№ 275
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500420 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на А. Т. Ш., ЕГН
**********, адрес гр. Я., ул. „Г.“ № *, подадена срещу решение № 500566 от
01.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 1350 от 2019 г. на Районен съд
Разлог, с което са уважени исковете на „Ю. Б.“ А., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.“, „О...“ № *, представлявано от П.Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В.
Я., за установяване дължимостта на парични суми, предмет на заповед за изпълнение
от 29.01.2018 г., издадена по частно гражданско дело № 130 от 2018 г. на Районен съд
Разлог. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Здравословното състояние на жалбоподателя се влошило и той
изпаднал в невъзможност да погасява задълженията си към банката. Последната не му
изпращала месечни извлечения, съдържащи извършените с кредитната карта операции.
Ш. не бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията и прекратяването на
договора. Изводите на районния съд били грешни. Моли се за отмяна на неговия акт и
отхвърляне на претенциите на банката.
Постъпил е отговор на жалбата. В него се твърди, че актът на първата инстанция е
правилен. Спазен бил материалният закон. Не били нарушени съдопроизводствените
правила. Исковете били доказани както по основание, така и по размер. Оплакванията
на жалбоподателя не намирали опора в материалите по делото. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се разгледаха в открито
1
съдебно заседание.
Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че обжалваното решение е постановено в рамките на
компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност, и изхожда от законен съдебен състав. Атакуваният съдебен акт е
съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в необходимата писмена
форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция, и е съобщен на страните по установения в ГПК ред. Той е постановен по
редовна и допустима искова молба, намираща правното си основание в нормата на чл.
422 от ГПК.
Съгласно Определение № 428 от 11.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3103/2014 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Вероника Николова, Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и
Тотка Калчева, Решение № 412 от 05.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2190/2013 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 71 от 03.07.2012 г. на ВКС
по т. д. № 444/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Решение № 50 от
29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 716/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими
Фурнаджиева, и др., с решението по иска по чл. 422 от ГПК ще бъде признато или
отречено същото право, за което е издадена заповедта. Съдът, който разглежда подобна
претенция, следва да извърши преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора-ищец
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум на исковата молба, като на изясняване подлежат: 1 -
идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право, 2 - в
какво се състои правото - вземане за пари/заместими вещи или за вещи, чието
предаване се търси, и 3 - кои са носителите на правоотношението. Законът не прави
разлика какви са правното основание и правната квалификация на вземането. Предмет
на заповедното производство по чл. 410 и 417 от ГПК могат да бъдат както вземания,
произтичащи от договорно основание, така и вземания от непозволено увреждане, от
неоснователно обогатяване, издръжка и прочие. Предявеният по реда на чл. 422 от
ГПК иск е за установяване съществуването на вземането, за което на ищеца е издадена
заповед за изпълнение.
В случая ищецът е спазил преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за
предявяване на иска.
Както вече се акцентира, предмет на установяване с решението по иска с правно
основание чл. 422 от ГПК е дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, на основанието, на което са претендирани със заявлението и на което
заповедта за изпълнение е издадена. Съгласно Определение № 16 от 12.01.2011 г. на
ВКС по ч. т. д. № 621/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева,
трябва да има идентичност между материалното право, чието изпълнение се
претендира по специалния ред на заповедното производство, и правото, чието
установяване се търси в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Този извод
произтича от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, според която заявителят предявява
иск за съществуване на вземането, "който се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение". Предмет на установяване по делото
2
е вземането, обективирано в издадената заповед за изпълнение. Интересът от водене на
такъв установителен иск се преценява от съда съобразно това, има ли в полза на ищеца
издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Основанието на вземането, за което е
издадена заповедта, трябва да бъде идентично с основанието на установителния иск,
посочено в обстоятелствената част на исковата молба /така и Определение № 570 от
08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива
Декова/.
В случая е налице идентичност между основанието на вземането според заповедта за
изпълнение и основанието на вземането съгласно исковата молба, поради което
установителната претенция и постановеното по нея съдебно решение се явяват
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК, въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от Районен съд Разлог. Съобразно чл. 272 от ГПК,
когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето
решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В
случая, при обсъждане на оплакванията във въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 от
ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява
в жалбата. Не се констатира наличие на основания, обосноваващи различен изход на
делото. Първоинстанционното решение следва да се потвърди по съображения,
препращащи към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата. Неоснователни са оплакванията в жалбата, наведени и в първата инстанция и
коректно обсъдени в мотивите на решението.
Длъжникът признава, че е сключил договора за кредитна карта и допълнителното
споразумение към него от 30.11.2015 г. Последното плащане по тях е направено на
11.10.2017 г., видно от неоспореното заключение на вещото лице А. Ч.. Експертът е
категоричен, че размерът на непогасената главница към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК възлиза именно на сумата, която банката претендира -
2265,76 лв. Твърденията на длъжника, че е изплатил част от нея, останаха недоказани.
Не е изтекла и съответната погасителна давност. Неполучаването на месечните
извлечения, съдържащи извършените с кредитната карта операции, на което се
позовава длъжникът, не го освобождава от задължението да прави минималната
месечна вноска от 20 лева. Ирелевантен е и фактът дали Ш. е получил писмото на
банката, с което тя обявява всички свои вземания за предсрочно изискуеми, защото в
настоящия процес се претендира само главницата, а тя е била изцяло дължима към
онзи момент, видно от заключението на експерта, и не се е налагало да се обявява за
предсрочно изискуема. Клаузите на договора и допълнителното споразумение от
30.11.2015 г., касаещи въпросната главница, не са неравноправни. Както вече се
спомена, лихви и/или неустойки не са предмет на изследване в съдебния процес,
понеже присъждане на такива не се претендира от страна на банката. Исковете за
главница и законна лихва са доказани по надлежния ред както по основание, така и по
3
размер. Същите правилно са уважени от първата инстанция. Тя е спазила материалния
закон, не е нарушила съдопроизводствените правила и решението й е обосновано,
поради което и подлежи на потвърждаване.
На банката трябва да се присъдят направените по делото пред Окръжния съд разноски
за адвокатско възнаграждение. Сумата от 150 лева, доплатена за възнаграждението на
вещото лице пред първата инстанция, не следва да се присъжда на банката, тъй като
искането за това е направено много след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото
решение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500566 от 01.02.2021 г., постановено по гражданско
дело № 1350 от 2019 г. на Районен съд Разлог.
ОСЪЖДА А. Т. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Я., ул. „Г.“ № *, да заплати на „Ю. Б.“
А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, „О...“ № *,
представлявано от П.Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., направените разноски пред въззивната
инстанция за адвокатски хонорар - 466,32 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и
тридесет и две стотинки/.
Настоящото решение на Окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4