№ 5250
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петър Милев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100505919 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20010877/07.02.2022 г., постановено по гр.д. №
23845/2021 г. на СРС, ГО, 155 състав, е признато за установено по
предявената искова претенция от Т. Р. Б., с ЕГН **********, против
„Софийска вода” АД, ЕИК *******, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Т. Р. Б. не дължи на „Софийска вода” АД сумата от 343,75 лв, представляваща
част от общата сума от 16 499,93 лв., начислена за периода от 26.11.2013 г. до
27.02.2018 г. за абонатен № **********, поради погасяване на вземането по
давност, като искът е отхвърлен за сумата над 343,75 лв. до първоначално
претендирания размер от 424,72 лв. и за периода от 28.02.2018 г. до
29.01.2019 г., разликата представляваща част от общо дължимата сума над 16
499,93 лв. до първоначално претендирания размер от 20 386,79 лв., както и на
основание липса на облигационно отношение между страните и липса на
извършена доставка на услуги в процесния период.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е
депозирана въззивна жалба от ищеца Т. Р. Б.. В жалбата се твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице облигационно
правоотношение между страните, както и че извършените частични плащания
били индиция на наличие на облигационно правоотношение и извършена
доставка на ВиК услуги. Поддържа се, че по делото липсват доказателства
извършена реална доставка. Моли се отмяна на решението в обжалваната част
1
и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в цялост.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия „Софийска вода” АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
Същевременно въззивният съд е констатирал, че исковата молба е
нередовна, поради което и с разпореждане № 10745/04.07.2022 г. исковата
молба е оставена без уважение, а на ищеца е указано да отстрани
констатираните нередовности на исковата молба. С уточнителна молба от
15.07.2022 г. ищецът е уточнил, че искът му е за сумата от 424,72 лв.,
представляваща 1/48 част от цялата сума от 20386,79 лв. за периода от
26.11.2013 г., като тази част съответства на неговата наследствена квота от
неговия наследодател Б.Р. А.. Посочено е още, че искът не е предявен като
частичен.
Съдът при така направеното уточнение на исковата молба следва да се
произнесе по въззивната жалба срещу решението в неговата обжалвана част.
По иска за недължимост на процесното вземане на основание липсата на
облигационно правоотношение между страните, породено по силата на
договор за доставка и пречистване на вода, в тежест на ответника е да докаже,
че ищецът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ответникът е доставял
такива услуги на стойност общо 20386,79 лв., че е извършен реален отчет на
потребеното количество ВиК услуги, респ. че потребителят е отказал да
осигури достъп до имота за извършване на реален отчет, за което е съставен
2
протокол от длъжностното лице по надлежния ред.
Ищецът оспорва, че има качеството на потребител на В и К услуги,
респективно, че е собственик или ползвател на процесния имот, следователно
по предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника по
делото е провеждането на главно и пълно доказване на тези обстоятелства.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР.
В настоящия случай от страна на ответника по делото, чиято е
доказателствената тежест с оглед вида на предявения иск, не е установено
ищецът или неговият наследодател да е бил собственик, носител на вещно
право на ползване или ползвател на облигационно основание за процесния
имот в исковия период. От приложения писмо от 07.04.2021 г. , изпратено от
ответника до Т. А.а се установява, че на името на Б. Р. А. е била открита
партида с клиентски № ********** за обект на адрес: гр. София, кв.
„*******“, ул. „*******. От приложената към писмото справка се установява,
3
че по издадени за периода от 26.11.2013 г. до 29.01.2019 г. фактури
начислената сума е в размер на 20 396,79 лв. Тези обстоятелства сами по себе
си не доказват нито право на собственост, нито титулярство на вещно право
на ползване, нито наличие на облигационно правоотношение на ищеца със
собственик на имота. Ето защо в хода на съдебното дирене не е доказан
правопораждащият юридически факт за възникване на вземането на
ответника, предвид което съдът трябва да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност по аргумент от чл. 154, ал. 1
ГПК. Следва да се отбележи, че по делото няма събрани доказателства, които
да установяват в условията на пълно и главно доказване извършени частични
плащания, нито има данни от кого са извършени, поради което и не може да
се приеме, че отбелязването на извършени частични плащания в писмо от
ответника доказва наличието на облигационно правоотношение с ищеца.
Отделно от изложеното, по делото не са събрани никакви доказателства за
извършена реална доставка на ВиК услуги в процесния имот на
претендираната стойност.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск следва да
бъде уважен на посоченото главно основание за липса на облигационно
правоотношение между страните, което да е породено по силата на договор за
доставка и пречистване на вода. Ето защо и предявеният отрицателен
установителен иск се явява изцяло основателен.
По изложените съображения и решението в обжалваната част следва да
бъде отменено изцяло, а предявеният отрицателен иск уважен в цялост.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
С оглед цялостното уважаване на предявения иск,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в
полза на ответника са присъдени разноски в размер от 19,06 лв.
На въззивника следва да се присъдят разноски за производството пред
първоинстанционния съд в размер от още 8,39 лв. за държавна такса, както и
4
разноски за производството пред въззивния съд в размер от 25 лв. за внесена
държавна такса. На процесуалния представител на възззивника адв. М. Л. Л.,
ЕГН **********, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
от 360 лв. на основание чл.38 ЗА за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20010877/07.02.2022 г., постановено по гр.д. №
23845/2021 г. на СРС, ГО, 155 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Т. Р. Б., ЕГН **********, против „Софийска вода” АД, ЕИК
*******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че Т. Р. Б. не дължи на „Софийска вода” АД сумата над 343,75 лв.
до първоначално претендирания размер от 424,72 лв. и за периода от
28.02.2018 г. до 29.01.2019 г., разликата представляваща част от общо
дължимата сума над 16 499,93 лв. до първоначално претендирания размер от
20 386,79 лв., както и на основание липса на облигационно отношение между
страните и липса на извършена доставка на услуги в процесния период, както
и в частта, в която Т. Р. Б., с ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Софийска вода” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 19,06 лв., представляваща направени по делото разноски, и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Р. Б., ЕГН
**********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *******, отрицателен
установителен иск с правно основание на основание чл.124,ал.1 ГПК, че Т. Р.
Б., ЕГН **********, не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *******,
сумата над 343,75 лв. до пълния размер на иска от 424,72 лв., 1/48 част от
цялата сума от 20386,79 лв., начислена за периода от 26.11.2013 г. до
27.02.2018 г. за абонатен № **********.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, с ЕИК *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т. Р. Б., ЕГН **********, сумата от 8,39 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата от 25 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, с ЕИК *******, да заплати на
основание чл.38 ЗА на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер от 360лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6