О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273 05.11.2020 година гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Манол Манолов
разгледа докладваното от съдията-докладчик Светлин
Иванов ЧНД № 1058 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и
следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения
от свобода С.П.С. ЕГН ********** ***, да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5
години, наложено му с Присъда № 24 от 03.11.2017г. по НОХД № 402/ 2017 г. по
описа на Окръжен съд-Сливен, потвърдена с Решение № 14 от 02.03.2018г. по ВНОХД
№ 307/ 2017г. по описа на Апелативен съд-Бургас и Решение № 122 от 28.05.2018г.
по к.н.д. № 412/ 2018г. по описа на ВКС, II н.о., в сила от 28.05.2018г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас,
чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, изразява становище за неоснователност
на молбата. Констатира, че при осъдения е налице известен прогрес в
корекционно-поправителната работа, но наред с това излага съображения, че целите
и задачите не са постигнати в планираната степен, отсъства положителна промяна
при последните две оценки на риска от рецидив и вреди, осъденият не е в
състояние да идентифицира факторите, довели до извършване на престъплението, не
осъзнава нуждата от повишаване на образователното си ниво, липсва подобрение в
способността му да идентифицира проблемите и да намира за тях законосъобразни и
дългосрочни решения, не е способен на задълбочен анализ на фактите и потенциал
за обществено приемливо поведение. Предлага молбата на осъдения С. да не се
уважава, и корекционната работа с него да продължи в условията на лишаване от
свобода.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, предвид
констатираните недостатъчни показатели в зоните с дефицит. Визира конкретно
зоната отношение към правонарушението, където поемането на отговорността е
формално, но не се идентифицират и осмислят факторите, довели до извършване на престъпление,
както и в зоната умение за мислене, доколкото осъденият все още не е в
състояние да идентифицира проблемите и да намира за тях подходящо и съобразено
със закона разрешение.
Назначеният на молителя
служебен защитник счита молбата за основателна и моли за нейното уважаване, с
приложение на мерки за пробационен надзор в изпитателния срок. Акцентира на
противоречиви твърдения, които според
него са налични в текущите доклади на съответните инспектори СДВР и в
психологическото изследване на молителя, позовава се на констатациите за
неговото добро поведение, постоянна трудова ангажираност на външни обекти,
спазване на режимните изисквания, липсата на дисциплинарни наказания и шестте
награди, които са му дадени във връзка с поведението и трудовата му дейност. В
тази връзка защитава теза, че към настоящия момент осъденият е дал
доказателства за своето поправяне, които са достатъчни да отговорят на
критериите по чл.70 ал.1 и чл.439а от НПК, поради което намира отрицателното становище на затворническата администрация
във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване на С. за необосновано
и неубедително.
Осъденият С.С. участва в производството лично, изразява
становище, че вече се е поправил, осъзнал е последиците от извършеното
престъпление и ще е в състояние да живее на свобода, без да не извършва
престъпления. Декларира желание да се грижи за семейството си. В последната си
дума моли да бъде условно предсрочно освободен.
Съдът изслуша становищата
на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 24 от
03.11.2017г. по НОХД № 402/ 2017 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, потвърдена
с Решение № 14 от 02.03.2018г. по ВНОХД № 307/ 2017г. по описа на Апелативен
съд-Бургас и Решение № 122 от 28.05.2018г. по к.н.д. № 412/ 2018г. по описа на
ВКС, II н.о.,
в сила от 28.05.2018г., осъденият С.С. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което при условията на чл.58 б.
„а“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено ефективно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 5 години, търпимо
при първоначален общ режим, като от срока на наказанието на основание чл.59
ал.1 от НК е приспаднато времето от 07.03.2016г. до 08.03.2016г., през което С.
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и времето от
09.03.2016. до влизане на присъдата в сила, през което той е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.
За начало на наказанието
била определена датата 28.05.2018г., когато молителят бил задържан за
отвеждането му в Затвора-Бургас. На 14.07.2018г. със заповед на началника на
Затвора-Бургас осъденият бил настанен в ЗООТ „Дебелт 1“, където се намира и при
разглеждане на делото.
От документите, приложени в затворническото досие на С.С.,
и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост
се установява, че молителят е осъждан само веднъж с присъдата, която изтърпява понастоящем, в затвора е за първи път
и до момента не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.
Към 05.11.2020 г.
молителят фактически е изтърпял над половината от наложеното му общо наказание,
включително чрез зачитане на търпените мерки за неотклонение „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“ – 1 година, 1 месец и 11 дни, и положения в затвора труд в размер на 7 месеца
и 8 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 10 (десет) месеца
и 4 (четири) дни.
От настаняването му в затвора, С. изтърпява
наказанието при „общ“ режим. Със заповед БС №74 от 30.03.2020г. на началника на Затвора-Бургас,
режимът на търпяното наказание бил смекчен от „общ“ на „лек“. С. полагал
доброволен неплатен труд най-напред на външен работен обект – бригада „Камено“.
Със заповед на началника на ЗООТ „Дебелт “ от 17.06.2020г. молителят бил
назначен на платена работа като общ работник на външен работен обект – фирма
„Промет Стийл“, а след това на обект „Община Средец“.
Спрямо осъдения С.С. към момента са налице
общо три оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната
му оценка, изготвена на 14.06.2018г., величината на риска от рецидив и вреди е
фиксирана на 63 точки, в средната част на средните стойности, с идентифицирани
проблемни зони – отношение към правонарушението, образование и обучение,
злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. При
проведената на 10.03.2020г. втора оценка се констатира видимо снижаване на
резултата до 38 точки (в горната граница на ниските стойности), което се дължи
на отчетено подобрение най-вече в зоните отношение към правонарушението (от 11
на 7 точки), междуличностни проблеми (от 7 на 1 точка), и умения за мислене (от
10 на 6 точки). На 03.09.2020 г., във връзка с молбата на С. за условно предсрочно
освобождаване, е извършена третата оценка на риска с постигнат резултат от 38
точки (колкото и при втората оценка), като се забелязва подобрение с 2 точки
(от 7 на 5) в зоната отношение към правонарушението, но едновременно с това е
налице влошаване отново с 2 точки (от 6 на 8) в зоната умения за мислене, при
запазване показателите в останалите зони на дефицит от втората оценка.
Осъденият не е наказван за извършени
дисциплинарни нарушения, макар в досието му да са налице данни, че у него са
били откривани недекларирани движими вещи, които са били иззети със съответните
заповеди. До настоящия момент е награждаван шесткратно със заповеди от 23.08.2018г.,
14.10.2018г., 11.12.2018г., 22.04.2019г., 19.08.2019г. и 23.03.2020г. съответно
с „Удължено свиждане за срок до 2 часа“, „Свиждане с близките извън
затворническото общежитие за срок от 8 часа“ и „Домашен отпуск“ от 2, 3 и 5
денонощия.
Обобщени са наблюденията на ангажираните с
работата с осъдения инспектори, психолози и други служители.
Макар в затвора за първи път, С. е добре
адаптиран към условията в местата за лишаване от свобода, изпитва формален
респект към авторитети и спазва изискуемото поведение по отношение на
пенитенциалния персонал. Осъденият има положително отношение към труда и
изпълнява старателно възложените му трудови задължения, за което е и
награждаван. Съдейства при изпълнение на плана на присъдата, избягва
нарушителите на правилата за вътрешния ред и рискови дейности в общежитието,
следва режимните ограничения.
В личностен план С.С. е характеризиран
като личност с примитивна структура, с незавършено начално образование, с ниско
ниво на познавателните интереси и без интерес към продължаване и надграждане в
образователно отношение. Касае се за социална и емоционална незрялост, съчетана
с ниско интелектуално ниво и социална и образователна занемареност. Налице са
затруднения с ползването на български език, поради което с молителя не е било
проведено психодиагностично изследване. Осъденият притежава относително
реалистична самооценка, самокритичността му е формално заявена, но поради
отсъствие на асертивни и емпатийни умения е склонен към реактивно поведение, а в
конфликтни ситуации – и към импулсивни и необмислени действия.
При ежедневната работа с осъдения и
извършените три оценки на риска от рецидив и вреди е констатирано, че С. приема
отговорността за извършеното от него престъпление само формално, като не се
опитва да идентифицира факторите, довели до извършване на деянието, макар да
изразява желание да е част от обществото. Установява се подобрение в
способността да разпознава проблемите, но без да осъзнава последствията от
действията си. Мисленето е ригидно, конкретно – образно и отчасти критично, а
целеполагането – прагматично. Отличава се с относително добри умения да разбира
вижданията на другите, но все още не е изградил задълбочени аналитични умения.
У молителя не са установени утвърдени криминални
модели на поведение, като според последната оценка рискът от вреди в обществото
е определен като нисък, а рискът от рецидив – среден. При тези данни е представен
извод, че заложените в първоначалния план на присъдата цели по отношение на
осъдения С. не са изпълнени в желаната степен, като се забелязва застой в постигането
на целите в интервала между втората и третата оценка на риска.
Установените по делото фактически данни формират извод
за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения С.С.
– изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му наказание (чл.70
ал.1 т.1 от НК).
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на
цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до
момента. В разглеждания случай не се установява по несъмнен начин втората
задължителна предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен,
позволяваща обосновано заключение за неговото поправяне.
Въпреки отсъствието на данни за предходни осъждания и
настоящия му първи престой в затвора, анализът на данните относно изтърпяната
до момента част от наказанието на С. не разкрива категорични доказателства молителят
да се е поправил и преосмислил ценностната си система в насока спазване на
законите и обществените норми за съвместно живеене. От заключенията на
служителите, натоварени с корекционната работа с молителя явства, че той приема
формално отговорността за извършеното престъпление, но без да е в състояние да
осъзнае факторите, способстващи престъпното си поведение, и да анализира в
дълбочина фактите. Без да се оспорва
декларирания от осъдения ангажимент да не извършва нови престъпления на свобода
и желание да е част от обществото, личността му се отличава със социална и емоционална
незрялост, с ниско интелектуално ниво,
социална и образователна занемареност, с ограничено и повърхностно мислене.
Упоменатите характеристики на молителя сочат на липса на съответен потенциал за
обществено приемливо поведение на свобода, и с категоричност не са достатъчни
за извод, че той действително е осъзнал и поел напълно отговорността за
извършеното престъпление, че е преосмислил из основи базисните си ценности и е
предприел съзнателни и целенасочени усилия да ги коригира в социалноприемлива и
съобразена със закона насока. В този аспект следва да се отбележи влошаването с
2 пункта на показателя в зоната умения за мислене при последната му оценка,
сравнено с втората оценка на риска от рецидив и вреди.
При така установените
обстоятелства съдът е склонен да сподели становището на затворническата
администрация, че молителят все още не е в състояние в достатъчна степен да
идентифицира проблемите и да намира за тях дългосрочни, обмислени и съобразени
със закона и морала решения, както и че в кризисни ситуации С. е склонен към
импулсивни и необмислени реакции. Казаното, наред с недостатъчната му
способност да анализира фактите и да предвижда последствията от действията си, мотивира съда да счита, че постигнатите в работата с молителя
резултати са недостатъчни по обем и дълбочина да оправдаят извод за неговото
поправяне. Събраните доказателства позволяват да се приеме, че при осъдения С.
действително е започнал процес на положителна промяна, която обаче към момента
на разглеждане на делото не е налична в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл.
първо от НК степен. Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитника за
наличието на противоречиви становища и взаимноизключващи се твърдения в
изготвените за осъдения С. текущи доклади и психологически изследвания.
Действително в текущия доклад от 10.03.2020 г. са налице констатации на
инспектора СДВР за настъпили положителни промени при осъдения в отчетените зони
на дефицит, съпроводени с намаляване на съответните цифрови оценки в точки по
отделните показатели. Следва обаче да се съобразява, че тези констатации са
свързани с първоначалния доклад, при който общият резултат от оценката на риска
от рецидив и сериозни вреди на молителя възлиза на 63 точки. В този смисъл
съдът намира, че при втората оценка на риска от рецидив и вреди затворническата
администрация надлежно е отчела и съответно оценила настъпилите при осъдения
позитивни промени за времето от началото на наказанието му до 10.03.2020 г.,
което на свой ред е било съобразено и от Началника на Затвора, с оглед
смекчаване на режима на наказанието. След този момент обаче до изготвяне на
последната оценка за риска по повод подадената молба за условно предсрочно
освобождаване – 03.09.2020 г. е отчетена липсата на продължаващи положителни
изменения, като специално в зоната умения за мислене е установено влошаване на
постигнатия от осъдения резултат. При тези условия не може да се приеме за
доказано по несъмнен начин, че поправянето и превъзпитанието на молителя
представлява постоянна и необратима тенденция, за да се мотивира и заключение,
че той се е поправил в степен, позволяваща предсрочното му освобождаване от
изтърпяване на наказанието.
Ето защо постигнатите до
момента частични позитивни промени в личността и поведението на молителя следва
да продължат да бъдат направлявани и затвърждавани в контролираната среда на
пенитенциарното заведение, съобразно индивидуалния план за изпълнение на
наказанието. Изрично следва да се отбележи, че доброто поведение и спазване на
режимните изисквания поначало е задължение на лишените от свобода, при
нарушение на което същите биха понесли предвидените в ЗИНЗС дисциплинарни санкции.
Полагането на труд на външни работни обекти действително е индикация за
поправяне на осъдения, но също така води до неговото бонифициране чрез
намаляване на срока на лишаването от свобода за сметка на работните дни, тоест,
касае се за институт, чието приложение също е изцяло в полза на осъдения.
Предвид горното съдът намери, че молбата на осъдения С.С.
за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
молбата на лишения от свобода С.П.С. ЕГН
********** ***, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години,
наложено му с Присъда № 24 от 03.11.2017г. по НОХД № 402/ 2017 г. по описа на
Окръжен съд-Сливен, потвърдена с Решение № 14 от 02.03.2018г. по ВНОХД № 307/
2017г. по описа на Апелативен съд-Бургас и Решение № 122 от 28.05.2018г. по
к.н.д. № 412/ 2018г. по описа на ВКС, II н.о., в сила от 28.05.2018г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С.П.С. може да се
направят не по-рано от шест месеца, считано от влизане на настоящото
определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от
началника на Затвора-Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от
обявяването му пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: