№ 66
гр. Шумен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20213600500274 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Образувано е по депозирана жалба от ИВ. ХР. Т., понастоящем в Затвора гр. Варна,
против действия на ДСИ при РС гр. Варна, по изп.д.№ 9175/2020 г., изразяващи се в
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, а
именно запор върху вземане на жалбоподателя за трудово възнаграждение, получавано от
Затвора гр. Варна. Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело излага, че
възнаграждението, което получава в Затвора гр. Варна е в размер на 110 лв. и като такова се
явява защитен доход по смисъла на чл.446 ГПК и чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС. Независимо от
статута си на лице, лишено от свобода счита, че има гарантиран от закона защитен доход в
размер на минималната за страната работна заплата. Излага още, че тъй като престира
работна сила възнаграждението, което получава има характер на трудово възнаграждение, а
съгласно ТР № 2/2015 г. по т.д.№2/2013 г., т.3 на ОСГТК на ВКС, несеквестируемия
минимум е определен абсолютно за всяко възнаграждение за труд, както и за пенсия и това е
размерът на минималната работна заплата. Предвид изложеното, моли съдът да отмени
атакуваното действие. В жалбата се съдържа и искане изпълнението да бъде спряно на осн.
чл.438 ГПК. Към жалбата са приложени служебна бележка от ГДИН Затвора гр. Варна,
видно от която Т. е постъпил в Затвора Варна на 29.01.2015 г., работи платен труд и
получава доходи от трудова дейност, както и справка – извлечение от лична партида за
трансферите на Т. за периода от 19.04.2020 г. – 19.04.2021 г.
1
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя
Прокуратурата на Р. България, чрез пълномощника юриск. М.С., в което се излагат доводи
за неоснователност на жалбата.
Постъпило е и писмено възражение от взискателя Окръжен съд гр. Варна, чрез
административния ръководител – председател на ОС гр. Варна М.М., в който са изложени
съображения за допустимост, но по същество за неоснователност на жалбата.
Взискателят ОД на МВР гр. Варна не е депозирал писмено възражение, съответно не
е изразил становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които взема становище за допустимост, но по същество за неоснователност на
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, против действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване и в срок.
След като се запозна с приложените към делото доказателства, аргументите изложени
от жалбоподателя и писмените възражения на взискателите, и като съобрази закона, намира
жалбата по същество за неоснователна, поради следното:
Приложеното изп. дело № 9175/2020 г. по описа на ДСИ при ВРС, е образувано по
молба на Окръжен съд гр. Варна, с приложен към нея изпълнителен лист, издаден в полза на
държавата на 02.02.20216 г. по НОХД № 249/2015 г. на ВОС, срещу длъжника ИВ. ХР. Т., от
**********, за сумата от 6872,70лв., представляваща разноски в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР Варна, сумата от 4940 лв. разноски в полза на държавата по сметка на
Главна прокуратура на РБ и разноски в размер на 5лв. - държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в полза на ОС гр. Варна.
На осн. чл.458 ГПК е присъединено и вземането на НАП за сумата от 17.74лв.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 07.01.2021г.
С писмо от 11.01.2021 г. Затвора гр. Варна е уведомило ДСИ, че Т. е постъпил в
Затвора гр. Варна на 29.01.2015 г., към настоящия момент работи и получава
възнаграждение. ДСИ е наложил запор върху възнаграждението на длъжника, като
съобщение за запора е връчено на Т. на 22.01.2021 г. Запорно съобщение е връчено и на
третото задължено лице. От приложена към жалбата справка е видно, че за периода
19.05.2020 г. – 19.04.2021 г. на Т. са превеждани ежемесечно суми - приходи от ваучери,
посочени в справката по размери, на обща стойност 1623.99лв. Не се установява по делото, а
и липсват такива твърдения, суми по запорното съобщение да са преведени от третото
задължено лице по сметката на ДСИ.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. От изложените в жалбата обстоятелства,
съдът счита, че наведените доводи сочат допустимо основание за обжалване по чл.435, ал.2,
т.1 ГПК.
Съгласно приетото в т.1 от ТР № 2/2014 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими
изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от
трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на
запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй
като той обхваща само секвестируемата част.
Нарушава се несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се
допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът
правото си на жалба.
Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради
несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на
едноседмичния срок /с изменението на чл.436, ал.1 ДВ бр.100/2019г. двуседмичен срок/ от
връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго
вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е
съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от
узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да
плати на длъжника поради наложения запор. Пропускането на срока осуетява само отмяната
на наложения запор като изпълнително действие.
В разпоредбата на чл.446 от ГПК се съдържа уредбата на несеквестируемия доход
върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд,
както и върху пенсия. Съдебната практика е единна, че съгласно чл.446, ал. 1 ГПК
трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са
частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата
част. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода
/след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и
обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.
В посоченото ТР /мотивите към т.3/ се приема, че несеквестируемият минимум е
определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата /МРЗ/ и това се отнася
3
както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията, тъй като няма основание да се
приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от
полагането на труд от тези, които получават доходи от пенсия. Приема се също, че какъвто и
да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници
и това е МРЗ, а секвестируемата част е определена относително и по различен начин според
величината на дохода и в зависимост от това дали длъжникът е с деца, които той издържа.
От друга страна относно правилата за извършване на удръжки от възнаграждението
за положен труд на лишените от свобода са налице специални норми - на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС. Съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят
удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се
възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
Съгласно чл.57, ал.1 ППЗИНЗС, удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на
чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават
2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 ЗИНЗС се полага на
лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Нормата на чл.446, ал.1 ГПК определяща несеквестируемстта на определен размер от
доходите на длъжника цели осигуряване на екзистенциален минимум за гарантиране живота
и физическото оцеляване на длъжника и неговото семейството. При съобразяване
разпоредбата на чл.84 от ЗИНЗС, която гарантира осигуряване на този екзистенциален
минимум на лицето, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода", следва да се приеме, че
по отношение на последното, несеквестируемата част от доходите от труд следва да се
определи по чл. 57, ал. 1 от ППЗИНС вр. с чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС в размер на 1/3 от
полагащото се месечно възнаграждение.
Независимо от изложеното, както се посочи по-горе налагането на запор върху
частично секвестируемо вземане на длъжника /каквото е възнаграждението за труд/ е
допустимо изпълнително действие, тъй като наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. На основание чл.437, ал.3 ГПК съдът разглежда жалбата въз основа на
данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. Ето защо, при
липса на оплаквания в жалбата да е нарушено правилото за несеквестируемия размер на
доходите по ЗИНЗС, и липсата на доказателства да е удържан дял по-голям от 2/3 от
полагащото се месечно възнаграждение на жалбоподателя /при твърдение за получавано
месечно възнаграждение за труд от жалбоподателя в размер на 110 лв./, съдът счита, че
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на ИВ. ХР. Т., понастоящем в Затвора гр. Варна,
4
против действия на ДСИ при РС гр. Варна, по изп.д.№ 9175/2020 г., изразяващи се в
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, а
именно запор върху вземане на жалбоподателя за трудово възнаграждение, получавано от
Затвора гр. Варна.
Оставя без уважение искането за спиране на изп.д. № 9175/2020 г. по описа на ДСИ
при РС гр. Варна, на основание чл.438 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5