РЕШЕНИЕ№ 260449
30.11.2020г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VI въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Куршумова въззивно гр. дело № 423 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Р.Г.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.М.Н., против Решение №
28 от 10.01.2020 г. постановено по гр.д.№2777 по описа за 2018 г. на Районен
съд Асеновград, с което е отхвърлен предявеният иск от Р.Г.Д., ЕГН ********** за
признаване за установено по отношение на
Г.Н.П., ЕГН********** и К.В.П., ЕГН **********,
че е собственик на основание давностно
владение и покупко- продажба на ½
ид.ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр. Асеновград разположена в ПИ
00702.516.120 с площ от около 16 кв м.;
отхвърлен е предявеният иск от Р.Г.Д.
за признаване
за установено по отношение на Г.Н.П., ЕГН********** и К.В.П., ЕГН **********, че не са собственици
на ½ ид. ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр Асеновград разположена в ПИ
00702.516.120 с площ от около кв м.;
отхвърлен е предявеният иск от Р.Г.Д.
против Г.Н.П., ЕГН********** и К.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 537
ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт 107, том І рег № 1069 нот д 102/2018г на нотариус Карталова-
Митева до размер на ½ ид. ч.,
както и е осъден да заплати разноските по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, както и е за неговата недопустимост, поради произнасянето по непредявен искове и непроизнасянето по предявени такива. Възразява се, че АРС се е произнесъл като е отхвърлил исковете на ищеца, че ответниците не са собственици на 1/2 ид.ч. от ПИ с КИ 00702.517.120.4, както и да бъде отменен нот.акт. № 107, том І, рег № 1069, нот.д. № 102/2018г на нотариус Карталова- Митева до размера на ½ ид.ч. Поддържа, че не е предявавал такива искове, тъй като предявените искове са за установяване, че ответниците не са собственици на сградата изцяло, както и да бъде отменен нот.акт изцяло, а не в отделни части. Правилността на решението се оспорва с довода за превратно тълкуване на заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице. Намира се за неизяснен статута на процесната постройка, съответно и дали същата обслужва отделните етажи на новата сграда. Излага подробни съображения, че не е налице възстановява на старата постройка в поземления имот, а същата съставлява нова такава като се позовава на събраните гласни доказателства чрез показанията на св.В. К., както и на обстоятелството, че постройката не е била нанесена в нито един от КРП или КК на гр.Асеновград. Позовава се на обилна съдебна практика по въпроса за собствеността на изграденото в повече от учредения обем на правото на строеж. Поддържа, че процесната сграда е новоизградена през 2007 г.- 2008 г., без строителни книжа, при което поставя въпроса чия собственост е тази постройка, като не се е спорило, че ищецът е съсобственик на поземления имот върху който е изградена сградата, в това число неговият праводател преди това е бил съсобственик на същия имот като от 2008 г. и в момента ищецът владеел половината от постройката – едното от двете помещения, на които е разделена. Намира за неоснователно присъждането на разноски с довода, че при приключване на съдебното дирене в първата инстанция не е бил входиран списък на разноските. Възразява се, че все още няма произнасяне по молбата му по чл.22 от ГПК, вкл. и в съдебното решение. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, алтернативно се иска обезсилване на решението като недопустимо и връщането му за ново разглеждане от АРС. Претендира присъждане на разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни Г.Н.П., ЕГН********** и К.В.П., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат С., с който същата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по
конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат съображения за
допустимостта, правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение. Моли се да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното
решение.
Пловдивският окръжен съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от лигитимирана страна, касае неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:
Пред първоинстанционния съд е бил предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗС, с който ищецът Р.Г.Д. иска да се признае за установено по отношение на ответниците Г.Н.П. и К.В.П., че е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр Асеновград, разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от около 16 кв. м. Твърденията на ищеца са, че необезпокоявано владее, считано повече от 10 години половината от сграда с КИ 00702.517.120.4, а именно южното от двете намиращите се в нея равностойни помещения със самостоятелна врата, тъй като от построяването на тази постройка, същата се владее необезпокоявано наполовина от собствениците на първия и на втория жилищен етаж на сграда с КИ 00702.517.120.1, построена в ПИ 00702.517.120 по КК на гр. Асеновград, находящ се на адрес: гр. Асеновград, ул. „***. Поземленият имот се притежавал при квоти - ¼ ид. ч. за ищеца и за ответника Г.Н.П., и ½ ид.ч. за трето, неучастващо в делото лице Г. П. И., който е собственик на сградата на калкан с КИ 00702.517.120.2. Относно сграда с КИ 00702.517.120.1 се твърди, че ищецът е собственик на първия жилищен етаж, а първият ответник на втория жилищен етаж. По отношение собствеността върху 1/4 ид.ч. от ПИ и на първия жилищен етаж от КИ 00702.517.120.1 се твърди, че с нотариален акт от 19.11.2008г. Г. Н.Г. е прехвърлила собствеността си на Г. Р. Д. и Г.М. Д. – родители на ищеца, а последните през 2010 г. са продали имота на сина си – ищеца Р.Г.Д.. Твърди се, че ищецът, присъединявай владението на праводателката на предходните собственици – Г. Н. Г., както и на своите праводатели - родителите си Г. Р. Д. и Г. М. Д., е придобил претендираната от него 1/2 ид.ч. от процесната сграда по силата на упражнявано повече от 10 години давностно владение.
При условията на евентуалност, в случай, че по делото се установи, че процесната сграда не е търпима и може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост отделно от собствеността на отделните жилищни етажи, ищецът Р.Г.Д. като съсобственик на земята, върху която е построена сградата и на първия етаж от жилищната сграда, е предявил отрицателен установителен иск за собственост за признаване за установено, че ответниците Г.Н.П. и К.В.П. не са собственици на сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр.Асеновград, разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от около 16 кв.м.
Моли на основание чл. 537 ал.2 ГПК да се отмени Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 107 том І дело 102/2018г. на Нотариус Карталова- Митева.
По отношение на предявения
положителен установителен иск за собственост:
С първоинстанционното решение районният съд е отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС по съображения за недоказаност твърдението на ищеца, че праводателката Г.Н.Г. е ползвала процесното помещение, както и че ищецът е владял едно от помещенията на постройката за период от 10 години, при което не се доказва осъществяването на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС
Районният съд се е произнесъл и по установителен иск за собственост по чл.124 ГПК за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от процесната сграда на основание покупко-продажба, като е отхвърли този иск. РС е приел, че е сезиран с този установителен иск по съображения, че ищецът твърди придобиване на едното помещение от сградата, тъй като постройката е обслужваща основната сграда и със закупуването на етажа от жилищната сграда е придобил и обслужващата постройка.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
При изпълнение на посочените си правомощия, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно. Що се касае до служебната проверка на допустимостта на същото, настоящият състав го намира за недопустимо в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от Р.Г.Д. за признаване за установено по отношение на Г.Н.П. и К.В.П., че е собственик на основание покупко- продажба на 1/2 ид.ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4.
Диспозитивното начало в процеса изисква предметът на решението и обемът на дадената от съда защита да съответства на предмета на делото и обема на търсената от ищеца защита. Предметът на делото е твърдяното или отричано от ищеца право, чието правно естество обективно следва от фактическите твърдения и петитума на исковата молба въз основа на правната норма.
Видно от сезиращата исковата молба и уточняващите молби по делото, търсената от ищеца защита на правото на собственост със заявения положителен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС за признаване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от процесната сграда на основание упражнявано давност владение повече от 10 години от процесната постройка като ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на същия. Ищецът не е сезирал съда за установяване правото му на собственост върху 1/2 ид.ч. от сградата на основание покупко-продажба, тъй като конкретни твърдения за придобиването въз основа на договора за покупко-продажба не са изложени и подобно нарочно искане не е отправено. В исковата молба е изложено твърдението, че ищецът счита несамостоятелното помещение като част от закупения имот, поради което така го ползва и до днес, с което обаче съдът намира, че ищецът обосновава упражняването на фактическа власт върху 1/2 ид.ч. от сградата.
Ето защо, решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба на ½ ид.ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр Асеновград разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от около 16 кв. м., се явява постановено по недопустим иск и следва на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК да бъде обезсилено от въззивния съд, като в тази му част производството по делото следва да бъде прекратено.
Пловдивският окръжен съд намира, че решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна не се спори и се установява от представените документи за собственост, че при предявяването на иска ищецът се е легитимирал като собственик на ¼ ид. ч. от ПИ с КИ 00702.517.120 по КК, на гр. Асеновград на адрес ул. „***, както и на първи жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда № 1, представляващ СОС с КИ 00702.517.120.1.1, ведно с 1/3 ид. ч. от приземието на същата жилищна сграда, които към настоящия момент са собственост на И. К. П. и Х. Н. П., закупили имота от ищеца на 13.12.2018г.
По делото се установява, че собствеността на ищеца произтича от договор за покупко-продажба от 24.09.2010 г., обективиран в нотариален акт № 44, том V, дело № 803/2010г на Нотариус Кожухарова, вписан с акт 119, том 10, дело № 1674/2010г на СВ, с който неговите родители Г. М. Д. и Г. Р. Д. са му прехвърлили ¼ ид. ч. от гореописания ПИ, както и първи жилищен етаж, представляващ СОС с КИ 00702.517.120.1.1 и 1/3 ид. ч. от приземието. От своя страна се установява, че Г. М. Д. и Г. Р. Д. са придобили този имот Г. Н.Г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 14, том 6 дело 951/2008г на Нотариус Тонева, вписан с акт 85, том ХІІІ, дело 3910/2008г на СВ.По отношение на Г. Н. Г. се установява, че същата се е легитимирала като собственик на имота по силата на дарение от 24.02.1994, обективиран в нотариален акт № 242, том II, дело № 379/1994 г. на Нотариус при АРС, с който е придобила имота от родителите си Н. Г. П. и Т. Г.П., които са си запазили правото на владение и ползване на даряемия имот до края на живота си, както и не се спори и се установява, че последните са починали.
По делото не се спори по установените от районния съд обстоятелства относно придобиването на поземления имот от Г.П. И. на 12.03.1940 г., относно кръга на неговите наследници, в който се включва – Н. Г. П., починал на 2002г и наследен от съпругата си Т. Г. П. и децата си Г. Н. Г. и Г.Н.П.. По силата на решение от 28.10.1960г. и решение от 22.12.1961 г. постановени по гр.д.№ 668/1961 г. на Асеновградски народен съд, е допусната делба на процесния имот и в дял на Н. Г. П. е поставена западната част от жилището, находящо се на ул „*** с ½ ид ч от избеното помещение и ½ ид ч от двора, съставляващ парцел VІ-1041 кв 17 по плана на гр Асеновград от 191 кв м, а в дял на П. Г. П. е поставена източната половина от жилищната постройка с ½ ид ч от избата и ½ ид ч от двора, съставляващ парцел VІ-1041 кв 17 по плана на гр Асеновград, цялото от 191кв м. Не се спори, че на 09.04.1964г П. Г. П. и Н. Г. П. са си отстъпили правото на строеж върху ид.части от съсобствения им парцел за построяването от първия за себе си на северозизточната половина от проектирана сграда на горния парцел, а от втория за себе си на югоизточната половина от сградата. Във основа на заявление до ОбНС гр. Асеновград от 29.07.1984г. за дадено съгласие за надстрояване, Г.Н.П. е надстроил втори жилищен етаж от жилищната сграда, построена в парцел VІ-4407 в кв 285 по плана на гр. Асеновград с обща площ от 336 кв м. Г.Н.П. се легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от парцел ІІ-1907 в кв 161 нов, по плана на гр Асеновград състоящ се от 368 кв.м., на 2/3 ид.ч. от приземие и гаражна клетка по силата на дарение от родителите си, обективирано в нотариален акт № 242 том ІІ дело 379/94г на нотариус при АРС. На 19.04.2004г е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 105 том ІІ дело 283/2004г на нотариус Кожухарова, с който Г.Н.П. е признат за собственик по суперфиция на втори жилищен етаж с площ от 67,76кв м находящ се в югоизточната половина от жилищната сграда построена в урегулиран поземлен имот ІІ-1907 в кв 161 по плана на гр Асенвоград състоящ се от 379 кв м. С оглед на изложеното, по делото не е спорно, че ответникът Г.Н.П. е собственик на ¼ ид. от поземлен имот с КИ 0070517.120, както и на втория етаж от жилищната сграда№ 1, представляващ СОС с КИ 0070517.120.1.2, ведно с 2/3 ид.ч. от призема.
Констатира се, че след извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 584 ГПК, от Нотариус Карталова – Митева, е съставен нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 107 том І дело 102/2018г, с който Г.Н.П. и съпругата му К.В.П. са признати за собственици на основание давностно владение на сграда с идентификатор 00702.517.120.4 по КК на гр Асеновград с адрес на сградата гр. Асеновград ул. „***, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор 00702.517.120, със ЗП 18 кв м , брой етажи един, с предназначение друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма.
Видно от представената по делото скица на ПИ 00702.517.120 по КК на гр Асеновград, в същия са заснети четири сгради: 1/ сграда 00702.517.120.1 със ЗП 82 кв м, брой етажи – два, с предназначение - жилищна сгада многофамилна, сграда; 2/ сграда 00702.517.120.2 със ЗП 80 кв. м., брой етажи – два, предназначение - жилищна сграда многофамилна; 3/ сграда № 00702.517.120.3 със ЗП 15 кв. м., брой етажи – един, предназначение - хангар депо, гараж; 4/ сграда 0 00702.517.120.4 със ЗП 18 кв. м., брой етажи - един, предназначение - друг вид сграда за обитаване.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на допуснатата СТЕ, според което процесната сграда с КИ 00702.517.120.4 представлява едноетажна масивна постройка, трайно прикрепена към терена, изградена с тухли, стоманобетонен пояс и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, изградена на имотните граници на съседните имоти ПИ 121 и ПИ 123. Според вещото лице сградата отговаря на строителните правила за едноетажна сграда с обслужващи функции - друг вид сграда за обитаване, като същата е построена преди не повече от 20 години. След проверка и проследяване кадастралните планове, вещото лице установява, че в КК на гр. Асеновград одобрена 2004г, както и на изменението от 2018г е отразена сграда в югозападния ъгъл на ПИ 120 с площ 18 кв м, но с очертания различни от постройката в КК от 1973г, в копието извадка от ЗРП на гр Асеновград от 1993г освен основното застрояване жилищните сгради и гараж в югоизточния ъгъл на парцела липсва постройка в югозападния ъгъл на УПИ 1907. При изслушването си вещото лице сочи, че липсата на отбелязване на сграда в югозападния ъгъл на имот 00702.517.120 е възможно да се дължи на некоректност на кадастралното заснемане или унищожаване на старата сграда. Посочва, че имот с КИ 00702.517.120 е идентичен с имотите описани във всички нотариални актове приложени по делото.
По почин на страните за установяване на релевантните за делото обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. П. К., Д. И. Т., Р. Р. С., В. Д. Б., В. Т. В. и Н. А.Б..
Според свидетеля В.К., който е съсед на имота, през 1986 г. сградата е била нещо като барака, но комшията започнал да строи. Зад тази сграда в другия двор паднала оградата, работниците на комшията оправили оградата и съществременно направили и тази сграда, като я построили наново. Старата сграда била с глинени тухли и отстрани е имала греди, стъпала навътре към съседите, а новата е стъпила в двора на свидетеля. Това било преди 5-6 години и повече след като са се нанесли в имота. Новата сграда била направена от тухли, има покрив. Г. сложил врата на едната част, а когато Р. на другата. Р. правил ремонт на етажа си и материалите поставял в лявата част, Г. вече имал врата на неговата част. Не познавал Г. Г., виждал я е да влиза 1-2 пъти в етажа, но след като го е продала не я е виждал. Заявява, че Р. дошъл да живее на първия етаж през 2008г, той поставил вратата, след като свършил ремонта вътре, но свидетелят не знае коя година, около две-три години приблизително. Не познава родителите на ищеца, не ги е виждал в имота. Сочи, че през 1986г сградата се е ползвала от ответника. Старата сграда имала само един вход, имала само едно помещение.
Според св. Д. Т., която живее на съпружески начала с ищеца, купили са имота през 2007-2008г, а започнали да живеят в него 2012г, около Нова година. Твърди, че човек от агенцията при закупуването на имота е показал постройката в двора, като казали че едната част която е била без врата е към апартамента, показали и част от приземието. Твърди, че в стаята в постройката събират отпадъци, слагат количката на детето, за друго не са я ползвали, а ответникът казал, че тази стая с вратата е негова, а другата е за купувачите. Според свидетеля, първият ответник отишъл при тях и казал че едната я ползва той затова е с врата, а другата стая си е тяхна, и след това те сложили врата.
От показанията на св. Р. С., приятел на ищеца, се установява, че знае че в двора на имота има постройка. Посочва, че след като ищецът закупил имота, правили ремонт и тогава ползвали стаичката за строителни материали. Свидетелят правил ремонта на ищеца. Тогава ищецът искал да я маже, да я прави нещо като офис, това било около 2008 г. – 2009 г. още когато я бил купил. В лявата стая оставяли материалите, а на дясната имало врата. Не бил виждал някой да влиза в това помещение докато бил там, около 1 месец правили ремонта. През това време никой не бил оспорвал ползването на помещението. Познавал родителите на ищеца и същите не живели в този имот.
Според св. В. Б., първи братовчед на Г.П., ответниците притежават етаж от къщата на ул. „***“ и част от приземието, а отпред пред новата къща има стара къща, която е представлявала два етажа със стълби отстрани, от която са останали две стаи. Посочва, че ответниците ползват тази сграда от 2002 или 2003г, в сградата имало дърва които съхранявала майката на първия ответник, след това вече не можела да ги пренася и започнала да ги държи в приземието. Според свидетеля сградата представлява две стаи с две врати и навес, била е остатък от старата къща, която съборили частично преди 2000г. Бащата на ответника и неговия чичо били си разделили двора и са съборили частично старата къща, съборили втория етаж и построили новата къща, в която живеят в момента, а от стратата къща останали две стаи, в които отраснали Г.П. и Г. Г.. Посочва, че след като Г. Г. се е оженила, не я е срещал в имота, не е ползвала това, което е останало от старата къща. Само Г. и Г.ползвали постройката. Не познавал лично Р., но го виждал в имота, присъствал на разговор между К. и Р., в който последният искал да прибира количката на детето си в помещението, което било приблизително през 2012 г., за което К. се съгласила. Новата постройка образно казано била ремонт на старата.Частта, която е заключил Р. я ползвал той.
Видно от показанията на св. В. В., съсед на имота, в двора на страните е имало стара къща, която била голяма, отдясно живеели чичото на ответника а отляво ответникът и семейството, под тях били двете стаи, които са и в момента, в едната стая живеела бабата на ответника, а след смъртта на бабата ответникът и неговото семейство ползвали сградата. Посочва, че Г. има сестра – Г., която се омъжила около 1980 г. и не живеела в имота, тя не била ползвала постройката. В момента постройката представлявала две стаи с врати. Новата постройка била на същото място. Не познава родителите на Р., не ги е виждала.
Св. Н. Б. посочва, че познава отвтениците, ходила е у тях и заявява, че в двора има сграда, която представлява постройка срещу вратата на двора, а в дясно е жилищната сграда. Знае, че от 2000г ответниците си ползват сградата, постройката е била по-стара, като съборетина, около 2006-2007г станала по-нова, Б. построил новата сграда, тъй като имало проблем, половината от малката сграда паднала и той обещал че ще направи нова.Виждала сестрата на Г., но не комуникирала с нея, не знае къде живее. Виждала Р. в махалата.
Във въззивната инстанция е постъпила преписка от Районна Прокуратура – Асеновград с вх.№ 1811/2018 г. от 13.10.2020 г., образувана от Преписка с рег.№ 2390000 11834/2018 г. по описа на РУ-Асеновград, изискана по искане на ищеца за установяване изявленията на ответницата досежно изграждането на постройката. От обясненията на ответниците пред разследващите органи се установява за постигнато съгласие за събаряне на оградата и на съществуващата стара постройка с уговорката на нейно място да се изгради друга така със същите размери.
