Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260039
гр.Пловдив, 16. 03. 2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско
отделение – V с., в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Светлана
Станева
Секретар Бояна Дамбулева
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 884/2021 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.30 ал.3 и чл.109 от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от Н.Д.И., ЕГН – **********, с адрес ***, чрез адв. И.И., против Решение №
260696/02.10.2020г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение №
260374/08.02.2021г. по гр.д.№ 20084/2018г. на Районен съд – Пловдив, X гр.с., с което е осъден да заплати на Г.Н.С., ЕГН -
**********, с адрес *** на осн. чл.30, ал.3 ЗС, на сумата 370 лв. - дължима за поправка на съсобствена вещ – каменна ограда,
разположена по имотната граница между УПИ VІІ-173 и УПИ VІ- 172 в кв. 50 по
плана на ***, която ограда изпълнява ролята и на подпорна стена между имотите
на ищеца и ответника; както и е осъден на осн. чл.109 от ЗС, да преустанови неоснователните си
действия по отношение на собствения на ищеца недвижим имот – дворно място,
находящо се в ***, съставляващо УПИ VІІ-173 в кв. 50 при граници: УПИ VІ-172,
УПИ ІХ-175, УПИ VІІІ-174, УПИ ХV-174 и улица, като предостави на ищеца нужния достъп до собствения си имот –
дворно място находящо се в ***, съставляващо УПИ VІ-172 в кв.50,
с цел да бъде извършен ремонт на
съществуващата върху имотната граница между двата имота каменна ограда;
както и е осъден да заплати на Г.Н.С., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 438,75 лв., представляваща деловодни
разноски. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с
което да се отхвърлят исковете изцяло като неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г.Н.С., ЕГН - **********, с адрес ***, чрез адв. И.Н., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира
разноски.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че
въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от Г.Н.С.
против Н.Д.И. е
заведена искова молба /с писмени уточнения на л.14, неразделна част към нея/, с
която посочва, че ответникът е собственик на съседния имот. Между
двата имота съществувала масивна каменна ограда, разположена върху имотната
граница по такъв начин, че във всеки от двата имота попадала част от нея.
Имотът на ответника бил по-ниско разположен от този на ищеца. Оградата
съставлявала градеж от камъни и била съсобствена при равни части между двете
страни. Поради посаждане на дървета и бръшлян в имота на ответника, била
нарушена целостта на оградата. Предвид това, че имотът на ищеца се намирал
по-високо от този на ответника, при разрушаване на оградата щяло да настъпи
срутване. Въпреки тази опасност ответникът отказвал да даде достъп до
собствения си имот, за да може ищецът да извърши ремонта на оградата. Отказвал
също да участва със средства необходими за нейното възстановяване. Твърди се,
че размерът на сумата необходима за ремонта е 800 лева, като предвид наличието
на съсобственост тя следва да се разпредели поравно между страните. Искането е
да бъде осъден ответника да прекрати действията си, с които препятства достъпа
до собствения си имот за извършване на ремонт на оградата, както и да заплати
на ищеца сумата 400 лв., съставляваща половината от разноските, необходими за
извършване на ремонта. С писмените уточнения на л.14, неразделна част към исковата
молба е конкретизирано, че процесната масивна ограда /градеж от камъни/ е
изпълнена на границата между имотите на страните, като попада във всеки един от
тях, поради което и се явява съсобствена при равни квоти между ищеца и
ответника. Доколкото вещта е в обикновена съсобственост, страните имат
задължения за поддържането й на осн. чл.30 ал.3 от ЗС. Уточнява се, че
необходимите за ремонта разноски не са направени. Същите са необходими за
запазване на вещта. Съсобственикът не е длъжен предварително да е осъществил
работите, за които са били нужни разноските, и може да ги иска предварително.
Доколкото вещта е съсобствена между страните, а имотът на ответника се намира
на терена на по-ниско от този на ищеца, то затова възстановяването й следва да
започне от по-ниската част, респ. ищецът се нуждае за получи физически достъп
до имота на ищеца. В този смисъл отказа на ответника да допусне ищеца до има си е противоправен. Без достъп ищецът
няма да осъществи запазването на общата вещ.
Към исковата молба прилага Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот с № 139, том 1, нот.д.№ 304/1962г. при РС – Пловдив, с който Н.Г.С. е
придобил процесния имот в ***; Удостоверение
за наследници с изх.№ 163178/13.11.2018г., изд. от Община – Пловдив, Нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот с рег. № 76, том 59, дело №
10864/2009г. на СВ –Пловдив, от който се чете, че Г.Н.С. е получил по дарение 5/6 ид.ч. от имота, и скица на УПИ от 06.07.2018г., в
която като собственик на 5/6 ид.ч. е записан ищецът.
Ответникът Н.Д.И. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал
Писмен отговор за неоснователност на предявения иск. Допълнително е приложил
Становище /на л.33/ за първото съдебно заседание, с което се възразява, че не
са приложени каквито и да било документи относно съществуването на ограда между
двата имота. Поддържа, че в случай е налице ограда, то тогава липсват данни
/строителна документация/, указващи нейното законно изграждане и съществуване.
Оспорва се по основание и размер искането за пари в размер на 400 лв. за ремонт
на оградата.
В първото съдебно заседание на 18.12.2019г. / протокол – на л.40/ с протоколно определение на
съда е обявено за безспорно между страните и за признато обстоятелството, че
ответникът Н.Д.И. е собственик на съседния от север недвижим имот,
находящ се на административен адрес ***, съставляващ УПИ VІ-172, в кв. 50, по
плана на селото. Във връзка с възражението за законността на оградата между
двата имота, от ищеца е представен и приет по делото в оригинал Протокол от
Окръжен народен съвет, с изх.№ 3540 с дата 15.08.1961г.
Във връзка със спора
относно съществуването на оградата и за нейното фактическо състояние към настоящия момент на двете
страни по делото е допуснат до разпит по един свидетел. Допусната е и съдебно
техническо - оценъчна експертиза за
състоянието на оградата, дали се нуждае от ремонт по възстановяването й и какви
биха били необходимите средства за изпълнение на СМР за възстановяване на
нейното нормално състояние. Допуснато е същото така изискване на удостоверение
от Община – Родопи затова дали имотите, така както са посочени в представения
констативен протокол от 1961г. са идентични и по сега действащия регулационен план.
Допълнително по делото от
ответника е постъпило Становище /на л.51/, с което посочва, че представеният в
оригинал документ констативен протокол от 1961г. е неясен и нечетлив като
съдържание, което го прави непълноценен за нуждите на делото.
В съдебно заседание на 12.02.2021г. /протокол на л.59/ са приети
представените от ответника общо 4 бр. нотариални актове относно собствеността
на неговия имот. Прието е и представеното от ищеца Удостоверение, с изх.№
9423-853# 2/17.01.2020г., изд. от Община –
Родопи, от което се установява, че: т.1/. УПИ – 173 от кв.50 на действащия КРП
на ***, одобрен със Заповед № 376/1976г. съответства на УПИ XX - 285 от кв.50
по обезсиления КРП на ***, одобрен със Заповед № 1126,1127/1936г. и т.2/. УПИ VI – 172 от кв.50 на действащия КРП на ***, одобрен със
Заповед № 376/1976г. съответства на УПИ VI – 276 от кв.50 по обезсиления КРП на ***, одобрен със
Заповед № 1126,1127/1936г.
В съдебно заседание на 12.02.2021г. е
разпитана св. Я. С.
/съпруга на ищеца/, в съдебно заседание на 27.05.2020г. е разпитана св.А.Д. /без родство със страните, снаха на В.Д., бивш
собственик на имота, продаден по-късно на ответника/.
В съдебно заседание на 12.02.2021г. е приета и СТЕ, изготвена от в.л. инж.
С.Ж..
Районният съд, с решението си, за да уважи предявените искове, излага
основни съображения, по делото се е установило, че двата имота са съседни, като този на
ответника се намира по-ниско от имота на ищеца. Тази денивелация е причина
процесната ограда да изпълнява и ролята на подпорна стена, предпазваща земните
маси от двора на ищеца да се свлекат в този на ответника. Разположението на
процесната ограда върху имотната граница, както и функцията която тя изпълнява
водят до извод, че оградата е съсобствена вещ, като квотите на страните от нея
са равни. Влошаването на техническото състояние на тази вещ застрашава и двата
имота, поради което поддържането ѝ е в тежест и на двете страни, като те
следва да поемат поравно разноските свързани с необходимия ремонт. Общо
необходимата за ремонта сума възлиза на 740 лв., което означава, че всяка от
страните следва да заплати по 370 лв. Районният съд налага извод, че
обстоятелството, че средствата необходими за поддържане на общата вещ се
претендират предварително не изключва дължимостта им. Това е така, защото
чл.30, ал.3 от ЗС не урежда хипотеза на неоснователно обогатяване, поради което
основателността на подобна претенция не предполага средствата за възстановяване
на вещта да са били вече платени от ищеца. По отношение на иска по чл.109 от ЗС
аргументира, че възможността за защита чрез негаторния иск произтича от
абсолютния характер на правото на собственост, което освен, че предоставя на
титуляра си правомощията на владение, ползува и разпореждане, е свързано и с
възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно
предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика
в пълен обем. Посочва, че по делото се е доказало, че поради разположението на
оградата между двата имота и това, че тя изпълнява функцията и на подпорна
стена, евентуалното ѝ разрушаване ще се отрази негативно върху имота на
ищеца, тъй като земните маси, които го съставят ще се срутят в имота на
ответника. Поради това се налага да бъде извършен ремонт на общата вещ, за
което е необходимо да бъде предоставен достъп до имота на ответника. Установило
се е от показанията на свидетелката Я. С., че ищецът е наел майстор, който да
поправи оградата, но ответникът не го е допуснал до имота да извърши
необходимите действия. Поддържането на състояние, при което се препятства
извършването на ремонтните действия от които зависи целостта на имота на ищеца,
представлява действие, което пречи на упражняването на правото му на
собственост на ищеца, доколкото му пречи да запази целостта на имота си. Затова
Районният съд изтъква, че са налице
основанията на чл.109 от ЗС и ответникът следва да бъде осъден да осигури на
ищеца достъп до собствения си имот само за извършване на действията свързани с
ремонта на оградата между двата имота.
С подадената въззивна
жалба от Н.Д.И., се
възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за изцяло неправилно.
В хода на въззивното производство исковата молба бе
оставена бе движение до прецизиране на исковата молба по отношение на исковете
по чл.30 ал.3 от ЗС и чл.109 от ЗС предвид на възражението на ответника, че е
собственик само на 1/2 ид.ч. от имота, а не на целия имот. С писмена молба от
27.08.2021г. ищецът уточнява, че е собственик на ½ ид.ч., като
претендира сумата 200 лв., представляваща ¼ от средствата, необходими за
възстановяване на масивна каменна ограда, разположена по границата между имота на
ищеца, като затова и да се осигури достъп до същия имот, необходим на ищеца с
цел да осъществи ремонтните дейности по възстановяване на посочената ограда.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази
насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
От съдържанието на въззивната жалба
се извличат основни възражения, че неправилно Районният съд е приел, че процесната
т.нар. „ограда“ е незаконна. Не са били представени доказателства за
съществуването на оградата между имотите на страните, за чието възстановяване
се искат пари. Счита, че не е изяснен статута на тази каменна ограда, има ли
някакъв чертеж за нея и кога е била
построена. Намира, че неправилно не са били кредитирани показанията на св. А.Д.,
че оградата е построена без съгласието на тогавашния собственик на съседен
имот. По отношение на представеното удостоверение с № 3540/15.VIII.1961г. /на л.39/ относно предполагаемото съществуване и регистрация на
ограда, поддържа, че не следва да се има предвид като писмено доказателство по
делото, тъй като е с неясен и нечетлив текст, което го прави непълноценен за
производството по делото, защото не може да се разчете напълно съдържанието. В
тази насока, Районният съд безкритично го е приложил и благосклонно е приел доводите на ищеца.
Посочва, че и в скицата, изд. от Община – Родопи не е отбелязана тази каменна
ограда със съответния геодезически знак и денивелация от 1,3 метра. Поддържа,
че оградата е изградена още преди 1967 г. изцяло в имота на ответника и в
нарушение на тогавашния регулационен план, без да са го питали. Не било вярно и
твърдението, че ответникът допринесъл за разрушаване на оградата. Тя е
построена отдавна и по стара строителна технология и със свързващ материал
пепелина, което е довело до естествено саморазрушаване на т.нар. подпорна
стена.
На следващо място, възразява, че не
е единствен собственик на процесния имот, а притежава само 1/2 ид.ч., което е
видно от приложените два броя нотариални актове, поради което и неправилно е осъден с решението
да заплати сумата 370 лв. на осн. чл.30 ал.3 от ЗС, дължима за поправка на
съсобствена вещ – каменна ограда.
Въззивната инстанция констатира, от приложеното по
делото в оригинал удостоверение с №
3540/15.VIII.1961г., изд. от ОНС, отдел „Архитектура и
Благоустройство“, гр.Пловдив, /на л.39/ подписано от гл. специалист инж.Д. К., с копия до Н.Г.С., и
Братя Д. и Д.И., ***, че е записано следното: „По повод молбата
до отдела се направи проверка ведно с техника при общинския народен съвет
с.Куклен имайки предвид копието, с което разполага техническата служба по което
е приложена регулацията на село Белащица.
Констатира се, че различията между отделните копия е в границата на
допустимото от 0,30 до 0,50 м.
На самото место се уточни наново границата между вашия парцел XX и парцел VI – 276 на съседите ви
попадащи в кв.50, която регулационна линия минава по средата на съществуващата ограда, която се запазва и за в бъдеще.
При това положение различията между копията е отстранено.“
От това удостоверение, несъмнено по-трудно четливо, предвид издаването му през далечната 1961г., но все
пак четливо, се установява, че отдел „Архитектура и Благоустройство“, ОНС ,
гр.Пловдив, след извършена проверка, е потвърдил съществуването на тази ограда,
разположена по регулационната линия между двата имота и запазването й за в
бъдеще. В тази насока са и свидетелските
показания /св.С. и св.Д./, които всъщност си кореспондират относно
местоположението й, както и за това че строена някъде през шейстте години. Приетата СТЕ, изготвена в.л. инж. С.Ж., след
запознаване с материалите по делото и придружено със снимков материал при
огледа на място, има заключение, че между двата имота е изпълнена оградата,
която служи и за подпорна стена за спиране на земна маса от южния имот, в
конфигурация, която е подробно описана от техническа страна като строително
изпълнение и размери. Експертът в.л. Ж. дава обосновано мнение, че част от така
описаната подпорна стена/ограда/ между двата имота се руши и обрушва. В средата
/между улицата и дъното на имота/ има разрушаване на част от каменната зидария
с размери на участъка 3,15 м/1,35 м. В
краищата на участъка има обрушване на зидарията. По бетоновата шапка са налични
пукнатини. В дъното на имота на ищеца /УПИ VII –
173, кв. 50 по плана на ***/ има втори участък на разрушаване на част от
каменната зидария с размери на участъка 2,15 м/1,25 м. В краищата на участъка
има обрушване на зидарията. По бетоновата шапка са налични пукнатини. Експертът
дава заключение, че видимо така
описаната ограда /подпорна стена/ в частта на разрушаване на каменна
зидария и частично на бетонова шапка, се
нуждае от ремонт. Експертизата съдържа подробно разяснение в какво трябва
да се изразява този ремонт, като в табличен вид са описани ремонтните дейности
от т.1 до т.8 /вкл./, ед.мярка, количество, ед. цена. Вещото лице аргументира остойностяването
на посочените дейности, изтъквайки при какви допускания и изходни данни е
получено и изрично посочва в заключителната част, че ако не се предприемат
мерки по възстановяване на подпорната стена /ограда/ има възможност при
продължаващо се рушене на сухата каменна зидария /без свързващ разтвор между
камъните, а наличие само на пръст/ същата да се разруши цялостно и част от
пръстта от имота на ищеца /УПИ VII – 173/ да падне в северния имот на ответника /УПИ VI –
173/. Стойността за ремонтиране на оградата по средни цени е общо 740 лв.
Както се посочи по-горе, ответникът е осъден да заплати 370 лв.
Въззивната инстанция намира, че следва да уважи частично
възражението на ответника /сега жалбоподател/ Н.Д.И. относно дължимата сума 370
лв., която неправилно Районният съд е определил за заплащане единствено от
него. Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС – всеки собственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От приложените писмени
доказателства – 2 бр. нотариални актове, с вх.рег .№ 1879/18.05.2007г., акт № 81, нот.д.№ 10107/2007г. и с вх.№
128880/18.05.2007г., акт № 82, нот.д.№ 10108/2007г. се установява, че
ответникът е съсобственик на ½ ид.ч. от имота, а не е
индивидуален собственик на целия имот. Затова тази част от обжалваното решение се явява незаконосъобразно и за разликата над 185 лв. до
370 лв. и ще бъде отменено. В останалата част, обаче, решението подлежи на потвърждаване като
законосъобразно. По отношение на иска по чл.109 от ЗС по делото са налични
доказателства, че ответникът не е давал достъп до оградата /подпорна стена/
откъм неговия имот. Св. Я.С. /съсед на на И./ е дала показания, че оградата,
която е от каменна, суха зидария, има нужда от ремонт, паднали са камъните,
които трябва да се възстановят, тъй като има опасност да се срути цялата
ограда. Ищецът наел майстор, но ответникът И. не го допуснал да влезне от тяхна
страна, за да се възстанови оградата. Правилно е решението, затова, че
ответникът на осн. чл.109 от ЗС е длъжен
да предостави достъп до собствения си имот, за да се извърши необходимия ремонт
на съществуващата ограда, разположена
между двата имота /неговия и на съседа/.
Разноски. Съобразно правния
резултат по
делото с въззивно решение, което частично отменя първоинстанционното решение за уважаване на
иска по чл.30 ал.3 от ЗС, ще следва същото да бъде отменено в частта, с която Н.Д.И. е осъден да заплати на Г.Н.С. за
разликата над 329,07 лв. до
присъдената сума 438,75 лв. за разноски; съответно Г.Н.С. ще бъде осъден да
заплати на Н.Д.И. по
съразмерност сумата 225 лв. за
направени разноски по възз.гр.д.№ 884/2021г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.; както и съответно Н.Д.И. ще бъде осъден да заплати на Г.Н.С. по съразмерност сумата 81
лв. за направени разноски по
възз.гр.д.№ 884/2021г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 260696/02.10.2020г. по гр.д.№
20084/2018г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 260374/08.02.2021г.
на Районен съд – Пловдив, X гр.с., в частта, с която Н.Д.И., ЕГН – **********, с адрес ***, е осъден да заплати на Г.Н.С., ЕГН - **********, адрес ***, на
осн. чл.30, ал.3 ЗС, сумата 185 лв. /от присъдени 370 лв./, дължима за поправка на
съсобствена вещ – каменна ограда, разположена по имотната граница между УПИ
VІІ-173 и УПИ VІ- 172 в кв. 50 по плана на ***, която ограда изпълнява ролята и
на подпорна стена между имотите на ищеца и ответника.
Отменя
Решение № 260696/02.10.2020г.
по гр.д.№ 20084/2018г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение №
260374/08.02.2021г. на Районен съд – Пловдив, X гр.с., в
частта, с която Н.Д.И., ЕГН – **********,
с адрес ***, е осъден да заплати на Г.Н.С., ЕГН -
**********, с адрес ***, на осн. чл.30, ал.3 ЗС, за разликата над 185 лв. до 370 лв.
- дължима за поправка на съсобствена вещ – каменна ограда, разположена по
имотната граница между УПИ VІІ-173 и УПИ VІ- 172 в кв. 50 по плана на ***,
която ограда изпълнява ролята и на подпорна стена между имотите на ищеца и
ответника;
като вместо това
постановява –
Отхвърля предявеният от Г.Н.С., ЕГН - **********, адрес ***,
против Н.Д.И., ЕГН – **********, с адрес ***, иск по чл.30
ал.3 от ЗС за
разликата над 185 лв. до 370 лв.
- дължима за поправка на съсобствена вещ – каменна ограда, разположена по
имотната граница между УПИ VІІ-173 и УПИ VІ- 172 в кв. 50 по плана на ***,
която ограда изпълнява ролята и на подпорна стена между имотите на ищеца и
ответника.
В останалата част за разликата над 370 лв. до 400 лв. решението е
влязло в сила.
Потвърждава
Решение
№ 260696/02.10.2020г. по гр.д.№ 20084/2018г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с
Решение № 260374/08.02.2021г. на Районен съд – Пловдив, X гр.с., с което на осн. чл.109 от ЗС, е осъден Н.Д.И., ЕГН – **********, с адрес ***, да преустанови неоснователните си действия по
отношение на собствения на ищеца недвижим имот – дворно място, находящо се в ***,
съставляващо УПИ VІІ-173 в кв. 50 при граници: УПИ VІ-172, УПИ ІХ-175, УПИ
VІІІ-174, УПИ ХV-174 и улица, като
предостави на ищеца Г.Н.С., ЕГН - **********, адрес ***, нужния достъп до собствения си имот –
дворно място находящо се в ***, съставляващо УПИ VІ-172 в кв.50,
с цел да бъде извършен ремонт на
съществуващата върху имотната граница между двата имота каменна ограда.
Отменя
Решение №
260696/02.10.2020г. по гр.д.№ 20084/2018г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с
Решение № 260374/08.02.2021г. на Районен съд – Пловдив, X гр.с., в
частта, с която Н.Д.И., ЕГН – **********,
с адрес ***, е осъден да заплати на Г.Н.С., ЕГН -
**********, с адрес ***, за разликата над
329,07 лв. до присъдената сума 438,75 лв. за направени разноски.
Осъжда Г.Н.С., ЕГН - **********, с адрес ***, да заплати на Н.Д.И., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата 225
лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 884/2021г. по описа на Окръжен съд
–Пловдив, V гр.с., по съразмерност.
Осъжда Н.Д.И., ЕГН – **********,
с адрес ***,
да заплати на Г.Н.С., ЕГН - **********, с адрес ***, сумата 81 лв. за направени
разноски по възз.гр.д.№ 884/2021г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с., по съразмерност.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :