Р Е Ш Е Н И Е
№….........../........................2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава С.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2284
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от
М.Т.Т. срещу „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1327.15 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, с абонатен №
*** и клиентски №***, за която е издадена фактура от
№ **********/01.10.2019 г. Претендират се от ищеца и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищцата твърди, че е продала процесният имот през 2012 г., като от този момент е спряла
да бъде фактически ползвател на ел.енергия, като за целта е било уведомено
ответното дружество. Поради тази причина счита, че начислената за процесния период от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г.
ел.енергия не се дължи от нея.
Заявява, че след извършена
техническа проверка в обекта била извършена корекция на сметката му за
електроенергия за периода от 18.10.2017 г. – 17.10.2018 г., като била начислена
сума в размер на 1327.15 лева, за която ответното дружество е издало фактура от
01.10.2019 г. Ищецът счита, че не дължи тази сума, тъй като служебно
начислената ел. енергия не била реално потребена от
него. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на проведената корекционна процедура, поради липса на изискуемите
реквизити в изготвения констативен протокол
процедура по съставян, вкл. липса на приложими ПИКЕЕ към момента на
извършване на проверката. Оспорват се констатациите в протокола за проверка.
Навеждат се правни аргументи за недължимост на
сумата. Цитира се съдебна практика.
По същество моли да бъде
установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество
сумата от 1327.15 лева, за която е
издадена съответната фактура. Претендира и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
- „Е.П.“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че страните са обвързани от договорно правоотношение по повод продажбата на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума
представлява стойност на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че при извършената от служители на „*** техническа проверка на
електромера, са направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено,
че в регистър 1.8.3. има показания, които не са визуализирани на дисплея и
съответно не са отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско
измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен
констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ,
където при софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3. Със
становище на „*** е
установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3,
което е остойностено с издадена от ответника фактура.
Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и
фактурираната сума с писма, изпратени му от „*** и от „Е.П.“ АД. Счита, че е
налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за
приложение на корекционната процедура. Посочва се, че
електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално
доставена и потребена от потребителя. Навеждат се
доводи, че следва да се приложат субсидиарно
разпоредбите, свързани с договора за покупко-продажба, уредени в ЗЗД.
По изложените аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание
ищецът се представлява от упълномощения от него процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли за уважаването й. Претендира разноски. Ответникът
поддържа депозирания писмен отговор. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото се установява, че процесният имот представлява апартамент № ***, на първи етаж от блок ***, находящ
се на ул. „*** е с абонатен № *** и клиентски №***.
Видно от представения нотариален
акт № ****** г., ищцата е била собственик на
имота до 24.09.2012 г., като е продала същия на трето лице Жана Валериева Четникова. Ето защо
следва да се приеме, че консумираната след 24.09.2012 г. електроенергия,респ.
начислената корекция за процесния период, не се дължи
от ищцата, тъй като няма каквито и да е данни, че същата е продължила да бъде
фактически ползвател на имота.
След прехвърлянето на
собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имота. Неизпълненото
задължение на ищцата, в качеството й на бивш собственик на имота в 30-дневен
срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (съгласно
публично известните общи условия) може да породи вземане за обезщетение на
вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ищецът-бивш
собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота
електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не
обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия. Доставената
електроенергия от ответника в процесния имот е за
период, който следва с години датата на изгубеното от ищцата право на
собственост.
Поради това настоящият състав
приема, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на
собственост върху електроснабден имот е прехвърлено,
старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за
битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва
изгубването на собствеността. В този смисъл е и новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. №
439/2018 г. на ВКС, която настоящия съдебен състав споделя изцяло.
Предвид горното, съдът намира, че
в полза на ответното дружество не е възникнало субективното материално притезателно право да претендира от ищцата стойността на
допълнително начислената електроенергия за периода от 18.10.2017 г. до
17.10.2018 г.
Предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен само на това основание.
В допълнение следва да се посочи,
че към момента на съставяне на процесния констативния
протокол на 17.10.2018 г., не е действала нито една от разпоредбите на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г.,тоест нормативният акт е бил отменен изцяло, поради което
съдът намира, че липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да
бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка
действия към 17.10.2018 г.. не са изрично регламентирани от закона. Доставчикът
няма правомощия да извършва процедура по корекция на друго непредвидено в
закона основание, поради което извършването й няма юридическа стойност, в който
смисъл е съдебната практика. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
Същевременно по делото не е
доказано, наличието на друго основание, което е годно да породи в полза на
ответника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума с длъжник ищцата.
По разноските:
С оглед основателността на
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати претендираните от ищеца разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. По отношение на
направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,
съдът намира същото за неоснователно с оглед материалния интерес, правната и
фактическа сложност на делото, поради което хонорарът следва да бъде определен
така както е уговорен между страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Т.Т., ЕГН: **********
не дължи на „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1327.15 (хиляда триста двадесет и седем лева и петнадесет стотинки)
лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за
периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. след извършена корекция на сметката
на абоната за обект на потребление, с абонатен № *** и клиентски №***, за която е издадена фактура от
№ **********/01.10.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Т.Т., ЕГН: ********** сумата от 408.50 (четиристотин и
осем лева и петдесет стотинки) лева, представляващи сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: