Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……………………. Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 17.09.
2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
РОСИЦА
ВАСИЛЕВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 424 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК във вр. с чл. 294
от ГПК – повторно разглеждане на делото
от въззивната инстанция след
отмяна на първоначалното въззивно решение от ВКС.
С Решение № 146/15. 12. 2017г. на районен
съд П. ,постановено по гр. д. № 391/2017г. по описа на същия съд е допуснат до
делба следния недвижим имот :
-
1/8 ид. част
от ПИ с индентификатор 55302.501.2083,
находящ се в гр. П. , ул.“П.Б. „ №
13-15;
-
жилище ,
апартамент, с идентификатор 55302.501.2083.7.1., със застроена площ 72кв. , с
прилежащите части- югозападното помещение от приземния етаж с площ от 11,70 кв.м.
, ½ ид. част от таванското помещение, ½ ид.част от общите
части на сградата;
Отхвърленото е
искането за допускане до делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** , с площ от 19,68 кв. м.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителя А.Д.П. *** ,подадена чрез пълномощника на страната.
Решението се обжалва в следните части :
-
в частта , в която е допуснат до делба недвижимия имот , представляващ 1/8 ид. част от
ПИ с индентификатор 55302.501.2083, находящ се в гр. П. , ул.“П.Б. „ № 13-15;
-
в частта , в която е допуснат до делба ,както
прилежаща част недвижимия имот , представляващ югозападното помещение от
приземния етаж с площ от 11,70 кв.м. ;
-
в частта , в която е отхвърлено искането за
допускане до делба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** , с
площ от 19,68 кв. м.
Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваните части ,поради
нарушение на материалния закон ,
необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд в обжалваните
части и се постанови ново решение
от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи подадената въззивна жалба с
присъждане на съдебно –деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави
в сила в обжалваните части .Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски в касационното производство.
В открито съдебно
заседание страните,чрез пълномощниците си ,поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция и при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално
допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирани страни ( съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
І. По въпроса за поделяемостта на 1/8 ид. част от дворното място.
От фактическа
страна по отношение на дворното място е
установено ,че дворното място се притежава в съсобственост.
Страните в настоящото делбено производство притежават в съсобственост по
наследство от техния наследодател И. Д.П. 1/8 ид.
част от имота . Останалата част от имота е собствена на трети лица . От
представената скица на поземления имот №
15-180364-20.04. 2017г. и от
заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че в имота има построени в
хоризонтална съсобственост няколко сгради, собственост на различни лица . Отделно от това в дворното място има изградена жилищна сграда- близнак, която се притежава в режим
на етажна собственост.
В текста на чл. 38
ал. 1 от ЗС е записано ,че общи на всички собственици е
земята ,върху която е построена сградата и дворът.
В текста на чл. 38
ал. 2 от ЗС е записано,че общите части не могат да се делят.
В т. 3 на
Постановление № 4/ 30. 10. 1964г.
на Пленума на ВС и в т.1 на Постановление № 2/ 04. 05. 1982г.на Пленума на ВС( постановленията имат задължителен характер за съдилищата ) е посочено ,че не може да се допусне делба на
съсобствен парцел , в който има изградени две или повече самостоятелни сгради ,
които принадлежат на отделни собственици
на парцела или се намират в режим на
етажна собственост.
Следователно
,по делото е безспорно установено ,че дворното място , върху което са построени
сградите не може да се допусне до делба ,тъй като представляващ обща
част на всички собственици на сградите и на етажната собственост и по
предназначение служи за общо ползване.
Поставя се въпроса – може ли да се допусне до делба
1/8 идеална част от дворното място , която се притежава в съсобственост от
страните по спора?.
По този въпрос има
утвърдена съдебна практика на ВКС и на
ВС на РБ ( виж Р. № 117 / 07. 05. 2012г. по гр. д. № 1098/2011г. на ІІ.ро гр. отд. на
ВКС ; Р. № 87/ 30. 08. 1988г. по гр.д. № 51/1988г. на ОСГК на ВС ; Р. № 787/
22. 10. 1986г. по гр.д. № 430/1986г. на
І-во гр. отд. на ВС ; Р. № 53/
08. 02. 1987г. по гр.д. № 573/1987г. на
І-во гр. отд. на ВС ;). В посочената съдебна практика се приема следното:
-
не е допустима делбата на съсобствения парцел , предназначен за малкоетажно ,
средноетажно или вилно застрояване, в който има построени жилищни сграда на
отделни собственици;
-
когато поради смърт, прекратяване на брака или по
друга причина частта на единия съсобственик се окаже съсобствена между две или
повече лица е допустима делбата само на тази част и само между съсобствениците,
без да се засяга съсобствеността върху
парцела . Това е така,тъй като
съсобствениците на притежаваната идеална
част от парцела не могат да останат неделени -
чл. 34 ал. 1 от ЗС и чл. 69 ал. 1 от ЗН. Делбата дори е наложителна , тъй като
трябва да бъде разрешен въпроса
за собствеността върху идеалната част от парцела. Делбата на такава идеална
част може да бъде извършена без да бъдат
съобразени правата на трети лица в съсобствеността и изискванията на чл. 345 от ГПК.
-
делбата следва да се извърши по някои от
предвидените в закона способи-чрез възлагане на един от съсобствениците или изнасяне на идеалната част на публична
продан;
С оглед на
гореизложеното въззивната инстанция прави извода ,че районния съд е
постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт , като е допуснал до делба процесната част от съсобствения парцел.
ІІ.
По въпроса за статута и допускането до
делба на имота ,посочен в пункт ІІІ-ти на
исковата молба , а именно - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** , с площ от 19,68 кв. м.
В чл. 37 от ЗС е посочено ,че таванските и избените помещения са принадлежности към
съответните етажи или части от етажи. Това означава ,че таванските и
избените помещения нямат самостоятелен статут и не следва да се допускат до
делба отделно от обектите към които принадлежат.
Спорният въпрос по
делото е – имота ,който е описан в констативен нот.акт № 58/18. 02. 1982г., с който наследодателя на
страните по делото се легитимира ,като собственик на имота , а именно
„югозападното помещение от приземния етаж“ представлява ли самостоятелен обект
на собственост и следва ли да се допусне до делба отделно от апартамента.
Според утвърдената
съдебна практика( виж Р. №
143/16. 03. 2012г. по гр. д. №
913/2011г. на І-во гр. отд. на ВКС ; Р. № 11/01. 02. 2012г. по гр. д. № 166/2011г. на І-во гр. отд. на
ВКС ;) абсолютно
условие за редовността на
исковата молба при предявен иск за собственост ,за делба или за друго вещно право
върху недвижим имот е имота да бъде
индивидуализиран в исковата молба по действащия( актуалния ) кадастрален и регулационен план. Това
означава ,че при предявен иск за делба, при допускането на делбата, съдът е длъжен да допусне до делба имота с онези
технически характеристики и
индивидуализиращи белези, които са посочени в действащия кадастрален и
регулационен план. Съдът не е длъжен обаче да възприеме статута на имота , които
е посочен в кадастралния и регулационния
план. Съдът е длъжен на общо основание да прецени допустимостта на имота до
делба според събраните по делото доказателства .
Както бе посочено
по –горе , в нот. акт, с който
наследодателя на съделителите се легитимира като собственик на имота , имота е описан,като „приземен етаж“.
Със Заповед № КД -14-13-188/ 30. 04. 2013г.
на началника на СГКК гр. Пазарджик е одобрено
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри. С това изменение имота
е заснет ,като“ самостоятелен
обект в сграда“ с
идентификатор *** и с площ от
19,68 кв. м.
Според задължителните указания ,дадени в мотивите на
т.4 на ТР № 8/ 2014г. от 23. 02. 2016г. на ОСГК на ВКС, одобрените по реда на
ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите законодателя е създал оборимата презумпция по чл. 2 ал. 5 от ЗКИР. Неправилното
отразяване на правото на собственост в
КК и КР не води до пораждане , изменение или погасяване на правото.
Отразяванията и записванията в КК и КР не могат да имат по – голямо
доказателствено значение и легитимиращ
ефект от актовете за собственост.
По делото е
представен като доказателство одобрения
архитектурен проект за жилищната сграда -близнак , в която се намира
процесното помещение. В архитектурния проект имота е описан по следния начин – изба с полезна площ от 13, 44 кв. м. и част от преграден общ коридор с
полезна площ от 2,70 кв.м.
За изясняване на
вещноправния статут на имотите предмет
на делбата по делото е прието заключение на СТЕ. Експертизата посочва ,че имота се намира в полуподземния етаж на жилищната сграда . Имотът се състои
от две отделни помещения- тъмно
помещение с полезна площ от 3, 47кв. м. ,с вход от общ коридор и помещение с
пряко осветление, с полезна площ от 11,70 кв.м. , с вход от общ коридор.
Светлата височина на помещенията е следно 2,39 л.м. Помещенията са вкопани в земята и представляват избени / складови / помещения .
В текста на чл. 38
от ЗУТ е посочено ,че в надземните етажи на жилищните сгради могат да се изграждат жилища , ателиета и кабинети за
индивидуална творческа дейност. На първия етаж,на полуподземния етаж и на
подземния етаж могат да се изграждат
гаражи и обекти за стопански и обслужващи дейности ,ако са осигурени
самостоятелни входове към тях и при спазване на съответните санитарно – хигиенни , противопожарни и
другите технически изисквания.
В т. 48, т.49
и т. 50
на параграф 5 от ДР на ЗУТ са дадени легални определения на „подземен етаж“, „полуподземен етаж“ и
„надземен етаж“. Когато тавана на етажа е разположен под котата
на средното ниво на прилежащия тротоар
или до 0,3м. над тази кота, етажа е подземен. Когато тавана на етажа е разположен на височина от 0,3м. до 1,5м. над
средното ниво на прилежащия тротоар , етажа е полуподземен. Когато тавана на
етажа е разположен на височина над 1,5м. над средното ниво на прилежащия
тротоар , етажа надземен.
От заключението на
СТЕ се установява,че тавана на обекта
е на височина над 0,3 м. л. над средното ниво на прилежащия тротоар(виж обясненията на вещото лице,дадени в с. з. на 28. 11. 2017г. ).Това определя обекта,като „
полуподземен“ , а не като
„надземен“ , както се твърди във въззивната жалба. Обектът щеше да е надземен ,ако височината на тавана беше над
1,5 м. над средното ниво на прилежащия тротоар. Такива данни няма в
заключението на техническата експертиза.
Експертизата дава заключение ,че височината е над 0,3м. ,а не над 1,5 м. Неоснователно във въззивната жалба е посочено ,че според заключението на техническата
експертиза височината на тавана била
2,04м. над посочената квота. Такива данни няма в заключението на
техническата експертиза .
От
всичко посочено по – горе съдът прави извода ,че процесния обект представлява
„избено помещение“. Това е така,тъй като :
1/Отразяването
в КК и КР на обекта,като самостоятелен обект в сграда не променя вещноправния статут на имота ,така
както той е описан в документа за собственост. Това отразяване не обвързва съда
при преценката за статута на имота ;
2/ В одобрения
архитектурен проект за имота , той е посочен,като „изба „. Няма изменение на
архитектурното предвиждане по съответния законен ред ;
3/ В документа за собственост на наследодателя
на съделителите е посочено ,че имота се намира на „приземния етаж“ ;
4/ В заключението
на приетата по делото СТЕ е посочено ,че
имота представлява избено помещение , вкопано в земята , намиращо се на полуподземния етаж ;
5/ Според техническите
норми на ЗУТ имота се определя ,като „полуподземен“. Пак според нормите на ЗУТ
на полуподземния етаж могат да се
изграждат самостоятелни обекти от типа на „ гаражи „. Останалите обекти, които могат да се изграждат са за стопански и
обслужващи дейности , които нямат самостоятелен характер.
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че
решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно ще следва да бъде
потвърдено,на основание чл. 271 ал. 1от ГПК.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на
основание чл. 294 ал. 2 от ГПК ще следва да се осъди съделителя А.Д.П., ЕГН **********,***, да заплати в полза
на съделителя Г.Д.П.,ЕГН ********** , с
постоянен адрес ***, сумата 380 лв., представляваща сторени разноски
пред касационна инстанция .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 270 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 146/15. 12. 2017г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 391/2017г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА А.Д.П.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на
Г.Д.П.,ЕГН ********** , с постоянен адрес ***, сумата 380 лв.,
представляваща сторени разноски пред касационна инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните
за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: