Р Е Ш Е Н И Е
№321/19.6.2020г.
гр.
Пазарджик, 19.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 319 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „Амос 2000“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Р.., ул. „И. Н.“ № .., представлявано от
Д. М. Б., подадена чрез адв. Л.М. *** против Заповед № ФК-144-0042928/14.02.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон, необоснованост и
немотивираност, поради което се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага допълнителни доводи за
незаконосъобразността на атакуваната заповед. Претендира разноски.
Ответната
страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП - чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, че жалбата е неоснователна и
моли заповедта да бъде потвърдена, като им се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От приложените по
административната преписка материали и разпитания по делото свидетел се
установи следната фактическа обстановка:
На
08.02.2020 в 10.45 часа служители на ЦУ на НАП - Пловдив извършили оперативна
проверка в търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. Р., ул. „В. П.“ №
.., стопанисван от „Амос 2000“ ЕООД, при която е констатирано, че търговецът в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснал нарушение на
същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство. При проверката е установено, че за
извършена контролна покупка на едно кафе и един брой 3 в 1 на обща стойност
1.40 лева, заплатени в брой от инспектор по приходите от страна на продавач Ф.
Ч.а, същата не е издала фискален касов бон от работещото в обекта фискално
устройство – Daisy Compact с рег.
№ на ФУ 4054928, номер на фискалната памет № 36606808 или чрез издаване на
ръчна касова бележка. Констатацията за извършеното нарушение се подкрепя и от
установената положителна касова разлика в размер на 351,05 лева между разчета
на касова наличност към момента на проверката от фискално устройство и
фактическа наличност на паричните средства съгласно приложен опис. Извършената
проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка /ПИП/ №
0042928/08.02.2020 г. Предвид установеното, контролните органи са счели, че
дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. С оглед установените от проверката обстоятелства е издадена
и атакуваната Заповед № ФК-144-0042928/14.02.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл.
186, ал.3 от ЗДДС, поради това, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., във
връзка е чл.118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание за налагане на
принудителна административна мярка съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
кафе-аперитив, находящ се в гр. Р., ул. „В. П..“ № .., стопанисван от „Амос
2000“ ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
При
така установено, съдът достигна до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл.
168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед
е издадена от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност. Процесната заповед отговаря на изискванията за форма.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.
186, ал.3 от ЗДДС, поради това, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., във
връзка е чл.118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание за налагане на
принудителна административна мярка съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
Основанието
за налагане на принудителната административна мярка и нейната продължителност
са мотивирани от решаващия орган с това, че с констатираното при извършената
проверка неизпълнение на нормативно установеното задължение за издаване на
фискален касов бон, се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, като и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, като така
извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина, показва организация в обекта, която няма за цел спазването
на данъчното законодателство. Посочено е, че неспазването на това задължение от
страна на субекта, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не
може да бъде проследено движението на извършените продажби водещо до неправилно
определяне на дължимите налози. Изложени са мотиви, че срокът на мярката е
обусловен от тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и
характера на търговската дейност, мястото на обекта. Срокът на мярката е
обусловен от извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция и
преустановяване на лошите практики в обекта, а също така и с необходимото време
за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Нормата
на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт,
следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. При издаването на заповедта от административния орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването
ѝ. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС: „Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Безспорно
в случая се установи, че в търговския обект на дружеството-жалбоподател е
допуснато нарушение на посочените по-горе разпоредби, като не е регистрирана и
отчитана всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство. Тези констатации се потвърждават както от извършената
контролна покупка в обекта, така и установената разлика в отразените покупки на
касовия апарат и касовата наличност в обекта. По същество извършването на
нарушението се доказа и от показанията на ангажирания от процесуалния
представител на жалбоподателя свидетел.
Съдът
намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил
съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и
обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи
реалния оборот на дружеството, големината на търговския обект и
местонахождението, посетителите, защитата на обществения интерес за
предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Взето е
предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните
продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка
е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на
дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на
документите и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска.
Не може да бъде споделено виждането в жалбата, че след като служителят, неиздал
фискалния бон, е с прекратено трудово правоотношение, то незаконосъобразните
практики са преустановени. Тук ирелевантни се явяват и мотивите защо служителят
не е издал фискален бон, а именно защото се притеснил от проверяващите. В
крайна сметка в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни
мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната
административна мярка и възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока
са напълно необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за
цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
тя се налага с определен срок. Мотивите са изчерпателни, за да може да се
извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички
основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с
целта на закона, която е да не се допускат от страна на жалбоподателя нови
административни нарушения на фискалната дисциплина. Съобразен е и принципът за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, изискващ административният акт и неговото
изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава. В случая целта, за която е
издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови
извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане
на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството,
като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния
търговски обект за срок от 14 дни, е съответно и необходимо, за да се
организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона.
Съдът
намира, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила.
Спазени са и останалите предпоставки за законосъобразността на акта – същият е
издаден от компетентен орган, във формата на мотивирана писмена заповед и в
съответствие с целта на закона.
Предвид
на гореизложеното съдът намира, обжалваната заповед за правилна и
законосъобразна, поради което жалбата против нея като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на
ответника, ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно
чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Амос 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Р., ул. „И. Н.“ № .., представлявано от Д. М. Б., подадена чрез адв. Л.М.
*** против Заповед № ФК-144-0042928/14.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Амос 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р.,
ул. „И. Н..“ № .., представлявано от Д. М. Б. да заплати в полза на Началник
отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП направените по делото
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение
от 8.12.2020г. по Административно дело 10026/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 15125 ОТ 0.12.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ,
ПЪРВО ОТД. ПО АДМ. Д. № 10026/2020 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 321 от
19.06.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело №
319/2020 г.,
ОСЪЖДА „Амос 2000“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „И. Н.“, № .., представлявано от управителя – Д. М.. Б.., да заплати на Националната агенция по
приходите да заплати разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в
размер на 100 /сто/лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.