Определение по дело №857/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260277
Дата: 8 октомври 2020 г.
Съдия: Ангел Петров Ташев
Дело: 20205220100857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......, 08.10.2020 г., гр. Пазарджик

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                                                                                                                                                                                                                      Председател: Ангел Ташев

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 857 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сграда 14, представлявано по закон от Д.Д., действащ чрез упълномощен юрисконсулт В.Г. против Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на  5 720,98 лева; възнаградителна лихва в размер на 4 014,90 лева, за периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2019 г. и мораторна лихва в размер на 1 957,70 лева, за периода от 20.11.2016 г. до датата на подаване на настоящия иск - 31.03.2020 г. дължими по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-1 1858948 от 30.11.2015 г..

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения  иск:

В исковата молба се излагат обстоятелства, че по силата на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-1 1858948 от 30.11.2015 г., ищецът е отпуснал паричен кредит в размер на 6000,00 лева и закупуването на застраховка от 1612,80 лева. Сочи се, че сумата предмет на горепосочения договор е изплатена от ищцовото дружество по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което е изпълнил задължението си по него. Твърди, че на основание на чл.3 от договора, за ответницата е възникнало задължението да погаси кредита на 48 месечни вноски - всяка по 279,01 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 45.99% и годишния лихвен процент - 36.83%, посочени в параметрите по договора.

Излагат се твърдения, че ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.10.2016 г. /първа неплатена вноска/, като към тази дата са погасени 9 месечни вноски и на основание чл.5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, в настоящия случай от 20.11.2016 г. Предвид изложеното ответникът следвало да изплати остатъка по кредита в размер на 10881,39 лева, представляващ оставащите 39 броя погасителни вноски към 20.11.2016 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Сочи, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си и поради тази причина кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която вземането изрично е обявено за предсрочно изискуемо и е отправена покана до длъжника за доброволното му погасяване. Посочва се, че поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл. 9, във вр. с чл.14, ал.2 от ЗПК от същия, всички изявление на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.

Твърди се, че ответничката дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва - 1 957,70 лева за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.11.2016 г. до датата на подаване на настоящия иск – 31.03.2020 г..

Претендират се разноски.

Правна квалификация:

Предявени са от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България против Н.Н.К. кумулативно обективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.

Обстоятелства, на които ответникът основават възраженията си:

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. Е.П. *** представя писмен отговор, в който оспорва предявената искова претенция по основание и размер и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли предявените искове.

На първо място въвежда твърдения, че не е обявена предсрочна изискуемост на процесния кредит, тъй като ответницата не е уведомена. Прави възражение за недействителност на процесния договор предвид специалните основания, визирани в чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като шрифтът на текстовата част на договора за потребителски кредит, както и на общите условия, които са част от него е по-малък от 12, а именно 11. На следващо място се твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в случая в договора е посочено лихвен процент 36,83 %, но липсват каквито и да било условия за прилагането му, липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. В подкрепа на горното сочи, че нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване, какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Твърди, че уговорката за възнаградителна лихва е недействителна поради противоречие с добрите нрави и иска от съда да я обяви на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за недействителна. Ответната страна излага съображения, че процесният договор е нищожен и поради причината, че липсва, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в ГПР, който е в размер на 45,99 %. Не ставало ясно дали в ГПР е включена единствено и само възнаградителната лихва. Не са отчетени и изчислени всички разходи по кредита, каквото е законовото изискване. Във връзка с горното счита, че по този начин ответницата е поставена в положение, при което не е наясно дали освен възнаградителната лихва не дължи и други разходи по кредита, за чийто размер обаче не е уведомена своевременно, както и че е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.

В случай, че съдът не приеме недействителност на процесния договор твърди, че са нищожни клаузите относно ГПР и Годишен лихвен процент, тъй като са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.4 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО.

Доказателствени искания:

Представените от ищцовото дружество с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като допустими, относими и необходими.

По направеното искане на ответната страна да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи какъв е размерът на шрифта, на който е съставен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS - 11858948 от 30.11.2015 г., съдът намира същото за допустимо и относимо.

Искането на ответната страна да бъде задължен ищецът да представи в оригинал Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS - 11858948 от 30.11.2015 г., съдът намира за допустимо и относимо,  поради което следва да бъде уважено.

По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.

На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Следва да се укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че на 30.11.2015г. страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-1 1858948; факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за възникване на правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, размера на вземанията си по пера и тяхната изискуемост; с оглед въведените възражения от ответника за недействителност на процесния договор да докаже, валидността на договора, съобразявайки възраженията.

Ответницата следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по договора, респ. наличието на правопогасяващи това вземане факти, наведените правоизключващи възражения.

На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2020 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе служебно по валидността на клаузите на договора.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице - инж. А.К. и задача, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, да изготви заключение, с което да определи вида, формата и размера на шрифта на сключения с ответника  Н.Н.К. договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-1 1858948 от 30.11.2015г. ведно с условията към него.

ОПРЕДЕЛЯ депозит, явяващ се възнаграждение за вещото лице в размер на 180 лева, вносим в 1-седмичен срок от ищеца от получаване на съобщението.

УКАЗВА на ищеца в посочения срок да представи доказателства за внесения депозит по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза с ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, че при неизпълнение указанието на съда подлежи на санкциониране по реда на чл. 91, ал. 2 от ГПК за затрудняване хода на съдебното производство с „Глоба“ от 100,00 до 1200,00 лева.

            ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. А.К., след внасяне на депозита, С УКАЗАНИЕ за представяне на заключенията най-малко една седмица преди датата на насроченото съдебно заседание и представяне на Справка-декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 2 от 29.06.2015г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

 По делото липсват въведени други, неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. 

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че на 30.11.2015г. страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-1 1858948; факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за възникване на правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, размера на вземанията си по пера и тяхната изискуемост; с оглед въведените възражения от ответника за недействителност на процесния договор да докаже, валидността на договора, съобразявайки възраженията.

УКАЗВА на ответника, че следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по договора, респ. наличието на правопогасяващи това вземане факти, наведените правоизключващи възражения.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно уреждане на спора.

            УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

            УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението е окончателно.     

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: