№ 191
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство ОГН. Р. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: София, ж.к. „****, чрез адв. К.Н.Й., депозирана срещу
разпореждане за отказ от 28.10.2021 г. за прекратяване и при условията на евентуалност за
спиране на изп. дело № 20218560401095 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 КЧСИ, с район
на действие - СГС, постановено във връзка с отправена молба, вх. №35625/11.10.2021 г..
В жалбата се излагат излишно подробни доводи, които са неотносими за настоящото
производство, тъй като касаят единствено и само материалното правоотношение, в рамките
на което са породени принудително осъществяваните вземания. Твърди се, че частният
съдебен изпълнител не е взел предвид, че вземанията на взискателя не съществуват, а дори и
да са съществували, те били погасени по давност. Затова било и необходимо да бъде
прекратено производството по изпълнителното дело. При условие на евентуалност искането
към съда е да установи спряното по силата на закона изпълнение на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.09.2009 г. и по
изпълнителен лист от 01.10.2009 г., издадени по ч. гр. д. № 42797/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, 56 състав.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят "Б. ДСК" АД не депозирало отговор на
жалбата, но е изразило становище по депозираната молба от длъжника за прекратяване,
евентуално спиране на принудителното изпълнение, която счита за изцяло неоснователна.
В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 КЧСИ, е изложила мотиви, че
подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
По молба от 02.06.2021 г. на "Б. ДСК" АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 01.10.2009 г. по гр. д. № 42797/2009 г. по описа на СРС, 56 състав, срещу ОГН. Р. Б., ЕГН
**********, е образувано изп. дело № 20218560401095 по описа на ЧСИ Б.Б., като от
взискателя е поискано налагането на запор върху установени след справка банкови сметки
на длъжника.
На 11.10.2021 г. длъжникът ОГН. Р. Б., ЕГН ********** обективирал искане до
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, поради
несъществуване на вземанията на взискателя, включително и поради погасяването им по
давност, евентуално за спиране на изпълнението, което искане ЧСИ Б.Б., с рег. № 856
КЧСИ, оставила без уважение с обжалвания в настоящото производство акт.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за
обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във
всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се
осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като
контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се
извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на
деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия
на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по
изпълнението.
Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати или да спре
изпълнителното производство е изрично предвидено, поради което и подадената жалба е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата на длъжника ОГН. Р. Б., ЕГН
**********, е неоснователна.
В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Никоя от тях обаче на
предвижда да е възможно органа по изпълнение да преценява материалноправните
предпоставки за съществуване на вземането и въздействието на изтекла спрямо същото
погасителна давност. Тази преценка е от компетентността на съда. Изпълнителният лист
овластява взискателя да получи дължимата престация и нейното съществуване не може да се
преценява от съдебния изпълнител. Преценката за съществуването е извършена от съда в
производството по издаване на изпълнителния лист. Именно затова в т. 7 на разпоредбата е
предвидено основание за прекратяване на изпълнението да е само влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 и чл. 440 ГПК. Последиците на изтекла спрямо
вземането погасителна давност длъжникът може да релевира само в производство по чл. 439
ГПК, но не и по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител. Възражението за
2
изтекла погасителна давност е материалноправно и касае съществуването на самото
изпълняемо право, поради което и не може да се разглежда по реда на обжалване
действията на съдебния изпълнител, което производство има за предмет само процесуалната
им законосъобразност.
Спиране на изпълнението също следва да бъде постановено от съда и то този,
постановил незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение (чл. 420, ал. 2 ГПК) или
съда, който е сезиран с иск по чл. 422 ГПК (чл. 420, ал. 5 ГПК). Спиране на изпълнението по
силата на закона е неприложимо, тъй като заповедта за изпълнение не се основава на запис
на заповед и това е изрично предвидено в чл. 420, ал. 1, изр. 1 ГПК. Съдебният изпълнител
може да спре изпълнението само в хипотезите на чл. 432, ал. 1 ГПК, които в основната си
част също изискват акт на съда, а такъв не е налице. Хипотеза на спиране от ЧСИ (чл. 432,
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ГПК) не се твърди.
Изложеното обуславя еднозначен и категоричен извод за неоснователност на жалбата
срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати или спре изпълнителното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника в изпълнителното производство ОГН.
Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: София, ж.к. „****, чрез адв. Й., срещу
разпореждане за отказ от 28.10.2021 г. за прекратяване, респ. за спиране на производството
по изп. дело № 20218560401095 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 КЧСИ, с район на
действие - СГС, постановено във връзка с отправена молба, вх. №35625/11.10.2021 г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3