№ 1075
гр. Стара Загора, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530102398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл.220, ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от „ПАРФЮМ 1“ ООД, в която се твърди, че ответникът
по настоящата искова молба бил назначен на длъжност „Куриер“, съгласно Трудов договор
№98/10.12.2021г. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 70, ал. 1 КТ със срок на изпитване - 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Съгласно Раздел VI, от договора, същият можел да бъде прекратен с тримесечно
предизвестие. Уговореното месечно възнаграждение било 650 лв.
С молба от 03.02.2022г. работникът поискал да бъде прекратен трудовия му договор,
считано от 04.02.2022 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. В заповедта за прекратяване било
посочено, че работникът/служителят дължи обезщетение за неспазено предизвестие на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ. Със Заповед №67 от 04.02.2022г. трудовото правоотношение
между страните по настоящото дело било прекратено, считано от 04.02.2022г. на основание
чл. 326, ал. 1 КТ и подадена от служителя молба. В заповедта бил посочен и размера на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, което служителят следвало да заплати - три брутни
трудови възнаграждения. На 12.06.2022г. ответникът бил отказал да получи покана, с която
работодателят го е поканил в срок до 30.06.2022г., по посочена банкова сметка, да заплати
дължимата сума в размер на 1950лв., представляваща размера на три брутни трудови
възнаграждения. До настоящия момент ответникът не бил заплатил дължимата сума в
размер на 1950лв. на ищцовото дружество, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
- за неспазено предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения. Предвид
1
явната липса на желание от страна на ответника доброволно да заплати дължимата сума, за
ищцовото дружество възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по
съдебен ред.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди В. Д. Н. с ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на „Парфюм 1“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: общ. Стара Загора, с. Богомилово, ул. “Поройна“ №7, представлявано
от управителя Николай Стефанов Павлов сума в размер на 1950 лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който заявява,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло - както по
основание, така и по размер. Не се спорело между страните, че ответницата била работила в
ищцовото дружество като била сключила трудов договор № 98/10.12.2021г. и била
назначена на длъжност "куриер". Трудовият договор бил сключен със срок за изпитване - 6
месеца, който срок бил уговорен в полза на работодателя. Предвидено било и тримесечно
предизвестие за прекратяване на договора. Молба за прекратяване на договора била
отправена от В. Н. до работодателя на 03.02.2022г. Останалите твърдения, изложени в
исковата молба не отговаряли на истината. Действително на 03.02.2022г. ответницата Н.
била депозирала молба до работодателя, с която отправила предложение трудовият договор
между страните да бъде прекратен по взаимно съгласие. В същата тази молба била посочила,
че ако работодателят не желае да прекрати договора по взаимно съгласие, то получаването
на молбата да се счита за начало на предизвестието за прекратяване. Още на следващия ден -
04.02.2022 г. управителят на дружеството резолирал молбата на Н. като дал указания
трудовият договор да бъде прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, като това да се
случи, считано от 04.02.2022 г. На същата дата била издадена и връчена на служителя
Заповед № 67 от 04.02.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Още същия ден
ответницата не била допусната до работа, уведомена била, че трудовият договор бил
прекратен и са й връчени всички документи, съпътстващи прекратяването на трудовото
правоотношение. В резултат на така прекратеното правоотношение работодателят приел, че
в негова полза било възникнало правото му да получи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в
размер на три брутни работни заплати на служителя. Това действие на работодателя било
незаконосъобразно, поради следните причини: В исковата молба се твърдяло, че ответницата
била тази, която поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено, считано от
04.02.2022 г. Това не отговаряло на истината, тъй като в молбата си за прекратяване на
трудовия договор В. Н. била посочила единствено, че желаела или прекратяване договора по
взаимно съгласие, или след отправено предизвестие (което обаче да отработи, а не да
заплати). Управителят на ищцовото дружество - работодател по своя преценка решил, че
предизвестието нямало да се отработва от работника, а щяло да бъде заплатено от него.
