Решение по дело №102/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1392
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20224520100102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1392
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520100102 по описа за 2022 година
Ищецът “ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица”, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
твърди, че на 11.04.2018г. между „БТК” ЕАД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 за ползване на
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart L с месечна
абонаментна такса 23.99 лева с включен ДДС. Срокът на договора е бил за 24 месеца,
съответно до 11.04.2020г. На 08.05.2018г. чрез допълнително споразумение ответникът е
добавил за ползване интернет услуга за номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент 21.80 лева с включен ДДС, а за ползваната
мобилна услуга за номер ********** е запазил условията на тарифен план Smart L с месечна
абонаментна такса 23.99 лева с включен ДДС. Срокът на споразумението е бил за 24 месеца
– до дата 08.05.2020г. За ползваните от ответника услуги по договора са му били издадени
фактури № **********/15.05.2018г.; № **********/15.06.2018г.; № **********/15.07.2018г.
и № **********/16.08.2018г. за потребените от него електронни съобщителни услуги, които
той не е заплатил. По тази причина и на основание т.43 от Общите условия на Мобилния
оператор за далекосъобщителни услуги, ищецът е ограничил предоставянето на услугите и
едностранно е прекратил договора с потребителя. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 17.08.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът е в неизпълнение
на договорите си, заведени под клиентски номер 16706035001, като същият не е спазил
1
крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Mobix 60 LTE и Smart L – съответно
до дата 08.05.2020г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно уговореното в чл.2 от
договора, а именно, че ако последния бъде прекратен преди изтичането на уговорения срок
по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаметни за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. След прекратяване на индивидуалния договор на ответника, БТК ЕАД
са издали по клиентски номер 16706035001 на дата 15.09.2018г. крайна фактура №
**********, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 276.14 лева, от които се претендира само част
от сумата до размер на 114.48 лева – представляваща сбор от трикратния размер на
месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор. Тази неустойка не е
била заплатена от абоната на БТК ЕАД. С договор за цесия от 16.10.2018г. сключен между
„БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, първия прехвърлил на втория вземането си срещу ответника
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 от
11.04.2018г. с подновени условия чрез допълнително споразумение от 08.05.2018г. и
издадената въз основа на тях фактура. С пълномощно „БТК” ЕАД упълномощило „С.Г.
Груп” ООД от негово име да уведомява длъжниците за извършената цесия. С договор за
цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД, първия прехвърлил
на втория вземането си срещу ответника по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски № 16706035001 от 11.04.2018г. с подновени условия чрез допълнително
споразумение от 08.05.2018г. и издадената въз основа на тях фактура. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп”
ООД, с което дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията
от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Същото е връчено на
назначения особен представител на ответника заедно с връчването на исковата молба и
приложенията към нея – на 11.04.2022г., поради което сответникът следва да се счита за
надлежно уведомен за двете цесии и същите са породили действие спрямо него. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 16706035001 от 11.04.2018г. с подновени условия чрез допълнително
споразумение от 08.05.2018г. и издадената въз основа на тях фактура, подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 4777/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните
му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си, което той е направил по настоящото дело. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. А., че му дължи
сумата от 114.48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
2
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 от 11.04.2018г. с
подновени условия чрез допълнително споразумение от 08.05.2018г. и издадената въз
основа на тях фактура № **********/15.09.2018г., представляваща сбор от трикратния
размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4777/2021г.
по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези
направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът В. А. А. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е
открит. Назначения му особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че
процесната клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
нарушаване на императивната потребителска закрила, регламентирана в ЗЗП, както и че от
представените по делото доказателства не се доказва прехвърлянето на процесното вземане
от „С.Г.Груп” ООД на „ЮБЦ” ЕООД, поради което и ищцовото дружество няма качеството
на кредитор спрямо ответника. При прекратяване на договора възниква отговорност за
обезщетение на накърнения негативен интерес на кредитора, но в процесния случай
размерът на предвидимите за доставчика на услугите вреди не е съизмерим с дължимото до
края на срока на контракта. След прекратяването на договора, операторът и във възможност
да предлага услуги чрез освободените мобилни номера на нови клиенти. Затова при
отпадане на авансово платима абонаментна услуга, негативните последици за доставчика
могат да се изразяват само в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни
тарифи в сравнение с тези, предлагани на досегашните клиенти. Санкционният характер на
неустойката предполага определянето й в по-голям размер от предполагаемите вреди, но
това завишаване не следва да накърнява изискванията за добросъвестност. В процесния
случай предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на
неустойката, която ги компенсира. На потребителя е възложен необосновано завишен
размер на неустойка спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е
типична хипотеза за нарушение на потребителската защита по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от
ЗЗП. В процесният случай ответникът притежава качеството „потребител” съгласно
легалната дефиниция, дадена в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Според чл.143, ал.1 от този
нормативен акт, „неравноправна клауза” в договор сключен с потребител, е всяка уговорка
във вреда на последния, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално. В процесния случай, дори на ответника да е било разяснено
каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той практически не е могъл да я
съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че
размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните планове, без промоционалните и
3
пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Това
обосновава извода за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП,
доколкото е ноторен фактът, че уговарянето й е станало в стандартно изготвен от
доставчика формуляр, което изключва индивидуалното й договаряне с клиента. Твърди и че
след справка в Търговския регистър установил, че от 17.12.2019г. „С.Г.Груп” ООД е заличен
търговец и няма как към 15.12.2021г. да потвърди вземането си срещу ответника, предмет
на настоящия спор.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.04.2018г. между „БТК” ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 за ползване на мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса
23.99 лева с включен ДДС. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 11.04.2020г.
На 08.05.2018г. чрез допълнително споразумение ответникът е добавил за ползване интернет
услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с
месечен абонамент 21.80 лева с включен ДДС, а за ползваната мобилна услуга за номер
********** е запазил условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99
лева с включен ДДС. Срокът на споразумението е бил за 24 месеца – до дата 08.05.2020г. За
ползваните от ответника услуги по договора са му били издадени фактури №
**********/15.05.2018г.; № **********/15.06.2018г.; № **********/15.07.2018г. и №
**********/16.08.2018г. за потребените от него електронни съобщителни услуги, които той
не е заплатил. По тази причина и на основание т.43 от Общите условия на Мобилния
оператор за далекосъобщителни услуги, ищецът е ограничил предоставянето на услугите и
едностранно е прекратил договора с потребителя. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 17.08.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът е бил в
неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 16706035001, като същият не
е спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Mobix 60 LTE и Smart L –
съответно до дата 08.05.2020г. След прекратяване на индивидуалния договор на ответника,
БТК ЕАД са издали по клиентски номер 16706035001 на дата 15.09.2018г. крайна фактура №
**********, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 276.14 лева, от които се претендира само част
от сумата до размер на 114.48 лева – представляваща сбор от трикратния размер на
месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор.
С договор за цесия от 16.10.2018г. сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД,
първия прехвърлил на втория вземането си срещу ответника по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 от 11.04.2018г. с подновени условия
чрез допълнително споразумение от 08.05.2018г. и издадената въз основа на тях фактура. С
4
пълномощно „БТК” ЕАД упълномощило „С.Г. Груп” ООД от негово име да уведомява
длъжниците за извършената цесия. С договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.
Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД, първия прехвърлил на втория вземането си срещу ответника
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 от
11.04.2018г. с подновени условия чрез допълнително споразумение от 08.05.2018г. и
издадената въз основа на тях фактура. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп” ООД, с което дружеството
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Същото е връчено на назначения особен
представител на ответника заедно с връчването на исковата молба и приложенията към нея –
на 11.04.2022г., поради което ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за двете
цесии и същите са породили действие спрямо него.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 от 11.04.2018г. с подновени условия
чрез допълнително споразумение от 08.05.2018г. и издадената въз основа на тях фактура №
**********/15.09.2018г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4777/2021г. по описа на РРС.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по
настоящото дело.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
„БТК” ЕАД и ответникът били в облигационни правоотношения по силата на
сключен между тях на 11.04.2018г. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 16706035001 за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева с включен ДДС.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 11.04.2020г. На 08.05.2018г. чрез
допълнително споразумение ответникът е добавил за ползване интернет услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент
21.80 лева с включен ДДС, а за ползваната мобилна услуга за номер ********** е запазил
условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева с включен ДДС.
