ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 471
гр. Бургас, 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. И.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.290 ал.2 вр.ал.1 от НПК
вр.чл.25 ал.1 т.5 НПК.
С Протоколно Определение №577 от 29.03.2022г постановено по НЧХД
№5559/2021г , Районен съд Бургас е спрял наказателното производство по
НЧХД № 5559/2021 г. на РС-Бургас на основание вр.чл.290 ал.2 вр.ал.1 от
НПК вр.чл.25 ал.1 т.5 НПК.
Недоволен от постановеният съдебен акт останал тъжителят –жалбоподател
К. И. И.,който чрез повереникът си адв.П.Д. обжалва определението за
спиране като незаконосъобразно. В жалбата се изразява несъгласие с
приетите от съда правни изводи и изложени съображения за наличие на
идентичност на фактите на инкриминираното поведение в двата вида
производство-проведеното административнои настоящото наказателно
производство. Защитата твърди,че двете производства охраняват различен
вид обществени отношения,поради което не е приложим принципът „non bis
in idem“.
Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с частната
жалба,атакуваният съдебен акт и материалите по съдебното производство
установи следното:
В настоящото съдебно производство по НЧХД № 5559/2021 г. по описа на
1
РС-Бургас ,К. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 НК, за това, че на същата дата и място
- 07.07.2021 г. в гр. Бургас, в подаден сигнал до тел. 112, публично разгласил
позорни обстоятелства за К.И., а именно, че в качеството си на длъжностно
лице - старши полицай - ***************в Група „***************** в
******-Бургас, при изпълнение на службата си - охрана на обществения ред е
бил пиян.
Видно от материалите по административнонаказателната преписка,
включително докладни записки и АУАН - „неверните повиквания“, които К.е
генерирал и за които е бил наказан с издаденото НП, касаят съобщения до
тел. 112, че полицейският служител К. И. И. е пиян - факт, който според АНО
е неверен. Именно подаването на тази невярна информация /че полицейският
служител е пиян/ е било квалифицирано от наказващия орган като
административно нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 и
именно за подаването на тази информация К. е бил наказан по
административнонаказателен ред с налагане на „Глоба“ в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е влязло в сила, доколкото жалбата на К. срещу
него е намерена от РС- Бургас за недопустима с Определение №
252/14.02.2022 г. по НАХД № 173/2022 г. /подадена e извън
законоустановения срок /, а определението на РС-Бургас е било потвърдено с
Определение № 454/21.03.2022 г. по к.н.а.х.д. № 436/22 г. на АдмС-Бургас -
т.е. производството по административнонаказателното делото е окончателно
приключило и с влязло в сила НП е решен въпросът за виновността и
отговорността на К..
Настоящата въззивна инстанция споделя изводът на първостепенният съд,
че са налице основания за спиране на наказателното производство на
основание чл. 290, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК, доколкото от доказателствата
по делото и най-вече от материалите по НАХД № 173/2022 г. на РС-Бургас, се
установява, че настоящото наказателно производство се води срещу лице, по
отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с
влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи /ЕКПЧ/.
Правилно решаващият съдебен състав е отчел,че с Тълкувателно решение
2
№ 3 от 22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 3/2015 год. е
отразено, че в случаите, когато след приключване на
административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя
с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние
и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и
нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ,
образуването и провеждането на последващо наказателно производство за
същото деяние срещу същия деец нарушава принципа „non bis in idem“,
защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7,
отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до
повторното му наказателно преследване за същото деяние.
Неоснователни са възраженията на защитата,че липсват основания за
спиране на настоящото производство,предвид обстоятелството,че двете
производства не са идентични, както и засягат различни обществени
отношения. Следва да се посочи,че застъпеното в практиката на ЕСПЧ
становище за понятието „idem“е, че сама по себе си разликата в защитения
обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при
определяне на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на
инкриминираното поведение. Преценката се дължи досежно фактическото
съдържание на деянието, без оглед на неговата квалификация като
„престъпление“ или „административно нарушение“.Щом деянието е едно и
също,както правилно е приел решаващият съд,налице е фактическо тъждество
на описаното поведение на нарушителя /подсъдимия/,провеждането на две
отделни самостоятелни производства–наказателно и административно
наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията,съставлява
нарушение на чл.4 пар.1 от Протокол №7,независимо от обстоятелството,че
са засегнати различни обекти на защита.
С оглед горното правилно БРС е отчел , че фактите заради които К. е бил
санкциониран по административнонаказателен ред с Наказателно
постановление № 3292а- 420/26.11.2021 г., издадено от Началник 04 РУ-
Бургас и тези, предмет на настоящето НЧХД, са идентични и касаят
съобщаването от страна на подсъдимия до оператора на тел. 112 за това, че
полицейският служител И. е пиян. В първия случай това е възприето като
нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а във втория - е квалифицирано
от тъжителя като клевета, за която е образувано и настоящето наказателно
3
производство.
Налице е приключило първо по ред административнонаказателно
производство с наказателен характер с влязло в сила НП и образувано за
същото деяние и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед
нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгласно тълкувателно решение
ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно
съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене
на едно и също лице за същото деяние, която забрана съгласно действащите
правила може да се избегне единствено посредством възобновяване на
административнонаказателното производство по издаването на НП и отмяна
на това НП,като БРС е посочил реда по който засегнатата страна може да
стори това.
Съдът е указал адекватно на тъжителя, че на основание чл. 24, ал. 4, вр. ал.
1, т. 8а НПК - наказателното производство подлежи на прекратяване, ако в
едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване
на административнонаказателното производство или предложението не е
уважено, поради което и в случай, че прецени - може да сезира окръжния
прокурор с искане за възобновяване на административнонаказателното
производство по издаване на Наказателно постановление № 3292а-
420/26.11.2021 г., издадено от Началник 04 РУ-Бургас и отмяна на това НП.
С оглед горното и на основание чл.345 НПК вр.чл.290 ал.2 вр.ал.1 от НПК
вр.чл.25 ал.1 т.5 НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно Определение №577 от 29.03.2022г
постановено по НЧХД №5559/2021г по описа на Районен съд Бургас ,с което
се спира наказателното производство.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5