Такова волеизявление обаче от страна на В. Н. нямало изложено нито в подадената от нея
2
молба, нито в друг документ, изхождащ от нея. В случай, че работодателят преценил, че
няма да се възползва от труда на подалия предизвестие служител, то той бил този, който
трябвало да заплати обезщетение на подалия предизвестието, както гласяла разпоредбата на
чл. 220, ал. 2 от КТ. ("Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото
правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като
дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестие").
Именно защото ответницата В. Н. предизвестила работодателя си, че желае да
прекрати трудовото си правоотношение, като не посочила, че няма да отработва
предизвестието си, а работодателят по своя инициатива преценил, че нямало да й даде
възможност да отработи същото, тя не дължала заплащане на претендиралото с исковата
молба обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Напротив, налице била хипотезата на ал. 2 на
същия член. Не отговаряло на истината твърдението, че до В. Н. била отправена покана за
доброволно заплащане на претендиралото обезщетение в размер на три брутни работни
заплати. Приложената към исковата молба покана не била връчена, нито имало данни да са
правени опити за нейното връчване - лично, чрез пощенски оператор или по друг, уреден от
закона начин. Поради това нейното прилагане по делото било без каквато и да било
доказателствена стойност по настоящия трудов спор. Поради всичко изложено до тук и
поради липсата на доказателства, подкрепящи основателността на тезата на ищеца, то
предявеният иск оставал недоказан, което от своя страна го правило неоснователен.
Неоснователността на главния иск за присъждане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ,
водило до неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, който иск
винаги следвал главното задължение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените от "Парфюм 1" ООД срещу В. Д. Н. обективно и субективно съединени искове,
с които се искало осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1950 лв.,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на три брутни
месечни възнаграждения на работника, във връзка с прекратено на основание чл. 326, ал. 1
от КТ трудово правоотношение, както и законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, тъй като исковете са
неоснователни.
Ответницата В. Д. Н. по първоначалния иск предявява насрещен иск с правно
основание чл.220 ал.2 КТ, срещу първоначалния ищец "Парфюм 1" ООД.
С насрещния иск излага следната фактическата обстановка:
На 10.12.2021г. В. Н. сключила трудов договор №98/10.12.2021 г. с „Парфюм 1“
ООД, като същата заемала длъжността „куриер“ в дружеството. Договорът бил сключен на
основание чл. 70 от КТ със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Няколко
месеца след започване на трудовата дейност, Н. преценила, че работата не била подходяща
за нея и на 03.02.2022г. отправила молба до работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение. Съгласно чл. VI от трудовия договор срокът на предизвестието бил 3
месеца. Първоначално Н. отправила предложение за прекратяване на трудовия договор на
3
основание чл. 325, ал. 1 от КТ - по взаимно съгласие. В същата молба уведомила
работодателя, че ако той не приемел предложението й за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, то отправената молба да се считала за начало на предизвестие по чл. 326,
ал. 1 от КТ, като това предизвестие съгласно уговореното в трудовия договор следвало да
бъде с продължителност три месеца. Още при подаването на молбата управителят на
ответното дружество я резолирал като записал върху нея: трудовото правоотношение „да се
прекрати на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 04.02.2022 г.“ В изпълнение на тези
негови указания била издадена Заповед № 67 от 04.02.2022 г. за прекратяване на трудовия
договор с В. Н. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Заповедта била връчена лично на
служителя на 04.02.2022 г. Още същия ден Н. не била допусната до работа като била
уведомена, че трудовият договор бил прекратен от 04.02.2022г. и нямало основание тя да
продължава да изпълнява трудовите си задължения. От този ден В. Н. не била в
трудовоправни отношения с „Парфюм 1“ ООД. Видно от представените от „Парфюм 1“
ООД с първоначалната искова молба писмени доказателства, в Заповед № 67 от 04.02.2022г.
