.12.2021 г., тъй като на посочения от
жалбоподателите адрес не се разнася поща. Посочено е, че разговорът е приключил
в 10:25 часа. Писмо рег. № АУ112478ПР_001ПР_002ПР от 15.12.2021 г. е връчено на
адв. Д. на 21.12.2021 г., видно от известие за доставяне /л.64 от преписката/.
В хода на съдебното дирене по искане на жалбоподателите е допусната
съдебно-техническа експертиза, чието заключение с.д.№3683/07.03.2022г.,
изготвено от в.л. инж. Й.А., е приет като доказателство по делото. Според
изложеното в заключението ПИ с идентификатор 4138 по КК съответства на ПИ №1432
по КП-1999г, отразен с площ 163 кв.м. и посочен с жълт контур на скица №1 /л.81
по делото/. Предвид горното вещото лице дава заключение, че не е налице
идентичност между ПИ с идентификатор 10135.2552.4138 по КК на Варна с поземлен
имот 1433 по КП от 1999 година.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че е посетила Община Варна и район „Приморски“ и не е открила
кадастрален план от 1996 година. Кадастралният план, по който е изработен
цифровия вид на ж.к. „Изгрев“, е приет в края на 1999 г., но същият не е
одобряван, тъй като през 2000 година е влязъл в сила ЗКИР. Вещото лице посочва,
че сделката с процесния имот е осъществена по плана от 1973 година, тъй като в
НА са описани имотите с техните номера
по кадастралния план от 1973 г. Вещото лице посочва, че имот № 1433 е бил
приобщен към имот № 1427, а имот №1433 представлява едно уширение на пътя,
където се паркират коли. Тези имоти са част от имот №1643 по КП-1973 година. Експертът
уточнява, че жалбоподателите са собственици на имот №1644 по КП-1973 година, и
по този план няма отбелязване, че част от имот №1643 е бил техен, тъй като той
се намира през пътя. Вещото лице сочи, че имот с идентификатор 10135.2552.1841
по КК е имот с №1431 по КП-1999 година. Сочи също, че пътят между имоти с идентификатори
10135.2552.4138 и 10135.2552.1841 по сега действащата КК е реализиран и е
действащ. Вещото лице пояснява, че твърдението, че по КП-1973 г. ПИ №1644 е с
площ 1190 кв.м. и че през него е преминавал път, който не е реализиран, не
съответства на самия план. Вещото лице излага, че ако твърдението на
жалбоподателите е вярно, то тогава имотът, който претендират, щеше да бъде със
същия номер – 1644, а в плана е посочен номер 1643. Експертът е установил, че е
налице спор за материално право, повдигнат пред граждански съд, предвид факта,
че собственичката на имот № 4137 се е сдобила с констативен нотариален акт за
имот № 4138 по КК-2012г. В заключение
вещото лице е установило, че ПИ 1431 по КП-1999 г. съответства на ПИ 1841 по
действащата КК, и те са собственост на жалбоподателите. ПИ 1432 по КП-1999 г.
съответства и е идентичен с ПИ 4137 по действащата КК. Между посочените имоти
винаги е имало път за обслужване на
имоти с №№1844 и 1845 по КК.
Макар и оспорено от жалбоподателите, съдът намира заключението по
назначената съдебно – техническа експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено. С оглед искането на жалбоподателите за назначаване на повторна или
тройна СТЕ съдът счита, че вещото лице е
дало пълни и изчерпателни отговори на поставените въпроси, същите са мотивирани
с намерените от експерта относими данни, и са обективирани ясно и по разбираем
начин в изготвените към заключението пет скици и една комбинирана, от които
недвусмислено се установява, че ПИ 10135.2552.4138 по КК и ПИ 1433 по КП -1999 не са
идентични.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка
и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са взаимно обвързани,
допълващи се и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимирани
субекти – адресати на неблагоприятния за тях ИАА, и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
На първо място следва да бъде посочено, че
макар жалбата да е подадена срещу мълчалив отказ, писмо рег. №
АУ112478ПР_001ПР_002ПР/15.12.2021 г. /л.62 от преписката/ по своята същност
представляват изричен отказ на кмета на кмета на район „Приморски“ за издаване
на удостоверение за идентичност по заявление №
АУ112478ПР/01.11.2021 г. От съдържанието на писмото се установява, че по
същество то представлява отказ, аргументиран с установени данни за различно
местоположение на имота, и формиран извод липса на идентичност между имот с пл.
