Р Е Ш Е Н И Е
№427 / 19.2.2020г.
гр.
П.,19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, VIII - ми състав, в открито съдебно заседание проведено на деадесет и
четвърти януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Камелия Ненкова
като
разгледа гр. д. № 3925 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1, т.3 вр. чл. 124, предл. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, против И.В.С. със съдебен адрес:***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. чл.410 ГПК, вр. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК, с които се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 701, 79 лева, от които сумата от 635, 59 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018 г., сумата 66,20 лева представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 635, 59 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си да доставя до имота топлинна енергия. Твърди се неизпълнение на задължението за плащане на дължимото от страна на ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за
които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Направено е искане заповедното производство, образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение подадено от ищеца против ответника за
процесните суми да бъде приложено по настоящото дело. Ищецът прави искане по
чл. 190, ал. 1 ГПК ответната страна да представи намиращ се в нея документ, а
именно титул за собственост на процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
процесуалния си представител адвокат Т. оспорва предявените искове по основание
и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че страните по спора не
са обвързани от облигационно правоотношение, поради което И.В.С. /понастоящем с
фамилия С.- Б./ не е материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията
на ищцовото дружество.
Твърди, че топлоснабденият имот е придобит от ответницата през време на брака,
с оглед на което последната не е едноличен собственик на имота. Пълномощникът на ответника поддържа, че по
делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на наведените от ищеца
фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за
продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД е доставило услуги на
посочената в исковата молба стойност. В контекста на наведените възражения се
сочи, че в претендираната от ищцовото дружество главница е включена такса
дялово разпределение, като сумата за услугата дялово разпределение е с различно
правно основание и не представлява стойност на топлинна енергия. Затова след
като не била поискана с исковата молба такава не следвало да се присъжда, тъй
като не била заявена като самостоятелен иск. Твърди, че доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Общите условия дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30 дневен срок, след издаване на данъчни
дебитни известия и предвид обстоятелството, че от страна на ищеца не са издавани
данъчни дебитни/кредитни известия, следвало да се приеме, че и сумите за
топлинна енергия дължими от изравнителните сметки не са изискуеми.
Ответникът чрез процесуалния си представител формулира искане ищцовото дружество да представи по делото намиращи се у него документи, индивидуализирани в подадения отговор.
Процесуалният представител на ищеца по делото, в последното по делото съдебно заседание моли за уважаване на претенциите. Процесуалният представител на ответника в последното по делото заседание моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допуситмостта: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т.3 вр. чл. 124,
предл. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за процесните суми,
за които съдът е постановил отказ да издаде заповед за изпълнение с указание за
ищеца да предяви осъдителни искове за същите. Същите са допустими, доколкото
отговарят на процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 21.11.1994г., става ясно, че процесният недвижим имот е собственост на ответницата.. От представеното по делото решение 169/23.02.1999г. на Пернишки районен съд за допускане на развод се установява, че ответницата се е намирала в сключен граждански брак към момента на закупуване на имота - а именно в сключен на 11.02.1972г. с акт №40 ГНС, гр. П. и прекратен на 23.02.1999г. с гореспоменатото решение на районен съд П. граждански брак със Стоян Асенов Стоянов с ЕГН **********. Следователно се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че ответницата, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
От анализа на приетите по делото писмени доказателства - заверено копие на Договор за продажба на недвижим имот и представено Решение за прекратяване на граждански брак, се установява, че имотът е закупен от отвеницата през време на брака, поради което до прекратяването на брака процесният имот е бил в режим на СИО /и по тогава действащият СК/, а след прекратяването му и към днешна дата имотът е съсобствен на бившите съпрузи, поради което и същите се явяват клиенти на топлинна енергия. В гражданското законодателство солидарност възниква в два случая: по силата на законова разпоредба или ако е била изрично уговорена. В настоящия случай СЪДЪТ НАМИРА, че е налице наличие на обикновена съсобственост върху процесния имот между отвеницата и бившия й съпруг. Аргумент за това е, че след развода между вещите в режим на СИО, възниква обикновена дялова съсобственост при равни части. Доколкото не са наведени твърдения за извършена делба между бившите съпрузи или друг начин за уреждане на имуществените отношения между тях по отношение на съсобствеността, съдът заключи, че процесният имот е в режим на обикновена съсобственост при квоти ½ за всяко от лицата. Предвид, че ЗС не урежда солидарност между съсобствениците във връзка с дължими облигационни претенции по отношение на съсобствеността, и от приложените ОУ по Договора за доставяне на топлинна енергия следва, че такава не възниква. Следователно следва извод, че дължимите суми следва да бъдат заплатени от тях при условията на разделност при квоти ½ за всяко от лицата.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна, топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и възраженията, че дружеството не е представяло дебитни и кредитни известия, от получаването на които да се счита, че процесните суми са изискуеми.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно-техническата експертиза на в. л. З.З. за услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор № 270/19.11.2001 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/, уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ определените с изравнителните сметки за съответните периоди. Установената разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тази по исковата молба на ищеца е вследствие промяната продължителността на процесния период, с уточнителна молба от 03.08.2019 год., на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, правилно и компетентно изготвено и го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че видно от същото, са опровергани възраженията на ответната страна и същите се явяват неоснователни.
От изготвената съдебно-икономическа експертиза от в.л. Б.П. се установява, че задължението за периода от 01.05.2017г. гдо 31.03.18г. за абонат № *** И.В.С. *** за доставената, ползвана но незаплатена топлинна енергия е в размер но 635,59 лева, общо за процесния недвижим имот като главница. Задължението от 01.05.2017 г до 30.04.2018 г. на абонат № *** И.В.С. *** е в размер иа 729,44 лева. Законната лихва за забава на месечните плащания за исковия период от датата на възникване на изискуемостта 09.07.2017г. до 25.01.2019г. върху главницата по месеци за топлинна енергия плюс сумата за дялово разпределение и извършените корекции общо 635.59 лева - лихвата е в размер на 66,20 дева. Законната лихва от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. върху сумата от 729,44 лева е в размер на 72,43 лева. Падежът на всяко едно месечно задължение е след тридесет дни от издаване на фактурата и е посочено в колона 11 за всеки месец на Приложение № 1 от Таблица за дължимите суми за процесния имот. Размерът на главницата за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. е 635,59 лева, представляваща задължение за доставена, но неплатена топлинна енергия за процесния имот. Законната лихва за забава на месечните плащания от падежа на всяко плащане от 09.07.17 г. до 25.01.2019 г. е в размер на 66,20 лсва.Общо задължението е в размер па 701,79лева. За периода от 01.05.2017 г. до 16.10.2019 г. до момента на извършване на проверката от експерта, ответника не е внесъл суми за погасяване на задължението му за процесия имот. Счетоводството на ответното дружество за процесия период от 01.05.2017 г до 31.03.2018г. на абонатен № *** И.В.С. *** . е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължение на абоната. Всички изравнителни сметки издадени от фирмата за дялово разпределение, за периода от м. 05. 2017 година до 30.04.2018 година са въведени в счетоводството на ищеца но партидата на ответника в размер на 39,76 лева. С тази сума е увеличено задължението на ответника за процесия период. Вещото лице, защитило експертното си заключение и в с.з. е посочило, че за процесния период не са издавани дебитни и кредитни известия, но посочва, че такива се инкорпорират във фактурите, издавани от дружеството. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, правилно и компетентно изготвено и го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че видно от същото, са опровергани възраженията на ответната страна и същите се явяват неоснователни.
Ищцовото дружество с допълнителна молба представя 11 бр. Фактури за процесния период.
Водим от всичко изложено, съдът намира, и че ищецът е доставил топлинна енергия на процесния апартамент, поради което и осъдителният иск следва да бъде уважен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. П. на ищцовото дружество се дължи сумата, претендирана като главна и акцесорна претенция, така както коректно е посочена в исковата молба и съответства на изчисленията на вещото лице, но при определените квоти, съобразно изложеното по-горе.
От приетата като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че цялото задължението, дължимо на ищцовото дружество за доставената топлинна енергия е в размер на сумата общо – 635, 59 лв. за, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018 г., сумата от 66,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. Съответно на притежавания обем от права от ответницата, задължението й възлиза ½ от общия дълг за главница и лихва, а именно 317, 80 лева за главницата; и 33, 10 лева за лихва. С оглед на тези обстоятелства, искът, с който се иска осъждане на ответницата е основателен за ½ от предявения размер на вземането.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по осъдителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска.
В настоящото производство
ищцовото дружество е направило следните разноски: в заповедното производство:
25 лева. – държавна такса в исковото производство: 25 лева държавна такса в
заповедното производство; 250 лева – депозит за съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертизи; юрисконсултско възнаграждение – 100лв. в
исковото и 50лв. в заповедното производство, т.е. на обща стойност 450 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ищецът има право на разноски
общо в размер на 225 лева.
Отвеницата е представила списък по чл. 80 и е претендирала разноски, както следва: 350 лв. в заповедното производство и 350 лв. в исковото. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, то предвид възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнагражедние, в исковата молба, то за исковото и заповедното производство минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева за всяко или общо 600 лева, като съобразно отхвърлената част на иска, то ответницата има право на разноски за сумата от 300 лева.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.В. С.- Б. / с фамилия преди развода –С./, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“, съобразно притежаваната от същата ½ ид.ч от процесния недвижим имот, нахдящ се в гр. ***, или сумата от общо 350, 90 лева, от които сумата от 317, 80 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 31.03.2018 г., и сумата от 33, 10 лв. представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 317, 80 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.02.2018г.
ОТВЪРЛЯ иска на Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“ срещу И.В. С.- Б. /с фамилия преди развода –С./, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, за разликата над уважения размер от 350, 90 лв. до претендирания в размер на 701, 79 лв., за неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ***, за периода от 01.05.2016г. до 31.03.2018 г. /за главница/ и 09.07.2017г. до 25.01.2019г /за лихва за забава/, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В. С.- Б. / с фамилия преди развода –С./, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“ сумата от 225 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи.
ОСЪЖДА Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“ да заплати на И.В. С.- Б. / с фамилия преди развода –С./, ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 300 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: