РЕШЕНИЕ
№
691
18.01.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1082 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 171, т.2а, б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Бинара Къмпани“ ЕООД, с
адрес: ***, чрез управителя Р.Б.О. против Заповед за прилагане на ПАМ №
21-1228-00694/06.10.2021г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР Стара
Загора.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради издаването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. С оглед изложеното се иска отмяна на атакуваната
заповед за налагане на ПАМ, като не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР
Стара Загора, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбите.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №
21-1228-00694/06.10.2021г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР Стара
Загора на дружеството жалбоподател е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.2а, б.А
от ЗДвП, “изземване на СРМПС част II
и 2 бр. рег. табели на т.а Фолксваген транспортер с рег. № ******* за
прекратяване регистрацията на ППС” за срок от шест
месеца считано от датата на изземване“.
В заповедта като основание за
издаването и е посочено, че е съставен АУАН № 573218/06.10.2021г. В мотивите за
налагане на процесната принудителна мярка се сочи, че на 25.03.2021г., около
17:55 часа по път III-666, т.а „фолксваген“ с рег. № *******, собственост
на „Бинара Къмпани“ ЕООД се управлява от лицето А. А. Ж., което е загубило правоспособност поради отнемане на
всички контролни точки.
Към
доказателства по делото е приет АУАН № 573218/06.10.2021г. издаден на А. А. Ж., за
това че „на 25.03.2021г., около 17:55 в
село Плодовитово, общ. Братя Даскалови, по път II-66, до кръстовище с път III-666, в
посока изток управлява т.а „фолксваген“ с рег. № *******, собственост на
„Бинара Къмпани“ ЕООД със СУМПС № ************* издадено на 17.08.2017г. от
Великобритания, като: 1. Управлява МПС без да е правоспособен водач. След
справка с АИС АНД и АИС БДС е установено, че същият е загубил правоспособност
поради отнемане на всички контролни точки на територията на Р. България и
българското му СУМПС е унищожено съгласно 157 от ЗДвП. След запитване до ДМОС –
сектор „ Сирене“ гр. София, се установява, че на водача е издадено СУМПС от
Великобритания, което е временно с изтекъл срок и същият е с отнето право да
управлява МПС до 23.12.2022г.
Екземпляр от оспорената заповед е връчена на управителя
на дружеството жалбоподател на 22.10.2021год., видно
от приложената към същата разписка.
Жалбата е подадена пред Административен съд
Хасково на 28.10.2021г.
От изложеното следва, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена
срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита и при спазване на законоустановения срок
за съдебно обжалване.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена
от компетентен орган – Началник група към сектор „ПП“ при ОДМВР – Стара Загора,
с делегирани правомощия, съгласно, т. 1 от Заповед №349з-723/06.03.2018г. на Директора
на ОДМВР – Стара Загора, издадена на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи.
Принудителната административна мярка по своя характер
е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от
чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно
мотивирана.
Съдът не намери наличието на съществени нарушения на
административно производствените правила при издаване на процесния акт, а и
твърдения в тази насока не са изложени.
Независимо от изложеното, съдът намира оспорената
заповед за издадена в противоречие с
материалния закон.
Съгласно чл.171, т.2а,
б.„а“ от ЗДвП /ДВ бр. 2 от
При тази законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката на
собственика на съответното МПС е установяването по надлежен ред на управление на МПС от неправоспособен водач
или такъв, който не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК.
В
случая, административният орган е мотивирал оспорения акт като е посочил, че лицето
управляващо процесното моторно превозно средство е загубило правоспособност, поради
отнемане на всички контролни точки. Сочи се, че на А. А. Ж. е издаден АУАН
№ 573218/06.10.2021г., като същият се прилага към административната преписка.
От последният се установява, че е издаден на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвид че водача е изгубил правоспособност по реда на чл. 157 от ЗДвП.
Предвиденото в чл. 177, ал.1 от ЗДвП
наказание се налага в хипотезата на т. 2 на онзи, „който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.
4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено“.
Съгласно чл. 157, ал.4 от ЗДвП „Водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи.“ Тогава когато лицето не изпълни
задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП, органът следва да издаде ЗППАМ по
реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП за изземване на издаденото на водача СУМПС.
Анализа на така посочените разпоредби сочи
на извод, че законодателя е предвидил различни хипотези, при които се налага принудителна
мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б.А от ЗДвП, като е разграничил случаите на
управление на МПС от неправоспособен водач /хипотеза, в която се има предвид
водач, който никога не е полагал изпит за придобиване на правоспособност и
никога не е имал издадено СУМПС/ от случаите, в които по някаква причина водача
е лишен от право да управлява МПС или пък тогава когато СУМПС на водача е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 от
ЗДвП или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
При съпоставка на хипотезите за налагане
на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП с тези за налагане на наказание на
основание на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, прави впечатление, че като основание
за налагане на ПАМ от вида на процесната не е посочена хипотезата на управление
на МПС от водач загубил своята правоспособност по реда на чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
В настоящият случай, изложените от органа
фактически обстоятелства обхващат само установено от контролните органи управление
на МПС от водач загубил правоспособност, след изчерпване на всички контролни
точки, но не и наличие на настъпил фактически състав по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП. Такива фактически твърдения липсват и в приложения към преписката АУАН,
въз основа на който е издадена процесната ПАМ. Установеното от органа
изчерпване на наличните контролни точки за съответния водач е основание за
налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП. Последното производство обаче
е отделно и самостоятелно и акта, с който се изземва СУМПС по този ред също
подлежи на самостоятелен контрол, при който на проверка се подлага
обстоятелствата по отнемане на контролни точки на водача и тяхното изчерпване.
Едва при наличие на издаден акт по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП, водача ще се
счита с временно отнет СУМПС по смисъла на чл. 171, т.2а, б. „А“, предл. 6- то
от ЗДвП.
В
процесната заповед обаче липсват изложени фактически твърдения за издаване на
заповед по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП на процесния водач и отнемане на СУМПС
на същия по този ред, които твърдения биха съставлявали фактическо основание за
налагане на принудителна административна мярка от вида на процесната. Такива
твърдения не се съдържат и в посочения в акта, АУАН. Едва в хода по същество се
представя писмо от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, в което да
се излагат твърдения за настъпване на тези обстоятелства, но излагането им на
този етап от производството не може да обоснове законосъобразното издаване на
процесният акт, доколкото не се съдържат в самия акт. В тази връзка следва да
се посочи, че е недопустимо мотивирането на АА с последващ акт на органа или с
представяне на негово становище. Представената от Началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР Стара Загора справка следва да се разглежда, като писмено доказателство
по делото, но доколкото в самия акт липсват твърдения за наличие на настъпил
фактически състав по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП, то същата е ирелевантна към
обследваната законосъобразност на оспореният акт.
По тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства са
неотносими към правното основание за издаване на акт от вида на процесния.
Последното дава основание да се приеме, че процесния административен акт е
издаден в противоречие с материалния закон
Ето защо жалбата се явява основателна и като такава, следва да бъде
уважена, а оспорената Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-1228-00694/06.10.2021г. на Началник група в сектор
„ПП“ при ОДМВР Стара Загора следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОМЕНЯ по жалбата на „Бинара
Къмпани“ ЕООД, Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-1228-00694/06.10.2021г. на Началник група в сектор
„ПП“ при ОДМВР Стара Загора.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: