№ 702
гр. Пещера, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100513 по описа за 2023 година
Предявен е от А. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, , чрез
адв. М. В. М., АК -Пловдив, срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул.
„Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от
изпълнителния директор Светослав Юрий Ангелов, иск по чл. 26 ЗЗД.
Твърди ищецът, че е страна по договор за потребителски кредит №
511547 от 26.10.2022г. сключен с „Ай Ти Еф Груп" АД, по силата на който
получава сумата от 1000 лева и договорна лихва за периода на договора в
размер на 133.03 лева и неустойка от 1080.36 лева, при срок на кредита от 12
месеца. Съгласно чл. 1 от Приложение №5 от договор за потребителски
кредит № 511547 от 26.10.2022г.-страните се споразумяват, че в срок до края
на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит
кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: -
Поръчителство на две физически лица или Банкова гаранция. А съгласно чл.4
от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 511547 от
26.10.2022г-в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита, дължи на Кредитодателя неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в
1
размер на 2.96 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да
надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита.
Счита че клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на поръчителство е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 от ЗПК , вр. чл.21 ал. 1 ЗПК , вр. чл. 33 ал. 1 ЗПК и
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди че неустоечната клазуза противоречи на добрите нрави, д нея се
цели заобикаляне на закона и представлява скрито възнаграждение(сочи
практика.). Уговорената неустойка е част от възнаграждението за
предоставения кредит, но е обособена отделно със цел заобикаляне
ограничението на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите. Заобикалянето на закона представлява самостоятелно
основание за нищожност въз основа на чл. 21. ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 19.
ал. 4 от ЗПК.Счита, че е неравноправна, като нарушава изискванията на чл.
143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП. ,клаузите противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68д, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗП.
Формулира петитум да се приеме, че клаузата на чл.4 от Приложение
№ 5 към договор за потребителски кредит № 511547 от 26.10.2022г, въз
основа на която е начислена неустойка в размер на 1080.36 лева е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК и
чл.143 от ЗПК. Ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
АД, чрез адв. С. У..Твърди че между страните не е спорно обстоятелствата по
сключване на Договор за потребителски кредит № 511547 от 26.10.2022г. и
предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 1000
лева.Твърди че договорът е сключен от разстояние по инициатива на ищеца.
Твърди , че клаузата за неустойка не е нищожна , като сочи практика в
този смисъл, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който
следва да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена разпоредбата
на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна поради заобикаляне на
2
закона, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на
всяка неустойка, както и поради накърняване на добрите нрави. Излага
твърдения и че липсвал правен интерес от воденото дело. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение от насрещната страна.
Предявява насрещен иск, твърди че ищеца не плащал вноските по
кредита и обявява с насрещната искова молба предсрочна изискуемост по
кредита. Позовава се на чл. 12б. а от ОУ.претендира А. Б. Д. да заплати на АЙ
ТИ ЕФ ГРУП АД главница в размер на 614.85 лева. , ведно със законната
лихва от датата подаване на молбата до окончателното плащане.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по насрещния иск Д.
чрез адв. М. М.. Оспорва твърдението, че е настъпила предсрочна
изискуемост. Излага твърдения за неравноправност на клаузите, касателно за
предсрочната изискуемост, тъй като не били индивидуално уговорени.
Излага твърдения за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22
от ЗПК във вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 , т. 11 от ЗПК. Твърди че ГПР не отговаря на
действителния и с това е нарушен чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
Към датата на обявяване на устните състезания за приключени е
настъпила изискуемостта на последната вноска по кредита.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че сключването между ищеца А. Б. Д. и ответника „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД е Договор за потребителски кредит № 511547 от 26.10.2022г. и
предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 1000
лева.Твърди че договорът е сключен от разстояние по инициатива на ищеца.
От представения Договор за потребителски кредит № 511547 от
26.10.2022г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ответникът „„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е предоставил на
ищеца сумата от 1000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца -
заемател, да върне сумата на 12 погасителни вноски - при лихвен процент в
размер на 23,71 % и Годишен процент на разходите в размер на 49,00 %. ,
3
Крайният срок за погасяване на заема е 26.10.2023г. г.
Съгласно чл. 1 от договора за кредит кредитополучателят се задължава
при условията и сроковете на този договор, приложенията , анексите към
него, ОУ и погасителния план да усвои и върне кредита, както и да заплати
на кредитодателя уговорената лихва и другите разходи по кредита.
В чл. 1 от Приложение 5 към договора се споразумяват, че в срок до
края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит
кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: -
поръчителство на две физически лица или Банкова гаранция. А съгласно чл.4
от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 511547 от
26.10.2022г-в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита, дължи на Кредитодателя неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в
размер на 2.96 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да
надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита., или общо дължима
неустойка съгласно погасителния план в размер на 1080,36 лева.
От заключението на приета съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че в стойността на ГПР
– 49,00 % е включена само договорната лихва. Ищеца е заплатил 598,78 лева .
Вещото лице установява, че разходите за неустойка не са включени в ГПР.
Ако неустойката в размер на 1080,36 лева бъде включено в общите разходи
по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 496,41 %.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните по делото.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
4
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В
настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито
вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а
евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за
неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение , води до
увеличение разходите по кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по
кредита, а не обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на
обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение. Следва да се посочи и че в случай че бъде
включена при наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли
50 %. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по- висока от
установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в
противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява
скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за
кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение
за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това
задължение, доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на
вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая
неустойката представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би
увеличила стойността на договора. Уговорената неустойка води до
увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава
съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и
търговските правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл.4 от Приложение № 5 към
договор за потребителски кредит № 511547 от 26.10.2022г установяваща
задължение за заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават
разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за
кредитора, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Ответникът и ищец по насрещния иск е направил искане за плащане
5
на сума, представляваща непогасена главница в размер 614,85лева.
Неустойката се явява разход по заема и е следвало да бъде включено
в ГПР, доколкото неустойката е пряко свързана с отпускането на кредита .
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за кредит
и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в
Договора кредит заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може
да се ползва от уговорената сделка. Умишленото невключване на неустойката
в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за потребителски
кредит.Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Вещото лице посочи, че А. Д. е извършил погашение в размер на
598,78 лева, поради което и предвид настъпилия падеж на целия кредит, то Д.
дължи чистата стойност в размер на 401,22 лева. до този размер следва да
бъде уважен насрещния иск.
По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има
ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена
държавна такса и 150,00лв. за експертиза . В производството по делото
ищецът е представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата от адв. М. М., видно от представения договор за правна защита
и съдействие на л. 4 и л. 100-101 за регистрация по ДДС. В полза на
упълномощения процесуален представител - адв. М. М. следва да бъде
присъдено възнаграждение, което съдът определи в минималния размер от
489, 65лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да с присъди и адвокатско възнаграждение за
отхвърлената част от насрещния иск в размер на 145,92 лв. с ДДС/ или общо
635,57 лв. с ДДС/ .
В полза на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД по предявения насрещен иск
следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска, а именно в размер на
32,62лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 313,22 лева. / или общо
345,84 лева/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата предвидена в чл.4 от
Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 511547 от
26.10.2022г. сключен между А. Б. Д., ЕГН ********** и "АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
АД, ЕИК: *********, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
1080, 36 лева, като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал.
1 пр.3 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА А. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Сребърна" № 16,
бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния
директор Светослав Юрий Ангелов, чистата стойност по кредита в размер на
401,22 лева. / четиристотин и един лев и двадесет и две стотинки/, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като отхвърля иска до претендирания размер от 614,85 лева.
ОСЪЖДА "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
на А. Б. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 50,00 лв. за държавна такса по делото и 150,00 лева за експертиза.
ОСЪЖДА "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе"
№ 81, ет. 3, ап. „Б", на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата в размер на 635,57 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА А. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Сребърна" № 16,
бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния
директор Светослав Юрий Ангелов, разноски в размер на 345,84 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7