Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1454 Година 30.07.2019 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, III-ти състав, на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
Секретаря Ирина Ламбова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 1198 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.144 и чл.107, ал.4 от ДОПК и чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на К.А.Д. с ЕГН ********** с
адрес ***, против Акт за установяване на задължение по декларация - №СВ 68617-1/15.03.2019г.,
издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, служебно. С посочения АУЗД са били установени
от дл. лице на община Бургас, действало в качеството му на орган по приходите
дължими данъци върху превозните стредства – автомобил Фиат Пунто с рег.№ А ****КС
за данъчен период 2015-2018г., издаден от орган по приходите в дирекция „МДТ“
при Община Бургас – С.Г., потвърден
изцяло с Решение № 94-01-12203/1 от 22.04.2019г. на Директора на Дирекция МПДТР
към Община Бургас, както и против АПВ №4249/15.03.2019г. на същото длъжностно
лице.
Със свое Определение №1252/18.06.2019г. по настоящото
дело съдът е разделил производството, като е постановил настоящото производство
да продължи като такова против Акта за установяване на задължение по декларация - №СВ 68617-1/15.03.2019г.,
издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК от орган по приходите в дирекция „МДТ“ при
Община Бургас – С.Г., потвърден изцяло с
Решение № 94-01-12203/1 от 22.04.2019г. на Директора на Дирекция МПДТР към
Община Бургас, а копие от жалбата с част от която се оспорва АПВ
№4249/15.03.2019г. на орган по приходите при Община Бургас, заедно с копие на
административната преписка е била образувана в ново дело.
В разглежданата част от жалбата жалбоподателят сочи,
че след кражбата на процесното МПС на 11.11.2013г. синът й е провел и довършил
процедурата по регистриране на щета пред застрохователна компания ДЗИ Общо
застраховане и е изпратил по пощата коригираща декларация по чл.54 ЗМДТ, с която е декларирал, че
двамата съсобственици не са собственици на МПС-то считано от м. декември 2013г.,
поради неговата кражба. По тази причина се иска отмяна на издадения АУЗД, с
който са начислени задължения за данък върху превозните средства за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2018г., ведно със съответните лихви за забава. Прави
искане да се отмени акта в оспорената част, тъй като автомобилът за който са
установени задълженията е противозаконно отнет през м.ноември 2013г. и е отписан от регистрация считано от м.
декември 2018г.
Ответникът – Директора на Дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама” при Община Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
С акт за установяване на задължения по декларация № СВ68617
– 1/15.03.2019г., издаден на 15.03.2019г. от инспектор в Дирекция „МПДТР” при
Община Бургас, са установени задължения на жалбоподателката за данък върху
превозните средства, за притежавания от нея лек автомобил за 2015г., 2016г.,
2017г. и част от 2018г. Актът е връчен на 25.03.2019г., видно от оформената
разписка (л.17 от делото) и е обжалван по административен ред с жалба вх.№
94-01-12203/09.04.2019г. (л.12 от делото).
С решение № 94-01-12203/1/22.04.2019г. на директора на
Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, актът е потвърден, като правилен и
законосъобразен.
Решението е получено на 08.05.2019г., видно от приложеното
известие за доставяне (л.8 от делото) и актът за установяване на задължения по
декларация е обжалван в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, с жалба вх.№ 94-01-12205(2)
от 22.05.2019г.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно
ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
По делото е представена заповед № 1681/01.07.2014г. на
кмета на Община Бургас, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и
ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК са определени служителите на
общинската администрация с права и задължения на органи по приходите. Това са
служителите от дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” от трите
отдела обособени в тази дирекция. Ето защо, оспорения акт е издаден от компетентен
орган – главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама” при Община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на
Община Бургас.
Актът е издаден от компетентен орган в установената от
закона писмена форма. Той е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни
основания за неговото издаване, макар и
същите да са оскъдни. В хода на производството от административния орган не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
поради което съдебният състав намира акта за валиден.
От изложените фактически основания се установява, че
задълженията на лицето за данък върху превозните средства са определени въз
основа на подадената декларация по чл.54 от ЗМДТ, като не са установени
несъответствия в подадената декларация. Като правни основания за издаване на
акта са посочени нормите на чл.107, ал.3 от ДОПК и чл.4, ал.1-5, чл.1, ал.2,
чл.9 и чл.9б от ЗМДТ.
