Присъда по дело №205/2017 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 31
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20173130200205
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 май 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер……………                        Година 2019                                                     Град Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                                                                                          ІІ състав

 

На двадесет и пети септември                                           Година две хиляди и деветнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА

                                                                   

 

Секретар: Н. С.

като разгледа докладваното от председателя

НЧХД № 205 по описа за 2017 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.И., ЕГН: **********, с адрес ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, управител на „Агроинженеринг 1“ ЕООД, за ВИНОВЕН в това, че на 16.08.2015 г., около 22.00 часа в с. Д., общ. Провадия, обл. Варненска е причинил лека телесна повреда на Т.С.Ч., ЕГН ********** ***, изразяваща се в болка и страдание, а именно разкъсно-контузни рани по кожата на горната устна и по лигавицата на двете устни, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, кръвонасядане и травматичен оток в областта на ІV и V пръсти на лявата ръка, разкъсно-контузна рана в основата на ІV пръст на лявата ръка, кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54 НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ, която да се изпълни чрез приложението на следните пробационни мерки:

На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:

-          Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично;

На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:

-          Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.И., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Т.С.Ч., ЕГН: ********** с адрес *** сумата в размер на 1000 лева (хиляда лева), представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 16.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 171.00 лева (сто седемдесет и един лева) представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 60 лв. за платени за извършен преглед, а останалите 111 лв.  за закупуване на предно стъкло на автомобила на тъжителя на автомобил марка *** модел Пасат, рег. № ***.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.И., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Т.С.Ч., ЕГН: ********** с адрес ***, сумата в размер на общо 657 лв./шестстотин петдесет и седем лева/ от които 512 лв. представляващи сторените разноски по НЧХД № 48/2016 г. на ПРС и 145 лв. представляващи сторените разноски по НЧХД № 205/2017 г. на ПРС на осн. чл. 189, ал. 3 НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.И., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати 50 лв. (петдесет лева) държавна такса върху уважения размер на гражданския иск по сметката на РС Провадия.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред ОС - Варна в петнадесетдневен срок от днес.

 

                                                          

 

 

Председател:

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда No 31/25.09.2019г. по НЧХД № 205/2017г.

по описа на РС Провадия, IІ състав

 

Делото е образувано въз основа на тъжба на Т.С.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***, с която е повдигнал обвинение срещу И.Д.И. с адрес *** за извършено престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК. Делото е образувано след отмяна на присъда по чнд 48/2016г. по описа на РС Провадия с Решение по внчхд 112/2017г. на ВОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В тъжбата се твърди, че на 16.08.2015г. около 22,00 часа Ч. се прибирал в домът си с личния си автомобил „*** Пасат“ № ***. В къщи в двора му го чакал негов познат П. В. П. с когото преди известно време разговаряли, че в с.Д. има майстор на ковано желязо, който прави врати и огради. Тръгнали към къщата на майстора, но като стигнали пред дома му видели, че в къщата не свети. Почакали малко след което решили да отидат до кръчмата и да го потърсят там. Когато отишли там видели, че същата не работи и отново се върнали пред къщата на майстора. Почакали малко след което Ч. изсвирил с клаксона. Отново никой не се обадил и тогава решили да се прибират към дома на Ч.. Движейки се по пътя и минавайки покрай къщата на подсъдимия И.И. изведнъж от двора излязъл последният с бухалка в ръка. Ч. намалил скоростта на колата и в този момент подс.И. замахнал с бухалката по предното стъкло на колата и го счупил. Ч. се шокирал. Веднага след това И. отворил вратата на автомобила от страната на Ч. и започнал с бухалката да удря частния тъжител и да му вика :“Ей педераст, ще те убия. Ще те убия да знаеш. Защо вдигаш прахоляк по улицата?“

Ч. започнал да се пази с ръце, защото очаквал удари по главата. Няколко от ударите били именно в главата му, по ръцете и краката. Започнало силно кръвотечение от раните по ръцете му, но въпреки това той успял да запали автомобила и да потегли.

П. П. седял на задната седалка и много се уплашил, но не успял да реагира по никакъв начин.

След като се прибрал, Ч. веднага телефонирал на 112. След около половин час дошла патрулна полицейска кола. Ч. дал обяснения, а полицаите направили снимки на колата и счупеното й предно стъкло.

На следващия ден-17.08.2015г. Ч. отишъл до МБАЛ“Св.Анна“, отделение „съдебна медицина“ но не успял да се прегледа защото точно тогава лекарите стачкували поради неизплащане на трудови възнаграждения. На другия ден 18.08.2015г. отново отишъл и си извадил медицинско свидетелство в което били описани съответните травматични увреждания, които е бил получил.