за прекратяване на трудовия договор с В. Н. било посочено като основание чл. 326, ал. 1 от
КТ - отправено писмено предизвестие от работника или служителя до работодателя. Никъде
в отправеното предизвестие Н. не била посочила, че желаела трудовия й договор да бъде
прекратен, без да отработи уговореното тримесечно предизвестие. Напротив, тя била подала
молбата си за напускане с ясното съзнание, че ако работодателят не е съгласен да прекрати
трудовия договор по взаимно съгласие, то тя ще отработи предвиденото в договора
предизвестие и едва тогава щяла да прекрати трудовите си правоотношения с „Парфюм 1“
ООД. В основния иск, предявен от дружеството-работодател се изхождало от хипотезата, в
която служителят по трудовото правоотношение, който бил депозирал предизвестие за
прекратяване на договора, не желаел да престира труда си по време на предизвестието, а бил
изразил готовност да го замени с престация в пари. Конкретният случай обаче не бил такъв,
тъй като никъде в молбата на В. Н. нямало изразена воля, че тя не желаела да работи в срока
на отправеното предизвестие, а иска да го заплати. Напротив работодателят бил този, който
я лишавал от това нейно право като замествал престацията й в труд, с престация в пари. В
случая работодателят „Парфюм 1“ ООД бил предизвестен от служителя В. Н. за
прекратяване на трудовото правоотношение като той (работодателят) прекратявал трудовия
договор преди да е изтекъл тримесечния срок на предизвестието. Следователно той бил
този, който дължал заплащане на обезщетение в размер на тримесечното брутно трудово
възнаграждение на служителя за неспазения срок на предизвестието. Видно от сключения
между страните трудов договор № 98/10.12.2021г. трудовото възнаграждение било в размер
на 650 лв. месечно. Следователно брутното трудово възнаграждение за тримесечното
предизвестие, което работодателят дължал на служителя, отправил предизвестието
възлизало на 1950 лв. (3 х 650 лв.) Именно защото В. Н. била предизвестила работодателя си
"Парфюм 1" ООД, че желаела да прекрати трудовото си правоотношение като не била
посочила, че няма да отработва предизвестието си, а работодателят по своя инициатива бил
преценил, че нямало да й даде възможност да отработи същото, то именно поради това тя не
дължала заплащане на претендираното с исковата молба обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ,
4
а била налице хипотезата на чл. 220, ал. 2 от КТ, на която се основавала претенцията по
настоящия насрещен иск. На основание чл. 86 от ЗЗД "Парфюм 1" ООД дължало и
обезщетение за забава под формата на законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.
Предвид това, ищцата по насрещния иск моли съда да постанови решение, с което да
осъди "Парфюм 1" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Богомилово, община Стара Загора, ул. Поройна № 7, представлявано от управителя Николай
Стефанов Павлов да заплати на В. Д. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от
1950 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ в размер на три
брутни месечни възнаграждения на служителя, във връзка с неспазен от страна на
работодателя срок на предизвестие за прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ трудово
правоотношение, както и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещния
иск до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът "Парфюм 1" ООД е
депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва насрещната искова молба относно
обстоятелствата по прекратяване на трудовия договор.
В действителност на 03.02.2022г. ищцата по насрещния иск била подала молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и алтернативно, ако
работодателя не приемел, да счита същата за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. На
04.02.2022г. В. Н. не се явила на работа, за което имало издаден констативен протокол,
подписан от служители в офиса, в който била изпълнявала трудовите си задължения. При
телефонен разговор с нея, същата заявила, че нямало да се явява повече на работа, поради
което и молбата й била резолирана от работодателя на 04.02.2022г. да се прекрати трудовото
правоотношение, считано от същата дата. На следващо място, на 14.03.2022г. на В. Н. била
връчена Заповед №67 от 04.02.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 04.02.2022г., като в същата по несъмнен начин било изписано, че трудовия
договор се прекратявал, считано от датата следваща датата на подаденото писмено
предизвестие, както и че за неспазеното предизвестие работникът (служителят) дължал на
работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за три месеца.
Заповедта била подписана от В. Н. без възражения, като същата не била оспорена и по
съдебен път. Нежеланието да отработва предизвестието ищцата по насрещния иск била
изявила със своите действия, т.е. с неявяването си на работа на 04.02.2022г. и категоричното
си заявление по телефона, че повече нямало да изпълнява трудовите си задължения. Не
оспорва, че управителя на „Парфюм 1“ ООД Николай Павлов бил поставил резолюцията
върху молбата (предизвестието), подадена от В. Н. за прекратяване на трудовия договор,
считано от 04.02.2022г., като безспорно било видно, че същата била поставена на
04.02.2022г., т.е. в деня, в който работника не се явил на работа и заявил в телефонен
разговор, че нямало да изпълнява трудовите си задължения и занапред. Твърденията на
ищцата по насрещния иск щели да имат резон, ако още при подаването на молбата
(предизвестието), т.е. на 03.02.2022г., работодателят е поставил резолюция да се прекрати
5
трудовия договор от деня, следващ датата на предизвестието. До датата, на която е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - 14.03.2022г., реално В. Н. не била
знаела за поставената резолюция на нейната молба (предизвестие) и за основанието, на
което бил прекратен трудовия договор, като с неизпълнението на трудовите си задължения
за този период още веднъж доказвало нежеланието си да отработва срока на предизвестието.
Не на последно място твърденията на В. Н. за това, че тя била искала да си отработи
предизвестието, но работодателят бил отказал да я допусне на работа, били лишени от
всякаква правна и житейска логика. Ако работодателят бил решил, че ще прекрати трудовия
й договор още от датата следваща датата на предизвестието, като негова била инициативата
тя да не го отработва, то тогава логично било да се възползва от възможността на
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, при което не се дължало обезщетение от
негова страна за срока на предизвестието. Към датата на прекратяване на трудовия договор,
същия все още бил в срока на изпитване. Предвид всичко посочено по-горе, се счита, че
подадения насрещен иск е неоснователен, поради което се моли съда да го остави без
уважение, като отхвърли исковата претенция.
В съдебно заседание за ищеца по първоначалния иск се явява процесуален
представител, ответницата по първоначалния иск се представлява от адв. Д. К..
Приложено по делото е копие на Трудов договор №98/10.12.2021г., сключен между
ищцовото дружество по първоначалния иск и ответницата по същия, със срок за изпитване
за 6 месеца уговорен в полза на работодателя. Регламентирано в договора е, че срокът на
предизвестието за прекратяване е 3 месеца.
Приложена по делото е длъжностна характеристика на длъжността куриер към
„Парфюм 1“ ООД.
Приложена по делото е служебна бележка №91/13.12.2021г.
Налице по делото е молба от ищцата по насрещния иск отправена до управителя на
„Парфюм 1“ ООД от 03.02.2022г. с която ищцата на осн. чл. 325 т.1 от КТ моли за съгласие
за прекратяване на трудовото правоотношение, а в случай че молбата не бъде приета,
същата да се счита за предизвестие по чл.326 ал.1. Видно е, че под подписа на подателката е
ръкописно изписан текста: да се прекрати на основание чл.326 ал.1 от КТ считано от
04.02.2022г., изписана ръкописно е датата 04.02.2022г. и е положен подпис.
За безспорно установено в процеса е обявено, че резолюцията върху молба подадена
от В. Н. е поставена от Николай Павлов и, че същото отбелязване е направено на
04.02.2022г.
Приложена по делото е Заповед №67/04.02.2022г., с която на осн. чл.326 ал.1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на В. Д. Н. с „Парфюм1“ ООД. В заповедта е
отразено, че на осн. чл.220 ал.1 вр. с чл.228 ал.1 от КТ и Трудов договор №98/10.12.2021г. за
неспазения от работника срок на предизвестието работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за три месеца. Заповедта е
връчена на ищцата по насрещния иск на 13.03.2022г.
6
Налице по делото е Покана до ищцата по насрещния иск да заплати на ищеца по
първоначалния иск 1950лв в срок до 30.06.2022г.
Приложен по делото е Констативен протокол №1/04.02.2022г. видно от същия е че
служителят В. Д. Н. е следвало да се яви на работа на 04.02.2022г. в 8:30ч., но същата не се
е явила. Посочени са свидетели на неявяването на лицето-М. Г. М. и Д. П. Н..