С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав на ПОС достига до следните правни изводи:
Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл.79 ЗС). Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл.69 ЗС). Неговите основни признаци са обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен – намерението на владелеца да държи вещта като „своя“, да стане неин собственик. В теорията и съдебната практика са възприети и няколко допълнителни признаци, присъщи на владението. То трябва да е постоянно (владелецът трябва да изразява трайно намерение да свои вещта, като противопоставя своята воля на всяко друго лице, което иска да установи фактическа власт върху същата вещ), непрекъснато (не трябва да е изгубвана фактическата власт в продължение на повече от 6 месеца), несъмнено (по безспорен начин да упражнява фактическа власт върху вещта, както и своето намерение да я държи като своя), спокойно (фактическата власт да не е установена с насилие), явно (владението трябва да не е установено по скрит начин, т.е. всяко друго лице да може да разбере, че се упражнява фактическа власт върху вещта с намерение тя да се придобие в собственост). Претенция за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважена, само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС по отношение претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса.
С предявения положителен установителен иск за собственост ищецът претендира да бъде признато по отношение на ответниците, че е собственик на ½ ид.ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр Асеновград разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от около 16 кв. м, на основание упражнявано давностно владение повече от 10 години като на осн.чл.82 от ЗС присъединява владението на своите праводатели - родителите си Г. Р. Д. и Г. М. Д. и съответно това на техният праводател Г. Н. Г.. В исковата молба твърди, че още при закупуването на имота през 2008 г.ответникът Г.П. го е посрещал с думите, че лявото помещение е за ищеца, а дясното за ответника.Посочва, че разбрал от съседи, че процесната сграда е строена през 2004 г., както и сочи, че при закупуването на имота тази постройка не е била нанесена в кадастралната карта.Твърди, че праводателката Г. Г. също е била собственик на половината от стопанската постройка. От своя страна защитната позиция на ответниците е, че процесната постройка се индивидуализира със старата такава в имота, която е представлявала двуетажна сграда, собственост на праводателя на първия ответник, в която той и сестра му са израстнали. Твърдението на ответниците е, че по–късно тази стара двуетажна сграда е била частично разрушена от бащата и чичото на първия ответник при изграждането на къщите на калкан в имота, като от нея са останали две стаи, ползвани от първия ответники и от баба му за складирането на на дърва.
При самостоятелна преценка на доказателствата по делото съдът намира,
че не се доказва идентичността между процесната постройка и останала от старата
двуетажна къща в имота. Според заключението на СТЕ и изявленията на в.л. при
изслушването му, отразената сграда в югозападния ъгъл на поземления имот с площ
от 18 кв.м. и очертания, отразена в КК на гр.Асеновград през 2018 г., е
различна от постройката в КК на гр.Асеновград от 1973 г. В КК на гр.Асеновград
от 2004 г. тази постройка липсва, както и липсва в ЗРП на гр.Асеновград,
одобрен със Заповед А698/1993 г. Според вещото лице последното е възможно да е
вследствие на некоректност на кадастралното заснемане, но и на унищожаване на
старата постройка. Вещото лице посочва, че така изградената постройка е
изградена не преди повече от 20 години. Изводите на вещото лице кореспондират с
показанията на св.В. К., който описва старата постройка като барака от глинени
тухли и отстрани с греди, която е била само един вход, имала само едно
помещение, стъпвала навътре към съседите, а новата навътре към имота на
свидетеля. Свидетелят удостоверява за изграждането на постройката от
собственика на съседния имот, направена от тухли с покрив. С оглед на това
съдът намира, че не е налице идентичност между старата постройка на
праводателите на ответника и процесната сграда с
КИ 00702.517.120.4, доколкото същата не е била заснета в ЗРП на гр.Асеновград
към 1993 г. и КК на гр.Асеновград от 2004 г. като по делото няма данни за непълноти
и грешки в КК, както и вещото лице изрично сочи за липсата на идентичност между
старата постройка, отразена в КК на гр.Асеновград от 1973 г. и процесната
постройка. Последното се потвърждава от показанията на св.В. К., които съдът
възприема като безпристрастни, лични и непосредствени, доколкото същият е съсед
на имота. Не се възприемат показанията на св.В. В., че новата постройка е на
същото място, доколкото дори и новата постройка да е в същата част на имота,
както старата, то това не обосновава изграждането й в същия обем.
При условията на пълно и главно доказване ищецът не доказва твърдението си, че е упражнявал фактическа власт върху половината от процесната сграда с КИ 00702.517.120.4, и по конкретно върху южното помещение, с намерение да го държи като свое постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно през изискуемия от закона 10 – годишен период от време. За осъществяването на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС ищецът се позовава на владение на праводателката Г. Г. и това на своите родители Г. М. Д. и Г. Р. Д., като присъединява същите на осн.чл.82 от ЗС. По делото обаче липсват доказателства за извършвани от Г. Г.фактически действия в процесната сграда, които да обосноват упражняването на фактическа власт върху вещта. Напротив от показанията на свидетелката В. В. става ясно, че след като Г. Г. се е омъжила през 1980 г., от тогава последната не живее в имота и не е ползвала постройката, в който смисъл са и показанията на св.В. Б.. С оглед на това и при липсата на други данни по делото, съдът намира, че ищецът неоснователно се позовава на присъединяване на владението на Г. Г., доколкото такова не се установява да е било осъществявано. Така по делото не се доказва родителите на ищеца да са упражнявали фактическа власт върху половината от процесната постройка, доколкото няма данни за това и според свидетелските показания на св. Р. С., който е приятел на ищеца и познава родителите му, същите никога не са живяли в имота. Това, което се установява по делото е, че след като имотът е бил закупен от родителите на ищеца през 2008 г., последният е започнал ремонтни дейности на първия етаж, при които е складирал строителните материали в лявото помещение на процесната постройка. Така в показанията си св. Р. С., установява, че след като ищецът закупил имота, правили ремонт и тогава ползвали стаичката за строителни материали, в която смисъл са и показанията на св.В. К.. Съдът намира, че така осъществяваните действия по оставяне на строителните материали от ищеца в лявото помещение на постройката не обосновават упражняването на фактическа власт върху същото, доколкото от тях не може да се направи извод за воля на ищеца трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица. Съдът намира, че като действия по завладяването на вещта биха могли да се тълкуват поставянето на вратата на помещението, за което сочи св.В. К., но според неговите показания вратата е поставена след като е свършен ремонта, около две – три години приблизително. С оглед на това не са налице доказателства за осъществявано владение в периода от 2008 г. до 2018 г. от ищеца, доколкото може да се направи извод за упражнявана фактическа власт за период след като е завършен ремонта и ищецът се е нанесъл да живее със семейството на първия етаж през 2012 г. Извод за това се прави и от показанията на св. Д. Т., която заявява, че в стаята в постройката са събирали отпадъци и слагали количката на детето, което темпорално се отнася след нанасянето на ищеца и на съжителката му на първия етаж от жилищната сграда. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в частта, с която сочи, че ответникът казал, че тази стая с вратата е негова, а другата е за купувачите, доколкото същата се преценя като заинтересована на основание чл. 172 ГПК и тези показания не се подкрепят от останалите доказателства по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за недоказано ищцовото твърдение за придобиването по силата на давностно владение на 1/2 ид.ч. от сграда КИ 00702.517.120.4. Предвид на последното и неоснователност на исковата претенция, поради недоказаност на упражняването на давностно владение за период от 10 години, не е необходимо произнасянето по въпроса за статута на процесната сграда.
По изложените съображения, решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ГПК се явява правилно и ще бъде потвърдено като такова.
По отношение на предявения
отрицателен установителен иск за собственост:
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за собственост за отричане правата на ответниците по отношение на цялата сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр.Асеновград, разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от около 16 кв.м., както и моли на основание чл. 537 ал.2 ГПК да се отмени Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 107 том І дело 102/2018г. на Нотариус Карталова- Митева по отношение на цялата постройка.
Първостепенният съд е разгледал предявения отрицателен установителен иск за отричане правата на ответниците на 1/2 ид.ч. от процесната сграда, като е отхвърли същия, както и е отхвърлил искането за отмяна на констативния нотариален акт касателно 1/2 ид.ч. от сградата. Така районният съд се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, тъй като исковата претенция касае отричане правата на ответниците относно цялата сграда, за която е издаден констативния нотариалния акт по съображения, че същата представлява несамостоятелна постройка, предназначена да обслужва жилищната сграда.
С оглед на това на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск и делото да се върне на РС Пловдив за произнасяне по отрицателния установителен иск за собственост за цялата сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр.Асеновград, разположена в ПИ 00702.516.120, както и за отмяна на констативния нотариален акт за цялата постройка.