След прегледа направил разход, като си закупил ново предно стъкло за автомобила. Ч. твърди, че се грижил за болната си майка, но след инцидента му било трудно затова помолил свои приятел да му помага. Твърди, че болките в главата му продължили около 2-3 седмици, не можел да спи и се страхувал подсъдимия да не дойде в дома му и да го нападне.

Ч. иска И. Т. И. да бъде осъден затова, че на 16.08.2015 г., около 22.00 часа в с. Д., обл. Варненска му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, а именно разкъсно-контузни рани по кожата на горната устна и по лигавицата на двете устни, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, кръвонасядане и травматичен оток в областта на ІV и V пръсти на лявата ръка, разкъсно-контузна рана в основата на ІV пръст на лявата ръка, кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. За причинените му неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние Ч. е предявил граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3000лв. както и сумата от 171,00 лева представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди.

 В проведените съдебни заседания тъжителят, чрез процесуалния си представител поддържа повдигнатото обвинение, като твърди, че същото е доказано от обективна и субективна страна.

Подсъдимият не се признава за виновен, защитникът му пледира за оправдателна присъда, алтернативно за уважаване на гражданския иск по отношение на неимуществените вреди в размер около 100 лева и за отхвърляне на този за имуществените вреди.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят Т.Ч. и подсъдимият се познавали и живеели близо един до друг в с.Д., общ.Провадия.

На 16.08.2015г. тъжителят Ч. заедно със св.Т. К. и двама техни приятели отишли на плаж в Шкорпиловци, където прекарали деня си. Ч. оставил приятелите си по домовете им след като се прибрали като към 20.00 часа отишъл в дома на св.Т.К., за да му върне мобилния телефон, който последният забравил на седалката в автомобила му като останал в дома му до около 21:30 - 22.00 часа. Автомобилът, който бил собственост на Ч. тогава бил с марка „***“, комби със затъмнени задни стъкла.

При отиване до дома на св.К. и след това при завръщането си в своя дом Ч. преминал с автомобила си през улицата пред дома на подс.И., която били застлана с каменно брашно. Ч. бил сам в автомобила. Ч. преминал през улицата много бързо, като форсирал двигателя на автомобила и вдигнал прахоляк като щял да блъсне спрелите по улицата автомобили. Пред дома на подсъдимия И., Ч. изгасил двигателя на автомобила си като щял да блъсне паркирания там автомобил на съпругата на подсъдимия като след няколко секунди го запалил, завил и потеглил към дома си.

Подс.И. видял начина, по който Ч. управлявал автомобила си от двора си и се ядосал. Излязъл на улицата и се обадил на тел.112, като уведомил за случилото се и искал на място да дойде полиция. Било около 22.00 часа. Действията на Ч. били видени от св.В., подс.И., св.А., св.Н., които били възмутени от поведението на Ч., от начина, по който управлява автомобила си в населено място и че може да блъсне някое играещо дете или възрастен човек, който е на улицата. Това не било единственият път, когато Ч. управлявал автомобила си по този начин, както не бил и единствения сигнал подаден до полицията срещу Ч..

След като видяла начина, по който Ч. управлявал автомобила си св.Т.а отишла при подсъдимия И., който видяла на улицата, за да го попита какво става, като той й отговорил, че се обажда на полицията, за да ги уведоми за случилото се и й казал да се прибира.

Ч. се прибрал в дома си, където в двора го чакал св.П. П.. Той искал заедно с Ч. да отидат до майстор на ковано желязо. Двамата се качили в автомобила на Ч. след 22:30 часа и отишли до дома на майстора на ковано желязо, но домът бил тъмен. След това Ч. и св.П. решили да отидат в селската кръчма, за да видят дали майстора не е там, но заведението не работело. Те отново се върнали пред дома на майстора Ч. изсвирил с клаксона, но никой не се показал и потеглил с автомобила си към дома си. На улицата, през която преминал Ч. с автомобила си, която била застлана с каменно брашно нямало никой, светели прозорците на някои от къщите. Когато Ч. преминавал покрай дома на подс.И., той излязъл от къщата си и с бухалка ударил челното стъкло от дясната страна и го счупил. Ч. спрял автомобила, за да разбере какво иска под.И.. Той отворил шофьорската врата на автомобила и с бухалката нанесъл няколко удара по левия кра, главата, лицето и лявата ръка на Ч., с която той се отбранявал и викал „Ще те убия, какво правиш?“. Св.П., който стоял на задната седалка много се уплашил, свил се  и приклекнал на седалката. Ч. успял да включи двигателя на автомобила си, потеглил и спрял пред дома си. Св.П. видял, че Ч. в резултат от ударите има кръв по устата, по ръката и крака му бил посинен. Ч. веднага се обадил на тел.112, за да уведоми за случилото се било 23:08 часа.

