№ 288
гр. Тетевен, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100882 по описа за 2024 година
Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.
Образувано е по искова молба „фирма“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „ххххххххх” № 81 В, представлявано от
управителите П. В. и Х. М., чрез от юрк. Б. Т., срещу Р. А. М., ЕГН ********** с адрес: с.
Галата, област Ловеч, ул. „улица № 4 с цена на иска: 386.95 лева.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2019 година Длъжникът Р. А. М., ЕГН:
********** сключила Договор за потребителски кредит № ******* с „Сити Кеш“ ООД, по
силата на който е получила сумата от 300 лева, срещу което се съгласила да върне 1 броя
вноски в по 315.02 в срок до 04.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в
размер на 48.63 %.
Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
паричен заем № ******* на 20.11.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
1
Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът
бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването
на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по
закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
21.07.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „фирма“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „ххххххххх“ № 81 В, ап. 3.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в
Приложение № 1, към договора за прехвърляне на вземане.
Моли съда да осъди Р. А. М., ЕГН ********** да заплати на „фирма“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „ххххххххх“ №
81В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер на 386.95 лв., формирана както
следва:
1) главница в размер на 300 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15.02 лв. за
периода от 20.11.2019 г до 04.01.2020 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 71.93 лв. за период от
04.01.2020 г. до 02.08.2024 г.,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на Исковата молба.
Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
2
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и
от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на
сумата 150.00 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включващи 50 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 2432 от 29.08.2024 г. по Ч. гр. дело № 821/2024 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „АСП Бета ххххххххх“ ЕООД против Р. А. М., без да се
присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково
производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща
стойност от 125.00 лева, направени по Ч. гр. дело № 821/2024 г. по описа на РС - Тетевен се
явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Р. А.
М., ЕГН ********** с адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица № 4, да заплати на
дружеството ищец „фирма“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, п. к. 1404, бул. „ххххххххх“ № 81 В, ап. 3, сумата в общ размер от 386.95 лева,
формирана както следва: главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 15.02 лв. за периода от 20.11.2019 г до 04.01.2020 г.; законна
лихва за забава върху главницата в размер на 71.93 лв. за период от 04.01.2020 г. до
02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 21.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН ********** с адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица № 4
3
да заплати на ищеца „фирма“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, п. к. 1404, бул. „ххххххххх“ № 81 В, ап. 3, сумата в размер общо на 150.00 /сто
и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 50.00 лева дължима по
сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 26 от НЗПП.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „фирма“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, бул. „ххххххххх“ № 81 В, ап. 3, срещу
ответника Р. А. М., ЕГН ********** с адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица № 4 за
заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело №
821/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4