№ 1433 и ПИ с идентификатор 4138 по КК. Жалбата е насочена против мълчалив
отказ по заявлението, понеже е депозирана преди връчване на писмото по
надлежния ред, доказателство за което е и протоколът от проведен телефонен
разговор /л. 53 от преписката/, с оглед на което съдът приема, че
действителният предмет на настоящото дело е изричният отказ на администрацията
по заявлението на жалбоподателите.
Издаването на исканото удостоверение за идентичност е административна
услуга по смисъла на §1,
т.2 от ДР на Закона за администрацията. По силата
на §8
от ПЗР на АПК, приложими в настоящото
производство са разпоредбите на този кодекс, уреждащи оспорването пред съд на
индивидуални административни актове. Съобразно горното, в рамките на пълната
служебна проверка на валидността и законността на оспорения отказ съдът намира
жалбата за неоснователна по следните мотиви:
Както вече се посочи, процедурата по
издаване на удостоверение за идентичност
представлява административна услуга и редът не само за оспорването й, а и за
извършването й е регламентиран в АПК предвид §
8 от ПЗР на АПК. В конкретния случай в писмена
форма е отказано издаване на исканото удостоверение, като отказът е постановен
от персонално, материално и териториално компетентен орган - кметът на район
„Приморски“ при Община Варна, съгласно разпоредбата на чл. 55а от ЗКИР,
в изискуемата за валидността й писмена форма, и съдържа минимално изискуемите
реквизити по чл.59 от АПК. В производството по издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би
регулирало в различно произнасяне на административния орган по същество.
Удостоверението за
идентичност на имот с идентификатор по влезли в сила КК и КР съставлява
официален документ по смисъла на чл.55, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър, а издаването му е от компетентността на началника на регионалната
служба по геодезия, картография и кадастър, видно от разпоредбата на чл.55,
ал.3 от ЗКИР. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗКИР кметът на общината е компетентен да
издава удостоверения за идентичност на недвижими имоти до влизане в сила на КК
и КР за съответното населено място.
Настоящият съдебен състав намира оспорения
отказ на административният орган за правилен и законосъобразен.
Съгласно чл.55а от ЗКИР удостоверения за
идентичност на недвижим имот се издават от общините, когато е необходимо освен
данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните от карти и планове
по чл.41,
ал.1, т.1, както и данни, които се съдържат в
предходни кадастрални и регулационни планове.
Въз основа на заключението на СТЕ съдът
приема, че правилно в отказа е посочено, че кадастрален план от 1996 г. не е
наличен. Планът, с който разполага административният орган, е КП на „Франга
дере до Домуз дере“ от 1973 година. Това се потвърждава както от приетото
заключение по назначената СТЕ, така и от обясненията, дадени от вещото лице в
открито съдебно заседание. Вещото лице сочи, че КП от 1996 г. не съществува –
има такъв, който е изработен 1999 г., но същият не е одобряван, тъй като през
2000 г. е влязъл в сила ЗКИР. От обясненията, дадени от вещото лице се
установява, че сделката, чрез която жалбоподателите са придобили собствения си имот
с № 1644, се е осъществила по плана от 1973 година, тъй като в НА за собственост
са описани имотите с техните номера именно по този план.
На скица № 1 към СТЕ с червен контур са
посочени границите на ПИ №1433 по КП от 1999г. След като вещото лице е
извършила сравнение на границите на ПИ с идентификатор 10135.2552.4138 по КК е
установила, че той съответства на ПИ с №1432 по КП-1999г, който на същата скица
е посочен с жълт контур. Поради изложеното съдът намира, че не е налице
претендираната със заявлението от 01.11.2021г на жалбоподателите идентичност
между ПИ с идентификатор 10135.2552.4138 по КК на гр. Варна с ПИ №1433 по КП-1999
г.
Според вещото лице с НА, вписан в СВ с акт №94, том XIII, вх. per. 4140, дело 2884 от 11.03.2004г. /лист 57 от делото/ Р.Н.и
Е.С.Н.продават на Р.С.Л. - поземлен имот, целият с площ от 1190кв.м, находящ се
в гр. Варна, жк „Изгрев“ /бивша „Ст. Пеев“/, представляващ парцел №1644 по
действащ регулационен план на жк „Изгрев“, при граници на парцела по скица:
улица, парцели №№1687, 1645, 1645А и 1646. На скица № 2 с червен контур вещото
лице е отбелязало границите на ПИ 1644. На скица № 3 с червен контур са
отбелязани границите на имот №1841 по КККР, одобрена със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК. Установява
се по делото, че имот с идентификатор 10135.2552.1841 съответства на парцел
1644 по НА №94/2004година. Имот с идентификатор 10135.2552.1480 е заличен и са
нанесени два нови ПИ с идентификатори 10135.2552.4137 с площ 710 кв.м. на С.Г.,
съгласно НА 13/25.08.1989 г., и ПИ с идентификатор 10135.2552.4138 с площ 157
кв.м. на Р.Л. с НА №94/11.03.2004 година, което се подкрепя и от даденото
заключение на вещото лице по т. 4 от назначената СТЕ. Тоест имот с
идентификатор 10135.2552.4138 е част от имот с идентификатор 10135.2552.1840.
От което може да се изведе обоснован извод, че имот с идентификатор
10135.2552.4138 /част от ПИ с идентификатор 10135.2552.1840 по КК от 2008 г./
не е идентичен с имот №1644 по КП -1973 г. В КП -1999 г. имот с № 1643 по
КП-1973г е отбелязан като 3 имота – 1434, 1433 и 1432, което вещото лице е
онагледило чрез скица №1. Имот с № 1643 по КП-1973г съответства на ПИ с
идентификатор 10135.2552.1840 по КК от 2008 г. А по сега действащата КК имот
№1643 по КП от 1973 г. съответства на ПИ 10135.2552.4137 и ПИ 10135.2552.4138 и
южната част на ПИ 10135.2552.1837, което е видно от приложената към СТЕ
комбинирана скица, т.е. правилно и законосъобразно административният орган е
отказал да издаде удостоверение за идентичност на имоти с № 1433 и ПИ с
идентификатор 10135.2552.4138. Това се установява и от обясненията на вещото
лице, което сочи, че имотът е отбелязан с №1643, а не с №1644 по КП от 1973
година. Още повече, че вещото лице е установило, че имотът на жалбоподателите
никога не е бил с площ 1190 кв.м., както е записано в НА № 94/2004 година.
За да бъдат имотите идентични, следва да
са с еднакви граници, площи и местоположение. След като със заключението на
съдебно-техническата експертиза по категоричен начин се установява, че имот с
планоснимачен номер № 1433 по КП-1999г не е идентичен с ПИ с идентификатор
10135.2552.4138 по КК, правилно и законосъобразно административният орган е
отказал издаването на исканото удостоверение за идентичност.
Липсата на идентичност между посочените, в
заявление рег. № АУ112478ПР/01.11.2021 г., имоти не преклудира възможността за
жалбоподателите при наличие на правен интерес да подадат ново заявление до
административният орган, с което да поискат издаване на удостоверение за
идентичност между имотите, установени като такива и посочени в заключението на
приетата пред настоящата съдебна инстанция съдебно – техническа експертиза.
При този изход на делото претенцията на ответната
страна за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в
размер на 100 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Л., ЕГН **********
и К.Л.Л., ЕГН ***********, двамата от гр.Варна, против отказа на кмета на район „Приморски“
при Община Варна по тяхно заявление с рег. № АУ112478ПР от 01.11.2021 г.
ОСЪЖДА Р.С.Л., ЕГН ********** и К.Л.Л., ЕГН ***********, двамата
от гр.Варна, да заплатят на Община Варна 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: