Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260283
гр. Пловдив, 24.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 11.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6199/2020г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 2829202, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Е. Н.В. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за неговата отмяна. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна взема становище в хода на
производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е представена разписка за връчване на
електронния фиш. Единствената информация за дата на връчване, която е
представена от административно-наказващия орган, е списъка с намерени фишове,
видно от който фишът е връчен на 05.09.2020г. С оглед липсата на други
доказателства, и с оглед посоченото твърдение в жалбата, че именно това е
датата, на която е връчен фишът, съдът приема, че това е и датата на връчване.
Жалбата е подадена на 17.09.2020г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 19.06.2019г. в 18,26
ч. в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ номер 21, посока бул. Санкт Петербург, при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус
3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 80 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 30 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е „Изигард ЕООД“, като законен представител на същата е Е.Н.В..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка по отношение на движението на автомобила на посоченото място се
доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 11743СА/0196592,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото са представени и Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 19.06.2019г.,
както и справка за собственик на процесния автомобил, видно от която процесният
автомобил е собственост на дружество, на което жалбоподателят е законен
представител и съгласно чл. 182 от ЗДвП носи отговорност.
В случая обаче не са
налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в
редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
В случая е съставен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването
на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така принципно протоколът следва да удостоверява едновременно както кое е
техническото средство, с което е било извършено измерването, така и
обстоятелството, че техническото
средство е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и
нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата.
В конкретния случай настоящият състав намира, че ЕФ е
незаконосъобразен, поради липса на доказателства, че средството е било разположено
и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания- чл.6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Ако във всеки един процес
следваше пълно и главно да се установява поотделно спазването на всички
предвидени в Наредбата и инструкцията за експлоатация технически изисквания към
монтажа и експлоатацията на АТСС, то процесът на доказване би бил неимоверно
затруднен и усложнен. Затова законодателят е предвидил улеснена форма. В
съдържанието на Протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата е предвидена възможност
за удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената на
удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в инструкцията
за експлоатация. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания,
биха съществували достатъчно гаранции че измерванията на техническото средство
са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на
обратното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са
налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и
прецизност на измерванията, не може да се презюмира.
В този изричен смисъл е и
практиката на Административен съд Пловдив- Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай в
представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
липсва попълване на полето, удостоверяващо че автоматизираното техническо
средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията,
очертани в инструкцията за експлоатация. Липсва изписване на име и подпис на
длъжностно лице, което е извършило удостоверяването.
При това положение само
може да се предполага, че АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, но административно-наказателната отговорност не може
да почива на предположения.
В този изричен смисъл е практиката на съдилищата в цялата
страна, включително Решение № 4424/27.06.2019г. по КАНД № 4318/2019г.
на Административен съд – София град – „наказателната
отговорност не може да почива на предположения и в този смисъл при ангажирането
й, въпреки липсата на отбелязване, а и на представени каквито и да било други
доказателства, че са спазени всички изисквания при монтажа и експлоатацията на
АТСС, съществено би се нарушило правото на защита на нарушителя.“, Решение № 541/18.03.2019г. по КАНД № 277/2019г. на
Административен съд-Варна – „Няма изписани име,фамилия и подпис на
служителя в графата със съдържание : „Автоматизираното техническо средство или
Система е разположено/а и настроено/а съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.…Липсата на задължителни и нормативно установени реквизити на
представеният от касатора протокол лишава същият от характеристиките му на
официален удостоверителен документ – такива притежават
единствено съставените по установения законов ред
документи.“ и др.
При разполагането и
настройването на АТСС не по предвидения ред е възможно да се достигне до
разлика в отчитането на скоростта, която от своя страна да доведе до наказване
на невинни водачи или до неправилно приложение на материалния закон. Да се
приеме обратният подход и съдът да потвърждава електронни фишове, без да са
налице доказателства и пълна убеденост, че АТСС е действало съгласно изричните
инструкции на производителя, респ. че деецът се е движил с посочената в
електронния фиш скорост, би значело, че съдът толерира действия на
контролно-наказващи органи, при които е възможно наказването на нарушители за
неизвършени нарушения или за нарушения, различни от извършените, което е
недопустимо в една модерна европейска правова държава, каквато е България. Също
така приемането, че контролът е осъществен законосъобразно поради липсата на
доказателства, които да презумират, че не е бил осъществен по надлежния ред, би
значело да се обърне доказателствената тежест в процеса и нарушителят да бъде
поставен в невъзможната ситуация да доказва отрицателен факт, вместо
административнонаказващият орган, който носи доказателствената тежест в
процеса, да доказва положителен факт, което би противоречало на правото на
справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, страна по която е и България. Следва да
се отбележи освен това, че такава презумпция в закона и в Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. не съществува, за да може да се приеме за осъществен
този факт на базата на предположения.
Нещо повече – липсата на
посочване на име, фамилия и подпис на служителя в съответно предвидената за
това графа би значело, че няма лице, което да носи отговорност при неправилното
отчитане на скоростта. Така в случая, с оглед нередовността на описанието в
протокола, е налице единствено предположение, че нарушителят е извършил
вмененото му нарушение, но административно-наказателната отговорност не може да
почива на предположения.
Действително съдът
съобрази и че поначало преценката за същественост на отсъстващи реквизити от
протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени
реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката (така и
Решение №
380/22.2.2021г. по к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив). Така
например несъществени биха били: липсата на номер на първо и последно статично
изображение, в случаите когато снимката отговаря по дата и час на периода на
действие на АТСС, записан в протокола; липсата на посочване на общо ограничение
на скоростта, в случаите когато контролът е бил осъществен в населено място;
липсата на посочване на номер на служебен автомобил, в случаите когато
протоколът е придружен със снимка на МПС-то; липсата на посочване на посока на
движение на контролираните МПС или посока за задействане, в случаите когато
контролът е осъществен и в двете посоки, липсата на посочване на брой
установени АТСС нарушения в цифри или на броя свалени статични изображения и
др. Липсата на каквото и да е попълване на графата за осъществяване на контрола
съгласно техническите изисквания обаче не може да се санира с никое друго
доказателство, като прави невъзможно както установяването дали лицето, работещо
с АТСС, е преминало обучение за работа с АТСС по смисъла на чл. 15, ал.1 , т. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (тъй като не се знае кой е служителят,
настроил АТСС), така и дали техническото средство е било настроено правилно с
оглед чл. 6, ал. 1 от Наредбата, респективно дали отчитането на скоростта е
било законосъобразно.
С оглед на гореизложеното, процесният електронен фиш се
явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата
страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски
и е представен договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020г., видно от
който е било уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., което е било
заплатено в брой. Съдът съобрази стореното възражение от въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатския хонорар и намери същото за основателно, доколкото
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и
не се отличава от типичната за подобен вид нарушения, имуществения интерес от
водене на делото – глоба в размер от 100 лева, като на жалбоподателя не е налагано
наказание лишаване от права, както и обема и вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие. Така според съда следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер, редуциран до минимално предвидения съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно – 300
лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2829202, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с
който на Е. Н.В., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на Е. Н.В., ЕГН **********
сума в размер на 300 лв.,
представляваща сторените разноски в производството пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.