№ 2743
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110157548 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната В. И. П., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител И. И. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 вр.
чл. 143, ал. 2 СК срещу И. Т. П., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 300,00 лв. на 600,00 лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба /30.09.2024 г./, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска /искане по чл. 146 СК/.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на решение № 141704/09.06.2017 г., постановено по гр.д. № 30560/2017 г., по описа на
Софийския районен съд, 92-ри състав, да й заплаща месечна издръжка в размер на 300,00
лв., считано от 09.06.2017 г. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия
период от време от определяне на предишния размер на издръжката и израстването й. В
съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
частично иска по размер – за сумата над 400,00 лв. месечна издръжка, при твърдения за
недоказаност на претенцията. В отговора на исковата молба се оспорват фактическите
твърдения за извършени от майката на ищцата разходи за стоматологично лечение, за начало
на учебна година и други, като се сочи, че средствата са предоставени от ответника именно
за задоволяване на нужди на ищцата от издръжка, извън заплащана от него такава. В
съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Претендира присъждане на
1
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото удостоверение за
раждане /№ **********, издадено от СО, район “Младост” на 20.11.2014 г., приложено към
исковата молба/, че ищцата В. И. П., ЕГН **********, е малолетна към датата на подаване
на исковата молба, а и към датата на устните състезания по делото, като нейни родители са
И. И. И., ЕГН **********, и И. Т. П., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща
на малолетното дете - ищца по делото, е задължен да й дава издръжка.
Съгласно решение № 141704/09.06.2017 г., постановено по гр.д. № 30560/2017 г., по описа на
Софийския районен съд, 92-ри състав /приложено към исковата молба/, ответникът е
задължен да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от
09.06.2017 г. /датата на влизане в сила на решението/. От определяне размера на издръжката
на ищцата са изминали повече от седем години, като към датата на устните състезания
същата е на 10 години. Съдът намира, че израстването на ищцата в периода от определяне
предишния размер на нейната издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката й.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, здравеопазване,
обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Отделно от
това, ищцата е в училищна възраст, като посещава допълнително и занимания по френски
език, като е имала нужда и от средства за задоволяване на нужди, свързани със
стоматологично лечение /което не се оспорва/.
2
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не
общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото не се установява
наличие на други алиментни задължения на ответника. За същия в периода от м. 01.2024 г.
до м. 10.2024 г. е деклариран средномесечен начислен облагаем доход от правоотношение с
„НОВОФЕРМ БАЛКАН“ ЕАД в размер на около 4 500 лв. /справка от НАП, постъпила по
делото с вх. № 397382/06.12.2024 г./. Същият извън дължимата издръжка е заплатил
еднократно за издръжка на ищцата сума в размер на 10 000,00 лв. /заплащането на която не
се оспорва от ищцовата страна, като аргументите във връзка с основанието за плащане съдът
не приема, доколкото ясно е посочено като основание за плащане на тази сума - издръжка за
дете/, сума в размер на 700,00 лв. за стоматологични разходи, както и сума в размер на
500,00 лв. за начало на учебната година. Отделно от това, установява се наличие на
неколкократни плащания от негова страна на по-висок от определения по съдебен ред
размер на издръжката, макар и в други случаи месечните плащания от негова страна с
основание за плащане “издръжка” да са били в по-нисък от определения размер на
издръжката на ищцата. Предвид изложеното съдът намира, че с осъществяването на
допълнителни плащания ответникът имплицитно е признал необходимостта от
допълнителни средства за издръжката на неговото дете. Нещо повече, макар и да не доказва
това свое твърдение, ответникът сочи, че освен паричните средства, които е заплащал по
банков път, той допълнително е предоставял средства в брой за детето - под формата на
дневни пари и средства за задоволяване на други потребности при нужда. По тази причина
съдът намира за неоснователен изложеният от него аргумент за липса на съществено
изменение на нуждите от издръжка, което да обосновава необходимост от изменение
размера на определената по съдебен ред такава в размер, по-висок от 400,00 лв. месечно, до
който размер признава иска.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й и установените по делото потребности на същата, установеният по делото
размер на доходите на ответника, намира, че искът се явява основателен до размер от 550,00
лв. месечна издръжка, до който размер същият следва да бъде уважен, като съответно, бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер от 550,00 лв. месечно до пълния предявен такъв
от 600,00 лв. месечно. Съдът намира, че посоченият размер на месечната издръжка на
ищцата отговаря както на нуждите й от издръжка, така и на възможностите на ответника да
заплаща такава.
3
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2024 г., до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на ищеца се
следват такива с оглед уважената част от иска, а на ответника – с оглед отхвърлената част.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна разноски,
направата на които се установява в размер на 800,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
666,67 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответната страна разноски, но
доколкото по делото не се установява направата на такава, то не следва и да бъдат
присъждани /видно от представения по делото /л. 20 от делото/ договор за правна защита и
съдействие от 05.11.2024 г., адвокатското възнаграждение на адв. Б., в размер на 500,00 лв., е
уговорено да бъде платено по банков път, а доказателства за извършено плащане не са
представени по делото/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 432,00 лв. - държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от И. Т. П., ЕГН **********, определена по силата на решение №
141704/09.06.2017 г., постановено по гр.д. № 30560/2017 г., по описа на Софийския районен
съд, 92-ри състав, в полза на В. И. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител И. И. И., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. Т. П., ЕГН **********, да заплаща
на В. И. П., ЕГН **********, чрез нейната майка И. И. И., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 550,00 лв., считано от 30.09.2024 г. /датата на подаване на исковата
молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 550,00 лв. до пълния предявен
такъв от 600,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Т. П., ЕГН **********, да заплати на В. И. П.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. И. И., ЕГН
**********, сума в размер на 666,67 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. Т. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сума в размер на 432,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5