Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.03. 2019 г. град
Търговище
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение,
На шести март 2018 година,
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното от съдия Т. Даскалова,
гр.д. №82/2018 г.по описа на Търговищкия окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
за обезщетение за вреди по чл. 49 от ЗЗД.
Делото
е образувано по искова молба на Р.Ш.А. ***, против Прокуратурата на Република
България – гр. София, по чл. 49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетения за
имуществени вреди, в резултат оставане без финансови средства за стопанска дейност от незаконно
изземване и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед в размер
на 82 096 лв.-пропусната полза от добив и реализация
на продукция от 342,069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/
05.07. 2011 г. с ОДЗ–Търговище за периода 2018–2021 г. и 60 313,44 лв.– пропусната полза от субсидия за посочените 342,069
дка земеделска земя за 2018-2021 г., ведно с мораторна лихва от датата на
увреждането – 12.10. 2012 г. до окончателното плащане.
Делото
е образувано след множество прекратявания и разделяния, след първоначално
внесена искова молба пред СГС.
Ищецът
твърди, че той е бил обект на разследване по ДП № 588/ 2012 г. на РУП гр.
Попово, което в последствие е било прекратено. По време на разследването обаче
от него е иззето голямо количество слънчоглед – около 30 тона. Това изземване
било абсолютно незаконно, а в последствие слънчогледът най-вероятно е бил
продаден от лицата, при които е оставен за отговорно пазене. Тези действия на
прокуратурата лишили ищеца от средства и от възможността да реализира приходи.
Той бил лишен и от възможността да реализира бизнес проектите си. В случая
претенцията му касае пропуснатите ползи, вследствие на преждевременно прекратен
договор за аренда, чието действие е било до 2021 г. Пред съда искът беше
поддържан чрез пълномощници на ищеца.
Ответникът – Прокуратурата на РБ
оспорва иска. Посочени са нередовности, които следва да се отстранят,
недопустимост от друга страна и по същество се оспорва основателността на тази
претенция. Основното, което се твърди е, че действията на прокуратурата са били
правомерни както и това, че липсва причинна връзка между тях и евентуалните
вреди за пропуснати ползи от договора за аренда. Прави се възражение за изтекла
давност. В съдебно заседание не се яви представител, но становището за
неоснователност беше поддържано в писмени молби.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства, установи следното:
Ищецът Р.А. е регистриран като
земеделски производител и обработва ниви в землището на Община Попово, като
съгласно приложената документация по ДП №588/2012 г. на РУП-Попово, по повод
неуредени финансови взаимоотношения с друг земеделски производител Х.Ц.от гр. Попово,
на 15-16.08. 2012 г. последният пожънал и прибрал добива от маслодаен
слънчоглед в размер на 29 180 кг. от обработваните от ищеца ниви. По жалба
на ищеца от 20.08. 2012 г. за кражба или самоуправство,
срещу Х.Ц.е образувано досъдебно наказателно производство по чл. 194, ал. 1 и
чл. 323, ал. 1 от НК, а по жалба на Цонев на 12.10. 2012 г. срещу ищеца е
образувано и водено досъдебно производство за измама по чл. 209, ал. 1 от НК,
прекратени без повдигане на обвинение, поради това, че деянията не са
престъпление, с постановление от 06.03. 2013 г. на Районна прокуратура Попово.
Съгласно съставени от полицейския служител в РУП Попово Д.Д.протоколи
за отговорно пазене от 21.08. 2012 г., от 23.08. 2012 г. и от 24.08. 2012 г.,
посоченото количество е оставено на съхранение на физически лица, без посочване
в какво тяхно качество, в склад за зърно в стопанския двор в с. Гагово, общ.
Попово – 5 000 кг., в складова база на „Фимко“ ООД
гр. Попово – 16 460 кг. и в склад на „Кристера“ АД гр.Попово – 7 720
кг. По довод от разпоредбата на чл. 113 от НПК относно възникнал спор за право
върху веществени доказателства, подлежащ на разрешаване по гражданско-правен
ред, многобройните молби на ищеца за връщане на слънчогледа са оставени без
уважение от представителите на прокуратурата, включително и постановление, потвърдено по реда на чл. 111,
ал. 3 от НПК с определение от 08.11. 2012
г., по ч.н.д.№376/2012 г. на Районен съд Попово.
В хода на производството не се
установи по надлежния начин какво се е случило със слънчогледа, който оставен на отговорно пазене в посочените
дружества.
Нито ищецът, нито другата страна,
която е имала претенции, са предявили искове пред съда за установяване правата
си по отношение на слънчогледа.
От събраните по делото доказателства
се установява, че оставеният на съхранение слънчоглед е в размер на 28 878
кг. Пазарната стойност на слънчогледа би била през 2012 г. 27 722,88 лв.