В чл.53 от ЗМДТ е определено кои лица дължат плащане
на данък върху превозните средства, а именно техните собственици. Доколкото
задължението за заплащане на данък е обусловено от правилното му и
законосъобразно определяне и с оглед обстоятелството, че съдебното производство
е инстанция, която дължи произнасяне по същество, Съдът намира, че сочените
като допуснати от страна административния орган процесуални нарушения не са
съществени и не въпрепятстват представяне на аргументите от страна на
жалбоподателя в настоящия спор.
Разпоредбите, регламентиращи процедурата за
постановяване АУОПВДД за ПС са чл. 105 - чл. 107 от ДОПК. От посочените правни
норми се установяват хипотезите, при които може да се издаде АУОПВДД и те са:
- при установени, но неотстранени несъответствия в
подадената декларация /чл. 106, ал.1 от ДОПК/;
- по искане на задълженото лице /чл. 107, ал.3, изр.
второ от ДОПК/ и
- в случая по чл. 107, ал.3, изр. трето от ДОПК -
служебно издаване на акт за установяване на задължение по декларация, когато
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В конкретния случай е налице (и това е изрично
посочено в оспорения акт), последната хипотеза, доколкото след служебна
проверка на съдебния състав се установява липсата на изтекла погасителна
давност, за определените вземания, която съобразно разпоредбата на чл.107, ал. ДОПК е петгодишна.
По делото не се спори, че след датата на деклариране
на ППС от жалбоподателя същата е заплащала като съсобственик дължимият за него
местен данък и че по отношение на него не е извършвана ревизия от директора на
Дирекция МПДТР при Община Бургас, като заплащането на данъка е било
преустановено след кражбата на автомобила.
Двата спорни в този случай въпроса са за това, чия собственост
е спорното МПС след кражбата му и правилно ли е определен размерът на посочения
като дължим данък в случай, че се установи собственици на МПС-то за спорният
период да е именно жалбоподателят и нейният син.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща
от собствениците на превозните средства. С оглед на горното, съдът намира, че в
хипотезиса на посочените чл. 52 и 53 от ЗМДТ са уредени материалноправните
предпоставки за възникване на това данъчно задължение, както и съответно
неговият носител. Разпоредбата на чл. 52 от ЗМДТ определя обекта на облагане, а
тази на чл. 53 от с.з. - субекта на задължението за местни данъци и такси, като
ги определя като такива от публично правен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (в
редакциите, актуални към спорните данъчни периоди) за превозните средства, на
които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца
на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба
моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за
разкомплектоване.
Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че
единственият факт, който е от значение за недължимост на ДПС, е наличието на
прекратена регистрация. Едва след изменението на същата разпоредба, считано от
01.01.2019г., законодателят е предвидил особена хипотеза, като е добавено ново
изречение, според което „В случаите на
обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след
подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна
полиция" по месторегистрация на превозното средство.“ Тази промяна
обаче не касае процесните периоди, тъй като действа занапред.
Настоящата инстанция приема, че липсват доказателства,
а и не се твърди, че регистрацията на автомобила е била прекратена в периода 01.01.2015г.
- 27.02.2018г. Напротив, от доказателствата се установява точно обратното -
автомобилът е бил регистриран за движение по пътищата. Следователно не са
налице условията на чл. 58, ал. 4, пр. 1 ЗМДТ за недължимост на ДПС, тъй като
не е налице прекратена регистрация за процесния период. Останалите
обстоятелства, сред които и невъзможността автомобилът да се ползва от съсобствениците
К.Д. и Александър Дечев, тъй като не е бил в тяхно владение, са ирелевантни за
дължимостта на ДПС, следователно - и за законосъобразността на обжалвания АУЗД.
С оглед данните по делото, в конкретния случай
собственикът е могъл да поиска прекратяване регистрацията на МПС по реда на
чл.18а, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Релевантен за случая е фактът, че разпоредбата на чл.58,
ал.4 ЗМДТ обвързва правните последици на неплащане на данък с прекратяването на
регистрацията. Наред с това законодателят не прави каквато и да било разлика
във връзка с инициативата, по която е извършено прекратяването и правното основание,
на което то е извършено. За пораждането на правото на недължимост на данъка е
достатъчен обективният факт на прекратена регистрация.
В случая не е налице спор по делото, че
жалбоподателката е съсобственик на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ А****КС,
закупен на 24.11.2009г., който автомобил е противозаконно отнет от неизвестен
извършител за времето от 20,00часа на 09.11.2013г., до 23,50 часа на
11.11.2013г., видно от Удостоверение на СДВР л.18 от делото.
По делото, въпреки дадените от страна на съдебния
състав указания, не се представят доказателства за това, че след завеждане на
кражбата пред застрахователя, собствениците са изпратили по пощата коригираща
декларация, към която са представили доказателства, че са отписали от регистрация,
откраднатото МПС, поради което съдебният състав приема, че този факт остава
недоказан по делото. Напротив, налице на страница 21 по делото е служебна
бележка, видно от която регистрацията на процесното МПС е била прекратена
именно на 27.02.2018г..
За да е законосъобразен
актът за установяване на задължение по декларация абсолютно необходимо е
хипотезите на чл. 52 и чл. 53 от ЗМДТ да са факт от обективната действителност
през времето определено като данъчен период, за който се изисква плащане.
Осъществяването на фактите, описани в тези правни норми поражда задължението,
което се търси с оспорения акт.
В конкретния
случай тези факти са били налице по отношение на адресата на АУОПВДД за спорния
период, а именно от 01.01.2015г. до 27.02.2018г. вкл., доколкото последният е
била собственик на превозното средство, обект на облагане с данък за този
период. Кражбата на МПС сама по себе си не представлява правнорелевантен факт,
явяващ се основание за освобождаване от годишен данък върху ППС. Такъв се явява
моментът на прекратяване регистрацията на МПС-то на основание разпоредбата на
чл.18а, ал.3 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Наредбата), според която „Регистрацията на откраднато превозно средство се прекратява въз основа
на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на
информацията в Автоматизираната информационна система „Издирвателна
дейност" - Национална Шенгенска информационна система (АИС ИД - НШИС).“
Поради това издаденият акт за установяване на
задължение по декларация не се явява лишен от правно и фактическо основание, както
твърди това жалбоподателят, тъй като задължението за плащане съществува за
лицето, което все още е титуляр на правото на собственост, т.е. е в кръга на
данъчно задължените лица.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗМДТ в неговата
редакция към датата на трансформиране на собствеността „данъкът върху
превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни
и до 31 октомври на годината, за която е дължим.“
Става ясно, че за 2015г., 2016 и 2017г. жалбоподателят дължи целият годишен данък, а
за 2018г. съразмерно на периода до 27.02.2018г.
Относно точния дължим размер на данъчното задължение
съдът се позовава на изисканата служебно справка за начина, по който е
изчислено задължението, неоспорена от жалбоподателя, според която при година на
производство 2000г. и мощност от 96 киловата ставките съобразно разпоредбата на
чл.49, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Бургас за релевантните приоди е непроменена и в размер на 1,65 единици
за 1 киловат, като при възраст на автомобила над 14 години, коефициентът е 1.
При прилагане на посочените стойности се получава данък в размер на 158,40 лева
за година, а за 2018г. размерът е намален съразмерно и обхваща единствено
първите два месеца от данъчната година. Абсолютните стойности на дължимия данък
правилно е изчислен при липса на данни различни от тези за съсобственост от по
½ в размер на79,20 лева за цяла година и 13,20 лева за първите два
месеца на 2018г. Дължимите лихви за забава са изчислени към 15.03.2019г. (датата
на постановяване на спорния АУЗД) и след проверка на размера им със
специализиран софтуер от страна на съдебния състав, същият е установен като
правилно изчислен от страна на администрацията на ответния орган.
По изложените съображения настоящата инстанция намира,
че не са налице визираните в жалбата пороци на АУЗПД, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена.
Липсват изрично направени искания от страна на
ответната администрация за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК
във вр. §2 ДОПК във вр. чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, СЪДЪТ:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,
против Акт за установяване на задължение
по декларация - №СВ 68617-1/15.03.2019г., издаден по реда на чл.107,
ал.3 ДОПК, потвърден изцяло с Решение № 94-01-12203/1 от 22.04.2019г. на
Директора на Дирекция МПДТР към Община Бургас, като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: