О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София,
…..07.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „А“ въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 3626 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274-278, във връзка с чл. 577, ал.1 от ГПК и чл. 32а от
Правилника за вписванията.
Образувано
е по частна жалба вх.№ 37250 от 13.04.2020 г. на „А.Б.“ А.Е., Гърция,
посредством надлежно упълномощен процесуален представител адв.Т.Н.– САК, срещу определение
№ 207 от 21.02.2020г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
заличаване на искова молба, вписана в СВ – град София с дв.вх.рег.№ 24538 от
27.05.2014г., акт 152, том 6, дело 18674 от 27.05.2014г. книга Вписвания,
съгласно Протокол от 05.07.2018г. по т.д.№ 5501/2013г. по описа на СГС, IV-22 състав.
В частната жалба са изложени подробно
доводи за незаконосъобразност на постановения отказ, като се твърди, че
неправилно съдията по вписванията е приел, че в конкретния случай не може да
извърши заличаване на исковата молба съгласно чл.13 ПВ. Поддържа се, че
последният недопустимо е излязъл извън правомощията си, доколкото проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ относно това,
дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се
ограничава до това, дали последният подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника съдържание.
Изрично се сочи, че проверката не обхваща материалноправните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Конкретно твърди, че няма
причина да се приеме, че прекратяването на делото не подлежи на оповестяване
чрез заличаване на исковата молба, защото съгласно чл.13 ПВ заличаването се
извършва именно като в партидната книга се отбележи протокола за одобрената
съдебна спогодба. Отделно от това поддържа, че няма законово изискване
молителят по искането за заличаване на искова молба чрез доказване изрично да
установява пред Службата по вписванията материалния интерес от вече вписан акт,
доколкото той е известен от събраната такса за първоначалното вписване.
Молителят има задължение единствено да удостовери, че е внесъл държавна такса
за заличаването, което в настоящия случай било изпълнено посредством
представеното платежно нареждане.
Предвид изложеното жалбоподателят моли съдът
да отмени постановения отказ по определение от 21.02.2020г., рег.№ откази 207
по искане с вх.№ от входящ регистър 9376 от 21.02.2020г. за заличаване на
искова молба, вписана в СВ – София с дв.вх.рег.№ 24538 от 27.05.2014г., акт №
152, том 6 и да укаже на Служба по вписванията – София да извърши заявеното
заличаване.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да
обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
Производството пред АВ- Служба по
вписванията е образувано по искане за заличаване вписването на искова молба
дв.вх.рег.№ 24538 от 27.05.2014г., акт 152, том 6, дело 18674 от 27.05.2014г.
книга Вписвания,
като
по партидата на съответните имоти бъде отбелязано приложеното към молбата определение,
обективирано в протокол от 05.07.2018 г. по търговско дело № 5501/2013 г., СГС,
IV-22 състав, с който производството по делото е прекратено.
Към молбата са приложени следните документи:
протокол от 05.07.2018 г. по търговско дело № 5501/2013 г., СГС, IV-22 състав;
документ за внесена държавна такса и копие от вписана искова молба.
За да постанови обжалвания отказ,
съдията по вписванията е приел, че молителят неправилно е поискал заличаване на
исковата молба на основание чл.13 ПВ, доколкото на отбелязване към исковата
молба подлежи съдебното решение съгласно чл.14 ПВ, а с оглед разпоредбата на чл.234, ал.3 ГПК съдебната спогодба е
приравнена на съдебно решение. Отделно от това е приел, че определението, с
което се десезира съда след одобряването на спогодбата не подлежи на
самостоятелно отбелязване/заличаване към вписаната искова молба.
Съдът намира, че постановеният отказ е
неправилен.
Функциите на съдията по вписванията са ограничени
до оказване на съдействие на молителя при отчитане на публичните интереси от
сигурност в обществените отношения, за които се отнасят подлежащите на
вписвания актове. От тази гледна точка действията му са изрично и нормативно
регламентирани. Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията (ПВ) вписване,
отбелязване и заличаване се извършва само за случаите, които са предвидени
изрично в закона.
По силата на чл. 13 ПВ вписването на искова
молба подлежи на заличаване, но и предписва нарочен ред, по който следва да
стане това. Законът не регламентира ред за преоценка на предпоставките за
вписване на искова молба, нито овластява съдията по вписванията да разпореди
заличаване на предходно вписан акт. Естеството на предписаното действие –
заличаване, не се изразява в отмяна на предходно извършено вписване, а в
огласяване на съдебен акт, с който се постановява заличаване или се прекратява
производството по делото, инициирано с вписаната искова молба. Следователно, на
заличаването е придаден смисъл на заличаване на правните последици от предходно
извършеното вписване, а досежно вписаната искова молба предпоставка за това е наличието
на съдебен акт.
В разпоредбата на чл. 13 от ПВ изрично е
предвидено, че по искане на заинтересованата страна вписването се заличава, въз
основа на акта на съда, с който се постановява заличаване или с който се
прекратява съдебното производство. След като съдебното производство е прекратено
с влязло в сила определение, са налице предпоставките за заличаване на
вписването на исковата молба. Настоящия състав намира, че всяка една страна в
това производство може да иска заличаване на вписването, като искането си
следва да подкрепи и със съответните доказателства – влязъл в сила съдебен акт,
с който се поставя край на съдебното производство, по което е налице вписана
искова молба. Приложеният съдебен акт, с който съдебното производство е
приключило е достатъчно основание да се извърши заличаването.
От съдържанието на представения със
заявлението на жалбоподателя до съдията по вписванията препис от протокол от
05.07.2018г. на СГС по т.д.№ 5501/2013г. се установява, че съдът е одобрил
постигната между страните по делото спогодба, без да е налице произнасяне от
съдебната инстанция по съществото на делото чрез постановяване на решение, с
което повдигнатият спор е решен със сила на пресъдено нещо. В случая, въз
основа на спогодбата производството е било прекратено. Установява се също така,
че определението по прекратяване производството по делото не е било обжалвано
от страните и същото е влязло в сила на 13.07.2018г., видно от изричното удостоверяване.
При това положение, настоящата съдебна
инстанция намира, че е налице втората хипотеза на чл. 13 ПВ – налице е влязъл в
сила съдебен акт, от който е видно, че производството по образуваното дело е прекратено,
поради което основателно се явява искането на молителя за заличаване на вписването
на исковата молба.
С оглед изложените съображения,
постановеният отказ - предмет на жалбата, като неправилен следва да бъде
отменен, а преписката следва да се върне на съдията по вписванията, с указания
за извършване на исканото заличаване, предвид приложено доказателство за
приключване на съдебното производство по вписаната искова молба с влязло в сила
определение за прекратяване.
Водим от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
207 от 21.02.2020г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
заличаване на вписването на искова молба, вписана в СВ – град София с
дв.вх.рег.№ 24538 от 27.05.2014г., акт 152, том 6, дело 18674 от 27.05.2014г.
книга Вписвания, съгласно Протокол от 05.07.2018г. по т.д.№ 5501/2013г. по
описа на СГС, IV-22 състав.
ВРЪЩА преписката на
съдията по вписвания за по – нататъшни процесуални действия по молба вх.№ 9376
от 21.02.2020г., депозирана от „А.Б.“ А.Е., Гърция, съобразно изложеното в
мотивите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.