В този период от време ищецът е
обработвал земеделска земя под аренда, както и собствена такава. Сключеният
аренден договор е бил от 2011 година, с МЗ, за срок от 10 години. По силата на
този договор той е арендувал 342,069 дк. земеделска
земя в землищата на селата Тръстика, Еленово и Кардам, община Попово. Сумата,
която дължи по този договор е 20 866,21 лв., не по-късно от 1-ви октомври
за всяка следваща стопанска година – чл. 5 от договора. Задължението за
стопанската 2012-2013 г. не е било изпълнено. На 09.01. 2013 година на ищеца са
изпратени покани да изпълни задълженията си по арендните договори, от ОД
„Земеделие“ гр. Търговище, която е представител на държавата по тези договори.
Даден е срок от 1 месец за заплащане на задължението, като ако то не бъде
изпълнено, договорите е следвало да се считат за развалени. По делото не бяха
представени доказателства дали държавата е вписала прекратяването на тези
договори и от кой момент точно те са се считали за прекратени. Ищецът не е
представил доказателства за това дали през есента на 2012 година е засял някакви
култури, от колко от площите, които е обработвал е ожънат процесният слънчоглед
и каква точно е била цялостната му дейност като земеделски производител. Не е
спорен въпросът обаче, че през 2018 година и към настоящия момент договорът не
е в сила и ищецът е освободил земеделската земя, която е била предмет на
арендата.
От заключението на назначената от съда
експертиза се установява, че процесните земи са били арендувани от други
дружества през последните 2-3 година – от 2016 г. насам, като информацията е от
официалния сайт на ДФ „Земеделие“. На
базата на проучване, което вещото лице е направило сред земеделските
производители именно в този регион, средната печалба от декар на различната
земеделска продукция е била средно около 41 лв. на декар. Тези данни са за
най-популярните култури пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик. Средната
субсидия на декар би била 46,75 лв.
Чистият приход от 342 дк. площ за последните години
би била около 12 900-13 000 лв. на година.
Ищецът не е предоставил на
експертизата пълни счетоводни данни за стопанската си дейност. От наличните по
делото годишни данъчни декларации е видно, че през 2010 година той е декларирал
приходи от стопанска дейност в размер на 124 740,81 лв., разходи от
120 639 лв. и печалба от 4101 лв. През 2011 г. приходите са 120 724
лв., 21 067 лв. държавна субсидия и 189 468 лв. разходи, като е бил с
отрицателен стопански резултат от -68 744 лв. За 2012 г. е декларирал
74 450 лв. приходи от дейността си, 33 804 лв. субсидии и 56 057
лв. разходи. Печалбата му е била 18 392 лв.
От показанията на свидетеля А. – брат на ищеца, се установи, че
Р. А. е започнал да се занимава със земеделие през 2002 година, с малки площи
земя. В последствие те били увеличени със земя под аренда. Помагало му цялото
семейство. През последните години е сял
само слънчоглед и царевица. С увеличаването на земята била закупена и
земеделска техника – комбайн, два трактора и всякакъв инвентар. След 2012
година му били спрени субсидиите. Бил наказан за някакви пасища. Всички
договори се прекратили след 2012 година.
От представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че той е теглил кредит от банка ОББ през 2010 г.
Спрял е плащанията в края на 2012 г. С решение от 05.12. 2018г. на ОС
Търговище, по в.т.д. № 130/ 2018 г. е осъден да заплати на банката сумата от
11 246 лв. главница, 508 лв. договорна лихва и 2445 лв. наказателна лихва.
Всъщност последната вноска на ищеца е била през месец март 2013 г. от 160 лв.
Налице са освен това данни, че срещу
ищеца е водено наказателно производство във връзка с престъпление по чл. 227б
от НК, във връзка с това, че не е обявил сам пред съда спирането на плащанията
към определени кредитори и не е инициирал производство по несъстоятелност на
своята фирма „Гард-Р“ ЕООД, през месец ноември 2011 г. Няма данни на какъв етап
е това производство.
При така описаните факти, съдът прави
следните изводи: искът не е установен в своето основание. Предвид основанието
на иска, ищецът следва да установи на първо място неправомерни действия от
страна на Прокуратурата. На второ място следва да се докаже настъпването на
вредите. В случая това са вреди от пропуснати ползи за период, който при
предявяване на иска не е настъпил, т.е. за бъдещи вреди. В този случай тяхното
настъпване трябва да е абсолютно сигурно и предвидимо и да не зависи от случайности
и бъдещи несигурни събития. На следващо място трябва да има причинна връзка
между действията на прокуратурата и тези вреди.
На първо място следва да се посочи, че
нито един акт на прокурор, с който е отказано връщането на процесния
слънчоглед, иззет като веществено
доказателство, не е бил отменен. В хода на проведеното разследване по
досъдебното производство е било установено, че между ищеца и третото лице,
прибрало реколтата, е имало облигационни отношения по повод финансирането на
дейността на ищеца като земеделски производител. Установено е, че това трето
лице е разполагало с множество писмени доказателства за задължения на ищеца, на
стойност около 30 000 лв. Тези задължения не са били отречени от А. в хода
на досъдебното производство. Между двамата обаче не е имало писмени договори, а
уговорките за прибиране на реколтата от страна на Хр.Цонев и удовлетворяване от
тяхната цена, са били устни. И двамата са подали оплаквания и разследването се
е водило общо.