Видно от показанията на свидетелят М. Г. М. е, че работи в „Парфюм1“ ООД като
управител офис, познавала ответницата по първоначалния иск, били колежки. Свидетелката
твърди, че ответницата по първоначалния иск на трети февруари си пуснала предизвестие и
на четвърти вече не била на работа, тогава и съставили констативен протокол, който след
това връчили на управителя. На същата дата ответницата по първоначалния иск се обадила
сутринта в 9ч. по телефон на свидетелката и казала, че повече няма да работи. Молбата била
получена вечерта от управителя в деня в който била подадена.
Видно от показанията на свидетелят Р. А. И. е, че на 03.02.2022г. ищцата по
насрещния иск си подала предизвестието за напускане, шефът й Николай го подписал. На
следващия ден-04.02.2022г. в 8:00ч. свидетелят-който бил приятел на В. Н. и последната
отишли до офиса на ответното по насрещния иск дружество. Свидетелят останал от вън. В.
излезнала от офиса качила се при свидетеля разстроена казала, че Николай-шефа й я
изгонил. На четвърти-тоест явно на същия ден се обадила на Иван-другия й шеф, но така
или иначе Николай не й позволил да отработи предизвестието си.
Видно от показанията на свидетелката А. Д. В., е че познавала ищцата по насрещния
иск от доста време. Една сутрин Р.-приятеля на последната и свидетелката оставили В. Н. в
8 ч. на работа, след 10-15 минути последната излезнала и казала, че шефът я изгонил и й
казал, че ще се видят в съда. В. не могла да си отработи предизвестието за напускане, а
имала желание да го отработи.
Видно от заключението по изготвената експертиза е, че В. Д. Н. е работила на
длъжност „куриер“ в гр. Ст. Загора с работно място офиси „Еконт“ съгласно Трудов договор
№98/10.12.2021г. с определено ОМВ 650,00лв +ДВТСПО-0,6% за всяка година трудов стаж
при настоящия работодател за всяка година трудов стаж на същата сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия.
Последното възнаграждение на Н. е начислено за м. 01.2022г. като общия размер на
начисленията е 487,50лв за 15 работни дни от общо 20 р. д. за месеца. Или средно дневното
брутно тр. възнаграждение е 487,50лв:15 р. дни =32,50лв съответно месечно 650лв. Тройния
размер на брутното трудово възнаграждение е1950лв.
От правна страна:
По делото, на основание на посочените доказателства, е безспорно установено това,че
между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен Трудов
договор №98 от 10.12.2021г. , което със Заповед №67/04.02.2022г. е прекратено, Същата не е
оспорена като незаконосъобразна. Работодателят е посочил в заповедта и задължението на
ответницата да му заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестието.
7
Съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Уреденото в ал.1 плащане предпоставя право на някоя от страните на трудовото
правоотношение да го прекрати с предизвестие. Това са случаите по чл.326 и чл.328.
Поначало страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, трябва да
го спази. За работника или служителя спазването на предизвестието означава да остане на
работа до изтичането на срока му, а за работодателя - да остави на работа работника или
служителя през този срок. Успоредно с това обаче законодателят предоставя възможност на
всяка от страните, отправила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
да не спази неговия срок. Това право принадлежи не само на предизвестяващата, а и на
предизвестената страна (чл.220, ал.2). Вместо спазване на предизвестието всяка от тях може
да заплати на другата страна една сума, равняваща се на трудовото възнаграждение на
другата страна за неспазения срок на предизвестието. В случая се касае за заместване на
първоначално дължимата престация - спазването на срока на предизвестието с друга -
плащане на определената в закона сума. При това насрещната страна е длъжна да приеме
заместващото изпълнение. Поведението на насрещната страна е ирелевантно, понеже се
касае за упражняването на едно преобразуващо право. Размерът на обезщетението, се
съизмерва с брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Меродавен е срокът на предизвестие, който е в сила за страните - установеният в закона 30-
дневен срок (чл.326, ал.2) или уговореният от страните по-дълъг срок. В последния случай
сумата ще се из числява върху брутното трудово възнаграждение за този срок.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че трудовото
правоотношение на ищцата по насрещния иск е прекратено по нейна писмена молба от
03.02.2022г., в която тя изрично е посочила, че желае прекратяване на трудовото
правоотношение, по взаимно съгласие а в случай, че молбата й не бъде приета същата да се
счита за предизвестие по чл.326 ал.1. Поддържаното в исковата молба и писмения отговор
по насрещния иск твърдение, че ответницата по първоначално предявения иск не е спазила
срокът на предизвестието си, не е искала да го отработи се опровергава от свидетелските
показания по делото –св. И. и св. В. са категорични, че ищцата не е допусната да отработи
предизвестието си, явно е посетила офиса, където е работила-свидетелят И. уточнява датата
и часа, когато това се е случило това-8 часа на 04.02.2022г. и откъдето излезнала разстроена,
разплакана и твърдяла, че шефът й не бил й позволил да отработи предизвестието си. В тази
насока представения по делото констативен протокол и показания на св. М.-която
междувпрочем е служител на ищцовото по първоначалния иск дружество- предвид
показанията на св. И. и В. се явяват изолирани и неподкрепени от другите доказателства по
делото. Още повече, че е безспорно установено това, че резолюцията върху молбата
подадена от В. Н. е поставена от Николай Павлов, и че същото отбелязване е направено на
04.02.2022г.