При този изход на правния спор първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано в частта на разноските. С решението си районният съд е присъдил на ответниците разноски в размер на 709 лева, включващи 600 лева за адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2019 г., с който ответниците са договорили и заплатили на адв.С. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за процесуално представителство по делото без да е уточнено каква част от същото е договорено за представителство при разглеждането на положителния установителен иск за собственост и за отрицателния установителен иск, при което съдът намира, че е договорено поравно за двата иска. Предвид потвърждаването на решението в частта, с която е отхвърлен положителния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС, както и е обезсилено решението по отношение на отрицателния установителен иск за собственост, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която на ответниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лева, по които първостепенния съд ще следва да се произнесе при новото разглеждане на делото касателно отрицателния установителен иск за собственост. Доколкото останалите разноски са направени за разглеждането на главния иск и предвид неговото отхвърляне, същите се дължат на ответниците.
Във връзка с възражението във въззивната жалба, че адв.С. не е представила своевременно списък на разноските по чл.80 ГПК следва да се има предвид, че представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който да са описани всички съдебно-деловодни разноски, претендирани от страната, не представлява предпоставка за присъждане на последните от съда с решението по същество на правния спор по аргумент от т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Същевременно по делото се констатира, че адв.С. своевременно е направила искане за присъждането на разноските, което й изявление е обективирано в протокола от последното съдебно заседание.
По разноските във въззивната инстанция: Жалбоподателят е представляван от адв.Н. като е договорена безплатна правна помощ по чл.38,ал.1 ЗАдв. Предвид отхвърлянето на жалбата касателно положителния установителен иск за собственост на жалбоподателя не се дължат разноски във въззивната инстанция. По разноските касателно отрицателния установителен иска за собственост, направени във въззиввната инстнция, следва да се произнесе първостепенния съд при новото разглеждане на делото.
Въззиваемите страни представят
доказателства за направата на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева по Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020 г. без да се
конкретизира как се съотнася така договореното възнаграждение за разглеждането
на всеки от исковете, при което съдът намира, че възнграждението е договорено
поравно, при което следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева за въззивната
инстанция. По отношение на останалата част от разноските за адв.възнаграждение
следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения , Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 10.01.2020 г. постановено по
гр.д.№2777 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск от Р.Г.Д., ЕГН
********** за признаване за установено по отношение на Г.Н.П., ЕГН**********
и К.В.П., ЕГН **********, че е собственик на основание давностно
владение на ½ ид.ч. от сграда с
КИ 00702.517.120.4 по КК на гр. Асеновград разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от около 16 кв м, както и в частта за
разноските за сумата до 409 лева.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 28 от 10.01.2020 г. постановено по
гр.д.№2777 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск от Р.Г.Д., ЕГН
********** за признаване за установено по отношение на Г.Н.П., ЕГН**********
и К.В.П., ЕГН **********, че е собственик на основание покупко- продажба
на ½ ид.ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр. Асеновград
разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от
около 16 кв м., като в тази част
прекратява производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 28 от 10.01.2020 г. постановено по
гр.д.№2777 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, в частта, с която отхвърлен е предявеният
иск от Р.Г.Д., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на Г.Н.П.,
ЕГН********** и К.В.П., ЕГН **********,
че не са собственици на ½
ид. ч. от сграда с КИ
00702.517.120.4 по КК на гр Асеновград
разположена в ПИ 00702.516.120 с площ от
около кв м., както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от Р.Г.Д., ЕГН ********** против
Г.Н.П., ЕГН********** и К.В.П., ЕГН **********,
на основание чл. 537 ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт 107, том І рег №
1069, нот д 102/2018г на нотариус
Карталова- Митева до размер на ½
ид. ч. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части от друг състав на Районен
съд Асеновград.
ОТМЕНЯ Решение № 28 от 10.01.2020 г. постановено по гр.д.№2777
по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, в частта, в която Р.Г.Д., ЕГН **********
е осъден да заплати на Г.Н.П., ЕГН**********
и К.В.П., ЕГН **********, разноски за
производството за разликата над 409 лева
/четиристотин и девет лева/ до размера на 709 /седемстотин и девет лева/ лева, тоест за 300 лева.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.П. ЕГН ********** и К.В.П. ЕГН **********, и двамата с посочен адрес за призоваване гр. Асеновград ул. „***, разноски за въззивната инстанция в размер на 300 /триста лева/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.