РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Русе, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520103815 по описа за 2024 година
Д. Т. – пълномощник на „Топлофикация София” ЕАД твърди, че В. С. Г. – собственик
на топлоснабден имот с адрес: гр.София, община „Т.“, ул.“Д.Б.“, бл..,ет..,ап... е клиент на
дружеството по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за ТЕ при условията и реда, определени в Наредба №16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия, одобрени от КЕВР. Общите условия регламентирали търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството – права и
задължения; ред за измерване, отчитане, разпределени и заплащане на ТЕ; отговорностите
при неизпълнения на задълженията и др. Ответникът не упражнил правото си по чл.150, ал.3
от ЗЕ, с оглед което приема, че спрямо него са влезли в сила ОУ.
Твърди, че в периода м.май 2021г. – м.април 2023г. В. Г. ползвала, но не заплатила
консумираната топлинна енергия на обща стойност 2321.51 лева, както и сумите за дялово
разпределение – 68.63 лева. Счита, че предвид неточното изпълнение, потребителят дължи
лихви за забава.
За събиране на вземането си „Топлофикация София“ ЕАД депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение за
1
сумите: 2321.51 лева – незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2021г. – м.април
2023г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2024г. до окончателно изплащане на
главницата; 261.49 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 10.01.2024г.; 68.63 лева
– суми за дялово разпределение за периода м.май 2021г. – м.април 2023г., ведно със
законната лихва, считано от 23.01.2024г. до окончателно изплащане на главницата и 12.12
лева мораторна лихва за периода 16.07.2021г. – 10.01.2024г. и направените по заповедното
производство разноски.
На 14.05.2024г. ответникът заплатил на ищеца сумата 2717.02 лева, но не съобразил,
че дължи и законна лихва, изчислена към датата на плащане, както и юрисконултското
възнаграждение, посочено в заповедта за изпълнение.
Пояснява, че след извършеното плащане са погасени: главница за услугата дялово
разпределение в размер на 68.63 лева; мораторна лихва върху двете главници в размер на
273.61 лева; 53.27 лева – държавна такса; 96.61 лева законна лихва върху двете главници към
датата на плащане и 2293.53 лева – главница, но остатъка от главницата в размер на 96.61
лева и последващата законна лихва не били погасени.
Предвид указанията, дадени от заповедния съд, Д. Т. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че В. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.София,
община „Т.“, ул.“Д.Б.“, бл..,ет..,ап... дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от В.К. – изпълнителен директор и Й.Е. – председател на УС сумата 96.61
лева – незаплатена част от главница, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2024г. до
окончателното й изплащане.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. С. Г. е депозирала становище, към което
прилага платежен документ. Счита, че е погасила изцяло задължението си към ищеца.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот
№43, том LLLLXLIX, дело №49028/1997г. по описа на нотариус при Софийски районен съд,
В. С. Г. придобила собствеността върху следния недвижим имот: апартамент №....., в
гр.София, ж.к.“Г.Д.“, ул.“Д.Б.“, бл...., ет.... На 26.10.2001г. ответникът подал молба до
„Топлофикация София“ ЕАД с искане за горепосочения имот да бъде открита партида на
негово име.
През м.септември 2001г. между „Техем сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес: гр.София,
ул.“Д.Б.“, бл.....сключен договор, по силата на който ЕС възложила, а дружеството приело да
достави и монтира уреди за разпределение разхода на топлинна енергия и да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително да издава общи и индивидуални
сметки.
На 03.06.2020г. „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД сключили
договор, въз основа който ищецът възложил, а „Техем Сървисис“ ЕООД приело да извършва
2
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна –
собственост. Представени са фактура №**********/31.07.2022г. за отчетен период
01.05.2021г. – 30.04.2022г. и фактура №**********/31.07.2022г. за отчетен период
01.05.2022г. – 30.04.2023г.
Ответникът прилага документ от 17.10.2024г. за платена по сметка на ищцовото
дружество сума – 122 лева. Като основание за извършеното плащане се сочи ГД
№3815/2024г.
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като ясно и
всестранно. Вещото лице е конкретизирало вземането на ищеца по пера и извършените от
ответника плащания. В о.с.з. пояснява, че към 15.01.2025г. задълженията на В. Г. са погасени
изцяло.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД, в РРС е
образувано ЧГД №1280/2024г. и на 07.03.2024г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №697 по реда на чл.410 ГПК срещу В. С. Г., ЕГН ********** за сумите:
2321.51 лева – незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2021г. – м.април 2023г., ведно
със законната лихва, считано от 23.01.2024г. до окончателно изплащане на главницата;
261.49 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 10.01.2024г.; 68.63 лева – суми за
дялово разпределение за периода м.май 2021г. – м.април 2023г., ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2024г. до окончателно изплащане на главницата и 12.12 лева мораторна
лихва за периода 16.07.2021г. – 10.01.2024г.; 53.27 лева – заплатена държавна такса и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414А ГПК, длъжникът е подал възражение, с оглед което заповедният
съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата 96.61 лева –
незаплатена част от главница, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2024г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№697/07.03.2024г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №1280/2024г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че в
законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414а ГПК, с оглед
което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд указал на ищцовото дружество
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът
намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
3
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Ответникът не оспорва претенцията по основание. Поддържа, че е погасил
задължението си изцяло.
Ищецът признава, че на 14.05.2024г. (след образуване на заповедното производство)
длъжникът е заплатил сумата 2717.02 лева, с която кредиторът приел, че са погасени:
разноските, лихвите, главницата за услугата дялово разпределение и по-голяма част от
главницата за доставена топлинна енергия. В настоящото производство претендира
незаплатена главница в размер на 96.61 лева, ведно с лихва за периода от 31.01.2024г. до
погасяването й. На 17.10.2024г. (след предявяване на иска) ответникът превел по сметка на
ищеца 122 лева, с което са погасени главница в размер на 96.61 лева и 9.62 лева – лихва за
периода 31.01.2024г. – 17.10.2024г.
Предвид погасеното в хода на производството задължение, съдът счита, че следва да
отхвърли иска.
Тъй като с поведението си В. С. Г. е дала повод за предявяване на иска, в нейна
тежест на направените от ищеца разноски. Същите са формирани от държавна такса – 25
лева и юрисконсултско възнаграждение – 100 лева, като от общо дължимата сума следва да
се приспадне надвнесената на 17.10.2024г. сума 15.77 лева (122 – 96.61 – 9.62 = 15.77).
Дължимите на ищеца разноски по гражданско дело №3815/2024г. са на стойност 109.23 лева.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
ищецът е погасил с извършеното от ответника плащане заплатената държавна такса,
разноските по ЧГД №1280/2024г. възлизат на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК „Красно село“, ул.“Ястребец“№23Б,
представлявано от В.К. – изпълнителен директор и Й.Е. – председател на УС срещу В. С. Г.,
ЕГН ********** с адрес: гр.София, община „Т.“, ул.“Д.Б.“, бл..,ет..,ап... иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
96.61 лева – незаплатена част от главница, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2024г.
до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№697/07.03.2024г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №1280/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата 109.23 лева – разноски по ГД №3815/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата 100 лева – разноски по ЧГД №1280/202г. по описа на РРС.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5