№ 125
гр. Разград, 27.09.2021 г.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 120 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе против Решение № 123 от
17.05.2021 г., постановено по АНД № 20213330200151 по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление №
38-0000227 от 03.02.2021 г. С отмененото наказателно постановление на Т. С. К.
от с. П., общ. Т., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни писмени
съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище
по жалбата.
Окръжният прокурор дава заключение, че жалбата е
допустима и основателна, и предлага обжалваното решение да бъде отменено като
незаконосъобразно, а наказателното постановление - потвърдено изцяло.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Установените от въззивния съд факти са следните:
На 21.12.2020 г. около 10,30 ч. И. И. – инспектор при РД
„АА“ – Русе, на път гр. Разград – гр. Кубрат до разклона за с. Стражец, спрял
за проверка ППС в състав влекач „Мерцедес 1841ЛС“ с рег. № ******** с
прикачено полуремарке с рег. № ********, с
водач Т. С. К. от с. П., общ. Т. В
хода на проверката констатирал, че водачът извършва обществен автомобилен
превоз на товари (фракция 4/16) със съответния пътен лист с маршрут от с.
Кралево - гр. Тутракан. От представена от водача кантарна бележка за измерено
тегло № *********/21.12.2020 г. в 09,22 ч., контролният орган установил, че ППС
е претоварено с 2080 кг. над максимално допустимата обща маса съгласно чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ, като в същото време
водачът не представя квитанция за претоварване, издадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“. За констатираното нарушение на водача Т. С. К. е съставен АУАН № 281580 от 21.12.2020 г. за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил подписан от нарушителя
без възражения.
Наказващият орган е възприел фактическите констатации и
правната квалификация по АУАН, въз основа на който е издал обжалваното пред
районния съд наказателно постановление.
С оспореното по касационен ред решение Разградският
районен съд е отменил наказателното постановление по съображения, че в него липсва
точно описание на вмененото нарушение, че административнонаказващият орган е
приложил неправилно материалния закон и че наложеното наказание се явява явно
несправедливо, като размерът му е необосновано определен от административнонаказващия
орган.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
В наказателното постановление
административнонаказващият орган е описал точно и ясно констатираното нарушение.
Посочени са всички фактически признаци – дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както
и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Дадената правна квалификация на нарушението е правилна.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. „извънгабаритни ППС“ се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В чл. 3 от Наредба №
11 е указано, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос,
по-голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно
чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 допустимата максимална маса на ППС
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно
средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t.
А съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказва се с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред,
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Установено е по делото, че управляваното от Т. С. К. МПС е с две оси и полуремарке с три оси, и неговата
маса надвишава максимално допустимата от 40 т. Този факт е безспорен и се доказва
от приложената по делото кантарна бележка № *********/21.12.2020 г., в която е
отразено бруто масата на превозното средство – 42080 кг.
При това е осъществен състава по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и нарушителят следва да бъде наказан по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Въззивният съд е приел за „неясна откъм правно
естество“ коментираната в АУАН и в наказателното постановление квитанция за
претоварване. Следва да се отбележи, че в Раздел III и Раздел IV от Наредба 11 от
3.07.2001 г. са уредени условията за движение по пътищата на някои категории
извънгабаритни и тежки ППС, което е допустимо след издаване на съответно
разрешително и след заплащане на съответна такса. В разглеждания случай наказаното
лице не е представило квитанция за заплатената такса за претоварване, което би
могло да изключи административнонаказателната му отговорност за процесното
нарушение. Следователно, наличието на квитанция за претоварване е
обстоятелство, което е пряко относимо към съставомерността на деянието и това е
причината да се обсъди от актосъставителя и от наказващия орган.
В частта относно наложеното наказание обаче
наказателното постановление е незаконосъобразно. Глобата е наложена в средния
размер, което явно не съответства на характера и тежестта на нарушението. Административнонаказващият
орган не е установил и не сочи обстоятелства,
които да повишават обществената опасност на деянието или на дееца, респективно,
които да обуславят определяне на по-високо наказание. При липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства целите на наказанието могат да бъдат постигнати и
чрез налагане на глобата в минималния размер.
Предвид изложените съображения оспореното решение
следва да бъде отменено, а наказателното постановление следва да се измени,
като наложеното наказание се определи в минималния размер от 500 лв., предвиден
в санкционната норма.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1,
изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 123 от 17.05.2021 г., постановено по АНД № 20213330200151
по описа на Районен съд – Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000227 от 03.02.2021
г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на
Т. С. К. от с. П., общ. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500,00 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“
от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като
намалява размера на наложеното административно наказание "глоба" от 1
500 лв. на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/