На място пристигнали полицейските служители св.А.А., св.М.Г. и св.И. М. след 00:00 часа. Те видели, че предното стъкло на автомобила на Ч. е счупено, имало следа от бухалка по него и по лицето на Ч. имало кръв. Ч. им разказал, че подс.И. счупил предното стъкло на автомобила и го удрял с бухалка. Св.А., Г. и М. отишли до дома на подс.И. на другия ден, но не го намерили.

На 17.08.2015г. Ч. заедно със св.П. отишли до съдебна медицина. На 18.08.2015г. Ч. сменил челното стъкло на автомобила си, за което заплатил видно от фактура с No **********/ 18.08.2015г. сума в размер на 111 лева.

На 18.08.2015г. Ч. посетил съдебна медицина било му издадено медицинско свидетелство, според което от прегледа му се установило - разкъсно-контезни рани лицето и устните, кръвонасядане и травматичен оток в областта на 4 и 5 пръсти на лявата ръка, разкъсна рана в областта на нокътя на 4 пръст на лявата ръка, кръвонасядане на лявото бедро, като всички тези увреждания са били в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Видно от касов бон Ч. е заплатил за прегледа 60 лева.

От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза за състоянието на Ч., кредитирана от съда е видно, че същият е получил следните травматични увреждания, а именно: разкъсно-контезни рани по кожата на горната устна и по лигавицата на двете устни, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, кръвонасядане и травматичен оток в областта на 4 и 5 пръсти на лявата ръка, разкъсно-контузна рана в основата на 4 пръст на лявата ръка, кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро, като всички тези увреждания са били в резултат на силни удари върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на двете устни, 4 и 5 пръсти на лявата ръка, лявото бедро и същите в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Вещото лице дава заключение, че тези рани би могло да се получат при нанасяне на не по-малко от три удара-един реализиран в областта на лицето, един в областта на левия горен и един в областта на левия долен крайник.

От писмо от МВР ДНС 112 и записите на сд се установява, че подсъдимият е подал сигнал до 112, в който е съобщил за начина, по който Ч. управлява автомобила си на 16.08.2015г. в 22:32 часа. Ч. е подал сигнал, в който е съобщил за нанесения му побой и счупването на челното стъкло на автомобила му на 16.08.2015г.  в 23:08 часа, в 23:29 часа, в 23:42 часа и на 17.08.2015г. в 00:00 часа.

Няколко дена след инцидента св.К. видял Ч., Ч. му разказал, че подс.И. му е нанесъл побой и му е счупил предното стъкло на автомобила като му се оплакал, че ръката го боли. Св.К. ходел да помага на Ч. в грижите за майка му, тъй като тя била болна на легло и Ч. поради нараняванията си му било трудно да я обслужва сам. Около 15-20 дена Ч. изпитвал болки в ръката. Около 4 дена кракът му бил подут и куцал.

От показанията на св.А., св.В., св.Н., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че са видели, че е Ч. сам в автомобила си, като е форсирал двигателя му, че Ч. и друг път е имал подобни прояви, че подс.И. не се е доближавал до автомобила на Ч., че подс.И. се е обадил в полицията, за да съобщи за случилото се.

От показанията на св.К., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на 16.08.2015г. с Ч. са ходили на плаж, че от около 20:00 часа до около 21:30 – 22:00 часа Ч. е бил в дома му и след 3-4 дена го е видял и Ч. му е разказал за това, че подс.И. го е удрял по главата и тялото, че е счупил челното стъкло на автомобила му, че задните стъкла на автомобила му са били затъмнени, че 15-20 дена след инцидента Ч. го е боляла ръката и св.К. му е помагал в грижите за майка му.

От показанията на св.П., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на 16.08.2015г. заедно с Ч. около 22:00 часа са ходили да търсят майстор на ковано желязо, не са го намерили и на път за дома на Ч. подс.И. е излязъл с бухалка и е счупил с нея челното стъкло на автомобила и е ударил няколко пъти Ч. в областта на главата, лявата ръка и крак докато е бил в автомобила. След като са се прибрали в дома на Ч. той се е обадил в полицията.

От показанията на св.А., св.Г. и св.М., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че те са посетили Ч. по повод на подадения от него сигнал за нанесения му побой и счупеното челно стъкло на автомобила му. От показанията на св.А. и св.Г. се установява, че Ч. им е казал, че бил бит от подс.И. и че той е счупил челното стъкло на автомобила му, на което имало следа под формата на бухалка.

От обясненията на подс.И., които съдът кредитира като еднопосочни в по-голямата им част се установява, че Ч. на 16.08.2015г. е преминал с бърза скорост с автомобила си  по улицата, на която се намира домът му и която е застлана с каменно брашно. Форсирал е автомобила си, щял е да блъсне автомобила на съпругата на подсъдимия. Той се е обадил на тел.112, за да уведоми полицията за случилото се. Съдът не кредитира обясненията на подс.И., че не е нанасял удари  по Ч. и не е счупил челното му стъкло, тъй като в тази му част обясненията са средство за защита.

От свидетелството за съдимост на подсъдимия И. се установява, че той не е осъждан.

От правна страна съдът намира следното:

При така установената фактическа обстановка по делото безспорно се установява, че подсъдимият И.И. е осъществил от  обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК затова че на 16.08.2015 г., около 22.00 часа в с. Д., обл. Варненска е причинил на Т.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, а именно разкъсно-контузни рани по кожата на горната устна и по лигавицата на двете устни, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, кръвонасядане и травматичен оток в областта на ІV и V пръсти на лявата ръка, разкъсно-контузна рана в основата на ІV пръст на лявата ръка, кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От обективна страна с действията си, изразяващи се в нанасяне на удари с бухалка на седящия в автомобила си Ч. в областта на главата, лицето, лявата ръка и левия крак подсъдимият И. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, а именно разкъсно-контузни рани по кожата на горната устна и по лигавицата на двете устни, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, кръвонасядане и травматичен оток в областта на ІV и V пръсти на лявата ръка, разкъсно-контузна рана в основата на ІV пръст на лявата ръка, кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Това се установи по категоричен начин от показанията на св.П., св.К., св.А., св.Г. и св.М., от изготвената по делото СМЕ.

От субективна страна престъплението по чл.130, ал.1 от НК е извършено от подсъдимият при форма на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност и противоправност на действията си, съзнавал е, че с нанасянето на удари на пострадалия ще му причини телесни увреждания и пряко е искал и целял настъпването на такива.

С оглед изложеното подсъдимият е признат за виновен за извършеното от него престъпно деяние по чл.130, ал.1 от НК.

Съдът наложи на подс.И. наказание пробация при пробационни мерки по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично; по чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК за срок от 6 месеца. В случая не са налице основания за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като според чл.78а, ал.7 от НК този институт е неприложим при множество престъпления каквито са налице в случая. Според чл.23 НК множество престъпление са налице,  ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. В случая подс.И. е извършил освен престъпление по чл.130, ал.1 от НК е извършил и престъпление по чл.216, ал.4 от НК със счупването на стъклото на автомобила на Ч..

 Смекчаващи вината обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало на подсъдимия и провокативното поведение на Ч. преди инцидента. Съдът намира, че така определеното наказание на подсъдимия е справедливо, ще постигне генералната, индивидуалната превенция и ще му въздейства превъзпитателно и поучително.

По гражданския иск:

По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди съдът счита същия за частично основателен по отношение на 1000 лева с оглед извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Според доказателствата по делото подсъдимият е нанесъл на тъжителя телесни повреди, които са довели до настъпване на неимуществени вреди за тъжителя. Последните се изразяват в претърпени болки и страдания от нанесените телесни увреждания, болки в ръката и крака, пострадалия е накуцвал 3-4 дена, ръката го е боляла около 20 дни и той е бил затруднен както в собственото си обслужване, така и в обслужването на майка си, за която се е грижел, поради това и св.К. му е помагал. За да присъди обезщетение в размер на 1000 лева съдът отчете нанесените телесни увреждания на пострадалия, срокът за възстановяване от тях, причинените болки и страдания, както и обстоятелствата че оздравителните процеси са протекли без усложнения, по време на лечението, сравнително бързо. Предвид гореизложеното и разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 1000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на Ч. и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на счупеното челно стъкло – 111 лева и 60 лева платената такса за прегледа на Ч..

 С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,  съдът осъди подсъдимият да заплати на тъжителят направените от него по делото разноски в размер на 657 лева, от които 512 лева разноските при първоначалното разглеждане на делото по нчхд 48/2016 г. по описа на ПРС и в размер на 145 лева разноски по нчхд 205/2017г. на ПРС.

На основание чл.189,  ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лева, изчислена въз основа на уважената част от предявените граждански искове.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..