Срокът на споразумението е бил за 24 месеца – до дата 08.05.2020г. За ползваните от
ответника услуги по договора са му били издадени фактури № **********/15.05.2018г.; №
**********/15.06.2018г.; № **********/15.07.2018г. и № **********/16.08.2018г. за
потребените от него електронни съобщителни услуги, които той не е заплатил. По тази
причина и на основание т.43 от Общите условия на Мобилния оператор за
далекосъобщителни услуги, ищецът е ограничил предоставянето на услугите и едностранно
е прекратил договора с потребителя. Датата на деактивация на процесния абонамент е
5
17.08.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът е бил в неизпълнение на
договорите си, заведени под клиентски номер 16706035001, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Mobix 60 LTE и Smart L – съответно
до дата 08.05.2020г. След прекратяване на индивидуалния договор на ответника, БТК ЕАД
са издали по клиентски номер 16706035001 на дата 15.09.2018г. крайна фактура №
**********, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 276.14 лева, от които се претендира само част
от сумата до размер на 114.48 лева – представляваща сбор от трикратния размер на
месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Доказано е по делото и че с договор за цесия от 16.10.2018г. сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, първия прехвърлил на втория вземането си срещу ответника по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 от
11.04.2018г. с подновени условия чрез допълнително споразумение от 08.05.2018г. и
издадената въз основа на тях фактура. С пълномощно „БТК” ЕАД упълномощило „С.Г.
Груп” ООД от негово име да уведомява длъжниците за извършената цесия. С договор за
цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД, първия прехвърлил
на втория вземането си срещу ответника по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски № 16706035001 от 11.04.2018г. с подновени условия чрез допълнително
споразумение от 08.05.2018г. и издадената въз основа на тях фактура. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп”
ООД, с което дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията
от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Същото е връчено на
назначения особен представител на ответника заедно с връчването на исковата молба и
приложенията към нея – на 11.04.2022г., поради което ответникът следва да се счита за
надлежно уведомен за двете цесии и същите са породили действие спрямо него.
Основното възражение на назначения особен представител на ответника е, че
процесната клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
нарушаване на императивната потребителска закрила, регламентирана в ЗЗП. В сключения
между страните на 11.04.2018г. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 16706035001 за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Smart L, е предвидено, че ако споразумението бъде прекратено
преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК” ЕАД неустойка равна на оставащите
до клая на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент. В случая след прекратяване на индивидуалния договор на ответника,
БТК ЕАД са издали по клиентски номер 16706035001 на дата 15.09.2018г. крайна фактура №
**********, в която е начислена именно такава неустойка за предсрочно прекратяване на
6
договора за електронни съобщителни услуги в размер на 276.14 лева, от които се претендира
само част от сумата до размер на 114.48 лева – представляваща сбор от трикратния размер
на месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор. Тази неустойка е и
предмет на двете цесии и на настоящото дело. Съдът намира, че тази договорна клауза,
предвиждаща задължение за такава неустойка за нищожна. Оспорената от особения
представител на ответника клауза има характеристиките на неравноправна по смисъла на
ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на
пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца,
като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието, същата да не отговаря на
изискванията за добросъвестност, уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съшествено
несъотвествие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при предварително определени
условия от доставчика на далекосъобщителни услуги. Видно е, че контрактът е бланков,
поради което клаузите му не са били предмет на предварително договаряне между страните,
респ. ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не е доказано
от страна на ищеца уговорката за неустойка да е била индивидуално договаряна от „БТК”
ЕАД с абоната. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка са посочени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на
ОСТК на ВКС – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В процесния случай мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни или далекосъобщителни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа
на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
7
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС – Решение № 110/21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г., I т.о.;
Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г., I т.о.; Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.
№ 203/2015г., I т.о. и други. Противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договорите, поради което съдът приема, че не е налице
валидно съглашение и в тази си част контрактът не е породил правно действие. Претенцията
на ищеца за неустойка се явява неоснователно и предявеният положителен установителен
иск следва да се отхвърли изцяло.
Ответникът чрез назначения му особен представител не претендира разноски по
делото, а и не са представени доказателства да са направени такива от негова страна, поради
което и разноски не следва да му се присъждат поради отхвърлянето на предявения
положителен установителен иск.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против В. А. А., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес: *********, положителен установителен иск, с
който се иска да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 114.48 лева /сто и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 16706035001 от 11.04.2018г. с подновени условия
чрез допълнително споразумение от 08.05.2018г. и издадената въз основа на тях фактура №
**********/15.09.2018г., представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4777/2021г. по описа на РРС.
Препис от решението да се изпрати на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8