Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260107 28.04.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На седми април 2021
год.
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:Павлина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.гр.д.№110 /2021 год. за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№267046/03.12.2020
год. на С.С.С., ЕГН ********** ***
срещу решение № 260294/30.11.2020
год. по гр.д.№ 756/2020 год. на Районен
съд Д. ,с което са отхвърлени предявените от него срещу Министерство
на вътрешните работи,гр.София, ул.”6-ти септември”29 иск за заплащане на сумата
от 4 320 лв. – представляваща левова равностойност на неосигурена храна в
размер на 120 лв. месечно за периода
13.03.2017 год. – 13.03.2020 год. заедно със законната лихва от датата на
исковата молба-13.03.2020 год. до окончателното плащане и иск за заплащане на обезщетение
за забавено плащане в размер на 664.65 лв.
за времето на забавата -22.03.2017 год. – 13.03.2020 год. върху главните задължения за процесния период
13.03.2017 год. – 13.03.2020год.,както и за осъждането му да заплати сторени разноски по гр.дело №
756/2020год. по описа на РС Д.:150 лв. - депозит за вещо лице и 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Изложени са доводи,че за
заеманата от него длъжност законовата и подзаконовата уредба в системата на
МВР предвижда предоставянето на храна
или заплащането на нейната равностойност,което задължение ответника не изпълнил.С оглед на
горното,настоява съдебния акт на първоинстанционния съд да бъде отменен и спора
решен по същество от въззивния съд,който постанови уважаване на претенцията му
по чл.181 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Въззиваемата страна Министерство
на вътрешните работи счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана.
При данни,че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е било връчено на дата 07.12.2020 год., жалба
рег.№267046/03.12.2020 год. е подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
При служебната проверка на решението в обжалваната
му част съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или
нищожен акт.
Жалбата е
неоснователна въз основа на правни изводи както следва:
С въззивната жалба не се оспорват фактическите
констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС,поради което фактите по
делото не подлежат на
самостоятелно изследване от въззивният съд.
Установено е по делото,че ищецът е назначен на държавна служба в МВР
,считано от 04.05.2012 год. на длъжност-***
в “***“ на“*** “ към отдел “***“ при ***-МВР,с присъдена категория ***.Във
връзка с преназначаване на държавните служители на изпълнителски длъжности в
МВР и на основание чл.143 ал.1 т.6 и чл.
159 ал.1 т.3 от ЗМВР,§ 86 и § 87 от ПЗР на ЗИДЗМВР ,във връзка с чл. 4 и чл. 4а
от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 год. , ищецът е бил преназначен със заповед
от дата 29.02.2016 год. на длъжност ***(***-Д.)
в отдел“***“ към сектор“***“ с основно месечно възнаграждение в размер на
936.00 лв.За времето до 31.01.2017 год.
на ищеца е било начислявано и изплащано възнаграждение по реда на чл. 176 и чл. 178 от ЗМВР :заплата
за длъжността,ДТВ за прослужено време в
размер на 2 на сто за всяка година стаж и по реда на чл. 181 ал.1 от ЗМВР
левовата равностойност на храна. Със заповед от дата 02.02.2017 год. и на основание чл. 9 от Закона за държавния
служител и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР ищецът е назначане за държавен служител на
длъжност-*** (***-Д.) с ранг *** в отдел “*** при Дирекция *** “ с основна месечна заплата в размер на
1 405 лв.,като при определянето й е спазена разпоредбата на § 69 ал.6 от
ПЗР на ЗИДЗМВР,т.е. в по-голям размер ,а не по –ниска от определената към тази
дата по реда на ЗМВР в размер на 1 168.32 лв.,включваща заплата от 936 лв.,ДТВ за прослужено време в
размер на 112.32 лв. и левовата равностойност на храна по чл. 181 ал.1 от ЗМВР
в размер на 120 лв. На основание чл. 184 ал.4 ,във връзка с ал.1 от ЗМВР, за
процесния период на служителите по чл.
142 ал.1 т.1 и 3 и § 86 от ПЗРЗИДЗМВР е
определено да се изплаща сумата от 120 лв.-левова равностойност на храна.Такова
на ищеца не е било изплащано.
Предмет на
разглеждане са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Спорът по
делото е доколко ищецът с оглед заеманата от него длъжност в рамките на служебното му правоотношение има
право на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност в рамките на исковия период ,като се заключава
до обхвата на действието на нормата на чл. 181 ал.1 от ЗМВР и дали същата е
приложима спрямо лица по чл. 142 ал.1 т.2 от ЗМВР.
Разрешаването
му е обусловено от преценката дали правата и задълженията на служителите на МВР
по чл. 142 ал.1 т.2 от ЗМВР следва да се
уреждат само от Закона за държавния служител или и от ЗМВР с оглед
законодателни промени за преобразуване
на правоотношения със служители на МВР.
С
решение № 8
от 27.06.2017 год. на Конституционния съд по к. д. №
1/2017 год. е било отхвърлено искането на омбудсмана на Република България
за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 69 и 70 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи
(ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 год.).В мотивите на решението е посочено,че
законодателна цел на приемането на разпоредбите е да се осигури спазване задължителните общи
изисквания на Закона за администрацията и Закона за държавния служител ,
относими към всички държавни служители, служители и работници в държавната
администрация, като в рамките на категорията държавен служител
,всички служители да бъдат еднакво третирани. Друга важна цел на
извършените промени с посочените разпоредби е ясно да се проведе разграничение
по критерия статус на различните категории служители в МВР, и по-конкретно на
заемащите т. нар. "административни длъжности" от държавните служители
с полицейски функции по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР. Оспорените
разпоредби чрез преобразуване на съществуващи правоотношения водят до промяна
на правната регулация от такива по ЗМВР в
правоотношения по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда.Направена
е констатация ,че законодателят се е стремил да съхрани придобития
"социален пакет" и да уреди последиците от възникването на
правоотношенията по ЗДСл и по КТ за попадащите в обхвата на
измененията държавни служители на МВР съобразно принципа на материална
справедливост като елемент на правовата държава.
Правото на
служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност е
регламентирано в чл. 181 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 181 ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР
се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно ал. 2 – на
държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево
имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична
сума за облекло. Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142 ал. 1 и 3, които
извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се
полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност, чийто размер се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и
редът за предоставянето й се определят с наредби на министъра на вътрешните
работи /ал. 4 и ал. 5/.
Категориите
служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /изм. ДВ, бр. 14/2015 год.,
в сила от 1.04.2015 год. /, както следва:
т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 /ред.
ДВ бр. 14/2015 год., в сила от 01.04.2015
год. / е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал. 1 т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142 ал. 1 от ЗМВР само статутът на
служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Следователно, касае се за два
специални закона – ЗМВР и ЗДС, които намират приложение по отношение различните
категории служители в рамките на
системата на МВР. Приложното поле на специалния закон /ЗДСл/ във връзка със
служебното правоотношение на категория служителите в системата на МВР, изключва приложението по отношение на същото
правоотношение на другия специален закон /ЗМВР/.
С § 86 от ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 год. /
е прието, че за държавните служители в
МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142 ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 год., се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по
чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР до
прекратяване на служебните им правоотношения,т.е. до прекратяване на служебните
им правоотношения, категорията служители по т. 2 законодателно се приравняват
по статут на държавните служители по ЗМВР. С § 69, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗМВР
/Обн., ДВ, бр. 81 от 2016 год., в сила от
01.02.2017 год. / от друга страна, е предвидено, че служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, за които
се прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 год. / и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с
изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните
работи и на тези по § 70 ал. 1 т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6 на
същия параграф, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане
в сила на този закон възнаграждение,
определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност
на храна по чл. 181 ал. 1 от ЗМВР. Следователно, самият
закон определя начина, по който се формира основната заплата на служителя по
служебното правоотношение и в нея
нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено време,
така и левовата равностойност на храната. С ежегодни заповеди, издавани от
Министъра на вътрешните работи, на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗМВР, какъвто е и ищецът
преди преназначаването му считано от 01.02.2017 год., е определена левовата
равностойност на храна в размер на 120
лева месечно. Ето защо, считано от 01.02.2017 год., когато ищецът е преназначен
по посочения ред, възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност
на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното
от него основно възнаграждение. При това положение следва да се приеме, че
служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна извън
основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че ищецът като държавен
служител в системата на МВР - чл. 142 ал.
1 т. 2 от МВР има право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181 ал. 1 от ЗМВР, то той би бил поставен
в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,
чиито правоотношения не са се преобразували в
служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗМВР
/в сила от 01.02.2017 год. /, доколкото
би получавал храна, респ. равностойността й веднъж като съставна част от
основното му възнаграждение и втори път, отделно като допълнително плащане.
Наред с
изложеното, ищецът е назначен по служебно правоотношение в МВР, на основание § 69 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗМВР
/в сила от 01.02.2017 год. / и
съдържанието на служебното му правоотношение се урежда от специалния ЗДСл. В специалния закон не е предвидено в полза на служителите на държавна служба да се
предоставя храна или нейната парична равностойност, аналогично на уредбата по чл. 181 ал. 1 от ЗМВР. Тази изрична
законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл към тази категория
служители на МВР, изключва приложение на другия специален закон по аргумент за
празнота в ЗДСл. В чл. 142 ал. 4 от ЗМВР от друга страна,
изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142 ал. 1, т.
2 се урежда със ЗДСл, а изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи
длъжности по чл. 142 ал. 1 т. 2, сред които чл. 181 ал. 1 от ЗМВР е въведено едва със ЗИД
на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020 год., в сила
от 1.10.2020 год. /. Следователно за периода от 01.02.2017 год. до 01.10.2020 год. ищецът, като служител
по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР,
по отношение на който е приложим ЗДСл няма право на храна, респ. на паричната й
равностойност като отделно плащане от основното възнаграждение. До 01.02.2017 год.,
както и след 01.10.2020 год. за тази група служители в МВР, държавни служители по чл. 5 от ЗДСл, извършващи дейности
свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през нощта от 22: 00
до 6: 00ч. правото на получаване на храна или левовата й равностойност е
изрично законодателно уредено. В периода
от 01.02.2017 год. до 01.10.2020 год. обаче приложими спрямо тези служители са
били само разпоредбите на ЗДСл и същите нямат уредено в закона право на допълнително плащане под формата на левова
равностойност на храна.
Ето защо
предявените на това основание главен и акцесорен искове са недоказани по
основание и следва да се отхвърлят.Този извод,обжалваното решение
съдържа,поради което и следва да бъде потвърдено.Като последица от изхода по
спора-неоснователност на подадената въззивна жалба,въззивникът следва да понесе отговорността за разноски,сторени от
срещупоставената му страна,като й заплати сумата от 300 лв. –възнаграждение за
представителство от юрисконсулт (чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ).
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260294/30.11.2020 год. по гр.д.№ 756/2020 год.
на Районен съд Д..
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на
вътрешните работи,гр.София, ул.”6-ти септември”29 сумата от 300
лв.-възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.