8
Тук следва да се отбележи, че упражняването на субективното право по чл.326,
ал.1 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие включва в себе
си два елемента: волеизявление, с което работникът или служителят упражнява правото си
на прекратяване на трудовия договор и известяване на работодателя, че след изтичането на
определен срок, трудовият договор ще бъде прекратен. За да породи своите правни
последици, предизвестието трябва да е в писмена форма, която е необходима за
действителността на волеизявлението и известяването на работодателя за
него. Неспазването на срока на предизвестие не означава неотработване на срока на
предизвестие. Предизвестието цели да доведе до знанието на една от страните по трудовото
правоотношение – в случая работодателя, че в даден момент работникът ще прекрати
изпълнението на трудовите си задължения и по този начин предизвестената страна ще има
възможност на реакция във връзка със създалото се положение. предизвестието на
работника следва да е винаги писмено и не може да бъде отправено чрез конклудентни
действия, като неспазването на предизвестието е налице в случаите, когато работникът или
работодателят изрично заявят датата, на която се прекратява трудовия договор, и която дата
не съвпада с датата на изтичане на срока на предизвестието, а е по-ранна. В случая както по-
горе бе посочено по-ранната дата от тази на която би следвало да се прекрати трудовото
правоотношение между ищцовото дружество по първоначалния иск и ответницата по същия
е посочена от работодателя, който вписвайки резолюцията в молба от 03.02.2022г. всъщност
не спазва срокът на предизвестието още повече, че се установи чрез свидетелски показания ,
че на 04.02.2022г. ответницата е посетила работното си място, от където била изгонена.
Всичко изложено по–горе предпоставя основателност на предявеният насрещен иск
по чл.220, ал.2 КТ и неоснователност на предявеният с първоначална искова молба иск.
По разноските:
Ищцата по насрещния иск претендира разноски в размер на 1420лв, същите предвид
уважаване на насрещния иск следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Парфюм 1“ ООД ЕИК ********* с адрес гр. Ст. Загора
с. Богомилово ул. „Поройна“ №7 иск против В. Д. Н. ЕГН ********** с адрес *** за
заплащане на сумата от 1950 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Парфюм 1“ ООД ЕИК ********* с адрес гр. Ст. Загора с. Богомилово ул.
„Поройна“ №7 да заплати на В. Д. Н. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1950лв
представляваща дължимо обезщетение по чл.220 ал.2 от КТ в размер на три брутни месечни
възнаграждения във връзка с неспазен от страна на работодателя срок на предизвестие за
прекратено на основание чл.326 ал.1 КТ трудово правоотношение, ведно със законна лихва
от 05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
9
ОСЪЖДА „Парфюм 1“ ООД ЕИК ********* с адрес гр. Ст. Загора с. Богомилово
ул. „Поройна“ №7 да заплати на В. Д. Н. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1420лв.-
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Парфюм 1“ ООД ЕИК ********* с адрес гр. Ст. Загора с. Богомилово ул.
„Поройна“ №7 да заплати по сметка на РС Ст. Загора сумата от 150лв –разноски за
съдебно-икономическа експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10