При тези данни всички нива на
прокуратурата и съдът са преценили, че иззетият слънчоглед следва да остане на
съхранение, като веществено доказателство, до решаването на спора между ищеца и
другото лице. Тези действия на
прокуратурата са основани на законова норма в НПК и ограниченията, които
създава тя, се основават на разумни и законови доводи. Налице е
пропорционалност и на самата мярка. Основанията за задържането към края на 2012
и през 2013 г. са били налице. Съдът не може да гадае защо трето на спора лице не
е предявило претенциите си по съдебен ред спрямо продукцията. Но след като и
двете страни имат претенции към нея, ищецът също би могъл да инициира съдебен
процес, за да установи правата си над това имущество, но не го е сторил. А
указанията както на прокуратурата, така и на съда са били, че спорът трябва да
бъде решен по съдебен ред. Т.е. ищецът също не е установил по надлежния ред
правата си над това имущество или не е оспорил тези на другата страна. Т.е., за
отказа на прокуратурата, който е абсолютно в съгласие със закона, вина има и
самият ищец, който не е предприел действия за решаване на спора за
собствеността по съдебен ред, именно срещу лицето, което оспорва правата му.
От друга страна, претенцията се
обосновава с това, че липсата на паричните средства е довела до прекратяването
на арендните договори, поради незаплащане на задължението по арендните вноски.
Това е станало още през 2013 година, в началото. А в хода на досъдебното
производство прокуратурата е събрала доказателства, че ищецът е реализирал
друга част от своята продукция и са му заплащани суми над 30 000
лв./Постановлението за прекратяване на ДП от 06.03. 2013 г./
В случая няма как липсата на тези
парични средства, дори и да е по вина на ответника, да доведе пряко до това
ищецът да не заплати задълженията си по арендния договор.
На следващо място, претенцията е за
бъдещи вреди и тяхното настъпване следва де е абсолютно сигурно в периода, за
който се търсят и да не зависят от външни фактори.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. А
относно пропусната полза, увеличаването на имуществото следва да е сигурно при
нормалните за случая обстоятелства – решение
№72/01.04.2011г. по гр.д.№ 833/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.
В конкретния случай, според ищеца,
липсата на сумата от около 27 000 лв.
е генерирала пропуснати ползи минимум от около 140 000 лв. за три години,
тъй като същият не успял да финансира търговската си дейност. Дори и това да се
приеме за теоретично възможно, причинно-следствената верига на неговата
икономическа дейност включва в обхвата си толкова много обстоятелства от
обективен и субективен характер, като например : конкретна пазарна среда,
подходящи природни условия, както и умения за правилна организация, управление
и контрол на аграрните дейности от страна на ищеца, при които липсата на един
съществен елемент би игнорирала сигурността и неотменността на настъпване на
съответното доходоносно събитие. Тези обстоятелства включват и стриктно
изпълнение на всички задължения по арендните му договори, условията за
получаване на субсидии, точното и своевременно обслужване на банковите му
кредити, коректни търговски отношения с останалите контрахенти,
плащане на данъци, такси и други парични задължения към държавата. А
приложените писмени доказателства обуславят извод за неиздължаване към
кредитори арендодатели, банки и приходната агенция
още през 2009-2011 г. Видно е, че още през 2011 година ищецът е бил с
отрицателен икономически резултат от около 68 000 лв., има влязла в сила
присъда по чл. 255 от НК за избягване на данъчни задължения, налагани са му
глоби. Така че съществуването на договора за аренда, от чието прекратяване той
счита, че е претърпял вредите, изобщо не може да бъде сигурно събитие дори за
предишен период от време, а какво остава за периода 2018-2021 г. Ищецът съвсем
не се е доказал като добър земеделски производител предвид цялостната му
дейност.
При тези обстоятелства, след като
претендираните пропуснати ползи са в зависимост от толкова много фактори, то
обемът им е предполагаем и е невъзможно да се приеме с категоричност, че доходите биха били реализирани и имуществото на ищеца
би се увеличило със сигурност, ако същият не би бил лишен от възможността да
получи сумата от продажбата на процесния слънчоглед. С оглед на посочените доводи, не
са налице предпоставките по чл. 49 от ЗЗД претендираните пропуснати ползи да са
пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата.
Предвид на това предявените искове за
присъждане на обезщетения за имуществени вреди са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Липсата на съществени елементи от
фактическия състав на правното
основание, на което се търсят вредите, прави излишно обсъждането на конкретните
факти и обстоятелства какъв би бил размерът на пропуснатите ползи. Затова и
съдът не го прави.
По разноските. Ответникът не е
представил доказателства за направени по делото разноски, но в писмените
бележки има искане за присъждане на ю.к. възнаграждение. Съдът го определя на
300 лв. и то се дължи от ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И: